РЕШЕНИЕ № 310/20.2.2020г.
гр.
в., 20.02.2020 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд тридесет и втори състав
На двадесети
януари Година
две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Албена Славова
Секретар Незает Исаева
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 5465 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба
на „М.К.“ЕООД,
представлявано от С. н. против НП № 465021-F504551/24.09.2019 г. на Началника на
Отдел“Оперативни дейности“- в. в ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложено
административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 800 /осемстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр.
с ал.1 от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33,
ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на
Министъра на финансите, във връзка с
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В жалбата се излага
становище, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а именно дерогиране
нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Твърди се, че описанието на нарушението е бланкетно такова, без необходимата задължителна конкретика и по посочения начин е ограничено правото на
защита на дружеството-жалбоподател. Излага се становище, че визираните в НП
изводи са необосновани и не съответстват на действителната фактическа
обстановка. Твърди се, че посоченият оборот на дружеството е формиран от разнос на стока, за която предварително са издадени фактури
и бонове, като плащането се извършва при доставка на стоката и парите постъпват
в касата след завършване на износа, на което се дължи на липсата на пари в касата.
Излага се становище, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за
квалифициране на случая като маловажен. Иска се НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. Д., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в нея
основания. В заседание по същество пледира НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и необосновано.
Въззиваемата
страна, редовно призована
изпраща представител – юрисконсулт А., която в съдебно
заседание оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление
като законосъобразно и обосновано. Иска се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя – Х.Х. и
свидетеля по акта М.Х.. По искане на процесуалния представител на въззивника в хода на съдебното производство е разпитан в
качеството на свидетел служител в дружеството-жалбоподател – Тодор Йорданов
Тодоров. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП№№
**********/06.08.2019 г.; както и заверени копия на 24 бр. фактури,с №№ **********/06.08.2019 г.;
**********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.;
**********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.;
**********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.;
**********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.;
**********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.;
**********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.;
**********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.; **********/06.08.2019 г.;
**********/06.08.2019 г. /.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:
На 06.08.2019 г., в 11.42 ч. служители при ТД на НАП –в. – св. Х.Х. и св. М.Х. – инспектори по приходите в ЦУ на НАП извършили
проверка в търговски обект – месопреработвателно
предприятие за преработка на птиче месо, находящ се в
с.В., общ.в., стопански двор, стопанисван от „М.К.“ЕООД с ЕИК: *********. В
хода на проверката е установено, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация
ЕКАФП, модел „Deisy Perfect S 501“. При
проверката е установено, че фактическата
наличност на парични средства в касата на търговския обект е в размер 0,00
лева, видно от съставения опис на паричните средства от 06.08.2019 г. Съгласно
изведения междинен финансов отчет до момента на проверката, дневният оборот е в
размер на 2966,87 лева. Констатирана е отрицателна разлика в размер 2966,87
лева. От установените факти е формиран извод, че дружеството-жалбоподател не е
изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи всяка промяна
в касовата наличност на фискалното устройство чрез операциите „служебно
въведени“ и „служебно изведени“ суми, с което е нарушило разпоредбата на чл. 33
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2016 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските отчети, чрез
фискални устройства, издадена от МФ във вр. с чл. 118
ал.4 от ЗДДС. За така констатираното
нарушение св. Х. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН , въз основа на
който е издадено обжалваното НП.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление №
465021-F504551/24.09.2019 г.. е издадено от компетентен
орган видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.на Изпълнителния директор на НАП.
В
хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава и
са посочени нарушените
материално правни норми.
Като разгледа жалбата по
същество, съдът установи от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС предвижда, че министърът на
финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за
одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая такава се
явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства.
Материално - правната норма от тази наредба, посочена като нарушена правна
норма и очертаваща състава на посоченото по - горе нарушение е чл.33, ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.06г. на МФ. Тази разпоредба касае случаите, извън
продажбите, като поставя изискване всяка промяна на касовата наличност /начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство
да се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени”
или „служебно изведени” суми.
Административнонаказателната отговорност на юридическото лице е безвиновна и обективна,
т.е. при административни нарушения на търговски дружества не се изследва въпросът за вината.Във всеки
един случай обаче следва да се установят
релевантните обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е
извършено при осъществяване на дейността на дружеството-жалбоподател.
Установеното нарушение е от
категорията на формалните нарушения, обществената опасност на които винаги се презюмира от закона,
доколкото същите винаги създават опасност от увреждане на определени обществени
отношения.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че описаното
в НП деяние е осъществено от предвидения особен субект – данъчно задължено
лице, по см. на чл.3, ал.1 от по Наредба № Н-18/13.12., в качеството на
търговец.
Видно от представените по делото фактури обаче, дружеството – жалбоподател
действително е извършило продажби на стойност сумата, която АНО е приел, че не
е отразена посредством функциите „служебно въведени” или „служебно изведени”
суми. Същевременно от показанията на св.
Тодоров, които кореспондират с цитираните фактури, се установява, че на
посочената в НП дата продажбите са били извършени в условията на „разносна
търговия”, при която първоначално се издава касов бон и той се заплаща от
лицето, получател на стоката, като паричните суми за реализираната продажба постъпват
в касата на дружеството едва след завръщането на съответния разносвач, който
реализира поръчката. Видно от нормата на чл.25, ал.2 от Наредба Н-18, при
разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по ал.3 – в
случая дружеството-жалбоподател и се предава на разносвача, който от своя
страна я предоставя на купувача при плащането. Настоящият състав
намира за неправилен извода на
контролния орган, че в случая е необходимо използването на функцията служебно
изведени суми, тъй като това би противоречало на действителното фактическо
положение, доколкото такива суми реално не са постъпвали в касата на
дружеството, за да бъдат извадени от там.
С оглед на изложените съображения,
съдът намира, че издаденото НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно и
неоосновано.
С оглед направеното искане от
процесуалния представител на въззивника за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63
ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния
съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63
ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
В конкретния случай, с оглед изхода на делото, а именно отмяна на
издаденото НП, съдът намира за неоснователно искането на юк
А. за присъждане на юрисконсултско възнажраждение.
Воден
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №
465021-F504551/24.09.2019 г. на
Началника на Отдел“Оперативни дейности“- в. в ЦУ на НАП, с което на „М.К.“ЕООД
е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 800
/осемстотин/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр.
с ал.1
от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на
финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - в..
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: