РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Велико Търново, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110100260 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищцата е собственик на недвижим имот,
намиращ се в г**************, представляващ жилище, апартамент на първия етаж. Сочи
се, че ответникът е собственик на втория жилищен етаж от сградата, както и на тераса,
намираща се над част от жилището на ищцата. Ищцата заявява, че след закупуване на имота
имала намерение да започне ремонт, тъй като желаела да реализира приходи като отдава под
наем за нощувки на туристически принцип две от стаите, а останалата част от имота да
ползва за жилищни нужди, когато пребивава в страната. Ищцата заявява, че в края на
2017г.- началото на 2018г установила, че в стаите над имота й, над които се намира терасата
на ответника имало теч от вода поради пукнатини в плочата, като сочи, че уведомила
ответника с покана от 30.03.2018г. и той й отговорил, че ще предприеме действия по
отстраняване на теча. Ищцата заявява, че през лятото на 2018г. извършила подготовка и
частични ремонти, изразяващи се в поставяне на гипс-картон по стените и изолация, които
ремонти били компроментирани от теча и стаите били негодни за обитаване и отдаване под
наем. Ищцата заявява, че с влязло в сила решение от 11.11.2019г. по гр.дело ***** по описа
на ВТРС предявеният от нея иск по чл.109 от ЗС бил уважен и в началото на месец декември
2019г. ответникът извършил ремонт, довел до преустановяване на теча. Ищцата заявява, че
за периода от м.март 2018г. до края на ноември 2019г. тя била поставена в невъзможност да
извърши резултатно ремонтите в собствените си помещения и да ползва сатите, а едва след
това ремонтът протекъл нормално и в началото на ****. тя се снабдила с Удостоверение за
1
регистрация на място за настаняване. Ищцата счита, че ответникът неоснователно й пречел
да упражнява пълноценно правото си на собственост върху имота и да ползва имота по
начин, по който желае. Ищцата счита, че е претърпяла имуществени вреди, под формата на
пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност за отдаване под наем на частта от имота,
която се намира под терасата на ответника, като бездействието на ответника продължило от
края на март 2018г до м. ноември 2019г. С оглед изложеното ищцата отправя искане за
осъждане на ответника да й заплати обезщетение за вреди в размер на по 60лв. на месец за
периода 01.04.2018г.-30.11.2019г. или общо сумата 1200лв., претендирани като пропуснати
ползи вследствие лишаването й от възможността да отдава под наем две стаи от имота си за
нощувки на туристически принцип, сумата 150лв.-лихва за забава за период 01.11.2018г. до
подаване на исковата молба, ведно със законата лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът, в срока по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва исковата претенция, по съображения изложени в отговора на исковата молба,
като твърди, че нито към датата на поканата, нито в хода на производството по гр.дело
****** ищцата е заявявала ясно намерението си, след извършване на ремонта, да ползва
имота с туристическа цел. Ответникът заявява, че той не е бил уведомен и не е искано
неговото съгласие, както и че към претендирания период стаите не са били регистрирани
като търговски обект с цел туристическа дейност. Ответникът счита, че твърдяните вреди
представляващи пропуснати ползи от неполучени наеми не са пряка и непосредствена
последица от поведението на ответника изразяващо се в ненавременно отстраняване на теча,
както и не са могли да бъдат предвидени от ответника при пораждане на задължението.
Освен това ответникът счита, че не се дължи обезщетение за вреди, които ищцата е могла да
избегне, ако положи грижата на добър стопанин. Отправя искане за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
С протоколно определене от 03.02.2022г., съдът, по искане на ищцата е допуснал
изменение на предявените искове, чрез увеличаване на исковата претенция за главница от
1200лв. на 4013лв., а искът за обезщетение на забава върху главницата да се счита предявен
за сумата 932,29лв.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот *****ищцата А-М. М. е
придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****, а именно целият първи етаж от сградата, с адрес ******,
състоящ се от четири стаи, кухня, дневна-стая, баня-тоалетна, коридор, антре и терасата на
същия етаж.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***** ответникът Д. У.
закупил недвижим имот, представляващ целият втори жилищен етаж от сграда с
идентификатор ******, с адрес *******.
С влязло в сила съдебно решение ******., по предявен иск с правно основание чл.109
2
от ЗС, съдът е осъдил Д. У. за извърши ремонт на пода на откритата си тераса, намираща се
на адрес *******, разположена над жилищна пристройка, собственост на А-М. М., като се
направи полагане на хидроизолация, с цел изолиране на пукнатити в плочата,
представляваща пода на терасата му.
По делото е представено „Удостоверение за регистрация на място за настаняване
клас В” от *****с капацитет две легла. Като лице, извършващо дейност в обекта и
собственик е посочена А-М. М., относно обект в гр******.
По делото са събрани гласни доказателства чред разпит на свидетеля К Г С, който
живее на съпружеска начала с ищцата. Разпитан, свидетелят каза, че през 2017г. закупили
недвижим имот, като възнамерявали едната част да ползват като жилище, а другата- да
отдават под наем. Свидетелят заяви, че цялата сграда се нуждаела от ремонт, но те искали
възможно по-бързо да направят ремонт на помещението, което да отдават под наем, но били
възпрепятствани от ответника. Свидетелят каза, че за дълъг период от време не можели да
отдават помещението под наем, но към момента вече е готово, обявяват го на сайт и през
последните осем месеца го отдават под наем. Преди това имало теч от терасата на
ответника, която пречела помещението да се ползва. Свидетелят каза, че помещението
представлява стая с кухненски бокс и отделен санитарен възел. Свидетелят заяви, че ищцата
се е занимавала с дейност по отдаване под наем на имоти в други страни преди това, а в
Б**** за първи път отдава под наем.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че имотът, предоставян под наем, представлява студио, подходящо за двама
гости, като вещото лице е определило цената за нощувка на имота в размер на 58лв. Вещото
лице е посочило, че общият размер на приходите начислени на база брой предполагаеми 221
нощувки през периода 01.11.2018г.-30.06.2020г. е на стойност 6409 лв. Вещото лице е
посочило, че общо евентуалните разходи за отдаването под наем на имота за горепосочения
период е 2390лв.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Искът с правно основание чл.45 ал.1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане е процесуално допустим, а разгледан по
същество е неоснователен по следните съображения:
За да се уважи иск по чл.45 ал.1 от ЗЗД съдът следва да установи кумулативна
наличност на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, чието
даказване е в тежест на ищеца, а именно: от обективна страна, че е налице противоправно
деяние, в причинна връзка, с което са настъпили вреди, негова пряка и непосредствена
последица, а от субективна страна да е налице вина, която по силата на оборима презумпция
по чл.45 ал.2 от ЗЗ се предполага до доказване на противното.
Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредата, като засягане на правно защитимо
3
благо обхваща неимуществените и имуществените щети, като последните са в две
разновидности-претърпени загуби и пропуснати ползи. Пропусната полза като вид
имуществена вреда, настъпила в резултат на непозволено увреждане се изразява в
невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес.
Всяко неосъществено увеличаване на имущество, което е щяло да настъпи със сигурност,
ако не би било осуетено от деликта, съставлява пропусната полза.
Исковата претенция е за обезщетение под формата на пропусната полза. Съдебната
практика дефинира понятието „пропусната полза” като пропускане на една реална
възможност за придобиване на имущество, като основателността на претенцията предполага
установяване на две кумулативни предпоставки: реална възможност за увеличение на
имуществото и стойността на пропусната полза. Установяването на пропусната полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се
намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си. Тъй като пропусната
полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се
изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Пропусната
полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и
при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропусната полза
не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.
В конкретния случай съдът намира, че по делото не се установи, че ищцата е
претърпяла претендираните вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи
неполучени наеми за процесния период. По делото няма данни за процесния период
/01.04.2018г.-30.11.2019г./ ищцата да е предприела действия по отдаване имота под наем с
намерение да печели от такава дейност. Ищцата се е снабдила с документ за отдаване под
наем като туристически обект едва през месец юли 2020г., което е след периода, за който се
претендират пропуснатите ползи, т.е. от този момент тя вече е имала реална възможност да
отдава имота под наем като място на настаняване клас В. Действително свидетелят С***
каза, че имали намерение да отдават под наем помещение от жилището им, а другата част да
ползват за себе си, но само субективното намерение без външно изражение, обективирано в
насока предприемане на действия по отдаване под наем, които да са възпрепятствани от
поведението на ответника, не обосновава извод, че ищцата е претърпяла вреди под формата
на пропуснати ползи от неполучени наеми, при положение, че не се установи тя да е
предприела реални действия в насока отдаване на имота под наем за периода, за който
претендира обезщетението. Отдаването под наем на помещение на хотелски принцип е
свързано и с други предпоставки, които трябва да са били налице, за да се приеме, че само
бездействието на ответника да острани теча от терасата си, са довели до възникване на
вредите за ищцата, представляващи пропуснати ползи от невъзможност да отдава обекта под
наем. Такива пропуснати ползи биха били налице, ако ищцата е отдавала имота под наем
или е била предприела реални действия в тази насока и вследствие на поведението на
ответника да е била възпрепятствана да реализира сигурни доходи от това. В случая няма
4
данни ищцата да е имала уговорки с евентуални наематели, поради което не може да се
приеме, че заради теча от имота на ответника тя е загубила сигурни доходи от получаване на
наемна цена за помещение, част от нейния имот. Следва да се съобрази и даденото в ТР №3
от 12.12.2012г. по т.д. №3/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснение, че на обезщетяване
подлежат не всички пропуснати ползи, а само тези, които са били предвидими за страните
към момента на пораждане на задължението и са пряка и непосредствена последица от
неговото неизпълнение. Това са ползите, чието пропускане с оглед специфичните за случая
обстоятелства и при проявена грижа на добрия стопанин страните са могли и са били
длъжни да предположат и което е причинено именно от неизпълнението, т.е. което
представлява негов необходим и закономерен резултат. В случая, не се твърди и не
установи ищцата да е довела до знанието на ответника намерението си да отдава помещение
под наем, за да се приеме, че настъпването на вреди от неполучени наеми е предвидимо и от
негова страна. По делото не се установи настъпване на вреди за ищцата под формата на
пропуснати ползи от неполучен наем за нощувки на туристически принцип за периода
01.04.2018г.-30.11.2019г., които да са пряка и непосредствена последица от противоправно
деяние на ответника, поради което съдът намира искът за неоснователен и недоказан и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна е и акцесорната
претенция за лихва за забава в размер на 932,29лв., претендирана за периода 01.11.2018г. до
подаване на исковата молба, както и законната лихва, считано от подаване на исковата
молба/25.01.2021г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, но с оглед изхода на спора не следва
да бъдат присъждани разноски в полза на ищцовата страна.
Ответникът е претендирал присъждане на разноски за възнаграждение за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от
ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 50лв. за
възнаграждение за вещо лице и 800лв. за адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
неоснователно възражението на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответната страна. Същото е съобразено с фактическата и правна
сложност на делото, по което бяха проведени повече от две съдебни заседания и не
надвишава занчително минималния размер по Наредбата на минималните размери на
адвокатските възнаграждения, с оглед материалния интерес по делото, след увеличаване
размера на исковите претенции.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А-М. М., ****, срещу Д. У., роден на ***** иск по чл.45 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 4013лв./четири хиляди и тринадесет
лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на попуснати ползи
5
от лишаването й от възможността да отдава под наем помещение, нейна собственост за
нощувки на туристически принцип, за периода 01.04.2018г.-30.11.2019г., сумата
932,29лв./деветстотин тридесет и два лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода 01.11.2018г.-до подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /25.01.2021г./ до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А-М. М., родена на ****** ДА ЗАПЛАТИ на Д. У., ****** сумата общо
850лв./осемстотин и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
възнаграждение за вещо лице и за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6