РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
18.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Осемнадесети Ноември през Две хиляди и Двадесета
година в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в
присъствието на прокурор ………… като
разгледа докладваното от председателя Чиликов А.Н.Д. 1856 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление
№ 20-1228-000687 /25.03.2020 г. на Началник
група при ОД на МВР град Стара Загора.
Жалбоподателят недоволен от наложеното
му административно наказание моли съда да го отмени. Мотивира се с
обстоятелството, че не е извършил административните нарушения и с допуснати
процесуални нарушения.
Жалбоподателят редовно призован не се
явява в с.з. и не взема становище по същество.
Въззиваемата страна редовно призована
не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства
установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля –
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .
Разгледана по същество жалбата е
частично основателна.
Административно-наказващият орган в
обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че
жалбоподателят Г.Н. на 23.02.2020 г. около 05.15 часа като водач на МПС – „
Ауди А 4 „ с рег. № РВ 9571 КХ в град Стара Загора по улица „ Хаджи Димтър
Асенов“ в посока север до „ Винпром „ управлява автомобила и отказва да бъде
изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510-0018 за употреба на
алкохол. Издаден талон за медицинско изследване № 092855. Не е дал кръв за изследване.
Управлява МПС с незаплатени в срок
глоби и не представя контролен талон към СУМПС.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на св. В.В. / актосъставител/, В.М.
Протокол № 2-75-19, талон за медицинско изследване № 092855, заповед
№8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР; справка за нарушител/водач от
региона.
В с.з. не се събраха други
доказателства, които опровергават изложената фактическа обстановка и на
основание чл. 189, ал. 5 ЗДП и въз основа на посочените по-горе доказателствени
средства съдът я приема за доказана по несъмнен и безспорен начин.
Неоснователни са възраженията в
жалбата, че жалбоподателят Г.Н. не е управлявал МПС.
От показанията на св. М. се установява,
че жалбоподателят Н. е спрян за проверка, установена му е самоличността, след
което е потърсено съдействие от органите на КАТ. В тази връзка св. В. твърди,
че е пристигнал на място за оказване на съдействие и въпреки отправената покана
е получил отказ от страна на водача да бъде изпробван за наличие на алкохол в
кръвта.
Следователно показанията на двамата
свидетели из цяло кореспондират по между си и същите са в съответствие и с
писмените доказателства / Протокол № 2-75-19, талон за медицинско изследване №
092855/ , което ги прави убедителни и съдът ги кредитира с доверие. Те водят до
единствено възможният извод относно главният факт в процеса – жалбоподателят Н.
е управлявал МПС и е отказал да бъде изпробван за наличие на алкохол в кръвта с
Алкотест Дрегер и не е дал кръв за изследване.Липсват доказателства, които до
поставят под съмнение както цитираните доказателствени средства така и
изложената фактическа обстановка, поради което същата се явява доказана по
несъмнени и безспорен начин, което прави възраженията в жалбата из цяло
неоснователни.
При така посочената фактическа
обстановка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е
приел, че е нарушен чл. 174, ал. 3 ЗДП и
е наложил административно наказание
Глоба в размер на 2 000 лева и 24 месеца лишаване от право да
управлява МПС, чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП е
наложил административно наказание глоба в размер на 10 лева .
По
отношение на претендираното нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДП и наложеното
административно наказание на основание чл. 185 ЗДП Глоба в размер на 20 лева
съдът изразява резерви.
По чл. 174, ал. 3 ЗДП
Установената в с.з. фактическа
обстановка и посочена в наказателното постановление дава основание на съда да
приеме, че жалбоподателят Н. при управление на МПС е отказал да бъде изпробван
с техническо средство и чрез кръвна проба без да има основание за това, от
което следват изводи в няколко насоки :
-
Жалбоподателят Н. като водач на МПС чрез бездействие е
осъществил деяние.
-
Задължението за активно действие произтича от правната
норма на чл. 174, ал. 3 ЗДП.
-
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 174, ал.
3 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
-
Деянието с нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДП е обявено за
наказуемо.
-
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че
управлява МПС, че има покана от контролен орган за изпробване с техническо
средство за употреба на алкохол и надлежно издадено предписание за медицинско
изследване чрез талон / ,предвиждал е обществено опасните последици и е искал
настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на
нарушението не е изпълнил задълженията си за активно действие, които произтичат
от чл. 174, ал. 3 ЗДП /.
Следователно жалбоподателят Н. с деянието
си е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДП.
Задължението от страна на водача на
МПС да бъде изпробван с техническо средство за употреба на упойващо вещество е
безусловно. Никакви обстоятелства в това число и обективни пречки не го
освобождават от това задължение. В случая на жалбоподателя е предложено да бъде
изпробван за алкохол с годно техническо средство / Протокол № 2-75-19/, поради
което същият не е имал основание да откаже.
Двете кумулативни санкции са от
категорията на абсолютно определените и не подлежат на индивидуализация, поради
което същите се явяват законосъобразни.
Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че
административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил
материалният закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение.
По чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП.
Обстоятелствената част на наказателно
постановление, потвърдена в с.з. от доказателствата, установени с
доказателствени средства дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят Н.
като водач на МПС е управлявал МПС без да представи контролен талон към СУМПС
от което следват изводи в няколко насоки :
-
Жалбоподателят Н. като водач на МПС чрез бездействие е
осъществил деяние.
-
Задължението за активно действие произтича от правната
норма на чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП.
-
Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 100, ал.
1 т. 1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на
движение при управление на МПС.
-
Деянието с нормата на чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП е обявено
за наказуемо.
-
Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.
Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че
управлява МПС, че има покана от контролен орган за представяне на контролен
талон / ,предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им /
въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението не е
изпълнил задълженията си за активно действие, които произтичат от чл. 100, ал.
1 т . 1 ЗДП /.
Следователно жалбоподателят Н. с деянието
си е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на
нарушението по чл. 100, ал. 1 т.1 3 ЗДП.
По чл. 190, ал. 3 ЗДП
Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 ЗДП регламентира седем дневния срок за заплащане
на наложените наказания глоба с влязъл в законна сила акт – наказателно
постановление, фиш или съдебен акт. Тя обаче не съдържа забрана за управление
на МПС от водач, който не е платил доброволно наложената глоба като административно
наказание, поради което съдът приема, че неплащането в срок на наложената глоба
не е административно нарушение.Неизпълението на това задължение води до
принудително изпълнение с всички законови последици в това число и до заплащане
на законната лихва за държавно вземане.В този смисъл неизпълнение на
задълженията по чл. 190, ал. 3 ЗДП не е административно нарушение и няма
основание за налагане на административно наказание по чл. 185 ЗДП.
В подкрепа на горния извод е и
систематическото място на чл. 190, ал. 3 ЗДП . Същата се намира в края на глава
Административно-наказателни разпоредби от ЗАНН и е значително след общата
санкционна норма на чл.185 ЗДП.
Не на последно място по значение при
описание на претендираното нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДП не са посочени
всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното
нарушение. Макар и да е конкретизиран фиша не е посочен конкретния срок за
плащане на глобата кога изтича, какъв е нейният размер. С този пропуск не е
изпълнено изискването на законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН за посочване в
пълнота на всички факти и обстоятелства релевантни за състава на нарушението.
Следователно съдът приема, че жалбоподателят
не е извършил административно нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДП и наказателното
постановление в тази част е опорочено по форма, поради което подлежи на отмяна
в частта, с която е наложено административно наказание по чл. 185 ЗДП – глоба в
размер на 20 лева.
Правилно и законосъобразно на основание
чл. 18 ЗАНН за отделните административни нарушения е постановено да се изтърпят
отделно наложените административни наказания.
При описание на нарушенията по чл. 174,
ал. 3 ЗДП и чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДП са посочени всички факти и обстоятелства
релевантни за състава на административните нарушения. Ясно са разграничени
двете отделни деяния съответно двете отделни административни нарушения и са
спазени всички стандарти за форма на наказателното постановление съгласно чл.
57, ал. 1 т. 5 ЗАНН. Посочената фактическа обстановка е в пълно съответствие с
правната квалификация, която е пълна и точна в съответствие с чл. 57, ал. 1 т.
6 ЗАНН.
Тези изводи правят неоснователни
възраженията за опорочаване на формата и допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на наказателното постановление.
Съдът приема, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно лице
по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДП. В
наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с която издателят е
упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да издава наказателни постановления
и да налага административни наказания.Същата е приложена и като доказателство
по делото.
При извършената служебна проверка съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
атакуваното наказателно постановление. Същото отговаря из цяло на изискванията
на чл. 57 ЗАНН, правилно е приложен материалният закон, няма основания за
изменение в частта на наложеното наказание или правна квалификация на деянието,
поради което жалбата се явява неоснователна, а наказателното постановление в
частта за извършените административни нарушения по чл. 174, ал. 3 ЗДП и чл.
100, ал. 1 т.1 ЗДП следва да се потвърди, а в частта на извършеното
административно нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДП следва да се отмени.
Водим от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно
постановление № 20-1228-000687 /25.03.2020 г. на Началник група при ОД на МВР град Стара Загора,с което
са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 2 000 лева и 24
месеца лишаване от право да управлява МПС, ГЛОБА в размер на 1 0 лева, ГЛОБА в размер на 20 лева на Г.С.Н.,***,
ЕГН – **********, съдебен адрес *** - А както следва :
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление
в частта, с която е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
2 000 лева и 24 месеца лишаване от право да управлява МПС за извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление
в частта, с която е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10
лева за извършено административно нарушение по чл. 100, ал. 1 т. 1 ЗДП наложено
на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 ЗДП.
ОТМЕНЯ наказателното постановление в
частта, с която е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 лева
за извършено административно нарушение по чл. 190, ал. 3 ЗДП наложено на
основание чл. 185 ЗДП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд град Стара Загора в 14
дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: