Р Е
Ш Е Н
И Е № 243
гр.Кюстендил, 18.11.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 299 по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
В. К.Г. ***,
чрез пълномощника си адв. В.М.,
оспорва Заповед № 21-1139-000225
от 14.09.2021г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП. Релевирани
са основания за незаконосъобразност на
оспорения акт по чл.146, т.3 и т.4
от АПК. Сочи се липса на мотиви, а нарушението на материалния закон се
обосновава с доводи за недоказаност на
нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на издадената
заповед.
Ответникът
- началникът на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Кюстендил, не
изразява становище по жалбата.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С оспорената
заповед № 21-1139-000225 от 14.09.2021г., издадена от началника на сектор ПП при ОДМВР –
Кюстендил, на жалбоподателя В.К. Г. е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП „прекратяване на
регистрацията на ППС“ за срок от шест месеца. Мярката е приложена чрез
изземване
на два броя регистрационни табели КН 8479АС
и на свидетелство
за регистрация на МПС № *********.
Заповедта е мотивирана с изложение на
следните обстоятелства: на 14.09.2021г., около 22,55 часа, в гр. Кюстендил, по ул.
„Овощарска“ в посока от ул. „Цар Освободител“ към ул. „Бузлуджа“, при управление на МПС - лек автомобил „Опел астра“
с рег. № КН 8479АС, жалбоподателят
отказва да му бъде извършена
проверка с техническо
средство „Алкотест
дрегер 7510“, фабр. № ARBB 0060 за установяване наличие на алкохол.
Извън горното в заповедта е
посочено, че водачът има мирис на алкохол, както и че му е издаден талон за медицинско изследване № 0065068.
Оспореният административен акт е
издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен Акт Д371186/14.09.2021г.
за установяване на административно нарушение, респ. при изложените в същия
фактически обстоятелства, които са възпроизведени в заповедта.
Издадената заповед е връчена на адресата на
20.09.2021г., а жалбата е подадена на 27.09.2021г.
Към административната преписка е приложена
заповед № 277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил, която е
цитирата в оспорената заповед във връзка с материалната компетентност на издателя на последната. Видно от съдържанието на заповед
№ 277з-1046/30.06.2017г., директорът на
ОД на МВР – Кюстендил е
оправомощил длъжностни лица от ОД на МВР – Кюстендил, вкл. началника на сектор „Пътна полиция“, да
издават заповеди за прилагане на ПАМ , сред които и
ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.
Административният орган е приложил цитирания в заповедта АУАН № Д371186/14.09.2021г., съставен срещу В.К.Г. за
това, че на 14.09.2021г., около 22,55 часа, в гр. Кюстендил по ул. „Овощарска“
в посока от ул. „Цар Освободител“ към ул. „Бузлуджа“, при управление на МПС - лек автомобил „Опел астра“
с рег. № КН8479АС, отказва да
му бъде извършена проверка с техническо средство „Алкотест дрегер 7510“, фабр. № ARBB 0060 за установяване наличие на алкохол.
Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.174 ал.3, пр.1 от ЗДвП - отказ да
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол; неизпълнение на предписание за
изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за извършване на химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Към административната преписка са
приложени: талон за медицинско изследване № 0065068, който водачът е отказал да получи - обстоятелство,
удостоверено с подпис на един свидетел и справка за нарушения на ЗДвП,
извършени от жалбоподателя.
В съдебното производство пълномощникът на оспорващия е представил
удостоверение за граждански брак, сключен между В.К.Г. и Л. Б. Ц. и ЕР №
0882/25.03.2015г. на ТЕЛК общи заболявания – Кюстендил, с което на последната е
призната 82 % трайно намалена работоспособност. Горните документи са във връзка
с изложените доводи за това, че семейството се нуждае от МПС, чиято регистрация
е прекратена.
Преценката на събраните доказателствени средства,
обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП от името на адресата на наложената ПАМ, чийто права и
интереси се засягат пряко от оспорения
административен акт. Същата е редовна,
като изпълнява изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е валиден административен
акт, издаден при спазване на установената форма и на
административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби и с целта на специалния
закон.
По отношение компетентността на органа следва да се
констатира, че са налице изискванията за материална компетентност на началника на
Сектор ”Пътна полиция” при ОД на МВР - Кюстендил, видно от заповед № 277з-1046/ 30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил -
последната, издадена въз основа на упълномощаване със заповед рег. №
8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи. Страните не спорят по компетентността.
При издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и са спазени изискванията
за чл. 59 от АПК. От формална страна, в същата се съдържа изложение на фактическите
и правни основания за налагане на принудителната административна мярка. Административният
орган е издал атакувания индивидуален административен акт на осн. чл.22 от ЗАНН във вр. с чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, като е
посочил конкретната фактическа обстановка и е формулирал фактическото
основание, прието като
материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка. Ясно е
описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП, извършено от водача на автомобила, като е възпроизведено съдържанието
на АУАН, който е съставен в хода на образувано административнонаказателно
производство. Следват изводи за надлежно мотивиране на заповедта, респ. за
неоснователност на наведените от жалбоподателя оплаквания за липса на
мотиви.
Оспореният административен акт е и
материалноправно законосъобразен. Налице са предвидените в закона предпоставки за издаване на оспорената заповед,
т.е. осъществен е фактическия състав за
прилагане на принудителната административна мярка, визиран в разпоредбата на
чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП. Съобразно предвижданията
на цитираната правна норма в относимата й част, прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство и отказва да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, или не изпълни предписание за изследване
с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за извършване на химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
Срокът на мярката при
тази хипотеза е от 6 месеца до една година.
От горното следва, че необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка е отказът за проверка и/или за изследване за установяване на употреба на алкохол при управление на МПС. Релевантното за спора фактическо обстоятелство е доказано по безспорен начин от събраните доказателствени средства и конкретно от съставения АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, поради което на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта. В случая такива доказателства не са събрани в съдебното производство, с оглед на което защитната теза на жалбоподателя за липса на нарушение е недоказана.
Следват изводи за безспорна установеност на извършеното нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, поради което е налице фактическото основание за издаване на заповедта. Законосъобразно спрямо жалбоподателя е наложена принудителната административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП. Срокът на прекратената регистрация на МПС е в рамките на законовия минимум от шест месеца. Не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
Поддържаните от жалбоподателя доводи за това, че се нуждае от процесния автомобил поради влошеното здравословно
състояние на съпругата му, са неотносими към правния спор по
делото. В случая органът действа при условията на обвързана компетентност и при
доказани законови предпоставки е длъжен да приложи предвидената ПАМ, а законодателят
не е предвидил хипотези за отпадане на отговорността при изключителни
обстоятелства.
Следват изводи за законосъобразност на издадената
заповед и за неоснователност на оспорването, което подлежи на отхвърляне.
Водим от
горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на В.К.Г., ЕГН **********,***, против Заповед №
21-1139-000225 от 14.09.2021г., издадена от началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Кюстендил за
прилагане на принудителна административна мярка
по чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: