МОТИВИ към
присъда № 101/25.06.2018 г.
по НОХД № 238/2018 год. по описа на ТнРС
С обвинителен
акт по прокурорска преписка № 876/2015 год., по досъдебно производство №
362ЗМ-5/2016 год. по описа на РУ на МВР гр.Тутракан, Тутраканска районна
прокуратура е повдигнала обвинение срещу:
Б.Н.Я., ЕГН: **********,
роден на *** ***, за това, че на 13.11.2017 г. в с. Старо село, обл. Силистра,
в съучастие с „Неизвестен извършител”, като извършител, с цел да набави за себе
си и другиго имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Й.Д.Г. ***, че ще
съдейства за залавяне на група измамници, и с това й причинил имотна вреда в
размер на 1 400 лв., с което е
осъществил престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Граждански иск
в наказателното производство не е предявен.
В хода на
съдебното производство представителят на обвинението поддържа повдигнатото
обвинение на подсъдимия Б.Н.Я. за престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с
чл. 20, ал. 2 от НК като фактическа и правна квалификация, като го намира за
доказано по несъмнен и категоричен начин. Пледира за осъдителна присъда като
предлага наказанието на подсъдимия Я. да е по вид „Лишаване от свобода” за срок
над минималния, предвиден в закона.
Защитата на
подсъдимия Я. пледира за налагане на наказание „Лишаване от свобода” в размер,
определен към минимума с приложение на чл. 58а от НК.
Подсъдимият Б.Я.
заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Ползвайки правото си на последна дума подсъдимият моли за минимално наказание.
Съдът, като
прецени събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства,
съобразно разпоредбите на чл. 14, чл. 18 и чл. 373, ал. 3 от НПК, прие за
установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият Б.Н.Я. е роден на роден на *** ***
Пострадалата св. Й.Д.Г. ***. Пенсионерка е. На 13.11.2017
год. около 16:00 часа на домашния й стационарен телефон с номер 24 66 се
позвънило. Телефонът вдигнала св. Г.. От отсрещната страна било непознато за
нея лице, което и се представило за лекар. Казал й да събере всички пари, с
които разполага и да ги остави на масата. Заплашил я, че ако не направи това в
дома и ще дойдат едри и остригани момчета и ще я пребият. След това по телефона
говорила и с жена, която плачейки и обяснила, че била със счупен крак. Малко по
- късно телефона й отново звъннал. Този път се обадил друг мъжки глас, който се
представил за полицай. Той я
успокоил, като и казал
да не се тревожи и да не се поддава на заплахите на доктора. Казал й, че това
са измамници. Също така и казал да приготви всичките си пари, да ги сложи в
найлонова торбичка и че по този начин ще хванат измамниците, които й звъняли по
- рано. Св. Г. повярвала и направила така както и било наредено. След това и
било казано да занесе торбичката с парите в центъра на селото и да я закачи на
един по - нисък клон на едно борово дърво, което се намира в парка до
кметството. Св. Г. изпълнила всичко, което и било наредено и оставила парите,
които били общо 1 400 лв., които били в копюри от: 5 банкноти по 10.00 лв. и 27
банкноти по 50.00 лв. След като оставила парите и се прибрала в дома си,
непознатия, който се представил за полицай, отново и звъннал и след като разбрал,
че тя е изпълнила всичко й казал, че като хванат измамниците на другия ден ще и
върнат парите. Св. Г. на следващия ден сутринта се усетила, че е станала жертва
на телефонна измама. Отишла в дома на кмета на с. Старо село и му разказала
какво и се е случило. Той от своя страна се обадил в полицията.
След проведени ОИМ от органите на РУ на МВР Тутракан и
събрани доказателства във връзка със започналото ДП за престъпление по чл. 209
ал. 1 от НК, бил установен един от извършителите на престъпното деяние, а
именно лицето, което е взело торбичката с парите. Това е подс. Б.Я. ***. Същият
е направил пълни самопризнанияи пред съдия, които се подкрепят от другите
събрани в хода на ДП доказателства. Същият е заявил, че в началото на м. ноември
2017 год., след като бил пуснал обява за работа в един сайт с него се свързало
лице, представило му се с името “Жоро“, което му предложило работа. Същата се
изразявала в това да събира пари, тъй като имал да взема от доста хора. В
началото подс. Я. отказал, но лицето било много настоятелно и той приел. На
13.11.2017 год. „Жоро“ изпратил подс. Я. ***. Същият му казал, че в центъра на
селото, до кметството, на едно борче срещу паметника ще има оставена торбичка с
пари. Подсъдимият отишъл на мястото и действително намерил торбичка с пари,
която взел. След това получил указания да тръгне към гр. Русе и да остави
парите в началото на града до
автобусна спирка след фирма „Балканстар“. „Жоро“ му казал също така да вземе от тази
сума 450 лв. за услугата. Подс. Я. разбрал, че е взел парите вследствие на
извършена от него телефонна измама, но взел част от парите и оставил останалите
1000 лв. на указаното място. До с. Старо село и до гр. Русе подсъдимият пътувал
с личния си автомобил марка „Мерцедес С 200”.
В хода на разследването са извършени разпечатки на
телефонните разговори на подс. Бяхтияр Я. по реда на ЗЕС.
Описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства: Справки от доставчиците на мобилни услуги; Заповед
за задържане за 24 часа на лицето Б.Н.Я. от 04.04.2018 г.; Протокол за разпит
пред съдия от 04.04.2018 г. по ЧНД № 174/2018 г. по описа на ТнРС на обв. Б.Н.Я.;
Справка за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние и автобиография на подс. Я..
По делото няма
приобщени веществени доказателства.
При изграждане
на фактическите си изводи съдът възприема и кредитира обясненията и
самопризнанията на подсъдимия Я., които са последователни и непротиворечиви с
останалите доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло свидетелските
показания и писмените доказателства и доказателствени средства, тъй като същите
са логични, непротиворечиви и последователни, и анализирани поотделно и в
съвкупност, както помежду си, така и с обясненията на подсъдимия, допринасят за
пълното изясняване описаната фактическа обстановка.
Съдът прие, че
относно обективната и субективната страна на престъплението по чл. 209, ал. 1
във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК, в хода на досъдебното производство са събрани
безспорни доказателства, че подсъдимият Б.Н.Я. несъмнено е осъществил
обективните и субективните признаци от състава на престъплението. Този извод се
налага по следните причини:
През
инкриминирания период подсъдимият Б.Н.Я., в съучастие с „Неизвестен
извършител”, като извършител, с цел да набави за себе си и другиго имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение у Й.Д.Г. ***, че ще съдейства за
залавяне на група измамници, и с това й причинил имотна вреда в размер на
1 400 лв. По този начин подс. Я. осъществил от обективна страна състава на
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение – извършил е измама.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия Я. виновно, с форма на вината – пряк
умисъл. Същият е съзнавал обществено опасните последици на извършеното, въпреки
това е желаел настъпването им и е направил всичко възможно те да настъпят.
Към момента на
извършване на деянието подсъдимият Б.Н. не е бил осъждан
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът призна подсъдимия Б.Н.Я.,
за виновен в това, че е извършил измама и на основание чл. 209, ал. 1 във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК определи наказание по вид „Лишаване от свобода” за
срок от петнадесет месеца, изтърпяването на което, на основание чл. 66 от НК
отлага за срок от три години. Предвид обстоятелството, че делото се разглежда
по особените правила, а именно по глава Двадесет и седем от НПК съкратено
съдебно следствие пред в производството пред първата инстанция, на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК намали с една трета и му наложи наказание „Лишаване от
свобода” за срок от десет месеца, изтърпяването на което, на основание чл. 66
от НК отлага за срок от три години.
Съдът отчете
обстоятелствата имащи значение при индивидуализиране на наказателната
отговорност на подсъдимия Б.Н.Я.. При определяне вида и размера на наложеното
наказание съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянието и
дееца, подбудите за извършване на деянието, както и смекчаващите вината
обстоятелства: самопризнанията на подсъдимия, чистото му съдебно минало, критичното
му отношение към извършеното деяние, оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото, както и отегчаващите вината обстоятелства: високата
степен на обществена опасност на деянието. Съдът наложи така определеното
наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК, съобразно разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК с цел подсъдимият да се поправи, да се въздейства възпитателно и
предупредително, както върху него така и спрямо другите членове на обществото
към спазване на законите и добрите нрави.
Съдът счита,
че причини за извършване на престъплението са нисkото правосъзнание на
подсъдимия, незачитане на чуждата собственост, незачитане на установения в
страната правов ред. Мотиви и подбуди за извършване на престъплението се явяват
желанието на подс. Я. да се облагодетелства материално по престъпен начин.
Съдът, на
основание чл. 309, ал. 4 от НПК отмени взетата по отношение на подсъдимия Я.
мярка за неотклонение „Подписка“, предвид наложеното наказание.
С присъдата си
съдът присъди и направените по делото разноски.
Съдът счита,
че с произнесената присъда ще бъдат постигнати целите на личната и генералната
превенция, предвидени в чл.36 от НК.
Съдът
произнесе ПРИСЪДАТА въз основа на изложените съображения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Спас Стефанов