Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град
Тетевен, 30.09.2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в публично
заседание
На четиринадесети
септември,
През две хиляди и двадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
При секретаря: КАТЯ Х.,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
277 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:
Ищец:Й.И.Р. ***,
Ответник: В.Й.И. ***,
И за да се
произнесе,взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с посочено основание чл.108 от ЗС.
Ищецът твърди,че на
11.12.2007 г. продал на дъщеря си В.Й.И. собственото си жилище - апартамент, с
административен адрес: гр.Т, ж.к. ” № хх, като си запазих правото на ползване
докато съм жив. Сделката е обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот /апартамент/ с № ххх г. Румяна Вутева - Нотариус с per. № 392
на Нотариалната камара и с район на действие PC - Тетевен,
вписан в Служба по вписванията като акт № ххххххх
1. По нотариален акт - ДВУСТАЕН АПАРТАМЕНТ № 2/две/,
находящ се в гр. Тх, ж.к. „ххх в бивш ведомствен блок на „Аххх”, построен върху
държавен поземлен имот, който по документ за собственост съответства на парцел
I- първив квартал 135 — сто тридесет и пети по подробния устройствен план на
гр. Тетевен, който апартамент де състои от:дневна, спалня, кухня, баня с
тоалетна и тераса, със застроена площ от 56.08 кв.м. /петдесет и шест цяло и
осем стотни кв.м./, при граници и съседи: хххххххххххх
2. По актуална скица: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор ххх, в гр. Тххххххх, Обл. Ловеч, по кадастралната калта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Тххххххп.к. хххххх. Самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор хххххххх с предназначение Жилищна сграда-многофамилна, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор хххххх, с предназначение
на самостоятелния обект:Жилище, апартамент. Брой нива на обекта: 1. Съседи на
самостоятелния обект в сградата: ххххххх
Това
жилище закупил през 1984 г. и в същата година, малко преди това се развел със
съпругата си Ц В М. С разпореждането му с това имущество през 2007 г., дъщеря
му станала собственик на имота, а ищецът запазил правото си да го ползвам
докато е жив. В апартамента останали негови вещи - лични и обзавеждане. По това време бившата
му съпруга останала да ползва от негово име жилището, под формата на заем за
послужване, заради децата им. Въпреки развода, те известно време продължили да
живеят заедно в жилището. През 2005 се пенсионирал и му се наложило да отиде да
гледа възрастната си майка в с. Б, Област Плевен, където се наложило да остане
по-дълъг период. През това време съпругата му живеела в апартамента, заедно с
дъщерята им,ищецът можел да пребивава в апартамента, когато му се е налагало и
имал достъп до него посредством ключа, който притежавала съпругата ми.
През
януари тази година — 2020 г., след престой в болницата в Тхх, съпругата ми била
изгонена от жилището, ведно с всичките и лични вещи, събрани в един чувал, като
и бил отнет и ключа от входната врата. По този начин достъпът до жилището,
както за нея, така и за ищеца, бил възпрепятстван. Опитал се да се разбера с
дъщеря си, но не получил разбиране. Бравата била сменена и от януари тази
календарна година, няма възможност да упражнява правото си на ползване.
Понастоящем дъщеря му живее там с приятеля си, който няма правно основание да
пребивава в имота. Всичките усилия да му бъде предоставена поне една стая,
която да ползва, не срещат разбиране.
Наложило
се да предяви жалба пред Районна прокуратура - Тетевен, която прилага като
доказателство, в която изложил проблемните действия от страна на дъщеря му, за
да не може да се възползва от правата си като ползвател на апартамента. Получил
от РП - Тетевен постановление за отказ за образуване на досъдебно производство,
в което дъщеря му твърди, че не живеела в жилището. Това твърдение не отговаря
на истината. Въпреки заявеното от нея, че е готова да предаде ключ от жилището,
не го е потърсила нито веднъж, нито пък се явила в РП- Тетевен, когато с тази
цел била призована от разследващ полицай П.
Има
признати заболявалия, по повод на които му е определена 72% неработоспособност,
с Експертно решение № хххххххххх. Препоръките на лекарите са да пребивава
повече време на чист въздух и спокойствие, но при това положение няма как да ги
спазва. След постановяването на експертното решение състоянието му се влошава
прогресивно, предимно сърдечното заболяване.
Трудно
и болно му е да води дело срещу дъщеря си, но тя не му оставила друг избор.
Моли,
на основание чл. 108 от ЗС, да бъде признато за установено, че е носител на
пожизнено право на ползване върху апартамент с административен
адрес: гр. Тх, област Ловеч, ж.к. „ххх,като бъде осъдена ответницата да му предаде владението на така
индивидуализирания имот.
Позовава
се на писмени и гласни доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника,в който същият не признава предявения иск,твърди,че по никакъв начин
не е препятствала учреденото в полза на ищеца право на ползване върху процесния
апартамент.Излага,че от сключване на сделката по продажбата на апартамента до
депозиране на отговора,близо тринадесет години,ищецът буквално не е стъпвал в
жилището,тъй като доста преди продажбата ,около 2005г,той се установил
постоянно да живее в село Б,Плевенска област,заедно с майката на ответника.През
тези години не е претендирал,че иска да се прибере в град Тетевен и да ползва
ограниченото вещно право на ползване на жилището.Между ответницата и родителите
и от около седем години има влошени отношения,нито я търсят,нито комуникират по
какъвто и да е начин с нея.Останала крайно изненадана от депозираната от баща и
жалба в полицията и завеждане на настоящето производство.Извършената проверка
по жалбата и последващото прокурорско постановление доказали горните твърдения.
Позовава се на гласни доказателства.
От представените по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Ц В М,Н Н Т.,Д П П М Н П,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът и ответницата са баща и дъщеря,като с договор за покупко-продажба на недвижим имот,сключен във формата на нотариален акт №хххх на НК,ищецът продал на ответницата собствения си недвижим имот,находящ се в град Тетевен,Лов.обл.и представляващ апартамент,който по актуална схема №15ххххх на СГКК-Ловеч,имотът се индивидуализира,както следва: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ххххх, в гр. Т, Обл. Ловеч, по кадастралната калта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Т, п.к. хххххххххххххх. Самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор ххххххххххх, с предназначение Жилищна сграда-многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ххххх с предназначение на самостоятелния обект:Жилище, апартамент. Брой нива на обекта: 1. Съседи на самостоятелния обект в сградата: ххххххххх
Купувачът-ответницата И.,закупила процесния апартамент при запазено право на продавача да живее в апартамента и да го ползва,докато е жив.
Ищецът и свидетелката Ц В М/майка на ответницата/ са бивши съпрузи,като се развели през хххххх година.През 1987г ищецът и свидетелката М се събрали да живеят заедно,като живели в процесния апартамент заедно с дъщеря си-ответницата по делото.През 2005г ищецът се преместил да живее в село Б,Плевенска област,за да се грижи за родителите си.В апартамента останали да живеят бившата му съпруга-свидетелката М и дъщеря му/ответницата/.Свидетелката М живяла в апартамента до месец януари 2020 година,когато била изгонена от ответницата,като била откарана от град Тетевен до село Б от свидетеля Т..
Свидетелите Д П и М П твърдят,че от момента на установяване на ищеца да живее в село Б,Плевенска област,до момента на депозиране на показанията им,не са виждали ищеца в град Т,респ. да посещава апартамента,който продал на дъщеря си В.И..Свидетелят П твърди,че е носил изпратен от ответницата багаж на ищеца в град П-„разни работи и пари и ядене му носил“.
С постановление от 01.06.2020г на Районна прокуратура-Т е отказано образуване на досъдебно производство по жалба на ищеца,поради липса на данни за извършено престъпление.
Ищецът страда от заболявания,обуславящи 72% трайно намалена работоспособност,със срок „пожизнено“.
При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 56 от ЗС, както и според правната доктрина и съдебната практика, ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и правото да се получават добивите, без тя да се променя съществено. По съдържание под упражняване на вещното право на ползване от ползвателя следва да се разбира не само постоянното обитаване на жилището /недвижимия имот/, а всяка форма на фактическо и правно използване на имота - постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др.
Освен това ползвателят може да предостави ползването на имота на друго
лице под формата на наем, каквато възможност регламентира чл. 60 от ЗС, както и под формата на заем за послужване, и
това съответно обективира упражняване на правото му чрез другиго. Няма законово
разграничаване или рестрикция това „друго лице“ да бъде родственик на
ползвателя, нито пък съществува забрана то да бъде и самият собственик на
имота, тъй като в действителност в неговия патримониум не се съдържа
правомощието "ползване", понеже то е изцяло във властта на носителя
на ограниченото вещно право. Тълкувателната
практика на ВКС еднозначно приема, че лично ползване се осъществява не само
чрез непосредствените действия на титуляра на правото, но и чрез действията,
осъществени и от членовете на неговото семейство или чрез трето лице, на което
той безвъзмездно е предоставил вещта/имота. Няма изискване това предоставяне на упражняването на правото на друг да
става с изрично волеизявление, още повече, когато това се извършва в
семейството.
В настоящия случай има съвпадение на качествата от една страна на „трето лице“/свидетелката Ц М/с „член на семейството“ в широк смисъл. От една страна дъщерята на ищеца, придобила само голата собственост, е била лишена от всякаква възможност да ползва прехвърлената вещ, макар да е могла да извършва всички разпоредителни действия, включително да прехвърля собствеността или владението върху вещта, с изключение на правото на ползване. От своя страна пък ищецът е имал широка дискресия в реализирането именно на това правомощие и след 2007 година е избрал да го упражни чрез трето лице-бившата му съпруга и майка на ответницата Ц В М.
От събраните доказателства съдът счита, че непререкаемо се налага изводът, че комплексът от последователно осъществилите се събития – момента на продажбата на апартамента от ищеца на ответницата,когато в него е живеела свидетелката М,продължилото положение след това,респ.ползване на апартамента както от свидетелката М,така и съвместно с ответницата,до месец януари 2020 година, обективира всички белези на договор за заем за послужване,каквото всъщност е и твърдението на ищеца,обективирано в исковата молба и поддържано в съдебно заседание. Най-общо съдържанието му се изразява в безвъзмездното предоставяне от едно лице /заемодател/ на друго лице /заемател/ определена вещ или имот за временно ползване, която заемателят се задължава да върне след уговорения срок или след поискване. По правната си същност той е реален договор – счита се сключен едва когато въз основа на постигнатото съгласие вещта или имотът бъде предаден, той още е безвъзмезден, едностранен и неформален, тоест – за неговата валидност правната норма не предвижда писмена форма.
Така е налице пълен аналог между констатираните по делото факти със законовата новела и от 2007 година до месец януари 2020 година отношенията между страните са се развивали на плоскостта на договор за заем за послужване, тъй като свидетелката Ц М е ползвала имота/апартамента/ безвъзмездно, въз основа на постигнато между нея и ищеца съгласие за това.В тази насока и досежно момента на ползване на апартамента от М,гласните доказателства са непротиворечиви и еднопосочни.
С оглед всичко това е несъмнено, че ищецът е титуляр на правото на ползване, което е възникнало за него въз основа на годно правно основание – писмен договор в нотариална форма, то е пожизнено, необременено с условия и се простира върху спорния апартамент в град Т,кв.“хххххххх“. Поведението на ищеца не обективира дезинтересиране или отказ от ограниченото му вещно право,въпреки местоживеенето му в друго населено място, тъй като той го е упражнил по избран съзнателно от него начин – посредством трето лице чрез предпочетената форма – устен безвъзмезден договор за заем за послужване.Също така съдът намира, че към момента на предявяване на иска и приключване на устните състезания по делото вещното право на ищеца е витално и не е изгубило действието си.
Законодателят е уредил хипотезите на прекратяване на правото на ползване на чужд имот с разпоредбите на чл. 59 ЗС - правото на ползване се погасява най-напред с изтичане на срока, ако е учредено като срочно, със смъртта на ползвателя - физическо лице, с прекратяването на ползвателя - юридическо лице, погасява се при сливане на качеството на ползвател и това на собственик, при погиване на вещта или ако не се упражнява за период по-дълъг от 5 години. Приведени към настоящия случай, никоя от горните хипотези не намира своето пълно проявление, следователно може да се признае съществуването на правото на ищцата в патримониума на ищеца.
За да се даде обаче и търсената петиторна защита, ищецът следва да докаже наличието в кумулативна даденост и на останалите две предпоставки, заложени в разпоредбата на чл. 108 от ЗС, вр.с чл. 111 и чл. 56 от ЗС – че имотът, предмет на ограниченото й вещно право, се владее от ответницата и това е без основание.
Настоящият съдебен състав счита, че успешно е убеден в осъществяването и на тези условия, чрез събраните доказателствени средства. Фактическото пребиваване на ответницата в апартамента, върху който ищецът има вещно право на ползване, е недискутируемо.В тази насока са както гласните доказателства,така и писмените такива-данните по партидите за ползвана електроенергия и вода,за релевантния времеви период. Точката на противопоставяне на страните е наличието или липсата на основание за това.
Действително, при нанасянето на ответницата в апартамента/всъщност това е станало много преди придобиване на собствеността и учредяване правото на ползване на ищеца,в предвид близките родствени отношения между тях и свидетелката М/тя е разполагала със съгласието и одобрението на титуляра на правото. След като обаче уговорката между ищеца и свидетелката М не е била свързана с конкретен срок, то ищецът е разполагал с възможността да терминира договора за заем за послужване с едностранно волеизявление, което от достигането си до ответницата, поражда за нея задължението да върне държането на апартамента.А тези действия ищецът е извършил с подаването на жалба до прокуратурата,който факт е бил известен на ответницата,която е била разпитвана по прокурорската преписка. След като ищецът е формирал воля в този смисъл и я е довел до знанието на ответницата , то пребиваването на последната в жилището остава без основание. Установено е, че ответницата е отказала и към момента на приключване на устните състезания отказва да освободи имота,като същата в съдебно заседание открито се противопоставя свидетелката М да ползва апартамента,заявявайки,че ищецът следва да упражнява това си право само лично,не и чрез третото лице.
Ето защо искът по чл. 108,във връзка чл. 56 от ЗС е доказан и основателен, поради което следва да бъде уважен и ответницата следва да бъде осъдена да предаде ползването на апартамента, върху която ищецът разполага с пожизнено и безвъзмездно ограничено вещно право на ползване. Имотът е описан в решението съгласно титула, в който е учредено вещното право, няма съмнение относно неговата индивидуализация доколкото при предявяването на исковата молба са представени удостоверение и скица, в които е отразена актуалната номерация на имота по действащите КККР.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК,ответницата следва да заплати на ищеца сторените разноски в производството,възлизащи на сумата от 373.68 лева,от които заплатено възнаграждение на адвокат 300 лева/в тази част на реално извършения разход,а не на договорения такъв,договора за правна защита и съдействие играе ролята на разписка/,както и държавна такса в размер на 73.68 лева.
Мотивиран от изложеното,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Й.И.,ЕГН:********** ***, че Й.И.Р.,ЕГН:********** ***,е придобил право на ползване,на основание чл.56,ал.1 от ЗС и въз основа на Договор за покупко-продажба на недвижим имот в град Тетевен,обективиран в нотариален акт № ххххххххх на нотариус с рег.№392 на Нотариалната камара и район на действие РС-Тетевен,върху САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ххххххххх, в гр. Т, Обл. Ловеч, по кадастралната калта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр. Т, п.к. хххххх. Самостоятелният обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор хххххххх, с предназначение Жилищна сграда-многофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор хххх с предназначение на самостоятелния обект:Жилище, апартамент. Брой нива на обекта: 1. Съседи на самостоятелния обект в сградата: на същия етаж: ххххх под обекта —няма, над обекта: хххххх.,като ОСЪЖДА В.Й.И. *** предаде владението върху този САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ххххххххххххх-Жилище,апартамент, на ползвателя Й.И.Р.,ЕГН:********** ***.
ОСЪЖДА В.Й.И.,ЕГН:********** ***, да заплати на Й.И.Р.,ЕГН:********** *** от 373.68/триста седемдесет и три лева и шейсет и осем ст./лева,представляваща сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: