РЕШЕНИЕ
Номер:
12.02.2018 г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
районен съд VI
наказателен състав
На седми
февруари Година: 2018
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар:
Светла Иванова
Прокурор:
Разгледа
докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело
№ 3029 по описа за 2017 година
и
за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 278634-F296018
от 25.07.2017 год. на Директора на ТД на НАП гр.Пловдив.
Жалбоподателят „Левкион” ЕООД гр.Стара
Загора, ЕИК *********, твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде
отменено.
Въззиваемата страна ТД на НАП гр.Пловдив
счита, че НП е законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени събраните
доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, намери за
установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F296018 от 05.04.2017 год., жалбоподателят е
санкциониран, както следва:
на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ – Закон за
ограничаване на плащанията в брой („Който извърши или допусне извършването на
нарушение на чл.3, се наказва с глоба в
размер 25 на сто от общия размер на направеното плащане – ако е физическо лице,
или с имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното
плащане – ако е юридическо лице”);
за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от същия
закон („Плащанията
на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са на стойност под 10000 лв.,
представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на
или надвишава 10000 лв.”), изразяващо се в това, че „Левкион” ЕООД не е
извършило чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане към
„Мел и Рем” ЕООД, ЕИК *********, на сумата от 2880 лева, представляваща част от
парична престация на стойност над 10000 лева по договор за СМР
(строително-монтажни работи) от 03.11.2016 год., сключен между „Левкион” ЕООД
като възложител и „Мел и Рем” ЕООД като изпълнител, предмет на който договор е
било изпълнението на СМР на обект: Проект „Енергийно обновяване на българските
домове” Жилищна сграда в гр.Стара Загора, ул.„Цар Иван Аден II” № 158, на обща стойност 33460 лева.
В АУАН и НП изрично е посочено още, че:
сумата от 2880 лева е била платена от „Левкион”
ЕООД на 18.12.2016 год. в 21.06 часа в гр.Стара Загора по фактура № **********
от 18.12.2016 год., издадена от доставчика „Мел и Рем” ЕООД, а плащането е било
документирано с фискален бон № 000019 от 18.12.2016 год., издаден на ЕКАФП с
инд.№ ДУ370355, фискална памет инд.№ 36503940, въведен в експлоатация от „Мел и
Рем” ЕООД;
нарушението е било установено в ТД на НАП
гр.Пловдив на 31.01.2017 год. във връзка със заповед за възлагане на ревизия №
Р-16002417000551-020-001 от 31.01.2017 год.;
нарушението се потвърждава от приложените
като доказателства договор за СМР от 03.11.2016 год., премо-предавателен
протокол за приемане на СМР от 31.12.2016 год., фактура № ********** от 18.12.2016
год., протокол/акт обр.19 от 18.12.2016 год.
В
случая от събраните по делото доказателства се установява, че:
на 03.11.2016 год. между „Левкион” ЕООД,
като възложител, и „Мел и Рем” ЕООД, като изпълнител, е бил сключен договор за
СМР на обект: Проект „Енергийно обновяване на българските домове” Жилищна
сграда в гр.Стара Загора, ул.„Цар Иван Аден II” №
158, по цени, описани в количествено-стойностна сметка (КСС) – Приложение № 1,
неразделна част от договора (л.32-35 от делото);
на 18.12.2016 год. в гр.Стара Загора
„Левкион” ЕООД е платило в брой на „Мел и Рем” ЕООД сумата от 2880 лева по
фактура № ********** от 18.12.2016 год., издадена от доставчика „Мел и Рем”
ЕООД, като плащането е било документирано с фискален бон № 000019 от 18.12.2016
год., издаден на ЕКАФП с инд.№ ДУ370355, фискална памет инд.№ 36503940, въведен
в експлоатация от „Мел и Рем” ЕООД (л.30 от делото), като във фактурата е било
отразено, че плащането е за СМР съгласно протокол;
в протокол/акт (19) за СМР със съдържание,
съответстващо на плащането по фактура № ********** от 18.12.2016 год. по
стойност и дата на извършването му, изрично е отразен вида на СМР, за които се
отнася плащането – почистване покрив (л.31 от делото);
според КСС – Приложение № 1 към договора
за СМР (л.36 от делото), общата стойност на извършените по договора СМР с ДДС
възлиза на 33460 лева, като сред СМР фигурира полагане на почистване покрив, т.
е. СМР, съответстващи на отразените в протокол/акт (19) за СМР към фактура №
********** от 18.12.2016 год., за плащането по която е бил издаден фискален бон
№ 000019 от същата дата;
с приемо-предавателен протокол от
31.12.2016 год. (л.37 от делото) „Левкион” ЕООД е приело СМР, извършени от „Мел
и Рем” ЕООД по договора за СМР от 03.11.2016 год. относно обект: Проект
„Енергийно обновяване на българските домове” Жилищна сграда в гр.Стара Загора,
ул.„Цар Иван Аден II” № 158, съгласно КСС – Приложение
№ 1.
Изцяло в подкрепа на гореизложеното е и
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, назначена, изготвена,
изслушана, неоспорена от страните и приета от съда в съдебно заседание (л.75-80
от делото).
При тези данни съдът намира описаното в НП
нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани по несъмнен и
безспорен начин: въпреки законовата забрана на чл.3, ал.1, т.2 ЗОПБ, процесното плащане е било извършено от жалбоподателя
в брой, макар и да съставлява парична престация по договор за СМР, чиято
стойност надвишава 10000 лева, с което в деня и на мястото на извършването му (18.12.2016
год. в гр.Стара Загора) е бил осъществен състава на административното
нарушение, визиран в чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Не води до различен извод представения
от жалбоподателя анекс от 14.11.2016 год., с който се прекратява договора за
СМР от 03.11.2016 год. – л.13 от делото, тъй като същият съставлява частен
документ и няма обвързваща доказателствена
сила по отношение на отразената в него дата на съставянето му, а
последната с оглед на посочените по-горе факти и обстоятелства, при това установени
въз основа на изходящи и осчетоводени от жалбоподателя документи, не би могла
да бъде приета за достоверна. В подкрепа на изложено са и показанията на
разпитаните свидетели, според които въпросният анекс е бил представен след
констатиране на нарушението в хода на извършената на жалбоподателя ревизия,
когато той е бил уведомен, че за него ще му бъде съставен АУАН.
В изпълнение на служебната си проверка за
законосъобразност на обжалваното НП съдът не констатира и нарушения на
процесуалния закон, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, опорочаващи
последното до степен на незаконосъобразност, налагаща отмяната му, в частност –
административнонаказателното обвинение е формулирано достатъчно пълно, точно и
ясно, щото жалбоподателят да може да го разбере и да организира адекватно
защитата си.
Що се отнася до доводите на жалбоподателя
във връзка с извършената му ревизия – кой е участвал в нея, какво е констатирал
и т. н., съдът намира същите за неотносими към предмета на настоящото дело, тъй
като се касае за две отделни и независими производства, регулирани от различни
закони, без изхода на едното да е в зависимост от изхода на другото. Единствената
връзка между тях, имаща значение за настоящия спор, касае установяването на
момента, в който на проверяващия орган е станало известно нарушението и автора
му, за да се прецени евентуално дали не са изтекли преклузивните срокове за
съставяне на АУАН, а те в случая не са изтекли, тъй като ревизията, в хода на
която тези обстоятелства са станали известни, е била назначена със заповед за
възлагането й от 31.01.2017 год. и следователно няма как нарушението и автора
му да са станали известни на проверяващия орган по-рано. Посочването в НП, че
нарушението е било установено, а не констатирано в хода на ревизията,
действително е неточно, но с това с нищо не се нарушава правото на защита на
жалбоподателя, още по-малко тази неточност на израза му е попречило да разбере
кога е било установено нарушението, тъй като този момент е законово
регламентиран – със съставянето на АУАН.
Същевременно наложеното за извършеното
нарушение наказание „имуществена санкция” от 1440 лева съответства на предвиденото
в закона – 50
на сто от общия размер на направеното плащане, поради което съдът
намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразено ли е било наказанието с
тежестта на конкретното нарушение.
По тези съображения съдът намира, че
обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като на основание
чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189, ал.3 от НПК жалбоподателят бъде осъден да
заплати направените от бюджета на съда разноски за изготвянето на
съдебно-счетоводната експертиза в размер на 220 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 278634-F296018 от 25.07.2017 год. на Директора
на ТД на НАП гр.Пловдив.
ОСЪЖДА
„Левкион” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.„Васил
Левски” № 30, ЕИК *********, да заплати на Държавата в полза на Съдебната власт
по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумата от 220 (двеста и
двадесет) лева, представяща направените от бюджета на съда разноски за
изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: