Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 30.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд V гр. състав,
в публично заседание, проведено на 04.05.2018г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретар Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията, гр.д. № 1412 по описа на съда за 2018г. и на основание данните по делото
и закона, за да се произнесе взе предвид следното
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата
молба по настоящето производство е подадена от „Т.П.” ЕАД, представлявано от
изпълнителния директор Й.В.В., против Ц.Б.К., ЕГН ********** *** с искане да се
признае за установено, че ответникът дължи сумата от 273.54лв., от които
233.27лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.12.2014г. – 30.11.2017г. и 40.27лв. – лихва
за забава за периода 03.02.2015г. – 01.01.2018г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.дело № 304/2018г. по описа на ПлРС до окончателното
изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 304/2018г. на
РС Плевен, като съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение.
Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение и РС П.му е
указал, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това поражда неговия правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на основание чл. 153
от ЗЕ, ответника е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена.
Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно
изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът
оспорва исковете, твърди, че в исковата молба е посочено друго лице, че в
исковата молба са посочени и други суми и размери на претенциите на ищеца,
различни от заповедното производство. Счита, че претенциите по чл. 422 от ГПК
следва да са съобразени с искането в заявлението по заповедното производство, а
в случая е налице пълно разминаване. Счита, че т.к. не е поканен да заплати
задължението за последните три години, не дължи и лихва за забавено плащане.
Взел е и писмено становище в хода на делото, че е съгласен да заплати
посочената в исковата молба сума на разсрочени вноски, поради изключително
тежкото си материално състояние. Прави възражение за прекомерност на юрк.
възнаграждение, моли съдът да присъди такова в размер на 50лв. Счита, че не е
станал причина за завеждане на делото.
Съдът, като обсъди становищата и
изявленията на страните и представените по делото доказателства, намери за
установено следното: На 10.01.2018г., ищецът „Топлофикация-Плевен” ЕАД, е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ПлРС, по
което е образувано ч.гр.д.№ 304/2018г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за
изпълнение № 260/11.1.2018г. за следните суми: 388.21 лв. – главница,
представляваща ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2013
год. - 30.11.2017 год.; 105.77 лв. - лихва върху главницата за периода от
04.03.2013 г. – 01.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на молбата – 10.01.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. По тази заповед е
постъпило възражение от длъжника в законоустановения срок. Кредиторът
„Топлофикация-Плевен”ЕАД е подал иск в срока по чл. 415 от ГПК, в изпълнение на
указанията на съда, който е допустим, предвид спазването на сроковете за
възражение и подаване на иск. Искът е предявен за сумите от 233.27лв. –
главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.12.2014г. – 30.11.2017г. и 40.27лв. – лихва за
забава за периода 03.02.2015г. – 01.01.2018г., които се явяват по-ниски от тези
в заповедното производство и за период, който е по-кратък от посочения в
заповедта за изпълнение, но се включва в него.
Видно от приложеното копие от в.
„Посоки”, бр. 239 от 10.12.2007г., в същия вестник са публикувани общите
условия на „Т.П.” ЕАД. Не е спорно по делото, че ответникът е собственик на
жилището в ****, това е видно и от представеното по делото съобщение за данъци
на Община П.за това жилище, и от изявленията на представителя на ответника в
хода на делото. От приложеното на л.9-10 от делото препис-извлечение от сметка
за задълженията на консумирана ТЕ на посочения адрес с потребител Ц.Б.К., е видно, че начислените суми не са заплащани
редовно и са в размер от 233.27лв. – главница, представляваща стойност на
потребена, но незаплатената топлинна енергия за периода 01.12.2014г. –
30.11.2017г. и 40.27лв. – лихва за забава за периода 03.02.2015г. –
01.01.2018г. Изискуемостта на главницата
за исковия период се установява от справката, не е оспорена своевременно от
ответника относно счетоводните записвания, напротив - възразено е относно назначаването
на поисканата от ищеца ССчЕ. Доказателства по делото от страна на ответника във
връзка с неговите твърдения не са представени.
При така обсъдените доказателства,
съдът прави следните правни изводи: Спазени са изискванията на закона, като
ищецът съобразно разпореждането на съда и законоустановения срок е предявил
настоящия иск по чл.415 от ГПК. Обстоятелството, че имотът на ответника е
топлоснабден, не е оспорено, това е вино и от приетата по делото справка,
съгласно която на този имот е открита партида с данните на ответника. Възражението
за недопустимост на предявения иск се явява неоснователно, т.к. няма пречка кредиторът
да заяви с иска по чл. 415 от ГПК претенцията си в различен размер и различен
времеви период, стига те да са обхванати от размерите и периодите, за които е
било подадено заявлението, респективно - за които е издадена заповедта за
изпълнение. В чл. 414, ал.1 от ГПК е
предвидена за длъжника в заповедното производство възможността да възрази
писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Така се
дава възможност на длъжника да прецени
вероятната основателност на
своята защита срещу заповедта за изпълнение и да я ограничи само до тази част
от вземането, която счита за
неоснователно и по отношение на която би могъл да релевира действително
значими за материалното право възражения в евентуалния бъдещ исков процес, който
ще се развие след предявяване на иска по
чл. 422 от ГПК. На тази възможност за преценка от страна на длъжника, отговаря и
възможността на кредитора да извърши преценка за вероятната основателност на иска,
който би предявил, и да съобрази и факти, които евентуално са настъпили
междувременно, след подаване на заявлението и преди подаване на исковата молба
и тяхното отражение - било върху размера, било върху времевия период, през
който е формирано заявеното със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение вземане, и с оглед на тази преценка да реши дали следва да бъде
предявяван иск за цялата първоначално заявена в заповедното производство сума
на претендираното вземане и за целия период, или пък само за част от този
период и за част от сумата. Аргумент в
подкрепа на извода, че е възможно и допустимо искът по чл. 415 от ГПК да бъде
предявен само за част от първоначално заявеното вземане е и нормата на чл. 415
ал. 5 от ГПК, който сочи, че когато заявителят не представи доказателства, че е
предявил иска в посочения срок, съдът следва да обезсили заповедта за
изпълнение частично или изцяло.
От тази редакция на закона се налага извод, че поначало се допуска
възможността заявителят да не предяви в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК
установителния иск за цялото
първоначално заявено вземане, в какъвто случай е дадено достатъчно ясното и
категорично разрешение на въпроса – обезсилва се издадената заповед за
изпълнение, касаеща тази част на вземането, за която не са представени
доказателства, че е предявен установителния иск в срок.
При тези правни изводи, съдът намира,
че по делото се доказва от събраните писмени доказателства, и че към датата на
подаване на заявлението – 10.01.20189г., цялата искова сума е била дължима като
главница и като лихви, след редуцирането ѝ за период в рамките на три
години преди подаване на заявлението в съда. Претенцията за лихва, съдът счита,
че също се явява изцяло основателна, въпреки първоначалното възражение на
ответника в тази насока. Съгл. чл. 31 от представените по делото ОУ на ищеца,
месечните дължими суми за топлоенергия се заплащат в тридесетдневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят. Тази разпоредба сочи, че за
възникване на задължението за лихва, покана не е необходима, а тези задължения
са възниквали периодично, след изтичане на 30 дневен срок след всеки отчетен
период. Поради горното, исковите
претенции следва да бъдат уважени изцяло, а т.к. е налице разлика между
предявените искови суми и тези, претендирани по ч.гр.д. № 304/2018г. на ПлРС,
за разликата, за която иск не е предявен, Заповед за изпълнение № 260/11.1.2018г.,
следва да се обезсили. Изразеното от
ответника в последното му изявление до съда съгласие да заплаща сумите на
разсрочени вноски, не представлява искане по чл. 241 от ГПК, т.к. такова
изрично искане не е правено в срок, не е приемано от съда и доказателства по
отношение на имотното състояние на страната не са събрани.
При този изход на делото, и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди на ищеца разноските
в исковото производство. С оглед обстоятелството, че същият е представил списък
на разноските съгласно чл. 80 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди от
сочените в него суми претендираните 75.00 лв. - заплатена държавна такса и 100.00
лв. – юрисконсултско възнаграждение, като след направеното възражение за
прекомерност, редуцира същото до посочения размер, който е минимума по чл. 25
от Наредбата за правната помощ, на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от
ищеца в заповедното производство. С оглед обезсилването на заповедта за част от
сумите, съдът следва да осъди ответника да заплати редуцирани разноски в размер
на 41.53лв. за заповедното производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 от ГПК
във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, ЧЕ Ц.Б.К., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** с представител Й.В.В., следните суми: 233.27лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.12.2014г. – 30.11.2017г., 40.27лв. – лихва за забава за периода
03.02.2015г. – 01.01.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумите, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 260/11.1.2018г. по ч.гр.дело № 304/2018г. по описа на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за
изпълнение № 260/11.1.2018г. по
ч.гр.дело № 304/2018г. по описа на ПлРС за сумата над 233.27лв. – главница,
представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.12.2014г. – 30.11.2017г., и за сумата над 40.27лв. – лихва за забава
за периода 03.02.2015г. – 01.01.2018г.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Ц.Б.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”ЕАД
с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** с представител Й.В.В., разноски в исковото производство в размер на 175.00лв.
ОСЪЖДА
Ц.Б.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** с представител Й.В.В., разноски
по ч.гр.д. № 304/2018г. на ПлРС в размер на 41.53лв.
Решението може да се обжалва пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: