Р Е Ш Е Н И Е
№ 1964 09.12.2021
г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН
СЪСТАВ, на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година, в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. МАРИНА НИКОЛОВА
2. ЯНА КОЛЕВА
секретар: В. С.
прокурор: Христо Колев
сложи
за разглеждане докладваното от съдия М.Николова КАНД номер 2525 по
описа за 2021 година.
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано
е по касационна жалба от М.Ж.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** против Решение №
52/03.09.2021 г. постановено по н.а.х.д. № 233/2021 г. по описа на Районен съд
– Царево, с което е потвърдено наказателно постановление НП № 21-4635-000199/16.06.2021г. на
Началник РУ - Приморско при ОД МВР – гр. Бургас, с което за извършено от М.Ж.Б. нарушение на чл.104а от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, й е наложено административно наказание
глоба в размер на 50 лева.
В
касационната жалба се излагат възражения, че соченото съдебно решение е
необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалния закона и при
неправилно прилагане на материалноправните норми. Излагат се твърдения за ограничаване на възможността да се
направят възражения в изготвения АУАН, довело до нарушаване на правото на
защита, както и се описва факта, че за насроченото за 9.10 ч. съдебно заседание
пред РС – Царево, Б. се е явила в 9.15 ч. и не е успяла да вземе
участие и да ангажира доказателства, с оглед на което е поискано делото да бъде
върнато за ново разглеждане от същия съд. Едновременно с това, в касационната
жалба описаното нарушение се оспорва, като се твърди, че се касае за използване
на газова запалка, а не на мобилен телефон, като в заключение се иска отмяна на
съдебното решение и отмяна на издаденото НП, както и присъждане на разноски.
В
съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответната
страна – РУ-Приморско при ОД на МВР – Бургас, редовно уведомен, не изпраща
представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на
касационната жалба, като счита, че фактическата обстановка е правилно
установена и административното наказание е правилно наложено.
Административен
съд - Бургас, ХІХ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становищата на процесуалния представител на
жалбоподателя и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С
наказателното постановление, касаторът Б. е санкционирана за това, че на 30.05.2021 г., в 13,25 ч. в гр.
Бургас, на ул. „Ропотамо” като водач на лек автомобил „Субару импреза”, с рег.
№ А 6677 КМ, срещу училището, с посока ул. „Чавдар” управлява гопрепосоченото
МПС като ползва мобилен телефон без
устройство, позволяващо използването му без участието на ръцете.
За
установеното административно нарушение е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, връчен на нарушителя и подписан от него с
отбелязване „имам възражения”, като възражения не са депозирани в предвидения
от закон срок. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.
За
да постанови оспореното решение, районният съд е приел, че при съставяне на
АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са налице формални предпоставки
за отмяна на НП. По същество, съдът е намерил, че на посочените в съставения
АУАН и в издаденото НП дата и място, Б. с поведението си, изразяващо се в
ползване по време на управлението на автомобила на мобилен телефон без наличие
на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му,
действително е нарушила цитираната законова разпоредба, въвеждаща забрана за
такова поведение, като законосъобразно на осн. чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП е била
санкционирана за посоченото нарушение, като й е било наложено административно
наказание глоба в абсолютно определения в закона размер – 50,00 лева. Съдът е
отхвърлил направените с жалбата възражения за допуснати процесуални нарушения,
като е изложил обстойно мотиви за това, както и е приел, че Б. не е доказала
обстоятелства, различни от посочените в АУАН.
Така постановеното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на
чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по
вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания
свидетел и представените писмени доказателства.
От анализа на доказателствата по
делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, освен възраженията
при съставяне на акта, в тридневен срок от подписването му нарушителят може да
направи и писмени възражения по него. В случая, такива възражения не са били
депозирани, като неупражняването на това право от страна на Б. не
нарушава административнопроизводствените правила и не води до нарушаване на
правото й на защита.
Настоящият
съдебен състав намира също така, че не са допуснати и процесуални нарушения в
хода на развилото се пред РС-Царево производство. Видно от съдържанието на
депозираната пред първоинстанционния съд жалба, в същата липсват конкретно
формулирани доказателствени искания, като такива не са направени нито с
последваща молба, нито в хода на проведеното съдебно заседание, поради което
районният съд не е допуснал процесуално нарушение приключвайки съдебното
следствие след провеждането на разпит на актосъставителя и приемането на
събраните по делото писмени доказателства. Настоящият касационен състав намира
за недоказани твърденията на Б., че за същата е съществувала пречка,
поради която тя не е успяла своевременно да се яви в провеждащото се пред
районния съд съдебно заседание и да ангажира доказателства, като счита, че в
тази посока са налице само твърденията на Б., неподкрепени с доказателства, с
оглед на което съдът намира за неоснователно искането за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Неоснователни са и изложените в касационната
жалба доводи за недоказаност на извършеното нарушение, тъй като видно от
разпита на актосъставителя, същият изрично посочва, че Б. е говорила,
което опровергава твърденията в жалбата, че същата не е използвала мобилен
телефон, а газова запалка.
Предвид
изложеното, следва да се заключи, че по същество извършеното от касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна
и субективна страна признаците на административно нарушение. Извършена е
правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за извършеното
нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер.
Ето
защо, настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Преценявайки фактите, Районен съд - Царево е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради
което неговото решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено
в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2, предл. І-во АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, Бургаският
административен съд,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 52/03.09.2021 г. постановено по н.а.х.д. № 233/2021 г. по описа на Районен
съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.