РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Плевен, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430102441 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Б. К. А.
от гр. П. против „***“ АД ***. В молбата се твърди, че ищецът е собственик
на лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег. № ***. Твърди се, че на ***
год. ищецът е сключил с ответната *** застрахователен договор по
имуществена застраховка „***”, вкл. с покритие по - *** , съгласно Общите
условия на ответника за сключената застраховка, по силата на която
ответното застрахователно дружество е застраховало собствения на ищеца
лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рег.№ ***, със срок на
застраховката /с период на застрахователно покритие от 16. 05. 2021 год. до
15. 05. 2022 год./, за което застрахователят е издал застрахователна полица №
***. Твърди се, че застраховката е била сключена в гр. П. чрез
застрахователен посредник „***” ООД. Твърди се, че застрахователната сума
по договора е била определена на *** лв. Твърди се, че при сключване на
застраховката- на *** год., застрахователят е извършил оглед на автомобила
на ищеца, като е идентифицирал същия, включително чрез номера на рамата
1
му, за което е бил съставен талон за оглед. Твърди се, че освен от ищеца,
лекия му автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** е бил ползван и
управляван от *** от гр. П., тъй като автомобилът се е използвал за
извършване на таксиметрови услуги. Твърди се, че на *** год., около 15. 00
часа, на път ***, в посока от *** към гр. П., ***, управлявайки автомобила, е
загубил контрол въху същия, като е напуснал пътното платно вляво по посока
на движението и се е ударил в дърво. Твърди се, че вследствие на удара на
автомобила са били причинени множество увреждания. Твърди се, че за
реализираното ПТП е бил съставен протокол за ПТП № ***/ *** год. на ***..
Твърди се, че по повод на настъпилото застрахователно събитие, на
основание уведомление подадено на *** год. от ***, ответното
застрахователно дружество е образувало застрахователна преписка /щета/ №
***. Твърди се, че в подаденото уведомление е било посочено, че ищецът е
съгласен дължимото му се обезщетение да бъде определено по експертна
оценка на застрахователя. Твърди се, че е бил извършен оглед на автомобила
за уточняване на уврежданията по него, за което е бил съставен опис-
заключение от *** год. Твърди се, че по образуваната застрахователна
преписка ищецът е представил на ответника всички изискани от последния
документи във връзка с настъпилото застрахователно събитие. Твърди се, че с
писмо изх. № ***/ *** год. ответното застрахователно дружество е уведомило
ищеца, че на основание т. 27. 2 от Общите условия по сключената
застраховка отказва да плати застрахователно обезщетение по повод
настъпилото на *** год. застрахователно събитие, тъй като щетите са
възникнали по причина или вследствие на управление на МПС с невалидно
или временно отнето свидетелство за управление към момента на настъпване
на застрахователното събитие. Твърди се, че за да мотивира отказа
ответникът е приел, че *** е бил с невалидно свидетелство за
правоуправление на МПС, което обстоятелство е видно от Протокол за ПТП
№ ***/ *** год. на ***. Твърди се, че вследствие на отказа на застрахователя
ищецът е бил принуден да ремонтира автомобила за своя сметка, като
ищецът е заплатил за извършените авторемонтни услуги общо сумата от ***
лв. Твърди се, че ответната застрахователна компания неоснователно е
отказала да плати на ищеца застрахователно обезщетение. В заключение
ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от ***
лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
2
застрахователен договор за имуществена застраховка „***“ на МПС,
обективиран в застрахователна полица № *** от *** год., за настъпило на ***
год. ПТП с материални щети за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег. № ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждане на направените деловодни разноски.
С определение от 17. 01. 2023 год. е допуснато изменение на
предявения иск, като размерът на същия е намален от 3 600 лв. на 3 268, 11
лв.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Безспорно по делото е, че между ищеца Б. К. А. и ответника *** *** е
било налице облигационно правоотношение, произтичащо от сключен
договор за застраховка „***“ на МПС, за лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с рег. № ***, за което е била издадена застрахователна полица №
**** от *** год., със срок на действие до 15. 05. 2022 год. Видно е, че
договорената застрахователна сума е била *** лв.
Безспорно по делото е, че на *** год. на пътя от *** към гр. П. е станало
ПТП с участието на описания по- горе лек автомобил, при което на последния
са били нанесени материални щети и във връзка с което при ответното
застрахователно дружество е била образувана щета № ***.
Безспорно е, че с писмо изх. № ***/ *** год. ответникът е отказал да
изплати застрахователно обезщетение на ищеца, мотивирайки се с
разпоредбата на т. 27. 2 от Общите условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства на ***.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Основното задължение на застрахователя по договора за застраховка е
да заплати при настъпване на застрахователното събитие застрахователно
обезщетение на застрахованото лице, което е в размер на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Случаите, в които
застрахователят може да постанови отказ за изплащане на застрахователно
3
обезщетение, са посочени принципно в общата разпоредба на чл. 408 от КЗ и
се свеждат до умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия или от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение, до неизпълнение на задължение по застрахователния договор,
което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до настъпването на
застрахователното събитие и до други случаи, предвидени със закон. Видно
от така изброените основания е, че отказът за изплащане на застрахователно
обезщетение винаги е свързан с наличие на обстоятелства, които са от
естество да въздействат върху размера на риска, настъпването на
застрахователното събитие или върху обхвата и размера на вредите, или са
относими към доказването им. Не всяко задължение на застрахования,
скрепено с договорна санкция за отказ за заплащане на застрахователно
обезщетение, може да се приеме за договорено в съответствие с нормата на
чл. 408 ал. 1 т. 3 от КЗ и да обуслови отказ, единствено на основание факта на
неизпълнението му, без установяване на причинна връзка с конкретно
застрахователно събитие, а само това, което по своето съдържание би могло
да обуслови като последица настъпване на застрахователното събитие или
увеличен размер или обхват на вредите или от естество да препятства
доказването им. В конкретния случай по никакъв начин не се установи, че
обстоятелството, че към момента на процесното ПТП водачът на
застрахования автомобил е управлявал със свидетелство за управление,
срокът на което е бил изтекъл, е станало причина за настъпването на
произшествието. Тук е мястото да се отбележи, че липсата на валидно
свидетелство за управление не рефлектира върху придобитата от водача
правоспособност да управлява МПС от съответната категория. От друга
страна, видно от установения от съдебно- автотехническата експертиза
механизъм на процесното ПТП /загуба на напречна устойчивост на МПС в
процеса на транслационно движение, вследствие на което автомобилът е
излязъл вляво на пътното платно и се е ударил в дърво/ в случая
притежаването на валидно свидетелство за управление по никакъв начин не
би предотвратило настъпването на застрахователното събитие, респ. би
ограничило последиците от същото.
С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не се доказа
причинна връзка между факта на управление с невалидно свидетелство за
4
управление и застрахователното събитие, а оттам не се потвърди наличието
на основание по т. 27. 2 от Общите условия за застраховане на сухопътни
превозни средства, без релсови превозни средства на *** за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответното
дружество. Поради това следва да бъде ангажирана отговорността на
застрахователя за репариране на претърпените вследствие процесното ПТП
материални вреди. За изясняване на въпроса каква е стойността на същите
основа следва да бъде заключението на назначената съдебно- автотехническа
експертиза. Съгласно същото реалната стойност на средствата, необходими за
възстановяване на автомобила на ищеца в специализиран сервиз е 3 268, 11
лв. В този смисъл предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло
за претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски в
размер на 894, 00 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, представлявано от П. В. Д., С. Н. А., В. В. И. и М. А. Д., да заплати
на Б. К. А. от гр. П., ЕГН **********, сумата от 3 268, 11 лв. ,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застрахователен
договор за имуществена застраховка „***“ на МПС, обективиран в
застрахователна полица № *** от *** год., за настъпило на *** год. ПТП с
материални щети за лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***,
ведно със законната лихва, считано от 03. 05. 2022 год. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, ***, представлявано от П. В. Д., С. Н. А., В. В. И. и М. А. Д., да заплати
на Б. К. А. от гр. П., ЕГН **********, сумата от 894, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
5
дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6