Присъда по дело №567/2024 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 28
Дата: 31 октомври 2024 г. (в сила от 18 ноември 2024 г.)
Съдия: Яница Събчева Събева Ченалова
Дело: 20242200200567
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 октомври 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 28
гр. Сливен, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Яница С. Събева Ченалова
СъдебниВеселка В. Каварджикова

заседатели:Николай В. Илиев
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
и прокурора Х. Д. Х.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Наказателно дело
от общ характер № 20242200200567 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. И. Т. - роден на *******, с постоянен и
настоящ адрес *******, българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, работи като *******, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН
**********, ЗА ВИНОВЕН в това, че:
На 18.05.2024 г. в гр. Сливен, при управление на лек автомобил „О.М.“ с
рег. номер *******, нарушил правилата за движение по пътищата
регламентирани в чл. 21 ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: Пътно превозно средство от категория „В“ - 50
km/h в населено място“, в резултат от което и по непредпазливост е причинил
смъртта на И.В.К. с ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал.
1, б. „в“, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му НАЛАГА
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
1
На основание чл.343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК ЛИШАВА подс. Е. И.
Т. от правото да управлява МПС за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

ПРИЗНАВА за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДАВА подс.Е. И. Т. при
извършване на престъплението по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342 ал.1 от НК да
е нарушил правилата за движение по пътищата в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА подсъдимия Е. И. Т. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на ОД на МВР - Сливен направените по досъдебното производство
разноски в размер на 3290,54 лева /три хиляди двеста и деветдесет лева и
петдесет и четири стотинки/, за изготвени по делото експертизи.

Вещественото доказателство лек автомобил „О.М.“ с рег. номер
******* - приет за съхранение в склад/паркинг на Сектор ПП при ОД на МВР -
Сливен с Приемо-предавателен протокол № 654/18.05.2024 г., след влизане на
присъдата в сила да бъде върнат на собственика му И. Г. Т. с ЕГН **********
или на упълномощен негов представител.
Веществените доказателства – дискове със записи (ДВД в плик, като
л.34 от ДП; CD, в плик като л.48 от ДП; CD, в плик като л.52 от ДП), след
влизане на присъдата в сила, да бъдат унищожени като вещи без стойност.

Присъдата може да бъде обжалвана или протестирана пред Апелативен
съд – Бургас в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ

към присъда № 28 от 31.10.2024 г., постановена по
НОХД № 567/2024 г. по описа на Окръжен съд – Сливен


Съдебното производство е образувано по повод внесен от Окръжна
прокуратура - Сливен обвинителен акт по досъдебно производство №
717/2024 г. по описа на РУ на МВР – Сливен, вх. № 866/2024 г., пор. №
93/2024 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен против Е. И. Т. за
престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
С обвинителния акт подс. Т. е обвинен в това, че на 18.05.2024 г. в гр.
Сливен, при управление на лек автомобил „О.М.“ с рег. № *******, нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, в чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с …характера и интензивността на движението..., за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението“, и в чл.21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в km/h: Пътно превозно средство от
категория „В“ - 50 km/h в населено място“, в резултат от което и по
непредпазливост е причинил смъртта на И.В.К. (с ЕГН **********) -
престъпление по чл.343, ал.1, б."в", във вр. с чл.342 ал.1 от НК.
В производството пред първоинстанционния съд по своевременно
направено искане е конституиран в качеството на частен обвинител синът на
пострадалата И. В. К. – Г. Г. Г..
В производството пред СлОС подс. Т. призна всички факти и
обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При
наличие предпоставките на чл. 371, т.2 и сл. от НПК, съдът обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от
подсъдимия, без да събира доказателства относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде ход на съдебното
следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК.
В ход по същество представителят на Окръжна прокуратура – Сливен
поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и
предявеното обвинение. С оглед процедурата, по която се движи делото
акцентира върху наказанието, което намира за съответно на деянието и дееца.
Предлага да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минимален
размер, а именно три години „лишаване от свобода“, което да бъде намалено с
една трета и на подсъдимия да се наложи наказание две години „лишаване от
свобода“. Не намира пречки за приложение института на условното осъждане,
като предлага наложеното наказание от 2 години „лишаване от свобода“, да
1
бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за подходящ изпитателен срок.
Според прокурора, именно с условно осъждане може да бъде постигната
специалната превенция, като се даде шанс за осмисляне на случилото се и
преценка на личната отговорност. Пледира на основание чл.343г от НК подс.
Т. да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Взема
становище по веществените доказателства, като предлага иззетият автомобил
„О.М.“ да бъде върнат на неговия собственик, а дисковете със записи
приложени към делото – да се унищожат като вещи без стойност, след влизане
на присъдата в сила.
Повереникът на частния обвинител Г. Г. - адв. Г. М. от АК Сливен,
акцентира върху скоростта, с която е управляван процесният автомобил, което
е довело до загуба на контрол, удар в бордюр, преминаване през велосипедна
алея, излизане на търговската площ пред два магазина и в крайна сметка до
удар между автомобила и пострадалата. Подчертава наличието на пешеходна
пътека тип „Зебра“ в близост, изискваща реакция на внимание от страна на
водача, каквато е отсъствала. Предвид квалификацията на подсъдимия като
професионален шофьор, приема занемаряване или подценяване на пътната
обстановка, което сочи на престъпна небрежност. Отбелязва допуснати от
подсъдимия административни нарушения на правилата за движение по
пътищата, които са санкционирани по административен ред. Счита, че
частният обвинител и многото свидетели на инцидента биха изразили
несъгласие с искането на прокурора за условно осъждане. Настоява за
справедливо наказание без приложението на чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимия Е. Т. - адв. С. П. от АК Сливен, определя
като справедливо и правилно предложеното от ОП – Сливен наказание с
приложение на чл.66, ал.1 от НК, а като несправедливо предложеното от
частното обвинение наказание, продиктувано от обществените нагласи и
очаквания, целящо постигане само на генералната превенция. Последната не
може да бъде водеща, тъй като би се стигнало до репресия и нарушаване на
принципите за определяне на наказанието, съобразно извършеното деяние и
личността на дееца. Подчертава наличните добри характеристични данни за
подсъдимия, активното му участие и съдействие на органите на разследването
чрез подробни обяснения, които са от съществено значение за изясняване на
фактическата обстановка. С акцент върху добросъвестното процесуално
поведение, изразеното съжаление и разкаяние, които не са формални, а
съпътстват цялото производство и са израз на собствена негативна оценка на
поведението му, младата възраст, трудова и семейна ангажираност и
влошеното му здравословно състояние, защитникът заключава за ниска степен
на обществена опасност на дееца. Не отчита да са налице отегчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед на това, моли да бъде определено
минималното наказание „лишаване от свобода” в размер на три години и да се
наложи след редукцията наказание „лишаване от свобода“ в размер на две
години с подходящ изпитателен срок. Моли наказанието лишаване от право да
управлява МПС да се наложи за срок от две години, който намира за адекватен
2
на факта, че подсъдимият като шофьор е допускал несъществени нарушения
на ЗДвП. Тези наказания намира за достатъчни да изпълнят целите на
индивидуалната и генералната превенция. Присъединява се към становището
на ОП – Сливен относно разпореждането с веществените доказателства.
Подсъдимият Е. И. Т. в личната си защита се присъединява към
становището на защитника си.
В последната си дума изразява съжаление за случилото се.
От извършения анализ на събраните и проверени в хода на проведеното
съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, преценени по отделно и в съвкупността им, като съобрази
самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства
за тях, както и доводите на страните, Окръжен съд – Сливен приема за
установени фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Е. И. Т. от гр. Сливен е правоспособен водач на МПС от
2005 г. и притежава валидно до 12.02.2026 г. свидетелство за управление на
МПС с № *******, за категории „В“ и „АМ“. Като водач на МПС е наказван
по административен ред с наказателни постановления за допуснати
нарушения на правилата за движение по ЗДвП, последното влязло в сила на
02.03.2021 г., както и с фишове, последния от които от 23.03.2023 г. (л.42 и
л.43 от ДП).
На 18.05.2024 г. в *******, около 15:00 часа подс.Т. се движел по бул.
„С.С.“ с управлявания от него лек автомобил „О.М.“ с рег. № *******,
собственост на баща му И. Г. Т.. Движел се с направление от север на юг, т.е. в
посока от кръстовището с бул. „П.Х.“ към бул. „Бш“, като се намирал в
участъка, находящ се източно от ж.к. „Б.“ и преди кръстовището с бул. „Г. Д..
Така посоченият участък от пътя бил с еднопосочно движение, с по две ленти
за движение във всяка посока. Подс.Т. управлявал автомобила в дясната лента,
гледна по посока на неговото движение. Времето било ясно и слънчево.
Платното за движение в съответния участък е било право и без ограничения
на видимостта, с гладка и равна структура на асфалта. Асфалтовата пътна
настилка била суха и в добро състояние. В така описания участък от пътя и по
посоката, в която се движел подсъдимият, имало последователно обособени
няколко пешеходни пътеки. Една от въпросните пешеходни пътеки била
непосредствено преди уширение за спирка на обществения транспорт, до
която спирка имало изградени множество търговски обекти, в т.ч. пекарна
известна като „Б.“ и магазин за климатична техника „Катра Клима“.
Непосредствено преди тази пешеходна пътека и по посоката на движение на
автомобила, управляван от подсъдимия, имало кръстовище, обособено от
отклонение към ж.к. „Б.“, т.е. отклонение в посока на запад и на дясно.
Въпросната пешеходна пътека била обозначена с ясно видими напречна
маркировка М 8 - „Пешеходна пътека“ и пътен знак Д 17 - „Пешеходна
пътека“. Непосредствено след отклонението към ж.к. „Б.“, от дясната страна
3
по посока на движението на автомобила управляван от подс.Т., платното за
движение било ограничено от бордюр с височина около 12-15 см. и тревна
площ с ширина около 4 м., след която следвала велосипедна алея с ширина
3.60 м. След велосипедната алея и в посока на запад имало пешеходна зона с
асфалтово покритие, след която се намирал търговски комплекс с визирания
по-горе магазин за климатична техника „Катра Клима“, както и друг
търговски обект с наименование „Магазин 1-2-3 все по-ниски цени“. Пред
посочените два магазина имало масивни бетонни колони, поддържащи
покривната конструкция на сградата. На стъпалата до една от колоните била
седнала пострадалата И.В.К. (родена на *******), която продавала домашно
отгледани зеленчуци.
По описания по-горе начин и управлявайки автомобила „О.М.“ с рег. №
******* със скорост от около 88 км/час, подс.Т. приближавал до участъка от
пътя преди описаните по-горе отклонение към ж.к. „Б.“ и пешеходна пътека. В
това време, пред пешеходната пътека, за да пропусне преминаващи
пешеходци, спрял неустановен по делото лек автомобил. Когато се намирал на
разстояние около 41 метра от така посочения спрял автомобил, подс.Т.
възприел същия като опасност и предприел спиране, а непосредствено след
това извършил маневра, чрез която отклонил в посока на дясно управлявания
от него автомобил „О.М.“ с рег.№ *******. По този начин автомобилът,
управляван от подсъдимия, достигнал до бордюра, ограничаващ от негово
дясно, т.е. от западна страна платното за движение, ударил се в него със
скорост от около 75 км/час и го преминал, като със скорост от около 52 км/час
продължил и последователно преминал през тревната площ, велосипедната
алея, описаната по-горе площ с асфалтово покритие и навлязал в
пространството пред магазините „Катра Клима“ и „Магазин 1-2-3 все по-
ниски цени“. Със скорост от около 17 км/час автомобилът, управляван от
подс.Т., се ударил в стълбите пред магазините, след което със скорост от 10,6
км/час ударил постр.И.К. и притиснал същата към бетонната колона, до която
тя била седнала. Случилото се привлякло вниманието на множество лица,
сред които и на свид. Р.Н., който бил паркирал своя автомобил до магазин
„Еко Асорти“, находящ от източната страна на бул. „С.С.“ и срещу описаната
по-горе пешеходна пътека. Н. сигнализирал за случилото се чрез обаждане на
телефонен номер „112“, като междувременно преминал от западната страна на
бул. „С.С.“ и отишъл до мястото на удара, където видял затиснатото тяло на
пострадалата. Автомобилът „О.М.“ с рег.№ ******* бил изместен от
присъстващи на мястото лица, сред които Н. и подс.Т., като по този начин те
освободили тялото на постр.К.. В рамките на няколко минути след това, на
място пристигнали служители на РУ МВР-Сливен, както и екип на ЦСМП-
Сливен. Медицинските лица установили, че е настъпила смъртта на постр.К.,
след което и чрез извършен оглед (л.14, л.7-л.21 от ДП), при условията на
чл.212, ал.2 от НПК било започнато досъдебно производство.
По-късно на същия ден свид. Р.Н. установил, че монтиран в неговия
автомобил видеорегистратор е записал моменти от описаните по-горе
4
събития. С протокол за доброволно предаване от 21.05.2024 г. (л.33 от ДП),
той предал на разследващия по делото диск (DVD, приложен в плик като л.34
от ДП), съдържащ съответния запис. В хода на разследването съдържанието
на записа е визуализирано чрез видеотехническа експертиза по Протокол №
230/29.05.2024 г. на НТЛ при ОД на МВР-Сливен (л.78-л.83 от ДП).
В хода на разследването е установена камера за видеонаблюдение на
магазин „Катра Клима“, в чиито обхват попада мястото, на което е била
седнала постр.К., съответно където същата е била ударена от автомобила
„О.М.“ с рег.№ *******. С протокол за доброволно предаване от 21.05.2024 г.
(л.48 от ДП), на служител от РУ МВР-Сливен е предаден диск (CD, приложен
в плик като л.49 от ДП), съдържащ запис от момента на удара. В хода на
разследването съдържанието на записа е било визуализирано чрез
видеотехническа експертиза по Протокол № 242/03.06.2024 г. на НТЛ при ОД
на МВР-Сливен (л.86-л.91 от ДП).
По делото е назначена съдебномедицинска експертиза за установяване
причините за смъртта на постр.К.. Видно от становището и заключението на
вещото лице, изготвило СМЕ на труп с № 57/2024 г. (л.94 - л.97 от ДП), на
постр.И.К. е причинена тежка несъвместима с живота съчетана травма с
обхващане на гърдите и гръдните органи, гръбначния стълб и гръбначния
мозък, корема и коремните органи. Въпросната травма е получена след като
пострадалата е била блъсната от автомобила и ударена в областта на лявата
половина на гърба, след което притисната към бетонната колона, до която се е
намирала и към повърхостта на терена на местопроизшествието. Според
заключението на съдебния лекар, на пострадалата са причинени тежки
несъвместими с живота счупвания на десните ребра с образуване на фрагмент
от дясната долна половина на гръдната стена, която е хлътнала към гръдната
кухина. В резултат от това същата е получила и масивни кръвоизливи и
натъртвания на меките тъкани, в областта на белите дробове, като е
констатирано и наличие на около 1л кръв в гръдната кухина. Установено е
наличие и на масивно счупване на гръбначния стълб в областта на неговия
гръден сегмент, непосредствено в областта на IV-V гръдни прешлени, с
раздалечаване на получените фрагменти по дължина и натъртвания на
гръбначния мозък на това място с кръвоизливи в областта на меките тъкани.
При пострадалата е установено наличие и на коремна коремна травма с
разкъсвания и пропуквания на капсулата и паренхима на черния дроб по
предно-горната му повърхност в дълбочина около 5-6 см, с размачквания на
паренхима му и наличие на около 1 л кръв и кръвни съсиреци в коремната
кухина. Във връзка с горното, непосредствена причина за настъпване на
смъртта се явява тежкото шоково състояние, в което постр.К. е изпаднала
непосредствено след описаните по-горе удар и притискане. От своя страна
въпросното тежко шоково състояние е било предизвикано от причинените на
пострадалата множество травми и обширни кръвоизливи. Всяка една от
описаните по-горе гръдна травма, гръбначномозъчна травма и коремна
травма, сама по себе си, е била в състояние да доведе до настъпване на
5
смъртта. С оглед на всичко това, причинените травми и настъпилата в резултат
от тях смърт са пряка и непосредствена последица от описаното по-горе
пътно-транспортно произшествие, при което постр.К. е била ударена и
притисната от автомобила „О.М.“ с рег.№ *******.
По делото е назначена и изготвена автотехническа експертиза за
установяване причините за настъпване на описаното по-горе пътно-
транспортно произшествие и механизма, по който се е случило това. Видно от
констатациите и заключението на вещото лице изготвило експертизата (л.102
- л. 112 от ДП), автомобилът „О.М.“ с рег.№ ******* се е движел по бул.
„С.С.“ със скорост от около 88 км/час, при което опасната зона за спирането
му е била около 69 метра. Видимостта на подсъдимия в посоката, в която се е
движел не е била ограничена от обективно съществуващи пречки. Подс.Т. е
възприел като опасност автомобила спрял пред пешеходната пътека, когато се
е намирал на около 41 метра от него. За да избегне удар с този спрял
автомобил, подсъдимият е отклонил автомобила, който той е управлявал, в
посока на дясно, при което по описания по-горе начин е преминал през
бордюра, ограничаващ от западна страна платното за движение, а след това
през намиращите се от същата страна затревена площ, велосипедна алея и
площ с асфалтово покритие пред търговските обекти. По описания начин
автомобилът „О.М.“ с рег.номер ******* е достигнал до стъпалата пред
магазините и ударил и притиснал постр.К., която стояла в седнало положение
до бетонната колона.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, при движение
на автомобила „О.М.“ с рег.номер ******* със скорост от 50 км/час, каквато е
била максималната разрешена за въпросния участък от пътя, опасната зона за
спирането му би била около 30 метра. Т.е. при движение с такава скорост
подсъдимият би имал техническа възможност своевременно да спре, считано
от момента, в който е възприел като опасност автомобила спрял пред
пешеходната пътека.
Посочените технически причини, довели до настъпването на ПТП са
управление на автомобила със скорост по-голяма от максимално разрешената
в зоната на населеното място, както и предприетото от водача напускане на
платното за движение при управление на автомобила с навлизането му в
пешеходната зона и последвал удар в намиращата се там пешеходка.
Подс. Е. И. Т. е със средно образование. Не е женен, работи като
*******, не е осъждан (реабилитиран е по право). Живее на семейни начала и
полага грижи за две деца.
Изложените фактически обстоятелства се доказват по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на производството доказателства, а
именно: показанията на свидетелите по делото, заключенията на назначените
експертизи /съдебно-медицинска, автотехническа, съдебно-технически,
химическа, химико-токсикологична /токсикохимична/ експертизи/,
приложените писмени документи.
Свидетелските показания на Р. Н. Н. и С. М. Д. съдът намери за
6
последователни, логични, взаимнодопълващи се, кореспондиращи едни с
други и относими към предмета на доказване. Първият свидетел е очевидец,
възприел лично обстоятелства, пряко относими към предмета на доказване –
времето и мястото на произшествието, авторството на деянието,
разположението на процесния автомобил и пострадалата жена,
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП, последващите действия на
подс.Т.. Свидетелят С. Д. е полицейски служител, посетил и запазил
местопроизшествието, с лични възприятия относно обстановката след пътния
инцидент. Показанията на свид. Г. Г. – син на постр. И.К., съдът също намери
за относими към предмета на делото, доколкото касаят отношенията между
пострадалата и нейния наследник. Съдът кредитира горепосочените гласни
доказателствени източници, от които се установяват релевантните за делото
факти, приети за установени по-горе.
Заключенията на изготвените по делото експертизи – съдебно-
медицинска, автотехническа, съдебно-технически, химическа, химико-
токсикологични /токсикохимични/ експертизи, съдът цени, като намира, че
имат съществено значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
Заключенията са изготвени от компетентни вещи лица, в чиито знания,
безпристрастност и обективност съдът няма основание да се съмнява. Пред
настоящия състав страните не оспорват заключенията, а последните са
приобщени към материалите по делото по надлежния процесуален ред.
Съдът кредитира и приобщените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на пътнотранспортно
произшествие и фотоалбум, приемо-предавателен протокол; констативен
протокол за ПТП с пострадали лица; справки за калибриране на техническо
средство „Drager Alkotest 7510“ с фабр. № ARPM-0800; справка за
нарушител/водач; протокол за доброволно предаване; писмо-справка на „РЦ
112“ Бургас на Дирекция „НС 112“ при МВР; писмо изх.№ 2400-
1832/23.05.2024 г. на Община Сливен и приложените към същото копие на акт
за смърт и удостоверение за наследници на постр.И.К.; талон за медицинско
изследване; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози;
характеристична справка; справка за съдимост; справка за регистрацията на
л.а. „О.М.“ с рег. № *******; копия на удостоверения за раждане, трудов
договор и епикриза; декларация за СМПИС и др. Писмените доказателствени
източници са приложени и приети като доказателства, намират се в отношение
на допълване с останалите доказателствени материали, не се оспорват от
страните и са приобщени по съответния процесуален ред – чрез прочитането
им.
Съдът констатира, че в досъдебното производство подсъдимият –
тогава в качеството на обвиняем, е дал подробни обяснения за случилото се в
процесния ден, включително относно настъпилото произшествие. Съдът
съобрази тези обяснения в частта, в която съответстват с останалите
кредитирани доказателствени източници и ги намира за относими към
7
предмета на доказване. Същевременно пред настоящия състав подсъдимият
призна всички факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт, което
признание кореспондира с останалите кредитирани доказателствени
източници.
След анализ на доказателствената съвкупност съдът констатира, че
събраните в досъдебната фаза, приобщени към материалите по делото в
съдебната фаза на процеса, доказателства кореспондират с направеното от
подсъдимия пред съда самопризнание. От тях се извличат по безспорен начин
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които съдът
прие за установени по-горе.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Е. И. Т. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав по чл.343, ал.1, б."в", вр. чл.342, ал.1 от
НК, тъй като на 18.05.2024 г. в гр. Сливен, при управление на лек автомобил
„О.М.“ с рег. № *******, нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в чл.21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h: Пътно превозно средство от категория „В“ - 50
km/h в населено място“, в резултат от което и по непредпазливост е причинил
смъртта на И.В.К..
От обективна страна категорично от събраните доказателства се
установява, че на инкриминираната дата и място подс. Т. е управлявал
процесния лек автомобил „О.М.” в нарушение на правилата за движение по
пътищата. Подс. Т. е нарушил правилото за движение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като нарушението се изразява в това, че подсъдимият е управлявал лекия
автомобил със скорост от 88 км/ч, значително надхвърляща максимално
разрешената скорост на процесния пътен участък, който попада в населено
място – 50 км/ч. Видно от заключението на назначената автотехническа
експертиза посочените технически причини, довели до възникналото пътно-
транспортно произшествие са две: 1/ превишената скорост, непозволила
своевременно спиране на подсъдимия зад спрелия пред пешеходна пътека
неустановен по делото автомобил и 2/ предприетата в резултат на това за
избягване на сблъсък с този автомобил неправилна маневра по отклоняване
движението на л.а. „О.М.“ на дясно към пешеходната зона. Управлението на
автомобила в населено място и конкретното пътно движение са изисквали
стриктно спазване на правилата за движение по пътищата, на които
поведението на подсъдимия не е отговаряло. В резултат на високата скорост,
надхвърляща разрешената такава от 50 км/ч за движение в населено място, и
невъзможността да спре зад неустановения автомобил, пропускащ пешеходци
на пешеходна пътека, подсъдимият е извършил неправилна „спасителна“
маневра, при която, след отклоняване автомобила на дясно, последният е
преминал последователно през бордюр, ограничаващ платното за движение,
затревена площ, велосипедна алея и площ с асфалтово покритие пред
8
търговски обекти, където е ударил и притиснал постр.К. до бетонна колона.
Категорично е заключението на автоексперта, че превишената скорост е
попречила на подсъдимия да спре своевременно зад неустановения
автомобил. Подсъдимият е възприел спрелия автомобил, когато се е намирал
на разстояние от 41 метра от него, а опасната зона за спиране на управлявания
от него л.а. „О.М.“ е била 69 метра при скорост на движение от 88 км/ч. Ако
подсъдимият е управлявал автомобила с максимално разрешената за населено
място скорост от 50 км/ч, опасната зона за спиране би била около 30 метра,
тоест би му позволила да спре своевременно зад възприетия като опасност
спрял пред пешеходната пътека автомобил. Съгласно константната съдебна
практика, спасителната маневра е винаги действие, свързано с изменение
посоката на движение на автомобила, което не е правно регламентирано и
извършването му се налага за избягване на произшествие при внезапно
възникнала опасност. В настоящия случай поведението на подсъдимия при
предприетата от него маневра /отклоняване на автомобила в посока на дясно
към пешеходна зона/ не е извинително, тъй като не води до увреждане на
имущество, а причинява смърт. При тези фактически обстоятелства
настоящият съд прецени, че конкретното нарушение на правилата за движение
във връзка режима на скоростта по чл.21, ал.1 от ЗДвП е в пряка причинна
връзка с настъпилия резултат – удар на пострадалата пешеходка и
притискането й до бетонна колона, при който са й причинени множество
несъвместими с живота травматични увреждания. По тези съображения съдът
прие, че в пряка причинна връзка с настъпилия резултат е допуснатото от
подсъдимия нарушение на правилото на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Константна е
съдебната практика, че значение за правната квалификация на деянието имат
само онези нарушения на правилата, които са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен престъпен резултат – в случая превишената скорост на
движение на управлявания от подсъдимия лек автомобил.
Установените по безспорен начин факти, описани по-горе, подкрепени
от доказателствената наличност и признати от подсъдимия като част от
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, обосновават безусловно
извод, че действията на подсъдимия при управлението на процесния лек
автомобил „О.М.” и нарушението на правилата за движение по пътищата по
чл.21, ал.1 от ЗДвП, са довели до съставомерния резултат – причиняване
смъртта на постр. И.К.. Правилна с оглед на тези констатации е
квалификацията на деянието по чл.343, ал. 1, б. „в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
С оглед горните съображения, съдът оправда подсъдимия по
обвинението да е извършил престъплението при нарушение разпоредбите на
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват“, и чл.20, ал.2 от ЗДвП -
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с …характера и интензивността на
движението..., за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
9
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“.
Деянието е извършено от подс. Т. по непредпазливост. Отношението на
подсъдимия към настъпването на общественоопасните последици е
непредпазливо, като се касае за престъпна небрежност. Подсъдимият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици в резултат на
извършеното от него нарушение на правилата за движение по пътищата,
описано по-горе, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При така установената конкретика съдът намери подс. Т. за виновен по
повдигнатото му обвинение, като бланкетната разпоредба на материалния
наказателен закон по чл.343, ал.1, б. „в“ от НК е запълнена с нарушеното
правило по чл.21, ал.1 от ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с
общественоопасния резултат. Съдът съобрази събраните по делото
доказателства и самопризнанието на подсъдимия, което кореспондира с
доказателствената съвкупност.
Като причини за осъществяване на деянието съдът прие неправилното
отношение на подсъдимия към правилата за движение по пътищата и в
частност подценяване опасността от движение с превишена скорост в
населено място.
При индивидуализацията на наложеното на подс. Т. наказание, съдът
съобрази принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация и
обуславящите вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Съдът отчете високата обществена опасност на извършеното от
подсъдимия деяние, предвид засегнатите важни обществени отношения,
свързани с опазване на човешкия живот при управление на МПС, респ.
спазване на установените правила за управление на МПС. Тази опасност
принципно е взета предвид от законодателя при определяне санкционната част
в специалната разпоредба на материалния закон. В настоящия случай тя е
завишена предвид високата скорост на движение на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия. Разпоредбата на чл.343, ал.1, „в” предл. първо от
НК /изм. ДВ бр.67/04.08.2023 г./ предвижда наказание „лишаване от свобода“
за срок от три до осем години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
съдействието, оказано от подсъдимия на мястото на произшествието, а
впоследствие и на разследващите органи във фазата на досъдебното
производство, искреното съжаление за извършеното, чистото съдебно минало,
семейното положение, влошеното здравословно състояние, удостоверено с
медицински документи. Самопризнанието на подсъдимия не би могло да се
отчита като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство,
доколкото същото е условие за разглеждане на делото по реда на гл.27 от
НПК. За направеното самопризнание подсъдимия получава редукция на
наказанието с една трета, поради което съдът не може да го отчита отново при
индивидуализация размера на наказанието. Съдът отчете и добрите
характеристични данни.
Що се касае до установените в справката за нарушител/водач предходни
10
нарушения на правилата за движение по пътищата, последните от тях,
извършени в рамките на три години преди настоящото произшествие, не са за
тежки нарушения и не разкриват многобройност. Подсъдимият работи като
*******, тоест системно управлява МПС. В този смисъл допуснатото едно
нарушение, санкционирано с наказателно постановление през 2021 г. и три
нарушения, санкционирани с фиш – съответно по едно нарушение през 2021
г., 2022 г. и 2023 г., не съставляват множество нарушения и тяхната оценка за
степента на обществена опасност на дееца не следва да се надценява.
Обобщено, съдът не отчете да са налице отегчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
При очертаните рамки на обществената опасност на деянието и дееца,
наказанието за извършеното престъпление следва да се определи при
условията на чл. 54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като се индивидуализира на законовия минимум от три години
„лишаване от свобода”. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът редуцира така
определеното наказание с една трета и наложи на подс.Т. наказание в размер
на две години „лишаване от свобода”. Съдът счете, че така отмереното
наказание „лишаване от свобода“ е съответно на деянието и дееца, предвид
наличните смекчаващи обстоятелства и отговаря на критерия за
справедливост.
Съдът обсъди и възможността за определяне на наказанието на
подсъдимия при условията на чл.55 от НК и стигна до извод, че не са налице
предпоставките за това. Факт са смекчаващите отговорността обстоятелства,
но предвид настъпилия тежък резултат, същите не са от съответния характер,
за да формират извод за несъразмерна тежест на предвиденото наказание.
Приложението на този институт би било проява на прекомерна и неоправдана
с оглед целите на наказанието снизходителност и би било в явно противоречие
с преследваните цели на наказанието.
Съдът намери, че за да бъдат постигнати целите на наказанието
посочени в чл.36 от НК, не е налице необходимост подсъдимият да изтърпява
ефективно наложеното му наказание две години „лишаване от свобода”. В
тази връзка съдът съобрази необремененото към настоящия момент съдебно
минало на подс. Т., съжалението му за случилото се, добрите характеристични
данни, трудовата ангажираност, създаденото от него семейство и полаганите
грижи за две деца. Съдът прецени подсъдимия като личност, която сама по
себе си към настоящия момент не разкрива значима обществена опасност. По
тези съображения заключи, че не е необходимо подсъдимият да изтърпява
ефективно наложеното му наказание „лишаване от свобода”, а на същия
следва да бъде дадена възможност да се поправи с отлагане изпълнението на
наказанието за изпитателен срок от четири години, на основание чл.66 ал.1 от
НК. Съдът определи по-висок от минималния изпитателен срок, воден от
съображения за завишената обществена опасност на извършеното деяние.
Съдът не намери основания да уважи искането на частното обвинение
за ефективно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Целите на
11
генералната превенция, с които е мотивирано това искане, не могат да
обосноват на самостоятелно основание изолация на дееца от обществото.
Съгласно последователната съдебна практика, когато е възможно постигане
на легитимните цели на наказанието и в частност тези на индивидуалната
превенция чрез приложението на чл.66, ал.1 от НК, ефективно изтърпяване на
наложената санкция не е необходимо. Институтът на условното осъждане не
противостои на целите на генералната превенция, защото то също оказва
предупредителен и възпиращ ефект, както спрямо подсъдимия, така и спрямо
останалите членове на обществото. Обществените нагласи и очаквания,
базирани на съществуващата тенденция за увеличаване на
пътнотранспортните произшествия, не могат да обусловят единствено и
самоцелно ефективно изтърпяване на наказанието. Всеки казус има
особености, които подлежат на конкретна преценка. Легалното дефиниране на
целите на наказанието в чл. 36, ал. 1 от НК позволява тълкуването, че
общественият приоритет, свързан с тях е насочен към постигането им по
възможно най-ефективния и приемлив начин, осигуряващ едновременно
оптимален резултат спрямо осъдения гражданин и адекватен резонанс в
обществото. /в т.см. Решение № 541/01.11.2024 г. по н.д. № 860/2024 г. на
ВКС, II н.о., Решение № 497/15.10.2024 г. по н.д. № 610/2024 г. на ВКС, II
н.о./. При установената за личността на подсъдимия конкретика съдът не
отчита необходимост същият да бъде изолиран от обществото, като счита, че с
установения 4-годишен изпитателен срок в достатъчна степен са обезпечени
целите на индивидуалната и генералната превенция.
В съответствие с разпоредбата на чл.343г от НК съдът лиши
подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от две години. В
конкретния случай съдът наложи наказание лишаване от права в размер равен
на срока на наказанието „лишаване от свобода“ след редукцията, като
съобрази, че отсъстват данни в период от три години преди престъпното
деяние подсъдимият да е допуснал и да е санкциониран по административен
ред за множество или тежки нарушения на правилата за движение, а е
професионален шофьор. Тази конкретика мотивира съда да не налага в по-
голям размер кумулативното наказание. Така мотивиран съдът наложи
наказанието по чл.343г вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК в размер на две години.
Определените размери на наложените наказания съдът намира за
справедливи и съответстващи на тежестта и обществената опасност на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно на
подсъдимия към спазване на законите, установените правила и добрите нрави.
Съдът счита, че така определените наказания ще въздействат
предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и
други подобни деяния, а освен това ще се въздейства възпитателно и
предупредително и върху другите членове на обществото.
По правилата на процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза
на държавата по бюджета на ОД на МВР – Сливен сумата от 3290,54 лв. за
разноски, направени в досъдебната фаза на процеса.
12
Съдът се произнесе и по веществените доказателства, като разпореди
връщане на иззетия автомобил „О.М.“ на неговия собственик или
упълномощен негов представител и унищожаване като вещи без стойност на
приложените по делото дискове със записи, след влизане на присъдата в сила.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
13
Съобщи за изтекли лични данни