№ 5
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
в присъствието на прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20215000500548 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на П. на РБ.
срещу Решение № 145 от 30.06.2021 г., постановено по гр.д. № 2062/2020 г. на
Окръжен Съд П. в частта, с която жалбоподателят на основание чл. 2 ал. 1 т.
3 от ЗОДОВ е осъден да заплати на въззиваемия – ищец ЛЮБ. М. Й., ЕГН -
********** обезщетение в размер на 25 000 лв. за неимуществени вреди,
претърпени от Й. вследствие незаконно повдигнато му обвинение по д. п.
№**/2010 г. по описа на Отдел „И.п.“ при ОД на МВР – П., наблюдавано по
пр. пр. №***/2010 г. по описа на Районна прокуратура - П. - за това, че през
периода от месец май 2008 г. до 29.08.2008 г. в градовете П. и К. при
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или за
другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Й.В. А., с
което е причинил имотна вреда на „Е.Е.Е.“ ЕООД в размер на левовата
равностойност на 640 000 щатски долара, като причинената вреда е в големи
размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл.
26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху сумата от 06.05.2020 г. до
окончателното й изплащане и съответно на този резултат П. на РБ. е осъдена
да заплати на Й. деловодни разноски в размер на 756, 55 лв., а на Окръжен
Съд – П. разноски за назначените по делото съдебно медицинска и съдебно
присохологическа експертиза в размер на 634 лева.
1
Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането – за отмяна на
решението в обжалваната осъдителна част и отхвърляне на иска в тази му
част, евентуално – за намаляване размера на присъденото обезщетение с
доводи че присъденият такъв от 25 000 лв. е несправедлив / прЕ.мерно
завишен / по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Въззивамият Л. М. Й. е депозирал отговор за неоснователност на
жалбата.
Съдът установи следното:
Производството пред окръжния съд е образувано по предявен от ЛЮБ.
М. Й., ЕГН – ********** срещу П. на РБ. иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т.
3 от ЗОДОВ – за осъждането на П. на РБ. да му заплати обезщетение в размер
на 150 000 лв. за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от
незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 210,
ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК – за това че в периода
месец май 2008 г. до 29.08.2008 г. в градовете П. и К. при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Й.В. А., с което е
причинил имотна вреда на „Е.Е.Е.“ ЕООД в размер на левовата
равностойност на 640 000 щатски долара, като причинената вреда е в големи
размери – предмет на д.п. №**/2010 г. по описа на Отдел „И.п.“ при ОД на
МВР – П. / прокурорска преписка №***/2010 г. по описа на Районна
прокуратура – П. /, производството по което е било прекратено с
Постановление от 06.04.2020 г. на прокурор при Районна Прокуратура – П.,
влязло в сила като необжалвано от страните.
По делото е безспорно установено следното:
Досъдебното производство №**/2010 г. срещу Й. е образувано на
12.04.2010 г. по тъжба на Й.В. А.. С постановление от 12.07.2010 г. е било
спряно на основание чл. 244 ал. 1 т. 3 от НПК – поради невъзможност Й. да
бъде разпитан, тъй като е напуснал пределите на РБ.. С постановление от
05.10.2010 г. е възложено извършване на оперативно – издирвателни
мероприятия за установяване местонахождението на Й.. С определение №
899/22.10.2010 г. на РС – П. по негово чнд № 6747/2010 г. постановлението за
спиране от 12.07.2010 г. е отменено и с Постановление на прокурор при РП –
П. от 10.11.2010 г. е възложено извършване на действия по разследването. С
постановление от 10.01.2011 г. наказателното производство отново е спряно
– на основание чл. 244 ал. 1 т.1 вр. чл. 242 ал. 1 вр. чл. 245 ал. 1 от НПК, тъй
като разглеждането на делото в отсъствието на Й. ще затрудни разкриването
на обективната истина. С постановление от 11.05.2011 г. разследването е
възобновено, с постановление от 18.10.2011 г. отново е спряно на основание
чл. 244 ал. 1 т.1 вр. чл. 242 ал. 1 вр. чл. 245 ал. 1 от НПК, тъй като
разглеждането на делото в отсъствието на Й. ще затрудни разкриването на
обективната истина. След установяване местопребиваването на Й. в С.** и
адреса му, е изготвена международна поръчка за връчване на призовка за
2
привличането му като обвиняем, в която са му посочени три дати за явяване в
РП – П. както следва: на 25.10.2011 г., на 25.11.2011 г. и на 22.12.2011 г.. С
постановление от 24.10.2011 г. на РП – П. е постановено възобновяване на
производството, както и привличането на ЛЮБ. М. Й. като обвиняем – в
случай на редовно негово призоваване и явяване на някоя от посочените дати.
На нито една от тях той не се е явил - при редовно връчена му чрез
международната поръчка призовка, като се е обадил на наблюдаващия
прокурор и е заявил че като трайно установен в С.** няма да се яви. На
29.02.2012 г. досъдебното производство отново е спряно на основание чл. 244
ал. 1 т.1 вр. чл. 242 ал. 1 и чл. 245 ал. 1 от НК – тъй като разглеждането на
делото в отсъствието на Й. ще затрудни разкриването на обективната истина.
С Постановление от 18.05.2012 г. производството е възобновено, с
Постановление от 29.06.2012 г. Й. е привлечен в качеството му на обвиняем
за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1
НК, като постановлението е връчено на назначения му служебен адвокат. На
11.07.2012 г. на основание чл. 23 т. 1 пр. 1 от Закон за екстрадицията и
Европейска заповед за арест е отправено искане до главния прокурор на РБ.
за отправяне на искане до Министерството на правосъдието на С.** за
екстрадирането на Й.. На 15.12.2015 г. по така направено искане от РБ. Й. е
арестуван, на 08.01.2016 г. от правителството на С.** е внесено искане за
екстрадиция на Й. в Окръжен съд – С., централен окръг, на 29.07.2016 г. Й. е
възразил пред съда срещу искането за екстрадицията му, проведено е
изслушване, възражението е отхвърлено. С решение от 09.03.2017 г. на
държавния департамент на С.** е допуснато фактическо предаване на Й. на
българските власти, решението е било обжалвано от него пред
Конституционния съд на С.**, жалбата е отхвърлена и на 07.11.2017 г. е
предаден на българските власти на летище С.. За времето от арестуването му
до предаването му и конкретно през периода 18.12.2015 г. – 06.11.2017 г. Й. е
бил задържан в Център за задържане – С.. Конвоиран и настанен в ОС „
Изпълнение на наказанията, сектор Арести в гр. П., с Постановление от
09.11.2017 г. е освободен и му е наложена забрана да напуска пределите на
РБ. без разрешение на наблюдаващия прокурор. С постановление от
23.11.2017 г. по досъдебно производство №**/2010 г. по описа на Отдел
„И.п.“ при ОД на МВР – П. / прокурорска преписка №***/2010 г. по описа на
Районна прокуратура – П. / ищецът е привлечен като обвиняем за казаното по
горе престъпление - което е тежко умишлено по смисъла на чл. 93 т. 7 от ДР
на НК, тъй като предвижданото за него наказание е лишаване от свобода над
5 години. Наказателното производство е прекратено на досъдебна фаза с
Постановление на РП – П. от 06.04.2020 г. на основание чл. 243 ал. 1 т. 1 вр.
чл. 24 от НПК – поради това че престъплението по чл. 210 ал. 1 т. 5 вр. чл. 209
ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - в което е обвинен, не е извършено от него, а се
касае за неуредени граждански отношения между търговски субекти, които
отношение следва да се разрешават пред компетентния съд / който не е
наказателния /. Прекратителното постановление е редовно връчено на
3
страните и не е обжалвано.
С оглед така установеното ищецът твърди че незаконно повдигнатото
срещу него обвинение му причинило огромни неимуществени вреди – болки,
страдания, унижения, негативни емоции, накърнена част, достойнство и
добро име, лишаване от нормален човешки живот. Накърнени били основни
негови права – на свобода и сигурност, на личен живот и неприкосновеност,
на труд, на свободно напускане пределите на РБ. и свободно придвижване в
света. Поради незаконно повдигнатато обвинение вече няма работа в С.**,
няма и семейство. Пребиваването му в щатски затвор в килия с особено
опасни престъпници за период от 22 месеца довело до възникване на редица
заболявания по причина на физически и психически посегателства от тези
престъпници срещу него - побои, обиди и унижения. Бил приет на
стационарно болнично лечение и му били поставени диагнозите: Остра
бъбречна недостатъчност; Раддомиолиза; Хипернатриемия; Адидоза;
Дехидратиране; Тромбоцитопения; Хипокалиемия; Неуточнена психоза;
Анемия; Доброкачествена простатна хипертрофия; Левкоцитоза.
П. е депозирала отговор, с който оспорва иска по основание. Възразява
че на настоящия етап отговорността й не следва да бъде ангажирана поради
предвидената от чл. 243 ал. 10 от НПК възможност необжалваното от
страните постановление за прекратяване на наказателното производство да
бъде отменено от прокурор от по-горестоящата прокуратура в двугодишен
срок когато прекратеното производство е за тежко престъпление / какъвто е
настоящия случай / и този срок не е изтекъл. Възразява още че възведените
вреди не са доказани, както и че липсва причинно следствена връзка между
евентуални такива вреди и наказателното производство. Възразява също че
се претендират вреди от задържането на ищеца от съответните власти в С.**
в хода на производството по екстрадицията му, а П. на РБ. не носи
отговорност за действия на органи на друга държава, нито за лошите условия
в местата за задържане на тази държава, както и за продължителността на
задържането. В случай че съдът намери искът по основание за доказан
оспорва същия досежно размер. В тази насока се позовава на разумен срок на
наказателното производство, на невзета от органите на обвинението мярка
задържане под стража спрямо ищеца – след екстрадирането му в страната,
както и на това че макар престъплението да предвижда наказание лишаване
от свобода над 5 години за ищеца е липсвала реална угроза евентуално
наложеното му наказание по несъстоялото се обвинението да е ефективно –
предвид чистото му съдебно минало и съдебната практика по този вид дела.
Във връзка с размера се поддържа и че за да е справедлив същият винаги
следва да е съобразен с икономическите и жизнените стандарти в страната за
съответния период. Заявява и възражение по чл. 5 ал. ал. 1 и 2 от ЗОДОВ.
Ищецът имал изключителна вина за настъпването на вредите, евентуално
значително е допринесъл за тях, тъй като задържането му в центъра за
задържане в С.**, щат С. е поради производството по екстрадиция, а то е
инициирано от българските власти единствено по причина на неговото
4
процесуално поведение - неявяването му пред българските разследващи
органи, за което си задължение е бил редовно уведомен.
От заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза
/ изготвено на база представена от ищеца медицинска документация за
болнични престои по време на задържането му в С.** / се установява че
възведените и описани в Епикризата от 16.03.2017 г. -Остра бъбречна
недостатъчност; Рабдомиолиза; Хипернатриемия; Адидоза; Дехидратиране;
Тромбоцитопения; Хипокалиемия; Неуточнена психоза; Анемия;
Доброкачествена простатна хипертрофия; Левкоцитоза, не са диагнози, а
белези/симптоми, които не се обединяват в диагноза/и. Част от тях са
обективно възникнали, а друга част са резултат от себевладяно поведение и
дори са могли да бъдат управлявани – за което има признание и защитно
обяснение / ищецът е отказвал да приема вода и храна/. Всички тези
белези/симптоми са били бързо и трайно овладяни и отстранени, което
налага извод че са кратковременни и с преходен характер. Същите не са
налични понастоящем – липсват медицински данни в тази насока, а според
представената първична медицинска документация са били лесно и в
краткосрочен план повлияни както от оказаното на Й. лечението, така и
поведенчески от негова страна. Ищецът не е получил заболявания,
увреждащи физическото здраве, за наличие на такива към настоящия момент
няма медицински данни.
Според заключението на съдебно психологичната експертиза при
формирането си като личност ищецът е с изградени комуникативни
възможности за създаване и запазване на социални контакти, организаторски
умения, възможности за добра адаптация в различни и екстремни условия на
живот, за добиване на нови знания и умения, със стремеж към развитие и
израстване. Отличава се с активност, деен, инициативен, амбициозен,
склонност към поемане на риск на база собствено мнение, позиция,
отношение. Образуваното срещу него наказателно производство и най вече
задържането му в място за лишаване от свобода за период от 22 месеца в С.**
е довело до неприятни и неудовлетворителни емоционални изживявания,
които са имали и външен поведенчески израз.Тези изживявания са били
многокомпонентни и константни за целия период, дали са отражения в
качеството и интензитета на цялостното негово функциониране –
професионално, социално, личностно, емоционално. Причинили са
продължителен емоционален дискомфорт, неудовлетвореност,
непримиримост към проявената спрямо него несправедливост, промяна в
ценностната система със задръжки в поведението в посока спонтанност,
импулсивност, принудително ангажиране с трудова дейност, различна по
същност и естество от желаната и упражнявана от него такава в С.** - от
която е бил лишен за съответния период, нарушено избрано и желано трайно
установяване в същата държава, уронен престиж и имидж. Те обаче не са
довели до възникване на психично заболяване. Понастоящем ищецът е
психично здрав. Не се отчитат нарушения с количествен и качествен характер
5
в психичните сфери, които да покриват критериите на актуално психично
страдание. Не са нарушени когнитивните процеси – възприятие, памет,
интелект, мислене. Няма тежка житейска дезадаптация като последица от
преживяното. Променен е начина му на живот и битие, към които се е
адаптирал според възможностите и капацитета на зрялата си личност. При
освидетелстването му от експерта към датата на изготвяне на заключението
ищецът се представя с леки нива на нарушена поведенческа адаптивност в
личностен, социален и професионален аспект. Към момента трудно допуска
други лица до себе си, ограничени са социалните му контакти – по причина
че не желае да привлича вниманието на околните заради известното на
общественото мнение събитие. Проявява нерешителност и отчужденост,
усещане за самотност и неувереност в себе си, емоционално потиснат.
Налице са поведенчески белези за недоволство от ситуацията, в която е
изпаднал и има желание и очаквания за положителна промяна в бъдеще.
При освидетелстването от експерта – психолог ищецът е заявил че до
2007 – 2008 г. е бил сам, през 2008 г. се запознава със следващата си съпруга –
дипломат в консулството в Л.А., с нея живели до около 2011 г., като се
разделили по негово искане поради несъвместимост на характерите – за което
не желае да говори, като молбата за развод подал той въпреки нежеланието
на съпругата да се разведат.
Според показанията на свидетеля Ц.С.К. – леля на ищеца, Л. заминал за
С.** през 1995 г., дейността, която започнал там била ремонт на автомобили,
като с времето се утвърдил като добър майстор. Започнал да изкупува стари
автомобили, да ги ремонтира и да ги продава. Развил успешен бизнес за износ
на автомобили, яхти и други превозни средства. След около 10 години
изтеглил в С.** и родителите си, обезпечил ги финансово. В С.** била трайно
установена и сестра му. С нея свидетелката поддържала връзка и от нея знае
че по време на задържането на Л. тя го е посещавала в затвора, както и че
условията там били ужасяващи – бил задържан с извършители на много тежки
престъпления - убийци и изнасилвачи. След екстрадицията Л. се завърнал в
С., при първата им среща свидетелката констатирала че той е променен до
неузнаваемост. Последните й впечатления за него били от срещата им пред
2005 г. – 2006 г. В сравнение с тази им среща, той бил физически и
психически много променен – отпуснат,брадясал, външно занемарен. От
жизнерадостния, деен и целеустремен мъж не било останало нищо. Макар да
се опитвал да бъде силен травмите му били дълбоки. Л. бил откъснат от
обичайното си обкръжение, от средата си, загубил приятелите си, загубил
работата и бизнеса си. В малък град като С. обвинението срещу него станало
обществено достояние. Авторитет му в града бил силно увреден.В момента
има приятели, но те са единици.
По делото са налице още данни, че въпреки трайното си установяване в
С.** още от 1995 г., ищецът ежегодно и нЕ.лкократно в рамките на всяка
календарна година се е завръщал в страната, последно през 2008 г. – 4 пъти в
6
периода февруари – септември.
Ищецът не е осъждан.
На база така събраните доказателства окръжният съд е приел че искът е
по основание доказан. Налице са елементите от фактическия състав на чл. 2
ал. 1 т. 3, предложение 2/2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Д., като
за възникване на материалното право на обезщетение на пострадалия не е
необходимо към момента на предявяването на иска да е изтекъл срокът по чл.
243 ал. 10 от НПК / в случая 2 години /, доколкото и разпоредба на чл. 2 ал. 1
т.3 предложение 2/2 от ЗОДОВ не предвижда наличие на този елемент като
част от фактическия състав на отговорността. Прието е че вследствие на
незаконното наказателно производство и в пряка причинна връзка с него за
периода на времетраенето му са накърнени основни права на ищеца – правото
му на лична свобода, на личен живот, правото му на труд, правото му
свободно да избира своето местоживеене и месторабота, правото му да
напуска пределите на страната и да се придвижва в света. Това е причинило
обичайните негативни психо - емоционални изживявания – установени от
заключението на експертизите и от показанията на свидетеля К.. Приети са за
недоказани и като така неоснователни твърденията за причинени спецефични
неимуществени вреди – възникване на заболявания на физическото и
психичното здраве; оставане без семейство; лишаване от възможността да
работи и да развива бизнеса си изобщо; задържането в С.** да е било в килия
с особено опасни престъпници, от които да е търпял побои, обиди и
унижения. При съобразяване с критериите за справедливост по смисъла на чл.
52 от ЗЗД обезщетението е определено в размер на 50 000 лв., като в тази
насока наред с причинените обичайни вреди е съобразено от една страна
факта че обвинението е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.
93 т. 7 от ДР на НК, че за периода 18.12.2015 г. – 06.11.2017 г. / 22 месеца и 18
дни / е бил задържан, а за период от 2 години, 4 месеца и 14 дни / 07.11.2017
г. - 06.04.2020 г. / е с наложена забрана да напуска пределите на РБ., а от
друга страна е прието че наказателното производство е приключило в
разумен срок и на досъдебна фаза и не са настъпили вреди, надхвърлящи
обичайните, както и че за ищеца не се установяват причини да се завърне в
предпочитаната от него държава / С.** /, в която да живее и работи след
прекратяване на наказателното производство. Така определения размер на
основание чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ е намален наполовина поради прието
съпричиняване на вредите и конкретно тези във връзка със задържането му в
С.**, изразяващо се в неизпълнение на задължението му да се яви доброволно
пред органите на досъдебното производство / за което е бил редовно
уведомен и за което му е предоставен подходящ срок в рамките три месеца /,
без наличие на доказана по делото обективна невъзможност и/или
уважителни причини да стори това. Като допълнителен аргумент в тази
насока е посочено и че пътуване до Б. за него не е съставлявало проблем /
предвид многократните му завръщания в страната през предходните години/,
както и че в медицинския документ „ История и физикални прегледи /
7
съставен в болницата в С.** / е отразено следното негово изявление пред
медицинските органи - „ не им позволявайте да ме заловят „. При определяне
размера съпричиняване съдът е взел предвид и че наказателното
производство, считано от екстрадирането на ищеца в Б. до прекратяването на
производството от една страна и от друга задържането на ищеца в рамките и
за нуждите на екстрадиционното производство от момента на настаняването
му в Градски Център за задържане – С. до принудителното му довеждане в
страната са с почти еднаква продължителност, като периода на задържането
му / казаните 22 месеца и 19 дни / съвпада изцяло с периода на предприетото
от него съдебно обжалване на искането за екстрадиция. Възражението на
ответника за изключване на имуществената му отговорността за вредите на
основание чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ е прието за неоснователно с доводи че
доколкото задържането е по причина на незаконното наказателно
преследване - преценката за възбуждането и воденето на което е изцяло в
правомощията на разследващите органи на РБ. - в т.ч. и на искането за
екстрадиция, то няма как да се приеме че вредите вследствие задържането са
резултат изцяло и единствено от казаното неправомерно процесуално
поведение на ищеца в хода на образуваното срещу него досъдебно
производство. По същите аргументи е прието за неоснователно и
възражението че П. на РБ. не следва да носи отговорност за действия на
органи на друга държава.
Във въззивната жалба П. на РБ. се поддържа на първо място че искът не
е доказан по основание. Релевираните в тази насока доводи са че 1/ Върху
прекратителното постановление от 06.04.2020 г. е упражнен служебен
контрол по чл. 243 ал. 10 от НПК / лист 128 от първоинстанционното дело /
на дата 26.08.2020 г., като произнасянето на окръжния прокурор по чл. 243 ал.
10 от НПК не е връчено на ищеца и като така Постановлението от 06.04.2020
г. за прекратяване на наказателното производство не е влязло в сила - като в
тази връзка при условие на евентуалност се поддържа че прекратителното
постановление е влязло в сила на по късна от приетата от окръжния съд дата
05.05.2020 г.; 2/ Присъдено е обезщетение за вреди, причинени от органите на
друга държава – С.**, за които П. на РБ. не следвало да носи отговорност и 3/
Вредите, както и причинната връзка между евентуални такива и
наказателното преследване не са доказани - ангажираните от ищеца в тази
насока гласни доказателства / двете експертизи и показанията на свидетеля К.
/ не ги установявали, дори напротив – опровергавали ги доколкото съгласно
СМЕ ищецът не е придобил заболявания, а белезите/симптоми на увредено
здравословно състояние са резултат на негово себевладяно поведение и дори
управлявани от него, а свидетеля К. не е очевидец на негови морални
страдания, като е и в близки родствени отношения. Относно основанието се
поддържа още че приетото от окръжния съд виновно допринасяне за вредите
на основание чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ е неправилно, тъй като в случая е доказана
хипотеза на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ – наличие на неправомерно поведение на
Л.Й., изразяващо се в неизпълнение на задълженията му по сключената с
8
тъжителя Й. А. гражданско – правна сделка, което неизпълнение като
последица пряко е довело до започване на наказателното преследване и
извършване на действията по него и като така изключителната вина за
наказателното производство е на ищеца. При условие на евентуалност се
възразява присъдения размер обезвреда да е силно завишен спрямо
действителните вреди. Според въззивника не са отчетени от окръжния съд
фактите че производството се е развило в разумен срок, по отношение на
ищеца не са предприемани сериозни ограничения и мерки на процесуална
принуда на територията на РБ., не е съобразен и икономическия стандарт на
живот в страната ни за съответния период. Във връзка с твърдението за по
късна дата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство се възразява и срещу началния момент / 5.5.2020
г. /, от който е присъдена законната лихва.
Жалбата е неоснователна.
Искът е по основание доказан. Срещу ищеца е възбудено и поддържано
наказателно производство за процесното тежко умишлено престъпление,
което е било прекратено с Постановление от 06.04.2020 г. на прокурор при
Районна Прокуратура – П. поради това че деянието - предмет на
производството, не съставлява престъпление. Прекратителният акт / по
данните в приложеното д.п. №**/2010 г. по описа на Отдел „ И.п. „ при
ОДМВР – П. - наблюдавано по пр.пр.№***/2010 г. на Районна Прокуратура –
П. /е бил връчен на ищеца и на тъжителя Е.Е.Е. „ ЕООД чрез управителя му
Й. А. на дати съответно 13.04.2020 г. и 28.04.2020 г.. В досъдебно
производство не се съдържат данни същият да е обжалван пред компетентния
съд / чл. 243 ал. 4 от НПК / и по евентуално депозирана такава жалба от А. да
е проведено съдебно производство по чл. 243 ал. 5 от НПК. Извод в противна
насока не следва от представеното от въззивника – ответник писмо изх. №
3122/05.05.2020 г. на прокурор при ОП - П./ лист 109 от
първоинстанционното дело/ при липса на други доказателства за проведено
съдебно производство. Това си твърдение въззивникът и сам опровергава чрез
едновременно възведеното твърдение и за упражнен служебен контрол по чл.
243 ал. 10 от НПК – доколкото последния е допустим само при необжалвано
от страните постановление за прекратяване на наказателното производство.
Няма данни / по досъдебното производство / и за проведен служебен контрол
върху прекратителния прокурорски акт на основание чл. 243 ал. 10 от НПК.
Но дори и да се приеме / на основание представеното писмо - лист 128 от
първоинстанционното дело / такъв да е осъществен от прокурор при
горестоящата Окръжна Прокуратура - П., то след като в резултат на този
контрол прекратителното постановление не се отменя / съгласно
съдържанието на писмото с изх. 2222/26.08.2020 г. на ОП-П. / извода за
неговото стабилизиране е правилен. Евентуално осъществения служебен
контрол по чл. 243 ал. 10 от НПК не променя и датата на влизането му в сила
– 05.05.2020 г.. Затова дали евентуално постановения акт по чл. 243 ал. 10 от
НПК е съобщен на страните и в частност на ищеца е без значение за правно
9
значимите факти относно стабилизирането на прекратителното
постановление и датата на влизането му в сила – както правилно е прието от
окръжния съд.
Правилен е и извода на съда за причинени неимуществени вреди на
ищеца в пряка причинна връзка с прекратеното наказателно преследване.
Правилно е прието и че вредите са обичайните такива – за които дори не е
необходимо нарочно доказване, но в случая са и установени -
преимуществено от заключението на психологичната експертиза, в който
смисъл и показанията на свидетеля К.. Последните са в съответствие с
установеното от вещото лице Д., по делото не са налице доказателства в
противна насока, поради което възражението за некредитиране на свидетеля -
досежно така установените обичайни вреди, на основание чл. 172 от ГПК е
неоснователно. Неоснователно е и възражението че признаците /симптомите
на влошено физическо здраве се дължат изцяло на тенденциозно
неправомерно поведение на ищеца - отказа му да приема храна и вода по
време на задържането му в С.**. Това му поведение е пряко следствие от
негативните негови психоемоционални изживявания вследствие задържането
му в С.** във връзка с искането за екстрадиция по незаконно възбуденото
наказателно преследване, преценката за образуването на което е изцяло в
правомощията на разследващите правоохранителни органи на РБ.. Ето защо
правилно е прието че за тези вреди отговорността е на ответника и макар да
са налице основания за нейното намаляване на основание чл. 5 ал. 2 от
ЗОДОВ, същият не се освобождава от нея изцяло поради изключителна вина
на пострадалия и/или защото тези вреди са причинени на територията на
друга държава от органи на тази държава. Неизпълнение на задължения по
търговска сделка не е основание за възбуждане и поддържане на наказателно
преследване, поради което и евентуално такова неизпълнение от страна на
ищеца също не обосновава наличие на хипотеза по чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ.
Така е налице хипотеза на чл. 2 ал. 1 т. 3, предложение 2/2 от ЗОДОВ –
образувано срещу ищеца наказателно производство, прекратено поради това
че деянието не съставлява престъпление; причинени неимуществени вреди и
пряка причинна връзка между незаконното преследване и вредите; липса на
основание по смисъла на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ за освобождаване на П. на РБ.
от отговорност за репариране на вредите.
Относно размера
Противно на твърдяното от въззивника, съдът не е приемал от ищеца да
се претърпени вреди извън обичайните и в частност същият във връзка с
незаконното наказателно преследване да е придобил заболявания на
физическото и психично здраве, нито да е бил задържан с особено опасни
престъпници и подлаган от тяхна страна на физически и психически тормоз,
нито да се е развел и да няма семейство по причина на наказателното
производство.
Несъмнено обаче по причина на това незаконно производство ищецът е
10
бил задържан, есктрадиран в РБ. и до прекратяване на наказателното
производство е бил със забрана да напуска пределите на страната. Така
същият за не малък период от време / повече от 2 години /е принуден да
промени трайно установеното си от десетки години свое местоживеенето в
С.**, както и упражняваната от него в тази държава професия. Нарушени са
основни негови човешки права – правото на лична свобода, на личен живот,
правото да избира свободно своето местоживеене и месторабота, правото му
да напуска пределите на страната, да се придвижва свободно в света. Така за
целия период на наказателното преследване и в пряка причинна връзка с него
ищецът е изпитвал чувства на силен емоционален дискомфорт - унижение,
срам, страх, неудовлетвореност, непримиримост към проявената
несправедливост, уронено достойнство, добро име и престиж, изолация и
самоизолация. Същият е бил принуден да се ангажира с трудова дейност,
различна от желаната и осъществява от него такава в С.**, както и да
промени трайно установеното си от 15 години местоживеене в тази държава,
социалния си и приятелски кръг. Всички тези многокомпонентни негативни
психоемоционални изживявания са затруднили значително цялостното му
функциониране – в личностен, социален, професионален аспект. Както се каза
по – горе тези вреди са обичайните вследствие увреждане, съставляващо
незаконно образувано и водено наказателно преследване и като така за тях
дори не е необходимо нарочно доказване, но в случая са установени от
заключението на психологичната ескпертиза и свидетелските показания.
Факта че ищецът не е придобил психично заболяване, тъй като благодарение
на зрялата си личност и изградения характер се е адаптирал към ситуцията,
като и понастоящем има желание и очаквания да я промени като крайно
неудовлетворителна за него, не означава че неимуществени вреди не са
претърпени.
За остойностяване на така претърпените вреди в размер на 50 000 лева
съдът е съобразил правно значимите критерии, в това число и факта че
наказателното производство се е развило само на досъдебна фаза и е
приключило в разумен срок, както и че след фактическото му предаване на
територията на РБ. не е бил задържан. Икономическия стандарт на живот в
страната за периода на незаконното наказателно преследване е във всички
случаи критерий за размера обезщетяване, но в процесния случай
средностатистическите показатели за доходи /разходи за периода на
увреждането - 2017 г. – 2020 г., не обосновават извод в насока намаляване на
определената от окръжния съд обезвреда от 50 000 лева. Настоящата
инстанция намира този размер за съответен на търпените неимуществени
вреди и като така справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.
Поради прието от окръжния съд съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия - ищец обезщетението е присъдено в размер на
25 000 лева. В тази му част решението не е обжалвано от ищеца, а заявеното
от въззивника - ответник възражение за липса на хипотеза по чл. 5 ал. 2 от
ЗОДОВ е единствено поради това че е налице основанието не за частично, а
11
за пълно изключване на отговорността му съгласно чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ.
Тоест срещу съпричиняването и неговия размер възражения не се поддържат,
като и същото – според настоящия съдебен състав, е прието в максимално
възможния процент – 50 %. За пълнота обаче следва да се отбележи че се
споделят изцяло изложените в решението доводи относно наличието на
съпричиняване и приетия негов максимален размер.
Предвид изложеното въззивният съд намира че първоинстанционното
решение в обжалваната негова част е правилно и като така следва да се
потвърди. Поради което
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 145 от 30.06.2021 г., постановено по гр.д. №
2062/2020 г. на Окръжен Съд П. в обжалваната част - с която П. на РБ. е
осъдена на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ да заплати на ЛЮБ. М. Й.,
ЕГН - ********** обезщетение в размер на 25 000 лв. за неимуществени
вреди, претърпени от Й. вследствие незаконно повдигнато му обвинение по д.
п. №**/2010 г. по описа на Отдел „И.п.“ при ОД на МВР – П., наблюдавано по
пр. пр. №***/2010 г. по описа на Районна прокуратура - П. - за това, че през
периода от месец май 2008 г. до 29.08.2008 г. в градовете П. и К. при условия
на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или за другиго
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Й.В. А., с което е
причинил имотна вреда на „Е.Е.Е.“ ЕООД, ЕИК ********* / понастоящем
заличено/ в размер на левовата равностойност на 640 000 щатски долара, като
причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5
във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 06.05.2020 г. до окончателното й изплащане и е осъдена П.
на РБ. да заплати на ЛЮБ. М. Й. деловодни разноски в размер на 756, 55 лв., а
на Окръжен Съд – П. разноски за назначените по делото съдебно медицинска
и съдебно присохологическа експертизи в размер на 634 лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12