Решение по дело №222/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН във вр. с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Йеттел България“ЕАД-гр.София , против решение № 175/04.05.2023г., постановено по АНД №123/2023г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено  Наказателно постановление №К-001428/05.01.2023г. на Директор в Регионалната дирекция за областите Видин , Монтана  и Враца към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП , с което на касатора на основание чл.210в от ЗЗП , във вр. с чл.68г,ал.1 от ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лв .

В жалбата се развиват съображения, че решението на РС е незаконосъобразно поради постановяването му в нарушение на закона. Сочи се , че формираното съдийско убеждение е опорочено  като районният съд не е обсъдил доводите им и изложил мотиви относно процесуалната законосъобразност на осопреното решение . Сочи , се че са неправилни изводите , че наложената санкция кореспондира с обществената опасност на деянието и е отхвърли алтернативно наведеното възражение за малозначителност на случая. . Сочи се , че изводите си съдът е направил като изцяло е възприел мотивите на административния орган , които в наказателното постановление са бланкетни и генерализирани. Сочи се , че не е изложено от административния орган и не е установено и от съда по какъв начин конкретно прилаганата от оператора търговска практика нарушава икономическото поведение на особено уязвима група потребители , каквито са възрастните хора. Сочи се и че не е ясен критерия , по които един потребител се разграничава от друг като възрастен. Сочи се , че липсва изрично посочване на начина , по който се изменя икономическото поведение на потребителите. Посочено е , че се касае за дееспособно лице , „като в случая няма данни над него да е било упражнено някакво насилие“. Изложени са и други доводи , които по същество представляват оплакване за бланкетност,  неяснота и непълнота на обвинението.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и да се отмени наказателното постановление изцяло.

Ответникът по делото, в писмено становище , оспорва жалбата като неоснователна и моли да се отхвърли. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. 

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира жалбата за неоснователна.

Установено е от въззивния съд, че по жалба на потребител е извършена проверка от служители на РД на КЗП-Монтана , при която е установено че след телефонно обаждане на потребители – възрастни хора , същите са уведомени , че следва да приподпишат договор си за мобилна услуга. След посещение в офиса на оператора на 09.07.2023г. потребителят  Б. Г., на възраст 80 години,  подписва допълнително споразумение към договор за мобилна услуга с мобилен номер ********** с месечен абонамент 29,99 лв за срока на договора и 45,99 лв след изтичане на срока, допълнително споразумение към договор за мобилна услуга с мобилен номер +359********* с месечен абонамент 12,99 лв , договор за лизинг на базови аксесоари  общо 5 бр. с обща лизингова цена 104,97 лв, застрахователна полица за застраховка на устройство с месечна ремия 6,95 лв. На 14.07.2022г. подписва и други договори-за мобилна услуга , за базови аксесоари и застраховка.Установено е при проверката , че след подписване на договорите месечние сметки на потребителя са в пъти повече от заплащаните до този момент , като са установени ежемесечните суми. След извършената порверка от КЗП е постигнато споразумение между оператора и потребителя за уреждане на възникналите спорове между същите и оттегляне на жалбата му до КЗП. 

Прието е от контролните органи , че на 09.07.2022г. от страна на търговеца не е изпълнена заповед №35/15.01.2015г. на Председателя на КЗП , с която на осонавние чл.68л,ал.1 във в. с чл.68г,ал.1 от ЗЗП се забранява да прилага нелоялна търговска практика, описана от органа , като е пирето , че е извършено нарушение на чл.210в от ЗЗП във вр. с чл.68л,ал.1 от ЗЗП, поради което на дружеството касатор е съставен АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на горната фактическа обстановка въззивният съд е направил обоснован извод, че касаторът е осъществил съставът на административно нарушение, за което е ангажирана отговорността му.

Направените от районния съд изводи са законосъобразни и изцяло се възприемат от настоящата инстанция. По делото е безспорно, че касаторът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП, който предоставя услуги по смисъла на § 13, т. 14 ЗЗП. За да е налице нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 1 ЗЗП, следва да е налице предлагане, което да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Съгласно легалната дефиниция по § 13, т. 28 ДР на ЗЗП "добросъвестност и професионална компетентност", е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Съгласно чл.68д,ал.1 от ЗЗП търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Съобразно чл. 68е, ал. 2 ЗЗП заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика.

В случая потребителят е насочен да сключи процесните договори поради посочена необходимост с оглед изтичането на срока на договора му, каквато не е била налице . Същият се е явил още на следващия ден в офис на мобилния оператор за подновяване на договора си , за да се възползва от предложените му  „промоционални условия , които може да не са актуални към датата на изтичане на договорите“ . Прилагането на посочената търговска практика не е спорно и изрично се сочи и от касационния жалбоподател, че именно това е търговската практика , която се прилага. В търговския обект на 09.07.2022г. лицето е сключило договор при „промоционални условия“ , с който е предоговорило месечната си такса от 12,99 лв на 29,99 лв , а след изтичане на срока на договора на 45,99 лв. Сключен е договор за лизинг на устройство с месечна вноска 12,99 лв, договор за лизинг на пакет от базови аксесоари-6 броя различни базови аксесоара , на стойност 104,97 лв , които е възприел като безплатни и договор за застраховка на устройство с месечна вноска от 6,99 лв месечно.  Видно от горните обективни обстоятелства е , че потребителят се е явил в търговския обект на дружеството да приподпише договор с неизтекъл срок поради поканата да направи това предвид предстоящото изтичане на договора и предлаганите по-благоприятни условия , а е приподписал същия с явно неизгодни условия-такса надвишаваща заплащаната от него неколкократно , както и е сключил няколко други ненужни на лицето договора. От обективно установените факти по делото безспорно се установява , че от страна на търговеца са извършени действия , които противоречат на изискването за добросъвестност и професионална компетентност , които са довели в промяна на поведените на възрастния потребител , но са в състояние да променят поведението и на средния потребител.

При съвкупната преценка на доказателствата изводът на Районния съд и административно-наказващия орган за извършено нарушение на чл.210в  във вр. с чл.68л,ал.1 от ЗЗП е законосъобразен и изцяло се възприема и от настоящата инстанция. ВРС подробно е изложил съображенията си за потвърждаване на наказателното постановление , като мотивите му се споделят от настоящата инстанция и на основание чл… от АПК съдът препраща и към тях.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за липса на мотиви , изложени от районния съд. Видно от оплакванията в жалбата по същество се изразява несъгласие с мотивите на съда , но несъгласието с аргументите на съда не представлява липса на мотиви. Не представлява порок на решението и обстоятелството , че съдът изцяло е възприел мотивите , изложени от административния орган, тъй като въззивният съд осъществява контрол именно върху акта на административиня орган. В случая в наказателното постановление са изложени подробни и обстойни съображения в подкрепа на административно-наказателното обвинение , които правилно са споделени от съда, като споделянето им при правилност и мотивираност на акта не е порок на съдебното решение . не могат да бъдат споделени и доводите , че не е ясна възрастовата граница , която следва да се възприеме, за да бъде определен един потребител като възрастен , тъй като в случая възрастна на конкретния потребител-80 години, безспорно го определя като възрастен. Крайно неприемлива е и защитната теза на касатора , че спрямо потребителя не е употребено насилие при сключването на договорите , и изобщо не следва да бъде коментирана, но следва да бъде посочено , че именно сключването на договори без да бъде употребено „насилие“ спрямо потребителя , но при прилагането на нелоялна търговска практика, е предмет на защитата на потребителя.. Следва да бъде посочено и че соченото от касатора решение на Европейския съд дали дадена търговска практика следва да се смята за заблуждаваща също определя контекстът , в който се прилага тази практика за определящ , като в случая именно в съответствие с контекста следва направеният от административния орган извод , възприет и от районния съд за приложена нелоялна търговска практика, което сътоветно е довело и до неизпъленние на посочената заповед , основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на касатора на основание чл.210в от ЗЗП. Неоснователно е и напревеното възражение за нарушение на чл.42,т.3 и чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН с оглед обстоятелството , че като дата на извършване на нарушението е посочена 09.07.2022г. , а са обсъдени месечни фактури за период от няколко месеца , както и договори от 14.07.2022г. Безспорно в случая отговорността на касатора е ангажирана за сключените договори на 09.07.2022г. , като обсъждането на събраните доказателства не влече неяснота относно обвинението. В случая за сключените договори на 14.07.2022г. не е ангажирана отговорността на касатора , като това не води до порок на наказателното постановление нито до неяснота на обвинението. Изрично неколкократно е посочена датата на нарушението и не е налице неяснота на обвинението. Не са налице и основания за приложение на чл.28 от ЗАНН . Нарушението е типично от вида си , а не се различава с изключителност или крайна малозначителност. Обстоятелството , че е сключено споразумение с потребителя и са уредени отношенията по благоприятен за потребителя начин обосновава приложението на санкцията в минималния , предвиден в разпоредбата размер , при предвидени в разпоредбата размери от 3000 до 70000 лв, но е и прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН . Предвид гореизложеното съдът намира, че решението на ВРС, с което е потвърдено наказателното постановление, е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 80 лева (осемдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН във вр.с чл.208 АПК Административен съд-Видин

 

                                РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 175/04.05.2023г., постановено по АНД №123/2023г. по описа на Районен съд Видин .

ОСЪЖДА „Йеттел България“ЕАД-гр.София , да заплати на Комисията за защита на потребителя-гр.София , разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лв.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                          2.