Р Е Ш
Е Н И Е
№ 121
гр.Кюстендил, 23.06.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Марияна Сиракова от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №100/2023г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63в
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Община Дупница с адрес гр.Дупница,
пл.“Свобода“ №1 оспорва
решение №96/24.03.2023г. на ДРС, постановено по АНД №1173/2022г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния
акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Не се претендират разноски.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява в писмена молба становище за неоснователност на жалбата и
моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от КОП е
за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивния съдебен акт.
Предмет
на касационно оспорване е решение на ДРС №96/24.03.2023г., постановено по
АНД №1173/2022г. Със същото е потвърдено НП №ПО-02-43/16.02.2022г.
на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. Община Дупница
е санкционирана като й е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 150 лв. на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ, за нарушение
на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ.
ДРС е формирал правен извод за
законосъобразност на НП, като издадено при спазване правилата на ЗАНН и
доказаност на нарушението от обективна и субективна страна. Изложил е мотиви и за неприложимост на чл.28 от ЗАНН.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС. Същото е и правилно, тъй като доказателствата са
анализирани задълбочено, приложен е материалния закон с оглед установените
факти и изводите съответстват на правото.
Производството пред въззивния съд е
започнало по жалба на Община Дупница срещу НП №ПО-02-43/16.02.2022г.
на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“. При извършена
проверка на 30.06.2022 в наличната БДЗБР документация по разрешително за
ползван воден обект №42170459/26.02.2019г., издадено на Община Дупница, е
установено, че в законовия срок – до 31.03.2021г. в БДЗБР, от общината в
качеството й на титуляр на разрешително по чл.44, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗВ, не е
представен доклад за изпълнението на условията в посоченото разрешително. За
констатирано нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ, осъществено на
01.04.2021г., е съставен АУАН
№КД-04-174/13.09.2021г., а въз основа на него е издадено оспореното НП.
След анализ на установената фактическа
обстановка на база ЗВодите касационният съд намира извода на ДРС за
законосъобразност на НП за правилен. Административнонаказателната отговорност
на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ. Нормата
вменява в задължение на водоползвателите - титуляри на разрешителни, в срок до
31 март на следващата отчетна година да предоставят на директора на съответната
басейнова дирекция, а в случаите на издадено разрешително по чл.46, ал.1, т.3 -
и на директора на съответната регионална инспекция по околната среда и водите,
доклад за изпълнението на условията в издадените им разрешителни. Безспорно в
случая Община Дупница има качеството на водоползвател, доколкото й е издадено
разрешително за ползване на воден обект №42170459/26.02.2019г. Следователно за
касатора възниква задължението, вменено му с императивната норма на чл.48, ал.1,
т.12 от ЗВ. Видно от писмените доказателства по делото доклад е представен едва
на 24.08.2021г., след като е изискан с изрично писмо от Басейновата дирекция,
т.е. безспорно е извършването на твърдяното административно нарушение. В този
смисъл правилно и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на водоползвателя по чл.200, ал.1, т.4 от
ЗВ, доколкото са нарушени правилата за деклариране, отчитане и контролиране при
осъществяване на разрешеното водовземане или ползване на воден обект.
КАС счита, че АНО не е допуснал съществено нарушение,
свързано със спазване срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като
нормата предвижда, че не се образува административнонаказателно производство,
ако не е съставен акт в продължение на три месеца от откриване на нарушителя
или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая АУАН е
съставен до изтичането на едногодишния срок от извършване на противоправното
деяние.
Ирелевантно за съставомерността на нарушението е
обстоятелството, че не се извършва ползване на водния обект. Част от условията, при които се
предоставя правото на водоползване, касаят изграждане на съоръжението(ята) и
въвеждането им в експлоатация. Т.е. дори и съоръженията да не са изградени и да
не е започнала експлоатацията им, като част от условията по разрешителното,
титулярът на разрешеното водоползване е бил длъжен да изпълни задължението си
по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ и подаде до БДЗБР доклад за изпълнението (етапа на
изпълнение) на условията по издаденото му разрешително.
Неправилно санкционираното дружество поддържа, че
приложима е разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С оглед характера и вида на обектите,
за които се предоставя водоползване, се прави извод за засягане на широк кръг
обществени отношения, вкл. такива свързани с опазване на околната среда и водите,
поради което ЗВ въвежда разрешителен режим. В този смисъл и нарушенията,
свързани с разрешителния режим и контрола върху него, са по принцип с по-висока
степен на обществена опасност. Неподаването на доклада по чл.48, ал.1, т.12 от
ЗВ препятства качественото извършване на контрол, включително за изпълнението
на целите по чл.2 от ЗВ, поради което правилно отговорността на дружеството е
ангажирана на основание чл.200, ал.1, т.4 от ЗВ.
Като е потвърдил по идентични съображения НП,
въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който ще бъде оставен в сила.
С оглед изхода от правния спор съдът присъжда на
основание чл.63д, ал.3 от ЗАНН юрисконсултско възнаграждение на ответната
страна в размер на 80 лв., съгласно чл.27е от НЗПП
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№96/24.03.2023г. на Дупнишкия районен съд, постановено по АНД №1173/2022.
ОСЪЖДА Община Дупница, ЕИК *** с адрес
гр.Дупница,пл.“Свобода“ №1 да заплати на Басейнова дирекция „Западнобеломорски
район“ с адрес гр.Благоевград, ул.“Св.Димитър Солунски“ №66 юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: