Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260079 23.11.2020г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на четвърти
ноември през две хиляди и двадесета година
в публичното
заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина
Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 117 по описа за 2020г.
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен установителен иск за
съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК.
Ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането по ЧГД № 18594/2019г.
по описа на PC-Пловдив,
тъй като срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е постъпило възражение от длъжника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Предявява настоящият иск за установяване на вземането по ЧГД № 18594/2019г. по
описа на PC-Пловдив,
тъй като срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е постъпило възражение от длъжника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
Въпреки че заповедното производство било проведено от PC-Пловдив, по
седалището на длъжника- ответник, настоящото исково производство следвало да
бъде проведено от РС- Димитровград по седалището на ищеца, тъй като същият имал
качеството на потребител по смисъла на §1 т.41б от ДР на Закона за
енергетиката, както и по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП.
Ищецът твърди, че на 14.02.2019 при
извършена проверка на обект с клиентски номер ********** ИТН1572389 адрес
:Димитровград ул."Патриарх Евтимий" №5 вх.А ап.15 е демонтиран
електромера.Твърди се, че по късно е констатирано ,че електромера отчита 91.32 %
по малко ел.енергия. Вследствие на това с фактура № ********** /08.10.2019
издадена от ЕВН „България Електроснабдяване "ЕАД допълнително му е
начислена сумата от 404.62 лева с ДДС . Така начислената сума представлявала
корекция на сметка за минал период от време , била недължима поради начална
липса на основание за начисляването и подлежала на връщане от длъжника.
Сумата била платена от него на
31.10.2019г, поради което за него е възникнало вземане от „ЕВН България
Електроснабдяване "ЕАД ЕИК *********- гр.Пловдив за платената сумата в
размер на 404.62 /четиристотин и четири лева и шестдесет и две стотинки/
главница, представляваща стойност на платена без основание сума за допълнително
начислена електроенергия за периода от 21.01.2019 г. до 14.02.2019 г., ведно
със законната лихва .Поради това депозирал в PC-Пловдив
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ЕВН
„България Електроснабдяване "ЕАД , за платената от него без основание сума
от 404.62 . В тази връзка, в PC Пловдив
било образувано ч. гр.д.№18594/2019 , по което е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК против ЕВН „България Електроснабдяване
"ЕАД .Длъжникът възразил против задължението да заплати посочените в
заповедта суми, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване
на настоящия установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК. Смята, че
въпреки изменението на ПИКЕЕ и предвидената в чл.48 корекционна процедура на
основание чл.15, ал.З от Закона за нормативните актове (ЗНА) не следва да бъде
приложена, като противоречаща на чл.82 от ЗЗД. Обективната отговорност е
изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от
неговото поведение, поради което нейното предвиждане е единствено правомощие на
законодателя, а не на административен орган като ДКЕВР. Поради това и
начислената с фактура № ********** /08.10.2019 сума в размер на 404.62 лева с
ДДС лв. представляваща корекция на сметка за минал период от време, а именно за
периода от 21.01.2019 г. до 14.02.2019 г., била недължима поради начална липса
на основание за начисляването й.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено задължението на ответника
ЕВН „България Електроснабдяване "ЕАД към ищеца Е.Ж.В.- заявител по Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 по ч. гр.д.№18594/2019 по описана
PC- Пловдив
,а именно сумата от 404.62 /четиристотин и четири лева и шестдесет и две
стотинки/ по фактура № **********
/08.10.2019г., ведно със законната лихва за забава считано от датата на
подаване на заявлението пред PC Пловдив
до окончателното му изплащане. Претендира присъждане и на направените деловодни
разноски по заповедното производство в размер на 350 лв. и тези по настоящото
производство.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът е депозирал писмен отговор, в
който оспорва исковата претенция, като неоснователна. Оспорва изцяло твърденията на ищеца, обективирани в
исковата молба.Смята предявения иск за неоснователен и в тази връзка заявява,
че го оспорва изцяло, както по основание, така и по размер.Счита, че процесната сума е
начислена и претендирана правомерно от „ЕВН България Електроснабдяване"
ЕАД. Основание за това са разпоредбите на чл.
98а. ал. 2. ,т 6 и чл. 104а. ал. 2. т. 5 от Закона за енергетиката (ЗЕ). във
връзка с чл. 83. ал. 1. т. 6 от ЗЕ. във връзка с 51 ал. 1 от ПИКЕЕ. във връзка с чл. 48, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Съдът,
като взе предвид разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид
становището на страните с доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3
и 4 като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че
ищецът е бил потребител на услугите на ответното дружество за посочения в исковата
молба обект и период, че е извършена проверка на процесното СТИ, за която е
съставен констативен протокол и впоследствие е издадена фактура на посочената в
исковата молба стойност, представляваща допълнително начислена ел. енергия за описания
в нея период.
Безспорно е и
плащането на задължението по фактурата в размер на 404.62 лева, като същото се
установява от представената квитанция на лист 6 от ч.г.д.
По допустимостта на исковата претенция:
Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на положителен
установителен иск с развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 18594/2019
г. по описа на Пловдивския районен съд и издадена в хода на същото в полза на
ищеца срещу ответника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесното вземане.
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е иск на кредитора за
установяване съществуването на вземането му срещу длъжника, което вземане е
удостоверено в издадената заповед за изпълнение. Тази обвързаност с предходно
развилото се заповедно производство обуславя и специалните предпоставки за
допустимостта на иска, а именно: да е издадена заповед за изпълнение за сумата,
предмет на предявения иск, да е подадено в срок възражение от длъжника, респ.
да се касае за осъществена процедура по връчване по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и
искът да е предявен в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Същевременно,
исковият съд в производството по чл. 422 ГПК е длъжен да извърши самостоятелна
проверка налице ли са предпоставките, обуславящи допустимостта на исковите
претенции, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в
мотивите на т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай, от приложеното ч.гр.д. № 18594/2019 г. по
описа на ПРС се установява, че в полза на заявителя – ищец в настоящото
производство Е.Ж.В. и срещу длъжника – ответното дружество по иска „ЕВН
България Електроснабдяване“ЕАД е издадена Заповед № 10851/09.12.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати в полза на заявителя следните суми – 404.62 лв. главница,
представляваща сума, с която длъжникът неоснователно се обогатил, ведно със
законната лихва считано от 15.11.19г. до окончателното погасяване, както и
сумата от 25 лева-държавна такса и 350 лева за адвокатско възнаграждение.
Препис от заповедта е връчен на представител на длъжника на
16.12.19 г.
По делото, в законоустановения и указан в заповедта за изпълнение
двуседмичен срок по чл. 414, ал. 1 ГПК, е депозирано писмено възражение от
длъжника срещу заповедта за изпълнение с твърдение за недължимост на тази
сума по издадената заповед за изпълнение. Поради това съдът в заповедното
производство е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за своето
оспорено вземане, като е указал и последствията, ако не стори
това.Съобщението в тази насока е било връчено лично на заявителя на 8.1.20 г.,
като едномесечния срок е изтекъл на
10.2.2020г. Данни за представяне на доказателства относно предявяване на иск по
чл.422 ГПК по ч.г.д. по описа на ПРС липсват, поради което и с разпореждане
№22362/9.3.20г. на ПРС, на основание чл.415 ал.2 от ГПК заповед за изпълнение
на парично задължение, издадена по ч.г.д.№18594/19г. на ПРС е била обезсилена.С
разпореждане на съдията-докладчик от 17.6.2020г./л.25 по ч.г.д. съобщението до
заявителя е било прието за редовно връчено, на основание чл.41 ал.2 ГПК, които
предпоставки, видно от отбелязаното в невръченото съобщение са били
налице.Разпореждането на ПРС е влязло в сила.
Разпоредбата на
чл.415, ал.2 от ГПК, която предвижда задължение за заявителя в заповедното
производство да представи пред съда, издал заповедта за изпълнение,
доказателства за предявяване на иск за съществуване на вземането, предмет на
оспорената с възражение на длъжника заповед, в рамките на едномесечния срок по
чл.415, ал.1 от ГПК, е ясна и пълна. По приложението на чл.415 от ГПК е
създадена многобройна, непротиворечива практика на Върховния касационен съд. Възприето
е разбирането, че представянето на доказателства пред съда, разглеждащ
заповедното производство, за предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК
установителен иск е задължение на заявителя. Изпълнението на това задължение е
абсолютно условие, за да не бъде обезсилена заповедта за изпълнение на основание
чл.415, ал.2 от ГПК. Доказването може да се извърши освен с представяне на
изрично заявление, придружено с копие от исковата молба с удостоверена дата на
депозирането й в регистратурата на съда, също и с представяне на съдебно
удостоверение от съдебния състав, пред който е образувано исковото
производство. Срокът за представяне на доказателствата съвпада със срока за
предявяване на иска - един месец от датата на уведомяването за постъпилото
възражение на длъжника и за възможността да се предяви иск за съществуване на
вземането, предмет на оспорената по реда на чл.414 от ГПК заповед за
изпълнение. За съда, разглеждащ заповедното производство, не съществува
служебно задължение да проверява дали заявителят е предявил иск за съществуване
на вземането в срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
Настоящото
производство е образувано с подадена искова молба с правно основание чл.422 ГПК
на 29.1.2020г. пред Районен съд-Димитровград, а не пред ПРС, пред който се е
развило заповедното производство, принципно в едномесечния срок, считано от
08.01.20г., когато до заявителя е било връчено съобщение с разпореждане на този
съд по чл.415 ал.1 ГПК.За ищеца липсва правен интерес от предявяването й, предвид
обстоятелството,че в хода на развитие на исковото производство е обезсилена изцяло издадената на 9.12.2019г.
по ч.гр.д.№18594/2019г. по описа на РС-Пловдив Заповед № 10851 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.При наличието на вече обезсилена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК кредиторът, в случая ищецът няма правен интерес от
предявяването на установителен иск по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на вземането си по тази заповед, а той може да се
защити само с предявявяването на осъдителна искова претенция по общия исков ред.Това
съдът счита,че е така тъй като кредиторът макар и да е предявил установителния
иск в срока по чл.415 ал.1 от ГПК не е
изпълнил задължението си изрично указано му от съда да представи
доказателства в заповедното производство по ч.гр.д.№18594/2019г., което е
довело до обезсилване на издадената в негова полза заповед за изпълнение и
прекратяване на производството по делото.Предявеният иск по чл.422 ал.1 вр.
чл.415 ал.1 от ГПК е процесуално недопустим поради липса на правен интерес от
предявяването му за ищеца.
Съдът, след като като съобрази изложените факти намира, че процесният установителен иск се явява
процесуално недопустим – като предявен при липсата на правен интерес от
търсената защита /с оглед обезсилена заповед за изпълнение/ , а с това и на положителна
процесуална предпоставка за допустимостта му. Недопустимостта на иска обуславя
и прекратяването на производството по делото.
Разноски за настоящото производство не се следват на ищеца, тъй
като образуването на производството се дължи единствено на неговото процесуално
поведение – предявяване на установителен иск за вземания за които има влязъл в
сила акт на съда, с който заповедта за изпълнение е била обезсилена, както и по
отношение на разноските в заповедното производство .
Ответникът претендира разноски, представляващи 300 лева
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските, поради
което ищецът следва да бъде осъден да му ги заплати.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото, поради недопустимост на иска по чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 от ГПК, предявен от
ищеца Е.Ж.В., ЕГН ********** *** срещу „ЕВН
България Електроснабдяване "ЕАД, ЕИК *********- гр.Пловдив, седалище и
адрес на управление град Пловдив, ул.“Хр.Г.Данов“№37.
ОСЪЖДА Е.Ж.В., ЕГН ********** ***, да
заплати на “ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.”Христо Г. Данов”№37, представлявано от Михаела
Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, ЕИК *********, сумата в размер на 300/триста/ лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете.
Съдебният акт е
обявен на 23.11.2020 г.
Секретар:
Д.Петрова