Р Е Ш Е Н И Е
№ I - 237 13.10.2020
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, I-ви въззивен
граждански състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и
двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: Пламена
Върбанова
мл.с. Детелина
Димова
при секретаря Ани Цветанова като
разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело
№ 1066 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за
да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК и е
образувано по повод въззивната жалба на И.В.Д. с ЕГН********** от с. *** против Решение
№ 37/19.02.2020г. по гр.д. № 1261/2019г. на РС Карнобат, с което е отхвърлен
предявеният от И.Д.В. против Н.Г.Д. иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД да
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2000лв., предявен като
частичен иск от общо дължимата сума в размер на 5700лв., дадена при начална
липса на основание, и с което ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от
370лв. съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът оспорва решението като излага
оплаквания, че мотивите на съда са неясни и противоречиви. Съгласява се със
становището, че сключеният между него и ответника на 19.07.2010 г. договор за
покупко-продажба на употребяван трактор „МТЗ-80“ е нищожен, но счита, че съдът не е изследвал
обстоятелствата, обуславящи тази нищожност, както и че съдът не бил преценил
наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за спиране на
производството до изясняване на сочените от ищеца данни за извършени
престъпления. Правилно било прието, че съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД ответникът бил длъжен да върне полученото без правно основание, но
въпреки това съдът отхвърлил иска като неоснователен, без да посочи и да изследва какво е наложило повторната
продажба на трактора, осъществена от ответника през 2013 г.. Оспорва извода на
съда, че искът е погасен по давност, като счита, че същата за него тя е започнала
да тече от есента на 2016г., когато за първи път бил разбрал, че не притежава
трактор и че същият е бил продаден от ответника втори път, но вече в
изискуемата нотариална форма на 27.06.2013г. Именно от този момент нататък за
ищеца било възможно да защити правата си, като в тази връзка бил сезирал всички
възможни инстанции в РБългария /МВР Котел, РП Котел, ОП Сливен, АП Бургас.
Счита, че след като ответникът бил потвърдил факта, че е получил от ищеца
сумата от 5700 лева, то същият следвало да му върне процесната сума. Сочи, че
освен от държавните органи не е могъл да разбере от другаде, че трактора е
продаден на друго лице на 27.06.2013г.
В първото по делото заседание представя
допълнителна въззивна жалба, в която излага доводи по същество за неправилност
и необоснованост на решението, поради допуснати нарушения при оценката на
доказателствата, установяващи спиране и прекъсване на давността за предявяване
на иска. Като нарушение се сочи и незачитането на районния съд на задължителната
сила на изчерпателно посочените прокурорски актове, постановените в досъдебните
производства, образувани по жалба на ищеца относно процесния трактор.
В съдебно заседание, въззивникът се явява лично
и се представлява от процесуалния си представител адв. И. Василев. Във връзка
със заявено пред въззивния съд доказателствено искане, на въззивника е издадено
съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства относно регистрацията и
характеристиките на трактора.
Прави искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на решение по същество, с което предявеният иск да бъде уважен
изцяло.
Препис от въззивната жалба е връчен на
въззиваемия Н.Г.Д. чрез процесуалния му представител адв. Светла
Гонкова-Трайкова, който с писмения си отговор оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Намира за неоснователни оплакванията за допуснати нарушения от
първоинстанционния съд и неправилност на решението, като посочва, че съдът не е
длъжен да изследва наличието на вина у страните за сключването на нищожен
договор. В случая не са били налице предпоставките по чл. 229, ал. 1 т. 5 от ГПК за спиране на производството. Ищецът бил инициирал множество проверки и
досъдебни производства, в хода на които били проверени изнесените от него данни
за съществуващи престъпни обстоятелства, но така и не било установено да е
извършено конкретно престъпление. Поддържа, че вземането е станало изискуемо на
19.07.2010г. – денят, в който Д. е получил сумата без основание. В съдебно
заседание процесуалния представител на въззиваемия моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и претендира разноски за адвокатско възнаграждение
за въззивното производство в размер на 400 лева.
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен
представител на легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, поради
което съдът я намира за допустима.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният
съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск
е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на решението.
При извършена въззивна проверка на решението в така очертаните предели,
настоящия съдебен състав намира следното:
С искова молба, подадена от И.Д.В.
против Н.Г.Д. е предявен частичен осъдителен иск, с правно основание чл. 55,
ал. 1 предложение първо от ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 2000 лева, част от сумата от 5700 лева,
представляваща заплатена от ищеца
покупна цена на употребяван трактор „МТЗ-80“ с рег. №Б3666Е на основание
сключен между страните нищожен договор за продажба от 19.07.2010 г. , с която
сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
Обстоятелствата, на които е основан иска,
почиват на твърденията, че на 19.07.2010 г. страните били сключили писмен договор
за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, с предмет процесния
трактор, като нотариалното удостоверяване на подписите било извършено от П. М. Х.-
извършваща нотариална дейност в Кметство с. Черница, община Сунгурларе. В
договора било посочено, че продажната цена е 500 лева, но в действителност
ищецът бил заплатил на ответника сумата от 5700 лева. Ищецът излага твърдения,
че към датата на сключване на договора не знаел, че кмета на с. Черница не
разполага с правомощие да заверява нотариално такъв вид договори, а това узнал
в един по – късен момент. При закупуване на трактора бил заявил пред ответника
– продавач, че за да заплати продажната цена
взел 10 000 лева на заем от трето лице /А. Б./, за което бил
подписал запис на заповед. След сключване на договора бил вложил допълнително
сумата от 2500 лева за ремонт на трактора. Впоследствие бил предоставил
трактора за временно ползване на Б., но същият отказвал да му го върне. Във
връзка с това ищецът бил подал първоначално жалба до Районна прокуратура Котел,
а по –късно и до Районна прокуратура Бургас. Ищецът твърди, че по повод
образуваното досъдебно производство, едва през есента на 2016 г. бил узнал, че
ответникът е продал повторно трактора на А. Б., като продажбата била оформена с
валиден договор за покупко – продажба от 27.06.2013г, с нотариална заверка на
подписите на Нотариус Теодора Петрова Ганчева, с район на действие РС Бургас.
Преди завеждането на делото ищецът бил разговарял с ответника за връщане на
сумата, но последният отказал.
В хода на първоинстанционното
производство ищцовата страна е представила писмени доказателства и по нейно
искане по делото е изискана и приложена преписката по досъдебно производство №
431-247/2016 г. по описа на Първо РУ гр. Бургас, пор. №663/2016 г. на РП Бургас,
към която са приобщени и материалите по преписка вх. № 553/2014 г. на Районна
прокуратура Котел.
С отговора по предявения иск ответникът
не е оспорил, че е получил от ищеца сумата от 5700 лева във връзка с продажбата
на трактора, но прави възражение за изтекла погасителна давност, която
започнала да тече считано от 19.07.2010 г, от която дата ставало изискуемо
връщането на даденото при начална липса на основание.
Първоинстанционният съд с доклада по
делото е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
като с оглед изявленията на страните е приел за ненуждаещ се от доказване факта
на получаване от ответника на сумата от 5700 лева, за която и двете страни
посочват, че е била действителната цена по сключения между тях договора за
продажба на МПС от 19.07.2010 г.
С обжалваното решение, Карнобатският
районен съд е отхвърлил предявеният частичен иск като неоснователен като
погасен по давност, като в мотивите на първо място е приел, че сключеният между
страните договор за продажба на МПС от 19.07.2010 г. е нищожен поради
неспазване на изискуемата съгласно чл. 144, ал. 2 от ЗДвП форма на договорите
за прехвърляне на МПС, а именно писмена форма с нотариална заверка на
подписите. Като в случая нотариалната заверка, извършена от натовареното с
нотариални функции лице от кметството в с. Черница, е в нарушение на
императивната разпоредба на чл. 83 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, тъй като същото не разполага с компетентност да удостоверява подписите
под двустранен писмен договор. С оглед формирания извод за нищожност на
договора, съдът е приел, че даденото по този договор е без основание и подлежи
на връщане, като във връзка със заявеното възражение за прихващане е обсъдил
началната дата, от която става изискуемо вземането на обеднилия се в този
случай ищец, и от която дата започва да тече 5- годишната погасителна давност.
Позовавайки се на разясненията в Постановление № 1 по гр.д. 1/79 г. на ВС,
районният съд е достигнал до извод, че давностния срок за предявяване на иска
по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от деня на извършване на престацията-
19.07.2010 г, поради което същият е изтекъл на 19.07.2015 г. Изложени са и мотиви относно предпоставките
за прекъсване на давността в хипотезата на чл. 116, ал. 1 т. 1 от ЗЗД. Районният
съд е посочил, че направеното от ответника признание в хода на образуваното ДП
№431-247/2016 г. по описа на Първо РПУ Бургас е единствено досежно фактите, от
които произхожда вземането, т.е., че между страните е бил сключен процесния
договор, но липсва признание на вземането на ищеца, което да има за последица
прекъсване на давностния срок. При тези фактически и правни изводи, е приел, че
предявеният на 08.11.2019 г. иск подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
Въззивният съд като извърши собствена
преценка на събраните по делото доказателства и на основание чл. 12 от ГПК и
чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не е спорно, че страните по делото са
сключили на 19.07.2010 г. договор за покупко – продажба на трактор, марка
„МТЗ-80“, с рег. №А00371, рама №10085, двигател №252006, на цвят син, с
посочена в договора продажна цена 500 лева. И двете страни излагат съвпадащи
твърдения, че действителната продажна цена на трактора е била в размер на 5700
лева, като ответникът признава, че е получил сума именно в този размер. Установява
се, че подписите под договора са били нотариално удостоверени от лицето П. М. Х.,
извършваща нотариална дейност при Община Сунгурларе , кметство Черница.
От приложената по делото преписка по ДП
№ №431-247/2016 г. по описа на Първо РПУ Бургас се установява, че ищецът е сезирал
прокурорските органи с изнесени данни за осъществени престъпления във връзка с
процесния трактор като първоначално прокуратурата е отказала да образува
досъдебно производство. В резултат на предприето от ищеца обжалване, с
постановление от 22.06.2016 г. на БРП досъдебно производство било образувано. В
хода на същото са били извършени редица процесуално-следствени действия,
включително разпити на свидетели, очни ставки и др., които не установяват
факти, имащи пряко значение за предявения иск, а изясняват случили се след
сключване на процесния договор събития и отношения между страните и настоящия
собственик на трактора А.Б., включително и финансови такива. Установява се, че
ищецът е получил заем от 10 000 лева от лицето Б., с който финансирал
покупката на трактора. За поетото спрямо Б. задължение, ищецът подписал запис
на заповед, въз основа на която по – късно бил осъден да върне сумата.
Същевременно още при закупуване на трактора, ищецът бил заявил пред ответника,
че парите за покупката ги е получил в заем от посоченото лице. Поради
неизплащането на заема от ищеца на третото лице Б., между тях възникнал спор
относно собствеността на трактора, като заемодателят установил фактическа власт
върху вещта и след като разбрал, че собствеността не е прехвърлена валидно на И.В.,
поискал от ответника Н.Д. да сключат нов договор за продажба. Това се случило
на 27.06.2013 г., когато между ответника и представляваното от Б. дружество бил
сключен писмен договор за продажба на трактора, а подписите им били нотариално
удостоверени от Нотариус Теодора Петрова- Ганчева с рег. № 417 на НК. Според
обясненията на ответника, за тази втора продажба същият не е получавал
допълнително пари, тъй като считал, че получената по – рано от него сума от
5700 лева била платена напрактика от Б. По досъдебното производство ищецът
заявява, че не е връщал никаква част от заетата от него сума на Б., каквато не
оспорва, че дължи, но посочва, че ще се издължи когато си получи трактора
обратно.
Анализ на доказателствата, съдържащи се
в приобщената преписка от воденото досъдебно производство е осъществен във
връзка с оспореното от ищеца като неоснователно възражение за давност. Като
оспорването почива на твърденията на ищеца, че е налице признание на вземането
от страна на ответника, заявено пред
органите на досъдебното производство признание, и което има за последица
прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, ал. 1 т. 1 от ЗЗД. В тази връзка
съдът се запозна със снетите от Н.Д. писмени обяснения, както и с дадените от
него в качеството му на свидетел показания, закрепени в протоколите за разпит
от 20.04.2016 г, 07.07.2017 г. и 18.07.2017 г.. От съдържанието на посочените
документи се установява, че не е налице
признание от страна на ответника, че дължи връщане на претендираната от ищеца
сума. В действителност ответникът е признал сключването на договора и факта на
получаване на сумата от 5700 лева, но счита, че с извършеното повторно
прехвърляне на трактора, същият е изпълнил валидно задълженията си като
продавач, като твърди, че по втората сделка не е получил допълнително суми. С
Постановление от 02.08.2018 г. досъдебното производство е било прекратено, като
същото е потвърдено с Определение на БРС по чнд№4250/2018 г. и Определение на
БОС по вчнд № 925/2018 г.
От
правна страна, съдът намира следното:
Правилно първоинстанционният съд е
квалифицирал предявеният иск като такъв с правно основание чл. 55, ал. 1
предложение първо от ЗЗД.
Фактическият състав на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД изисква установяване на
предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание.
Изисква се, още при самото получаване, да липсва основание за преминаване на
блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. За липса на основание
се приема нищожния договор, въз основа на който е извършено предаването.
По първата предпоставка –началната липса
на основание, районният съд се е произнесъл в мотивите на обжалваното решение,
като инцидентно е приел, че сключения между страните договор е нищожен поради липса
на форма. Посочил е, че изискуемата форма, съгласно разпоредбата на чл. 144,
ал. 3 от ЗДвП, преценена в контекста на чл. 83 от ЗННД, следва да бъде писмена
с нотариална заверка на подписи, като нотариалното удостоверяване следва да е
извършено от нотариус, а не от кмет, съответно кметски наместник доколкото се
касае за двустранен договор.
Въззивният съд намира за правилен този
извод, като съобрази допълнително и следното. Съгласно разпоредбата на чл.
144, ал.2 от ЗДвП прехвърлянето на собствеността на
регистрирани колесни трактори и регистрирани ремаркета с товароносимост над 10
тона се извършва с договор в писмена форма с нотариално заверени подписи на
страните, а съгласно разпоредбата на чл.12 от Закона
за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ договорите за прехвърляне правото на
собственост на регистрираната в страната самоходна техника с мощност на
двигателя над 10 kW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на
подписите. Предвид горното и доколкото процесния колесен трактор е с мощност 80
конски сили, потвърдено и от самия въззивник в съдебно заседание, т.е. над 10
kW, то следва да се приеме, че за да е валиден договора за прехвърляне на
собствеността му, същият следва да бъде сключен във формата, предвидена в чл.
144, ал. 2 от ЗДвП –писмена с нотариална заверка на подписите. Без значение в
случая е обстоятелството дали е извършена или не впоследствие регистрация на
трактора, тъй като същата не е част от фактическия състав на придобиването на
правото на собственост. Впрочем самият ищец основа иска си на обстоятелството,
че договорът за продажба е нищожен, поради което даденото от него подлежи на
връщане в хипотезата на чл. 55, ал. 1 от ГПК.
Налице е и другата предпоставка от фактическия състав на иска
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, а именно предаването, съответно получаването на
процесната сума от ищеца на ответника, осъществено по повод сключения договор,
чиято нищожност бе установена по делото. Установяването на факта на предаване
на сумата е приет от съда за ненуждаещ
се от доказване, предвид направеното от ответника признание на факта, че е
получил от ищеца продажната цена от 5700 лева.
При достигане на извод за наличие на всички предпоставки от
значение за уважаване на предявения иск, правилно районния съд е обсъдил възражението
за изтекла в полза на ответника погасителна давност. В тази
връзка, въззивният
съд изцяло споделя изводите на районния съд, приемайки, че искът е погасен по
давност. Съдебната практика е константна по въпроса за началния момент, от
който става изискуемо вземането за връщане на даденото при начална липса на
основание, а именно че това е момента, в който е осъществена самата престация.
По делото страните не спорят относно момента, в който е била предадена сумата
от 5700 лева и че той съвпада с момента на сключване на нищожния договор, т.е.
датата 19.07.2010 г. При това положение правилно съдът е приел, че давностния
срок, в който е следвало да бъде надлежно упражнено правото на иск по чл. 55,
ал.1 предл. 1 ЗЗД е 19.07.2015 г.
Що се отнася до възраженията на
въззивника, според които давността била прекъсната на основание чл. 116, ал. 1 т.
1 от ЗЗД с признание на ответника, направено пред органите на досъдебното
производство, съдът намира същите за неоснователни и необосновани. От една
страна, въззивникът не посочва с кое конкретно свое изявление ответникът е
признал вземането му, предмет на настоящия иск, което признание освен това да е
било направено в рамките на давностния срок до 19.07.2015 г., тъй като
признание извън този срок би било ирелевантно за приложението на чл. 116, ал. 1
т. 1 ЗЗД. Нещо повече, видно от съдържанието на исковата молба, ищецът сам
заявява, че преди за заведе делото е разговарял с ответника, който категорично
е оспорил, че не дължи суми във връзка с процесния трактор. Изявление на
ответника, съдържащо признание, годно да прекъсне давностния срок, съдът не
установи и след запознаването си с материалите по делото. Признанието на факта,
че между страните в действителност е бил
сключен процесния договор и че в изпълнение на същия, ответникът е получил
сумата от 5700 лева, не е равнозначно на признание на задължението за връщане
на цената. Предявеният иск е за неоснователно обогатяване, поради което
релевантно за прекъсване на давността би било единствено признание на
ответника, че дължи връщане на получената от него без основание сума, каквото в
случая не е налице. Ето защо и с оглед липсата на изявление, което да е от
значение за прилагане последиците на чл. 116 т. 1 от ЗЗД, съдът намира за
ненужно да излага мотиви по въпроса, по който има формирана противоречива
практика, и чието разрешаване е предмет на висящото към момента тълкувателно
дело №4 от 2019 на ОСГТК на ВКС, а именно до кого следва да бъде адресирано
изявлението на длъжника, съдържащо признанието на задължението.
Съдът намира за неоснователно
възражението на въззивника, според което давностния срок за предявяване на
настоящия иск започнал да тече от есента на 2016 г., когато той за първи път узнал
за сключения втори договор за продажба на трактора. Предпоставките, които
обуславят нищожност на договора са законовоустановени. Формата, в която е
следвало да бъде сключен процесния договор за продажба на колесен трактор е
регламентирана в чл. 144, ал. 2 от ЗДвП, като незнанието на закона не е
оправдание за несвоевременно упражненото от ищеца право на иска. Освен това при
наличието на порок, обуславящ нищожност на договора, последиците настъпват ех леге, при това в един и същи момент и за
двете страни по договора, и не са предпоставени от това дали страната знае или
не за съществуващия порок. Не подлежат на обсъждане и доводите, въведени едва в
писмената защита на въззивника, за настъпила по силата на закона конверсия, при
която нищожния договор следвало да бъде зачитан като предварителен такъв.
Ето защо и поради съвпадане на изводите
на настоящия състав, с изложените от районния съд за неоснователност на предявения
иск поради изтекла давност, решението като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
При този изход по делото, право на
разноски има въззиваемата страна, която своевременно е отправила искане за
присъждане на разноски и е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие,
въззивникът Д. е заплатил напълно и в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева. С оглед липсата на отправено от насрещната страна възражение за
прекомерност на заплатения хонорар, искането
по чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважено в пълен размер.
На основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 37/19.02.2020г. по
гр.д. № 1261/2019г. по описа на РС Карнобат.
ОСЪЖДА И.Д.В., ЕГН ********** от *** да заплати
на Н.Г.Д., ЕГН ********** от
*** сумата от 400.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.