Р Е
Ш Е Н И Е № 998
гр. П., 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-П., десети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Илина Златарева
при секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 5298 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.124 ГПК.
Производството е образувано по постъпила искова молба от В. С. В. против А.С.В.,
с която е предявен иск за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание
наследство от С.С.В.и договор за покупко-продажба, обективиран с нотариален акт
№***, дело №***. на нотариус Р.М., на
5/6 идеални части от втори етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от два
етажа и тавански полуетаж, със застроена площ от 52 кв.м., находяща се в
землището на с. ***, построена в УПИ ***в квартал ***одобрен със заповед №III-516/1965г. с площ от 462 кв.м., при
граници на имота по скица УПИ ***,
УПИ ***, улица с
о.т. 181-182, УПИ- ***и
улица, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяната на нотариален
акт №*** дело № ***г. по описа на нотариус Н.З.с район на действие Районен съд
– П., вписан под №062 в регистъра на НК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника А.С.В. е постъпил писмен отговор, с който искът се оспорва като неоснователен. Ответникът прави възражение, че е единствен собственик на процесния имот на основание давностно владение, установено непосредствено след построяване на сградата в началото на 80-те години на миналия век.
С влязло в законна сила определение от 04.04.2019г. е прекратено като процесуално недопустимо производството по делото в частта, в която се иска признаване за установено по отношение на ответника, че трето за спора лице /С.В.В./ е титуляр на ограничено вещно право на ползване върху 4/6 ид.ч. от процесния имот.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника му адв.Л. поддържа предявения иск с основния аргумент, че владението на ответника не е необезпокоявано. Представя и писмена защита по спора.
В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника му адв.А. оспорва предявения иск. Представя писмена защита по спора.
Районен съд- П., преценявайки
събрани по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не е спорно и от нотариален акт №***, дело №***. на нотариус Р.М. е видно, че със същия С.В.В. е придобил на основание покупко-продажба по време на брака му със С.С.В.правото на собственост върху дворно място с площ от 435 кв.м. в с. ***, в което в началото на 80-те години е изградена процесната масивна жилища сграда.
Видно от нотариален акт №***, дело № ***. по описа на нотариус Р.М., със същия на 17.08.2012г. С.В.В. и С.С.В.са волеизявили, че даряват на сина си В. С. В. дворното урегулирано място в с. М.с площ от 462 кв.м., заедно с първия етаж и таванския полуетаж от построената в него масивна жилищна сграда с площ от 52 кв.м., състояща се от два етажа и тавански полуетаж и заедно с построения в имота масивен гараж със застроена площ от 30 кв.м., като си запазват пожизнено вещното право на ползване върху дареното имущество.
От приетото и неоспорено Удостоверение за наследници №4438/16.09.2015г. издадено от Община П. е видно, че наследодателката С.С.В.е починала на *** и е оставила за наследници по закон съпруга си С.В.В. и синовете си - А.С.В. и В.С.В..
С нотариален акт №***, дело №***. на нотариус Н.З.А. С. В. е признат за собственик на основание давностно владение и наследство на процесния втори етаж от масивната жилищна сграда, построена в УПИ ***в квартал 46 по регулационния план за с. М..
Видно от нотариален акт №*** от 15.07.2016г. със същия С.В.В. е волеизявил, че продава на съсобственика си В. С. В. собствените си 4/6 ид.ч. от процесния втори етаж от жилищна сграда, като едновременно с това си е запазил вещното право на ползване върху недвижимия имот, предмет на сделката.
По делото са представени удостоверение за данъчна оценка и актуална скица за същия имот.
Свидетелят В. И.Ж.посочи в показанията си, че сградата, в която се намира процесният етаж, е построена през осемдесетте години на миналия век. По поръчка от ищеца преди около десет години свидетелят правил ремонт на собствените му помещения, които се намирали на таванския етаж на сградата. При ремонта паднал един от таваните на втори етаж от жилищната сграда, при което бащата на страните изразил притеснение, че синът му А. може да се ядоса, защото този етаж бил негов. Свидетелят сочи, че от бащата на А.и В. знаел, че процесният втори етаж е на по-големия му син. Заявява, че не му е известно по този въпрос някога да е имало спорове в семейството. Сочи, че всеки от двамата братя заключвал етажа си.
Свидетелката С. Г.а Й.– първа братовчедка на страните по майчина линия, също сочи в показанията си, че в семейството никога не е имало спорове по въпроса за разпределението на къщата в с. М.. В тази връзка уточнява, че винаги сутеренът се е ползвал от родителите на страните, вторият етаж се е считал за собствен на по-големия брат А.С.В., а таванският – на по-малкия В.С. В.. Сочи, че всеки от двамата братя обзавел и заключвал етажа си.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните свидетели при отсъствието на данни за евентуалната им заинтересованост и доколкото същите са непротиворечиви и почиващи на преки лични впечатления. Не се контстира наличието на твърдените от процесуалния представител на ищеца противоречия в изложената от свидетелите фактология.
Други относими доказателства не са ангажирани по делото.
Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
Относно иска с правно основание чл.108 ЗС:
По допустимостта: Предявеният иск е процесуално допустим. Налице е спор за собственост между страните, като ответникът оспорва претендираното от ищеца право на собственост върху процесния втори жилищен етаж, включително като се е снабдил с констативен нотариален акт за същото, което обуслявя правен интерес от устанояване действителното правно положение между страните.
По основателността на иска:
Основателността на положителното установително искане преди всичко предполага осъществяване в патримониума на ищеца на годен придобивен право на собственост способ – чл.77 ЗС – чрез правна сделка, по давност или по друг, определен в закона начин.
Ищецът основава правото си на собственост върху процесните 5/6 идеални
части от жилищен етаж на твърдения за настъпило наследствено правоприемство от С.С.В.,
починала на *** и договор за покупко-продажба със С.В.В., обективиран в
нотариален акт №***, дело №***. на нотариус Р.М..
Ответникът оспорват притежаването на горните идеални части от ищеца, като противопоставя придобиване на целия втори етаж от жилищната сграда чрез давностно владение, упражнявано в периода след построяването й в началото на 80-те години на миналия век.
При това възражение съдът дължи изследване на соченото оригинерно правно
основание за придобиване на правото на собственост на ответника. За установяването му ответникът дължи доказване
на елементите на владение – обективен – осъществяване на фактическа власт и
субективен – намерение за своене на имота изцяло като свой. Съгласно чл. 79,
ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съдържанието на
понятието владение е установено в закона – упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Тъй като
намерението за своене е факт от душевния мир на човека, чл. 69 ЗС е установил
презумпцията, по силата на която се предполага, че владелецът държи вещта като
своя докато не се докаже, че я държи за другиго.
В случая от разпита на допуснатите по делото свидетели се установява, че А.С.В. е установил фактическа власт върху втория етаж от къщата на родителите му в с. М.след построяването й в началото на 80-те години на миналия век. Този имот към началната дата на владението е бил изцяло чужд, а не съсобствен, поради което не е нужно лицето, което е установило фактическа власт без да има основание за това да демонстрира промяна в намерението си за своене по отношение на собственика, тъй като в този случай от момента на установяване на фактическата власт тя има характера на владение, а не на държане. В тази хипотеза достатъчно за придобиване на имота по давност е владението да е явно (да не е установено по скрит начин), необезпокоявано, непрекъснато (да не е загубено за повече от шест месеца съгласно чл. 81 ЗС), и да е упражнявано в предвидения от закона срок. В този смисъл е Решение №262 от 29.11.2011г. по гр.д. №342/2011г. на ВКС, Второ г.о..
По делото от събраните гласни доказателства се установява наличието на всички необходими характеристики на владението. Съгласно практиката на ВКС, вкл. обективирана в Решение № 503 от 02.05.2012г. по гр.д. № 83/2011г. на ВКС, Първо г.о. фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения и действия спрямо имота, ако те сочат намерение за своене и не са прекъсвани от действията на трети лица.
На следващо място, за оригинерното придобиване на имота е необходимо изтичане и на 10 годишен срок – арг. 79, ал.1 от ЗС. Този срок е изтекъл към момента на откриването на наследството на С.С.В., поради което идеални части от процесния имот не са били включени в наследството й.
Съгласно разрешението, прието с Тълкувателно решение №4 по т.гр.д. № 4/2012г. на ОСГК на ВКС владелецът става собственик от имота от момента на изичане на предвидения в закона давностен срок, но при спор за собственост това негово вещно право може да бъде зачетено само, ако той се е позовал на давността. По делото се установява такова позоваване със снабдяването на ответника с констативен нотариален акт за собственост за процесния имот.
По изложените съображения съдът намира, ответникът е придоби собствеността върху втория етаж от жилищната сграда в с. М.на основание давностно владение, поради което и предявеният установителен иск срещу него е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на искането за
отмяна на нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК:
Съгласно чл. 537, ал.2 ГПК може да бъде отменен само констативен
нотариален акт, в случай че се засягат права на трети лица. Отмяната на
нотариалния акт няма самостоятелно значение, а зависи от изхода на делото по
иска, с който е разрешен спорът за удостовереното с него материално право. С оглед крайния извод на съда по предявения
положителен установителен иска за собственост искането за отмяна на
констативния нотариален акт следва да се остави без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски в настоящето производство, поради което такива не му следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 124 ЗС, предявен от В.С.В. с ЕГН ********** срещу А.С.В. с ЕГН ********** за признаване собствеността по наследство от С.С.В.с ЕГН **********, б.ж. на гр. П., починала на *** и на договор за покупко-продажба, обективиран с нотариален акт №***, дело №***. на нотариус Р.М., на 5/6 идеални части от втори етаж от масивна жилищна сграда, състояща се от два етажа и тавански полуетаж, със застроена площ от 52 кв.м., находяща се в землището на с. ***, построена в УПИ ***в квартал ***одобрен със заповед №III-516/1965г. с площ от 462 кв.м., при граници на имота по скица УПИ ***, УПИ ***, улица с о.т. 181-182, УПИ- ***и улица.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт №*** дело № ***г. по описа на нотариус Н.З.с район на действие Районен съд – П., вписан под №062 в регистъра на НК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - П. в двуседмичен срок от обявяването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: