О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260200
гр. Пловдив, 07.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито
заседание на шести юли две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛЕНА
АРНАУЧКОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от съдия Панайотова в.гр.д. № 135/2021
г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 95 от ГПК.
Постъпила е молба вх. № 2632570/12.04.2021 г. от Г.П.Б. за
предоставяне на правна помощ, изразяваща се в
назначаване на адвокат, който да обжалва определение № 261050/18.03.2021
г., постановено по в.гр.д. № 135/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С
разпореждане № 260452/12.04.2021 г. на молителя е указано да представи
декларация за имуществено и гражданско състояние. В указания срок с молба с вх.
№ 264467/29.06.2021 г. Б. е представил декларация, в която сочи, че не получава
месечен доход, не е в граждански брак, не притежава недвижими имоти, не
притежава моторно превозно средство, не притежава парични влогове и не страда
от заболяване, което да налага постоянни разходи.
В конкретния случай
исканата правна помощ по вид е процесуално представителство във връзка с обжалване
на определение на съда, с което е оставена без разглеждане жалба против решение
на Окръжен съд – Пловдив, подадена от друго лице – „Б. М.“ ЕООД против
разпределение по посочено изпълнително дело. Същата се допуска при преценка, че
страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, която
преценка се прави, като се вземат предвид обстоятелствата, визирани в чл. 23,
ал. 3 от Закона за правната помощ. При извършване на тази преценка трябва да се
съобрази и разпоредбата на чл. 24, т. 1 от ЗПП, според която правна помощ не се
предоставя, когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би
донесла на лицето, кандидатстващо за такава.
В случая
представената декларация за материално и имуществено състояние сочи единствено,
че молителят не получава доходи поради това, че същите са блокирани по
изпълнителни дела. Доколкото обаче Г.Б. е в работоспособна възраст и не страда
от заболяване, което да му пречи да полага труд, то съдът намира, че същият би
могъл да реализира доходи от трудова дейност, поради което не са налице
предпоставките за предоставяне на правна помощ.
От друга страна,
процесуалното представителство, което Б. е поискал да му бъде осигурено, е по
повод обжалване на определение на въззивния съд, с което е оставена без
разглеждане подадена от него жалба. Определението на съда е такова по чл. 274,
ал. 1, т. 1 от ГПК и подлежи на разглеждане от ВКС по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК, а в това производство съдът не е обвързан от оплакванията на жалбоподателя,
а дължи цялостна проверка на правилността на обжалвания акт. Съответно в
конкретния случай интересите на страната не биха били негативно засегнати от
липсата на процесуално представителство от адвокат, а евентуалните ползи от
такова не биха били значими, което сочи, че е налице и хипотезата на чл. 24, т.
1 от ЗПП.
С оглед на горното съдът намира искането на Г.Б.
за предоставяне на правна помощ, заявено с молба с вх. № 2632570/12.04.2021 г.,
за неоснователно, поради което то следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.П.Б., заявено с молба вх. №
2632570/12.04.2021 г., за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в
назначаване на адвокат, който да обжалва определение № 261050/18.03.2021 г.,
постановено по ч.гр.д. № 135/2021 г. по
описа на Апелативен съд – Пловдив.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок
от съобщението до молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.