Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2612
21.06.2019 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 16089 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване на задължения на ответницата за главница в размер на 239.80 лева, дължима по договор за
потребителски кредит от 15.04.2015г., сключен между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия
от 28.07.2016 г. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД; договорна възнаградителна лихва в размер на 26.36 лева за периода 18.06.2015 г.-03.07.2015г.; лихва за забава в размер на 14.91 лева за периода 18.06.2015г.-31.05.2018г.; договорни такси в размер на 125.34 лева за периода 18.06.2015г. –
03.07.2015г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното й погасяване. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че с договор за потребителски кредит
„Провидент Файненшъл България“ ООД отпуснало на ответницата кредит в размер на 300 лева. За ответницата възникнало задължение за връщането на сумата, ведно с
уговорените възнаградителната лихва в размер на 40.98. Дължала се сумата от
174.84 лева за такса „кредит у дома“ и от 15 лева за такса за оценка на досие. Ответницата преустановила плащанията, като падежът на първата неплатена
вноска бил от 18.06.2015 г. Крайният падеж на договора е настъпил на 03.07.2015
г., поради което неизплатеният остатък от задължението станал изискуем в целия
си размер. Вземанията по договора били прехвърлени на „Фронтекс интернешънъл”
ЕАД с договор за цесия от 28.07.2016г.
В срок е постъпил
отговор на исковата молба от назначения особен представител, с който се
оспорват предявените претенции. Възразява се за нищожност на договора поради
противоречие с разпоредбата на чл. 11, т. 20 ЗПК. Сочи, че от подписания
договор не ставало ясно какво точно е включено в погасителната вноска, липсвала
информация за възможността за промяна на лихвата и за начина на определянето й.
Не били приложени общите условия и прогасителен план. Счита, че за да се
избегнат ограниченията на закона относно лихвата, кредитодателят е компенсирал
с уговорката за такса „кредит у дома, за която нямало данни да е предоставяна.
Намира, че разпоредбата предвиждаща плащане на услугата е нищожна като
противоречаща на чл. 10а, ал. 3 и ал. 4 ЗПК, на чл. 143, във вр. с чл. 146 ЗЗП
и на добрите нрави. Намира, че клаузата не била индивидуално уговорена и била
неравноправна. Възразява за наличието на анатоцизъм. Прави възражения и срещу
изпълнението на задължението за съобщаване на цесията.
След преценка на събраните по делото доказателства и във
връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД срещу А.В.Д., по
което е образувано ч. гр. дело № 10519/2018 г. на ПРС. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
както и за разноските.
Заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в
месечния срок от връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния
срок, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Съдът намира за безспорно установени по производството
следните обстоятелства:
Между „Провидент Файненшъл България“ ООД и А.В.Д. е подписан договор за потребителски паричен кредит от
15.04.2015г. С посочения договор на ответницата по производството е предоставена
сумата в размер на 300 лева. Уговорена е договорна лихва с фиксиран лихвен
процент 29.73 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49%. Кредитополучателят
се е задължил да върне сумата на 45 седмични погасителни вноски в размер на 11.80
лева всяка, като общия размер на всички плащания е записан на 530.82 лева с
включена такса за услуга „Кредит у дома“.
Вземанията по процесния договор са цедирани от „Провидент
Файненшъл България“ ООД на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.07.2017
г. и приложение № 1 към него. Съдът намира
представените документи за достатъчни доказателства за установяването на прехвърлянето. Цесията не е била съобщена на ответницата преди подаване на заявлението, но
няма пречка това да стане и в настоящото производство предвид твърденията на
ищеца, че е упълномощен да стори това от името на цедента. В този смисъл е Решение № 3 от 16.04.2014г. по гр.д.
1711/2013г. на I т.о. на ВКС, постановено по установителен иск по чл. 422 ГПК.
В настоящата хипотеза искова молба и приложените към нея документи- вкл. пълномощно и
уведомление, са редовно връчени на ответницата на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК за връчване на съобщението с исковата молба и приложенията принципно може да бъде зачетена
в настоящото производство и уведомяването да се вземе предвид от съда съобразно
чл. 235, ал. 3 ГПК. Приложеното към исковата молба пълномощно обаче не удостоверява учредена
представителна власт за съобщаването на прехвърлянията по процесната цесия от 28.07.2016г.,
тъй като пълномощното се отнася до друг договор за цесия от 28.06.2016г.
Предвид горното, ищецът не би могъл да съобщи за прехвърлянето, тъй като то
следва да се извърши от предишния кредитор. Не се твърди и не се установява
друго уведомяване на ответницата, поради което прехвърлянето няма действие
спрямо нея съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Ето защо ищецът не е материлноправно легитимиран да
претендира вземанията по договора за потребителски кредит.
Относно действителсността на процесния договор за кредит:
Всеки съд, е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение
на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата
държава провежда принципа на законността (чл. 4 КРБ). За това чл. 5 ГПК задава
като основен принцип на гражданския процес и задължава съдът при решаването на
делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от
осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират
правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК). Съдът следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора,
когато: 1.) е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и
не се изисква събиране на доказателства; 2.) е относимо до формата
/външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; 3.)
е налице противоречие с добрите нрави - виж решение
№ 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др; 4.) е налице неравноправна
клауза.
„Провидент Файненшъл България“ ООД представлява финансова институция, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което
го определя като кредитор по смисъла на
чл. 9, ал. 4 ЗПК. Въз основа изложеното се налага извод, че сключеният
между страните договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и
последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в
релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК
вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 29.73%. Липсва
обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата,
върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита
или върху остатъчната главница. Т. е. не става ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница или
съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана
възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер. Принципно при
фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за
последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени
суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив,
следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането
му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на
лихвения процент, както и че същият е фиксиран. В този смисъл съдът намира, че
е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, която е императивна. Този порок не може да бъде отстранен и от
приетата по делото ССЕ, тъй като изискването на закона е да се съдържа в самия
договор.
На следващо място, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Първите две изисквания са спазени, като
е посочена общата сума и размерът на ГПР. Не
е налице последното изискване- да се посочат и взетите предвид допускания,
използвани при изчисляването. Годишният процент на разходите следва да включва
всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита,
както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването
на това изчисление, дава информация на потребителя, как е образуван размерът на
ГПР и общо дължимата сума по договора.
На последно място, се констатира и нарушение на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 11, тъй като към договора липсва погасителен план, съдържащ
информация за датите на плащане на отделните погасителни вноски. Записано е
единствено, че вноските са седмични и започват от 22.04.2015г., но не са
посочени конкретните падежи на всяка от 45-е вноски.
Следователно процесният договор за кредит е недействителен,
на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД. За разлика от унищожаемостта, която се инициира от
съответната страна, за нищожността съдът следи служебно и при констатиране се
позовава на същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците на тази недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят – ответник би следвало да дължи връщане само на чистата стойност
по кредита, но не и лихви или други разходи.
От представените доказателства се установява, че е налице
неплатена главница, но тя не може да бъде присъдена за дължима в настоящото
производство, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието на вземането.
След като договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта
на главницата на същото основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК
е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното
обогатяване– при липсата на основание, всеки дължи да върне това, което е
получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като изпълнение
с оглед действителен договор за кредит, а не на основание чл. 23 ЗПК,
като дадено по недействително правоотношение. Ето защо предявените искове
следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Фронтекс интернешънъл” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление********, срещу А.В.Д., ЕГН **********, искове за ПРИЗНАВАНЕ
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.В.Д. дължи на „Фронтекс
интернешънъл” ЕАД следните суми: главница в размер на 239.80 лева,
дължима по договор за потребителски кредит от 15.04.2015г., сключен между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и А.В.Д., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от
28.07.2016 г. на „Фронтекс интернешънъл” ЕАД; договорна възнаградителна лихва в размер на 26.36 лева за периода 18.06.2015 г.-03.07.2015г.; лихва за забава в размер на 14.91 лева за периода 18.06.2015г.-31.05.2018г.; договорни такси в размер на 125.34 лева за периода 18.06.2015г.-
03.07.2015г.; ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 25.06.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед № *******. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10519/2018г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.