гр. Варна,………………………………..г.
Варненски окръжен съд в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
Мл.с.
НАСУФ ИСМАЛ
Производството
е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу решение № 1180 от 05.03.2020
г., постановено по гр.д.№ 18332 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, , с
което Се ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.С.П. ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 458.74 лв. /четиристотин
петдесет и осем лева и 74ст./, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.11.2016г. до
30.10.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд от ищеца в дневен с коефициент 1,143,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска –
06.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 140 ал.1 във вр. с чл. 143
ал. 1 от КТ във вр. с 187 ал. 6 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Р.С.П. ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 300лв. /триста лева/,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна, с адрес: град Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ НА в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляваща
дължима държавна такса за уважения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Жалбата
е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Излага
се, че съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност
на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е
ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден
труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното
време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма
продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма
от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения
съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените функции на служителите
от МВР, вменени им от чл. 2, ал. 1 от ЗМВР. Посочва, че неправилно съдът е
приел, че за процесния период е действала Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и не
е съобразил ограниченията в чл.187, ал.3 ЗМВР и чл.3, ал.3 от Наредба
№81213-776/29.07.2016г. Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният
съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни
механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния
платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд,
множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането
на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от
събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен
труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата
по-висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно
доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е
напълно заплатен от ответника. Дори и при прилагането на общите трудови норми,
на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е
незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да
служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени
обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде отхвърлен като неоснователен.
С
писмен отговор насрещната страна оспорва изложените във въззивната жалба
доводи, като навежда други, с които обосновава правилност и законосъобразност
на обжалваното решение, което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на
разноски.
На
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно
легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.
261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за
събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно
заседание на 29.09.2020г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват
страните по делото.
НАПЪТВА
на
основание чл. 273 във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към
медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и
ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и
бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между
им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.