Мотиви към присъда по НОХД № 1347/2012 г. по
описа на Русенски районен съд, Х н.с.
Русенска районна прокуратура е обвинила К.Г.Й., роден в с.П.,*** извършване на престъпление по чл.131 ал.І т.12 пр.2
вр. чл.129 ал.ІІ вр. ал.І от НК, за това, че на 19.12.2011 г., в гр.Русе, по
хулигански подбуди причинил на Д.А.П. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в проникващо нараняване в коремната кухина, в
резултат на нанасяне на прободнопрорезна рана на
корема вляво с един вход и два раневи канала.
По делото е приет за съвместно разглеждане
граждански иск от Д.А.П., за сумата от 15 000
лева, претендирана като обезщетение за нанесени неимуществени вреди в резултат
на твърдяното престъпление.
Прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Частният обвинител и граждански ищец
поддържа обвинението и предявения граждански иск.
Подсъдимият дава обяснения по делото, като
счита, че не е извършил престъпление.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:
Подс.К.Г.Й. е български гражданин, роден на *** ***., със
средно образование, женен, безработен, осъждан.С присъда № 18/29.04.2002 г.,
постановена по НОХД № 68/2002 г. по описа на Русенски окръжен съд, влязла в
законна сила на 28.05.2002 г., за деяние по чл.118 вр.
чл.115 вр. чл.18 ал.І от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.І от НК е отложено
за срок от 5 години.С присъда по НОХД № 939/2005 г. на Русенски районен съд,
влязла в сила на 16.05.2005 г, за престъпление по чл.345а ал.І от НК, е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изтърпяване е
отложено на основание чл.66 ал.І от НК за срок от 5 години.С тази присъда е
наложено и наказание глоба от 2000 лева.С определение № 432/10.09.2010 г. по
НОХД № 2117/2010 г. по описа на Русенски раонен съд,
в сила от същата дата, за престъпления по чл.325 алVІІ
вр. чл.144 ал.ІІІ от НК, е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок
от 1 година и 6 месеца, изтърпяването на което е отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3 години.
Към 2011 г. подсъдимият живеел в жилище,
намиращо се в гр.Русе, ул***.На този адрес
апартамент обитавало и семейството на св.Д.П..Последният
живеел с родителите си и брат си- свидетелите А.П., Д.П. и Т.П..Отношенията между Й. и П. били влошени, по повод на което същите водили и съдебни
дела.
На 19.12.2011 г., около 22.00 часа св.Д.П. се прибирал в дома си след
разходка на домашнато си куче.Докато почиствал лапите
на животното преди да влезе в жилището, подс.Й. излязъл на площадката, приближил се до асансьора и започнал
да блъска по вратата му с цел да си осигури по- бърз достъп.Св.П.
направил забележка на съседа си, при което Й. се разгневил, тръгнал срещу него и ритнал входната врата на
апартамента на П..Д.П. се
опитал да го отблъсне и започнал да се отбранява, тъй като подсъдимият се
опитвал да му нанася удари.Шумът от случващото се привлякъл вниманието на
роднините на П.- Д.П., Д.П., Т.П. и
приятелката му Г.А..Св.Т.П. излязъл
на площадката, видял, че подс.Й. бие брат му и се
намесил да го отблъсне.При този контакт между трите лице, от блъскането те се
оказали на междустълбищната площадка между ет.V и ет.VІ, а след
това- на ет.V.Докато се боричкали така, Й. повтарял, че има нож, и в
един момент св.П. усетил, че подсъдимият го „бутва” в
коремната кухина долу, в ляво, при което последвала силна болка и парене.П. установил, че има кръвотечение, а единият му крайник
изтръпнал и не можел да се придвижва.Междувременно св.Т.П.
отблъснал Й. с удар с крак в
главата.Подсъдимият първоначално се залюлял и седнал на земята, а впоследствие
станал и побягнал от входа на блока, и изхвърлил ножа.След
това Й. наел такси, с което отишъл във Второ РУП ОДМВР
Русе, където съобщил, че е възникнал скандал със съседите му.Пред св.В.Т.- полицейски служител, подсъдимият обяснил, че докато
се боричкали някой бил прободен, поради което избягал.На Й. била извършена
проверка с техническо средство- „Алкотест Дрегер 7410+”, при което била
установена концентрация на алкохол в кръвта
1.01 на хиляда и подсъдимият бил задържан за инцидента.
Междувременно, на тел.112
били подадени два сигнала от роднините на Д.П. и на мястото на инцидента се явил екип на спешна помощ,
който откарал пострадалия в АСБ МБАЛ Русе.Там на Д.П.
била извършена хирургическа интервенция в спешно Хирургично отделение.
При извършеният оглед на местопроизшествието
на стълбището между пети и шести етаж били намерени и фиксирани множество следи
от червеникава течност, наподобяваща кръв.В ъгъла на
етажната площадка на пети етаж били открити връзка с ключове, както и петна от
червеникава течност по и пред входната врата на един от апартаментите на етажа
с табела сем.Г..При този оглед били взети и приобщени
по делото натривки от откритото червеникаво вещество и намеренитата
връзка с ключове.
С протокол за доброволно предаване но от
20.12.2011 г. подс.Й. предал дрехите, които носил във вечарта на 19.12.2011 г.-
1 бр. тениска с дълъг ръкав- сива на цвят с червени ръкави и 1 бр.
светлосиви дънки, приложени като веществено
доказателство по делото.
С протокол за доброволно предаване от
20.12.2011 г. св.Д.П. предал дрехите, с които бил
облечен по време на инцидента- 1 бр. зелено яке с черен цип, 2 бр. чорапи,
долнище на анцуг, син на цвят с червени кантове, 1 бр. сива тениска с къс
ръкав, приложени също като веществени доказателства по делото.
Съгласно неоспореното
заключение на назначената СМЕ, св.Д.П. получил следните увреждания- прободно-
прорезна рана в долната трета на корема вляво с един
вход и два раневи канала- един в коремната стена с
посока нагоре към главата и един към долната част на коремната кухина,
нарушаващ целостта й.Излив на кръв в коремната кухина.Налице е движение на режещия клин по надлъжната му ос
с промяна на посоката без същият да е изваждан от коремната стена.На
П. е причинено проникващо нараняване на коремната кухина, без да са засегнати
жизнено важни органи, нарушаването нацелостта на
които води до летален изход.Не са констатирани усложнения при възстановяването.
Според неоспореното
заключение на назначената биологична експертиза, при проведените изследвания на
кръвногпупова принадлежност се установява, че Д.А.П. и К.Г.Й. са с идентична кръвногрупова
принадлежност- „А”/бета/.
От неоспореното
заключение на изготвената ДНК- експертиза се установява, че следите от кръв, намерени и описани при
огледа на местопроизшествието, принадлежат на св.Д.П..
Назначената комплекса съдебно-
психиатрична и психологична експертиза, заключава, че към 19.12.2011 г. и впоследствие, подс.К. Й.
не страда от психично заболяване, и е с налични годности
да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си.На 19.12.2011 г. същият не се е намирал в състояние на
патологично алкохолно опиване или физиологичен афект.
Изложените обстоятелства се доказват от
обясненията на подсъдимия и от показанията на свидетелите Д.П.,
Т.П., А.П., Д.П., Г.А., Р.В., Н.А.,
В.Т., В.И., Ц.П..
Съдът кредитира изцяло всички гласни
доказателства, с изключение на онази част от обясненията на подс.Й.,
в която твърди, че не е съпричастен към пробождането с
нож на пострадалия.Тази теза очевидно е защитна версия на лицето, лансирана в
упражняване на правото му на защита в производството.По
делото не се спори, че на инкриминираната дата възникнал конфликт между
пострадалия П. и подс.Й., който прерастнал в
сборичкване между него, Д.П. и брат му- Т.П..Това обстоятелство се потвърждава
от всички участници в инцидента.Безспорно е установено, че при този инцидент
св.Д.П. бил прободен в корема.Очевидно при присъствието само на посочените лица и описаните от тях
обстоятелства, твърденията на подсъдимия, че не той е наранил пострадалия
остават голословни.Извод в подкрепа на недостоверността им се черпи и от
обстоятелството, че подсъдимият незабавно напуснал местопроизшествието и се
насочил към близко Полицейско управление, очевидно с желание да си създаде
защитна версия, предварително заявявайки за възникналия инцидент.Няма нито едно
пряко или косвено доказателство, което да индицира извод за самонаряняване
на пострадалия или нараняване от страна на друго, различно от подсъдимия лице.
Показанията на разпитаните свидетели- членове на семейството на П., полицейски
служители, съседка и поемни лица, са последователни от гледна точка на
фактологията, които те са възприели, логически свързани и напълно
непротиворечиви.
Приетите за установени факти се потвърждават
и от приложените по делото писмени доказателства и доказателства и
доказателствени средства, а също и веществени доказателства- протокол за оглед
на местопрозшествие с приложен фотоалбум, протоколи
за доброволно предаване, протокол за оглед на лице, заключения на СМЕ,
биологична експертиза, комплексна СППЕ, ДНК експертиза, справка за съдимост,
автобиография, декларация по ЗСГ, натривки от откритото червеникаво вещество,
връзка ключове, дрехите на подсъдимия и пострадалия.
Правни изводи:
С действията си подс.К.Г.Й.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.131 ал.І
т.12 пр.2 вр. чл.129 ал.ІІ вр. ал.І от НК, тъй като на 19.12.2011 г., в гр.Русе, по хулигански подбуди причинил на Д.А.П. *** средна телесна повреда, изразяваща се в
проникващо нараняване в коремната кухина, в резултат на нанасяне на прободнопрорезна рана на корема вляво с един вход и два раневи канала, единият от които прониква в коремната
кухина.
Получените увреждания, описани по- горе, по естеството си следва да се квалифицират като
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК.По делото безспорно е
установено, че действията на подсъдимия и конкретно-
пробождането на пострадалия, фактически създало контакт между външната
среда и коремната кухина на св.Д.П..
От субективна страна престъплението е
извършено с пряк умисъл.Към инкриминираната дата
подсъдимият е бил пълнолетен и психически здрав, разбирал е свойството и
значението на вършеното и е могъл да ръководи постъпките си.Независимо
от обстоятелството, че преди инцидента консумирал алкохол, Й. не се
намирал в състояние на патологично
алкохолно опиване е физиологичен афект, които факти са надлежно
установени.Извод относно това, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за
телесно увреждане се обосновава и от доказателствата за наличие на трайно
негативно отношение към пострадалия, както и съдебното минало на лицето, което
също е индиция в тази посока /склонност към
непредизвикана агресия/.Всички тези действия на
подсъдимия били съпроводени и с непристойно поведение, изразяващо се в нанасяне
на силни удари по вратата на асансьора на етажната собственост, непредизвикано
нападение на пострадалия при направена забележка, отправяне на ритници към
входната врата на дома на Памукови.Всички тези
действия са извършени на
публично място- в общите части на жилищна сграда, в период от
денонощието- след 22.00 часа, когато очевидно подчертано се нарушава
спокойствието на обитателите.Това налага извода, че се касае до категорично
изразено поведение на неуважение към обществото и установения ред, пълно
незачитане на последния, както и на конкретната личност- в
случая- св.П..Именно това обосновава квалифицирането
на деянието като извършено по хулигански подбуди.
При
изложените обстоятелства и налагащи се
правни изводи, за да индивидуализира наказанието, което следва да се изтърпи за
извършеното деяние, съдът съобрази следните относими към отговорността
обстоятелства:
Смекчаващи
отговорността обстоятелства не са налице.Предходните
осъждания на лицето са отегчаващо отговорността обстоятелство, което има и
качествен превес.Подс.Й. е осъждан, като естеството на
предходната престъпна деятелност и съответно- наложените наказания доказват
единствено, че лицето не се е превъзпитало към спазване на закона.Това мотивира
съда да индивидуализира предвиденото по вид наказание лишаване от свобода в
размер, значително над минималния установен за съответното деяние от две
години, като на подс. Й. за извършеното
по чл.131 ал.І т.12 пр.2 вр. чл.129 ал.ІІ вр. ал.І от НК престъпление се
наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири години.Съобразно
правилата на ЗИНЗС това наказание подлежи на изтърпяване при първоначален строг
режим, в Затворническо заведение от закрит тип, като при изтърпяването му
следва да се приспадне периода на предварителния арест на лицето.
Доколкото
деянието, предмет на настоящото дело е извършено в изпитален
срок, даден на подсъдимия с предходна присъда- определение по НОХД № 2117/2010
г. по описа на Русенски районен съд, на привеждане в изпълнение и отделно
изтърпяване подлежи наложеното по цитираното дело наказание- лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, което следва да се търпи при
строг режим, в Затворническо заведение от закрит тип.
Предявеният
граждански иск е частично основателен досежно размера си.Претърпените
от св.Д.П. неимуществени вреди, изразяващи се в
изпитаните болки и страдания в следствие на нараняването, предпоставило
и медицинска интервенция, а също и относително продължителен възстановителен
период, следва да бъдат обезщетени.Претендираната
сума от 15 000 лева е значителна по размер и съдът счита, че справедливо и
адекватно на критериите на закона е овъзмездяването
на ищеца с такава в размер на 5 000 лева, като в останалата си част над
тази сума искът бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода
от делото на подсъдимия са възложени разноските в производството.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: