Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 01.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на десети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 851 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
втора – Общ исков процес от Гражданския процесуален кодекс (ГПК)
Образувано е по искова молба, депозирана от „Галко“ АД, вписано в ТР при
АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Радомир, ул.
„Гарата“ № 1, представлявано еднолично от Председателя на Управителния съвет и
Изпълнителен директор И. Д. Д. против „Реалмет МСС Иновейшън
Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил,
ул. „Цар Освободител“ № 342, представлявано от едноличния собственик и
управител М. К. А.
В исковата молба се сочи, че между страните по делото
бил сключен договор за изработка – поцинковане на детайли. В изпълнение на
последния ответното дружество като възложител, предоставило на ищцовото такова
– като изпълнител, продукцията предмет на договора. Уговорената между страните
цена била 1.00 лв. за килограм поцинкована продукция, последната възлизаща на
2 442 кг.
Ищецът изпълнил задълженията си по договора, като дори
предал на ответника поцинкованата продукция, което било видно от представената
по делото експедиционна бележка.
Издадена била и фактура № **********/11.03.2020 г. за
свършената работа на стойност 2442 лв.
без ДДС или – 2930,40 лв. с включен ДДС. Същата била получена от ответното
дружество, ведно с покана до последното да изплати незабавно задължението си по
процесния договор.
Твърди се, че и към настоящия момент ответната страна
не е изпълнила задълженията си спрямо ищеца, въпреки многократно даваните
обещания за това. Нещо повече, ищцовото дружество било заплатило на
републиканския бюджет начисления по посочената по-горе фактура ДДС в размер на
488,40 лв. и то в условията на обявеното за страната извънредно положение
поради пандемичната криза, поради което и дружеството се намирало в
икономически затруднено положение.
В полза на ищеца било допуснато обезпечение на бъдещ
иск по реда на чл. 390 от ГПК с Определение № 175/07.05.2020 г. на Радомирския
Районен съд по ч.гр.д. 226/2020 г. по описа на същия съд, като на ответното
дружество била наложена обезпечителна мярка – „запор“ до размера на
претендираната сума върху открити на негово име банкови сметки. Независимо от
горното и към настоящия момент задължението по процесния договор не било
изпълнено от ответника.
Ето защо се
поддържа искане да бъде осъдено „Реалмет МСС Иновейшън Груп“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 342,
представлявано от едноличния собственик и управител М. К. А. да заплати на ищеца „Галко“
АД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. Радомир, ул. „Гарата“ № 1, представлявано еднолично от Председателя на
Управителния съвет и Изпълнителен директор И. Д. Д., сумата от 2930,40 лева,
представляваща паричната равностойност на извършена от ищеца работа по договор
за изработка – процинкована продукция с номенклатурен номер 2266 и номенклатура
„поцинковане на детайли ЦП-2020-338 К-229801“ по заводската номерация на
„Галко“ АД, за която е издадена фактура № ********** от 11.03.2020 г. на
стойност 2930,40 лв. с включен ДДС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Претендират се и сторените деловодни
разноски.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор. Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на заявената
претенция. Оспорва обстоятелствата, на които се основава искът и по-конкретно
тези, изложени в т 3.1, 3.2, 3.3. и 3.4 от отговора. Оспорва и представянето на
сочената в молбата експедиционна бележка, доколкото такава липсвала сред
приложенията към същата. Издадената данъчна фактура № ********** от 11.03.2020
г. не съответствала на задължението по процесния неформален договор за
изработка. Възразява срещу доказателствените искания в Раздел II от и.м. и
Раздел III, т.1 и 2 от и.м. Алтернативно, ответникът сочи, че
изпълнението на поръчката не било прието от възложителя. Налице били хипотезите
на чл. 260, ал.1 ЗЗД (изпълнителят не бил предупредил възложителя за
невъзможността правилно да изпълни възложената работа) и чл. 265, ал.1 от ЗЗД
(изпълнителят отказал да поправи работата си без заплащане, съответно отказал е
да се намали дължимото му се възнаграждение). В условията на евентуалност, в
случай, че искът бъде уважен изцяло или отчасти, ответната страна прави
възражение за прихващане със стойността на разходите, необходими за поправката
на работата на ищцовото дружество и по неговия ценоразпис, в сила от 17.06.2019
г.
В хода на
съдебното дирене
депозираната искова молба се поддържа, а ответникът оспорва същата по
съображенията в отговора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения заверен препис на
Определение № 175/07.05.2020 г., постановено в производството по ч.гр.д. № 226
от описа на Районен съд – Радомир за 2020 г. е, че в полза на ищцовото
дружество е допуснато обезпечение по чл. 390 от ГПК срещу ответника, чрез
налагане на обезпечителна мярка „запор върху вземания“, като е определен и
едномесечен срок от постановяване на определението за предявяване на бъдещия
иск.
Въз основа на посочения съдебен акт
е издадена и обезпечителна заповед от 07.05.2020г. (спр. л. 10 от делото).
Настоящата искова молба е депозирана на
04.06.2020 г. – в срока в посоченото определение, постановено на 07.05.2020 г.
От представения заверен препис на Фактура №
**********/11.03.2020г. се установява, че същата е издадена от ищцовото
дружество с посочен в нея получател – ответникът по делото и определен падеж на
16.03.2020 г. Общата стойност по процесната фактура възлиза на 2442,00 лв.,
съотв. 2930, 40 лв. с включен ДДС.
За цените на предоставяните от ищцовото
дружество услуги по поцинковане свидетелства представения заверен препис на
ценоразпис – в сила от 17.06.2019г. (л. 20).
От представения на л. 28 от делото пропуск е
видно, че такъв е издаден от ищцовото дружество с № 65/11.03.2020г. на фирма
„РеалМед“ чрез кола с рег. № ДК ***, с водач С. М. за изнасяне на поцинкована
продукция.
За съществуващата между страните по делото
договорна обвързаност, в т.ч. за стоката, предмет на настоящото производство е
представена и приета водена от същите електронна кореспонденция (спр. л. 46 до 57).
Представена е и изготвена от ищеца
Препоръчителна практика за правилното изработване и подготовка на материала за
осигуряване на висококачествени цинкови покрития, без данни за довеждане на
изискванията, посочени в същата, до знанието на ответника (спр. л. 58-62 от
делото).
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че за възложената и изпълнена работа по поцинковане
на детайли „Галко“ АД, гр. Радомир издало външна поръчка, данъчна фактура №
********** от 11.03.2020 г., счетоводна справка, счетоводно записване по сметка
„Клиенти“, Дневник за продажбите по ЗДДС, както и пропуск на кола за изнасяне
на поцинкована продукция. Посочената данъчна фактура е издадена на основание
Външна поръчка-ЦП-2020-338 за поцинковане на продукция, възложена от „Реалмет
МСС Иновейшън Груп“ ЕООД, гр. Кюстендил. Същата е включена в дневника за
продажби на „Галко“ АД, гр. Радомир за м. март 2020 г., като записването е под
номер 75 в дневника. Няма данни дружеството възложител да е осчетоводило процесната
фактура, респ. не е ползвало данъчен кредит в размер на 488,40 лв. При
изслушване на вещото лице в съдебно заседание същото уточнява, че за да бъде
отразен ДДС, то данъчната основа следва да бъде отразена по разчетна сметка.
При извършена проверка на аналитичната оборотна ведомост на сметка доставчици в
партидата на „Галко“ АД вещото лице установява, че има отразена само една
фактура, която е за друг данъчен период. Сочи се, че ответното дружество, в
качеството си на получател на стоката, има право в 12-месечен период да отрази
процесната фактура. Установява също, че единичната цена по ценоразпис отговаря
на единичната стойност по фактурата.
Представен е и заверен препис от Писмо с изх. №
211-1 от 28.01.2021 г. на ТД на НАП, от което се установява, че за периода от
11.03.2020 г. до 26.01.2021 г. „Реалмет МСС Иновейшън Груп“ Еоод, ЕИК:
********* не е декларирал в дневниците си за покупки по ЗДДС фактура №
********** от 11.03.2020г. с издател „Галко“ АД, ЕИК: *********.
Събрани са и гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетелите М. Н., Др. Др., Св. Й. и А.А.
В показанията си св. Н. (служител при ищцовото
дружество) сочи, че ответникът бил клиент на ищеца от около две години.
Проблеми в отношенията между страните нямало до момента на последната поръчка,
при която отворите на предоставените за поцинковане детайли не били направени
на правилното място, а това било задължение на доставчика (тук ответник). Така,
при изпълнението на поръчката се получил голям разход на цинк, неправилно
покритие и лош външен вид. Н. сочи още, че изискванията относно състоянието на
предоставяните за поцинковане детайли били съобщени на другата страна. Същите
били по стандарт, като при предишни поръчки не е имало проблем. Практиката била
това да става с изпращане на напомнителни съобщения, като според показанията на
Николова, в случая тези указания били изпратени след като възникнали разногласията
между страните около изпълнението на поръчката. Сочи се, че още при предоставяне
на детайлите служител при ищеца е обърнал внимание на неправилно
позиционираните отвори, но е приел поръчката за изпълнение. Последната била
изпълнена и предадена, без да е съставен приемо-предавателен протокол, на
представител на ответника (шофьор) със съответната документация. Последвала
кореспонденция за коригиране на изделията, като около 300 кг. от същите били
върнати за преработване, но ищцовото дружество не го сторило, поради
обстоятелството, че ответникът отказвал да преработи отворите. Било предложено
на „Галко“ АД да преработи отворите и след това да извърши препоцинковане за
негова сметка, но това не било сторено, тъй като не била платена предишната,
основна поръчка.
Свидетелят Д. (отново служител при
„Галко“ АД) твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество от около 2
години. Последната поръчка имала за предмет „някаква стълба“. Цялото количество
било около 3 тона, от които били върнати около 300 кг. като рекламация. Сочи
се, че за да се извърши поцинковането стоката следва да има технологични
отвори, като свидетелката лично предупредила човека, докарал детайлите, че има
проблем с някои от тях. Ищецът поискал разрешение от ответника да направи
отворите (което същият вършел само по изключение) и да извърши препоцинковането,
но ответното дружество не се съгласило.
От показанията на свидетеля Й.
(работник при ответника „Реалмет МСС Иновейшън Груп“) се установява, че
страните имали търговски отношения, които обаче били преустановени, поради
некачествено изпълнена от ищцовото дружество поръчка. Направена била
рекламация, но била върната само част от поръчката – 300 кг. Ответникът
ангажирал външна фирма да върне поръчката до „Галко“ АД. Свидетелят сочи, че не
му е известно да има изисквания към материалите, които се предоставят за
поцинковане. Твърди се, че при връщане на детайлите ответникът не е правил
отвори, като след това получили e-mail от ищцовото дружество,
с приложени към него снимки, което ги уведомявало къде трябва да се поставят
отвори, за да се извърши поцинковането. Свидетелят сочи, че чрез електронна
кореспонденция ищецът предложил срещу определена цена, платима от ответника, да
постави отворите и да извърши препоцинковането, но това не било сторено,
доколкото искали заплащане на цялата поръчка и едва след това да извършат
поправката. Такива технологични отвори, за да бъде извършено поцинковането,
били необходими по-конкретно за стълбите, другите детайли били „отворени от
двете страни“. Предишните поръчки нямали за предмет стълби и не били необходими
отвори. Преди да изпрати детайлите ответната страна не била уведомена за
необходимостта от наличието на отвори. Така, свидетелят твърди, че той не е бил
запознат с Отрасловата нормала за поцинковане до момента на получаване на
стоката. Свидетелят не помни коя фирма е извършила транспорта на материалите,
но сочи, че познава шофьора – С. М., и същият нямал правомощия по отношение на
детайлите. Твърди, че един и съши шофьор закарал материалите и върнал
поръчката.
Показанията на свидетеля А.
(пълномощник на ответника) също сочат за наличието на търговски отношения с
ищцовото дружество. Свидетелят твърди, че последната поръчка имала за предмет
стълби и профилни тръби, като по отношения на същата му било докладвано, след
пристигането й, за некачествено изпълнение от страна на ищеца, вкл. за
недовършеност на същата, доколкото детайлите „…не бяха изцяло поцинковани“.
Ищецът разпоредил връщане на поръчката, за да се намери разрешение на
възникналия проблем, като част от същата (профилните тръби) били предадени за
скраб. Предложена била поправка от ищеца едва след заплащане на фактурираното
към него задължение. Свидетелят не помни да му е представен документ, отразяващ
изискванията към детайлите за поцинковане, нито му е известно да му е пращан
такъв относно стандартните изисквания към същите. Твърди се, че практиката е да
се наеме външна транспортна фирма досежно превозването на детайлите. Шофьорът
извършил превоза бил лице на име С., но той нямал правомощия за оглед на
детайлите. Св. Амзов твърди, че не е знаел, че стълбите трябва да имат
технологични отвори преди поцинковането, поради което са откарани без такива. И
към настоящия момент стълбите били при ищцовото дружество. Не са взети поради
липса на плащане от страна на ответника. Св. не помни да е давал съгласие
„Галко“ да извърши отворите за сметка на ответното дружество. Твърди се, че
сумата по процесната фактура не е платена, поради некачественото изпълнение на
поръчката.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
Изложените фактически
твърдения в исковата молба определят правната квалификация на спорното право, подлежащо на разглеждане по реда на част
втора – Общ исков процес по Гражданския процесуален кодекс и заявено
в срока по чл. 390, ал.3 от с.к., като такава по чл. 327, ал.1 от ТЗ във вр. с
чл. 258 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
По указанията на чл.
154, ал.
1 ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на всяка
от страните е било да установи със средствата на ГПК обстоятелствата, на които
се позовава, респ. в тежест на
ищеца е било да докаже пълно и главно наличието на валидно възникнали
облигационни правоотношения по повод договор за поцинковане на детайли; размер на уговореното възнаграждение за
работата; изпълнение на договорните си задължения като изпълнител и изправна
страна за периода, за който се претендира плащане, т.е., че е престирал
качествено (точно и в срок), като е извършил уговорените дейности в съответния
им обем, съобразно уговореното и работата е приета (респ. неоснователно е
отказано приемането й) от възложителя по реда на чл.264, ал.1 ЗЗД,
предвид въведеното от ответника възражение за неточно изпълнен договор.
В тежест на ответника е било да
проведе насрещно доказване по тези факти, като докаже възраженията си в
отговора, както и положителните факти, които да изключват, унищожават или
погасяват претендираното вземане, като при установяване на горните предпоставки
от ищеца, следва да докаже, че е погасил и търсените суми.
При така
разпределената доказателствена тежест по делото е установено, че страните са се
намирали в договорни отношения, които, с оглед същественото съдържание на
сделката, съдът определя като такива по договор за изработка по см. на чл. 258
и сл. от ЗЗД.
Договорът за изработка
е неформален и консенсуален договор, който се счита за сключен в момента на
постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи
- работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и
възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и
приета работа.
С нормата на чл.264, ал.1 ЗЗД за поръчващия е създадено законово
задължение да приеме извършената съгласно договора работа. Не съществува спор в
съдебната практика и правна доктрина, че в същината си приемането на
извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на
фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от
възложителя, така и правно такова - признание, че то напълно съответства на
възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му. Следователно
релевантно за приемането по см. на чл.264, ал.1 ЗЗД е или онова изрично
изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов
резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено
следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова
одобрение. Простото разместване на фактическата власт върху работата, без
съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия, че
възприема същата за съобразена с договора, не е съставлява приемане по см. на
чл.264, ал.1 ЗЗД. В т.см. Решение
№ 231 от 13.07.2011 г. на ВКС по т.дело № 1056/2009 година, II т.о.
При тази правна рамка в настоящия случай е
установимо, че страните са били обвързани от неформален договор за поцинковане на 2 442
кг. продукция с номенклатурен номер 2266 и номенклатура
„процинковане на детайли ЦП-2020-338 К-229801“ по заводската номерация на
„Галко“ АД.
За съществуващата между страните по делото
договорна обвързаност, в т.ч. за детайлите, предмет на настоящото производство,
е представена и приета водена от същите електронна кореспонденция (спр. л. 46
до 57), като спор в т.см. не е бил налице между страните.
Изработената продукция е била предадена на
фирма „РеалМед“ чрез Станислав Миленков, управлявал кола с рег. № ДК КН 44-62ВН
– спр. представения на л. 28 от делото пропуск с № 65/11.03.2020 г.
Но възложителят е приел
само част от поръчката, доколкото е върнал само около 300 кг. от нея за
рекламация. Това не е спорно по делото, а се установява и от събраните гласни
доказателствени средства.
В т.см. ищецът, в качеството
си на изпълнител по сделката, е осъществил неточно изпълнение в качествено
отношение (така и показанията на св. Николова, според които поради неправилно
поставените отвори на предоставените за поцинковане детайли се получил „голям
разход на цинк, неправилно покритие и лош външен вид“).
В т.см. нормата на чл.
260, ал.1 от ЗЗД предвижда, че изпълнителят е длъжен да предупреди веднага
другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ
за правилното изпълнение на работата и да иска извършване на нужните промени в
проекта или доставяне на подходящ материал. Ако другата страна не стори това,
изпълнителят може да се откаже от договора, а ал. 2 на същата норма предвижда,
че ако изпълнителят не направи това предупреждение, той отговаря пред другата
страна за причинените й вреди.
Няма данни ищцовото
дружество да е отправило надлежно предупреждение по смисъла на закона до
насрещната страна, респ. не се е възползвало от правото си да иска изменение на
материала съответно доставяне на подходящ такъв. От събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява, че уведомяването на ответника за
негодността на предоставените за поцинковане детайли е извършено едва след
предаване на изработеното. В този смисъл св. Николова сочи: „в случая
изпратихме тези указания на представителя на ответника, след като започнаха
възраженията и недоразуменията за тези 300 кг.“ Уведомяването на шофьора,
предоставил процесните за поцинковане детайли от св. Д., че има проблем с някои
от тях, не може да постигне целта на закона, доколкото не се установи по делото
т да има представителни спрямо ответника функции, в т.ч. разпоредителни такива
досежно предоставените детайли.
Недостатъците
на престирания резултат - предмет на изработката
обаче, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по
реда на чл.
265 ЗЗД.
Така,
ако констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до
разваляне на договора, възложителят
следва да заплати дължимото възнаграждение, въпреки тези недостатъци. В този
случай съгласно чл.
265, ал. 1 ЗЗД, той може да иска поправяне на работата от самия изпълнител
без заплащане, заплащане на разходите за
отстраняването на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или
съответно намаляване на възнаграждението. По отношение на формата, в която
следва да се упражнят правата на възложителя на чл.
265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение – това може да стане вкл. чрез
възражение за прихващане със спорни
вземания в хода на висящ исков процес по предявен иск по чл.
266, ал. 1 ЗЗД.
В случая възложителят не е приел само част от
поръчката, като не е спорно, че е върнал само около 300 кг. от нея за
рекламация. Посоченото обстоятелство се установява и от приетите гласни
доказателствени средства, а доколкото по делото не се установи да е направено
изрично изявление за разваляне на договора в посочената част (единствено в
който случай би се погасило задължението на възложителя за заплащане на
възнаграждение), то възнаграждение за нея, е дължимо на общо основание.
Досежно
останалата част от поръчката обаче (такава за 2142 кг.), въпреки установеното
чрез показанията на свидетелите обстоятелство, че ответното дружество е
предоставило детайлите за скраб, то поради липса на релевирани в тази насока
възражения, в т.ч. отправено изрично изявление за разваляне на договора в тази
си част, то съдът намира, че в рамките на последната е налице мълчаливо
приемане на поръчката. Тоест, законът е установил едно необоримо предположение,
че що се касае до явните недостатъци работата е правилно изпълнена, ако не се
реагира към момента на приемането на изработеното
- така и Решение №356/1960 г. на І г.о. на ВС. Това на свой ред обуславя
дължимост на възнаграждение за нея на осн. чл. 266 от ЗЗД.
В
този смисъл по делото е представена Фактура № **********/11.03.2020г., от която
се установява, че е издадена от ищцовото дружество с посочен в нея получател –
ответника по делото и определен падеж на 16.03.2020г. Общата стойност по нея
възлиза на 2442,00 лв., съотв. 2930, 40 лв. с ДДС.
Преди
всичко твърдяната за дължима цена от 1 лв. за 1 кг. поцинкована продукция,
(което се установява и от приложения към делото ценоразпис в сила от
17.06.2019г.) определя дължимо възнаграждение от 2142 лв. за приетата от
възложителя поръчка, респ. 300,00 лв. за неприетата такава, по отношение на
която обаче договорът не е развален, а е упражнено правото по чл. 265 ЗЗД да се
иска поправката й.
Исковата
сума се дължи ведно с данък добавена
стойност (ДДС) в размер на 488,40 лв., доколкото той е задължение на данъчно
регистриран субект - доставчик на стока или услуга, освен в изключенията на
данъчно задължено лице – получател на същата, какъвто не е настоящия случай,
съществуващо с определения според ЗДДС размер и при определени предпоставки и в
срокове, съгласно ЗДДС към бюджета. Начисляването му, в предвидения от ЗДДС
размер на данъчната ставка, е върху всяка една част от договореното по сделката
възнаграждение и следователно дължимостта му в пълен размер се предпоставя от
съответното пълно изпълнение на задължението по нея. В случая тази предпоставка
е налице, както се посочи по-горе, а от приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза се установява, че процесната фактура е включена в дневника за
продажби на „Галко“ АД, гр. Радомир през м. март 2020 г., като записването е
под номер 75 в дневника. Посоченото обстоятелство идва да покаже, че ищцовото
дружество е декларирало ДДС за внасяне, а възникването на данъчното
събитие, обуславя изискуемостта за начисляването му, респ. плащането му от
изпълнителя, като изпълнението на задълженията
към фиска не е било спорно по делото.
С
оглед възприетата основателност на иска,
съдът дължи произнасяне и по направеното от ответника възражение за прихващане.
В разпоредбата на чл. 103 ал. 1 от ЗЗД е
предвидено, че когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими
вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го
прихване срещу задължението си. За да е налице посочената хипотеза е необходимо
да съществуват две действителни вземания, те да са насрещни, да имат за предмет
пари или еднородни и заместими вещи, активното вземане (на прихващащата страна)
да е изискуемо и ликвидно. Ликвидност е налице, когато по отношение на
вземането няма спор между страните по материалното правоотношение, както и
установеното с влязло в сила съдебно решение.
В случая,
в срока по чл. 131 ГПК, е заявено искане при установена основателност на
исковата претенция съдът да се произнесе и по възражението за съдебно
прихващане с правно основание чл. 265, ал.1, пр. 2-ро ЗЗД – със стойността на
разходите, необходими за поправката на работата на ищцовото дружество и по
неговия ценоразпис, в сила от 17.06.2019г.
Липсват
данни по делото за осъществено извънсъдебно прихващане, поради което същото
следва да се реализира в рамките на
висящия процес, тъй като е заявено с писмения отговор. Ответната страна, както
се посочи по-горе, независимо от наличието на
недостатъци в изработеното, дължи възнаграждение по договора в размер на 2442,00 лв. (2142 лв. за приетата поръчка и
300 лв. за рекламираната такава и върната за поправка). Същата обаче има
насрещно вземане от ищеца за разходите, необходими
за поправката на некачествено изработеното, която поправка се установи, че не е
извършена. Размерът на разходите, необходими за поправката на върнатата за
рекламация продукция от 300 кг, съдът определя съобразно представената по
делото ценова листа на 600,00 лв. за разпоцинковане и поцинковане. В
действителност по делото се установи, че за поправка на част от работата е
необходимо да се направят и съответните технологични отвори (ирелевантно е
обстоятелството дали има поставени отвори, но на неправилно за това място, или
изобщо такива не са поставяни, поради необходимост и в двата случая такива да
бъдат извършени), но съдът отчита и обстоятелството, че по делото се установи,
че такива отвори са необходими само за стълбите, доколкото другите детайли
„били отворени от двете страни“. Така не бе установено, дали във върнатите за
рекламация детайли се включват само стълби, които изискват направата на
технологични отвори. Още повече, не бяха наведени доводи за броя на детайлите
включени в посочените 300 кг, респ. броя необходими отвори за всеки детайл.
Поради това в небходимите разходи за поправка съдът не включва „пробиване на
технологични отвори“ поради недоказана необходимост от извършването им.
По отговорността за
разноски:
Искания за
присъждане на съдебно - деловодни
разноски са направени от представителите на
двете страни. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на
ищеца направени в производството съдебно - деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Така по делото има представени доказателства за
реализирането на такива, както следва: 117,25 лв. платена държавна такса (л.
13), 435,00 лв. платено адвокатско възнаграждение (на л. 31 от делото), 200,00
лв. платен депозит за вещо лице (л. 35 от делото), поради което и дължима на
ищеца се явява сума в размер на 567,42 лв.
С оглед изхода на делото на ответната страна се
следват деловодни разноски в размер на 86
лв., на основание чл.
78, ал. 3 ГПК.
Насрещните вземания за разноски не могат да
бъдат компенсирани, поради липса на искане в т.см.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Реалмет МСС Иновейшън Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 342, представлявано от
едноличния собственик и управител М. К.
А. ДА ЗАПЛАТИ на „Галко“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Радомир, ул. „Гарата“ № 1, представлявано еднолично от Председателя на
Управителния съвет и Изпълнителен директор И. Д. Д. сумата в размер на 2210,40 лв.(две хиляди двеста и десет лева и
четиридесет стотинки), представляваща дължимо възнаграждение по сключен
между страните договор за изработка – поцинкована продукция с номенклатурен
номер № 2266 и номенклатура „поцинковане на детайли ЦП-2020-338 К-229801“ по заводската
номерация на „Галко“ АД, за което е издадена фактура № ********** от 11.03.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на датата на
депозиране на исковата молба в съда - 04.08.2020г. (спр. пощенско клеймо), до окончателното
изплащане на задължението, КАТО за разликата до пълния предявен размер от
2930,40 лв. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска за главница, като погасен чрез прихващане на сумата от 600,00 лв.
(шестстотин лева), представляваща
стойността
на разходите, необходими за поправката на работата на „Галко“
АД, ЕИК: *********и по неговия ценоразпис, в сила от 17.06.2019г. на върнатата за
рекламация продукция от 300 кг.
ОСЪЖДА „Реалмет МСС Иновейшън Груп“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар
Освободител“ № 342, представлявано от едноличния собственик и управител М. К. А. ДА
ЗАПЛАТИ на „Галко“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Радомир, ул. „Гарата“ № 1, представлявано еднолично от
Председателя на Управителния съвет и Изпълнителен директор И. Д. Д., сумата в размер на 567,42 лв. (петстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и две
стотинки), представляващи сторени разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Галко“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Радомир, ул. „Гарата“ № 1, представлявано еднолично от
Председателя на Управителния съвет и Изпълнителен директор И. Д. Д. ДА ЗАПЛАТИ на „Реалмет МСС Иновейшън Груп“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 342, представлявано от
едноличния собственик и управител М. К.
А., сумата
в размер на
86,00 лв. (осемдесет и шест лева и
нула стотинки), представляващи сторени разноски съобразно отхвърлената част от
иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:_______________