МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 59/01.07.2020 г., ПОСТАНОВЕНА
ПО НОХД № 366/2020 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против И.Г.С. *** за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
В съдебна фаза по искане на защитата производството
протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава 27 НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка счита за безспорно установена от самопризнанието на
подсъдимия, което намира за подкрепено от събраните в досъдебното производство
доказателства. Затова счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен
по предявеното му обвинение и предлага да му се наложи наказание лишаване от
свобода към минимума на предвиденото в зкона, при условията на чл.54 от НК. Пледира
за ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Подс. С., редовно призован, участват лично в с.з. Признава вината си и фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразява съжаление за
стореното.
Служебният
защитник – адвокат застъпва тезата, че признатите от подсъдимия
факти не дават основание за квалифициране на извършеното по по т.7 на чл.195,
ал.1 от НК, като счита, че с оглед ниската стойност на предмета на
престъплението, в случая се касае за маловажен случай на кражба по смисъла на
чл.194, ал.3 от НК. В тази връзка защитата пледира подсъдимият да бъде признат
за невиновен и съответно оправдан по предявеното му обвинение, и наказанието му
да се определи в границите, очертани в разпоредбата на чл.194, ал.3 от НК.
За да постанови присъдата си, на
основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2
от НПК, съдът прие за установени следните обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимият С., роден на ***г., бил осъждан два пъти с влезли в сила
присъди за умишлени престъпления от общ характер против собствеността, както
следва:
С присъдата по НОХД № 1204/2018г. на ЯРС, влязла в сила на 19.12.2018г., е
осъден на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.198, ал.1 от НК, извършено на 27.09.2018г., като е постановено отложено изтърпяване на
наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С присъдата по НОХД № 802/2019г. на ЯРС, влязла в сила на 22.10.2019г., е
осъден на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК, извършено на 12.10.2018г., като отново е постановено
отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
С Опр. № 917/30.11.2019г. по ЧНД №
1198/2019г. на ЯРС, влязло в сила на 29.11.2019г., на основание чл.25, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК наказанията, определени му с присъдите по горепосочените дела,
са групирани в съвкупност, като му е наложено общо наказание от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и на основание чл.25, ал.4 вр. чл.66, ал.1 от НК е
постановено отложено изтърпяване на общото наказание за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Двайсет дни след влизане в сила на присъдата по НОХД № 802/2019г. на ЯРС
- на 13.11.2019г. около 18:00 часа, подс. С. се намирал до казаните за смет на
ул. „Стара планина“ в гр. Ямбол. Видял, че вратата към вх. В на бл.2 е отворена
и решил да влезе във входа, за да открадне каквото намери. На площадката между
първия и втория етаж подсъдимият намерил подпрян черен велосипед „Махсоm“ с
алуминиеви 29-инчови капли, на стойност 265 лева, който бил собственост на св. К.Г..
Подсъдимият взел велосипеда и с него се прибрал в циганската махала на гр.
Ямбол, където го продал на св. Стоян И. за 35 лева.
На следващия ден св. Г. установил, че велосипеда му се намира у св. И.,
свързал се с него и откупил велосипеда за 35 лева.
От приложената на л.34 и 35 от ДП характеристична справка се установява,
че за 2018г. и 2019г. срещу подс. С. са заведени седем ЗМ.
Направеното от подсъдимия признание на изложените
обстоятелства се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство
доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите К.Г., Юлия
Георгиева, Стоян И. и Събин Ч., от заключението на вещото лице, изготвило
назначената оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по
делото, които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са безпротиворечиви,
кореспондират напълно помежду си и се кредитират изцяло.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна, подс. С. е осъществил състава на
престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като на
13.11.2019г. около 18:00 ч. в гр.Ямбол, във вх. В на бл.2 на ул. „Стара
планина“, от площадката между 1-ви и 2-ри етаж, е отнел чужда движима вещ – велосипед
„Махcom“ с 29-инчови алуминиеви капли на стойност 265 лева, от владението на собственика й К. Ив.
Г. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като
деянието е извършено в условията на повторност и не представлява маловажен
случай.
Авторството на деянието от страна на подсъдимия се установява по безспорен
начин както от обясненията му, така и от показанията на свидетелите И. и Ч..
От обективна страна, подсъдимият е осъществил всички признаци от състава
на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки велосипеда
от мястото, на което е бил оставен, и отнасяйки го със себе си, е извършил
действия по прекратяване владението на собственика и установяване на свое
такова. Т.е., налице е прекратяване фактическата власт на собственика върху вещта,
което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие
за това от страна на самия собственик.
Обективно, подс. С. е действал в условията на
повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, тъй като е извършил деянието, след
като с присъдата по НОХД № 802/2019г. на ЯРС, влязла в сила на 22.10.2019г., е
бил осъден за друго такова престъпление – по чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, и преди изтичане на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на
наложеното му с цитираната присъда наказание.
Освен извършено в условията на повторност, деянието на
подсъдимия не представлява и маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК,
тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид, независимо от сравнително невисоката
стойност на отнетото в размер на 265 лева, която е под установената за страната
МРЗ за 2019г. Съгласно константната практика на ВКС, размерът на отнетото
имущество не е единственият критерий, от който следва да се изхожда, за да се
определи дали случаят е маловажен или не. В тази насока следва да се има
предвид още важността на присвоеното, моралната укоримост на извършеното, както
и от цялостната характеристика на деянието и дееца. В този смисъл, като отчете
високата динамика и относително големия дял на този вид престъпления
понастоящем в страната, и от обстоятелствата, че отделно от присъдата, водеща
до квалифициране на извършеното като такова в условията на повторност, към
момента на извършване на деянието подс. С. е бил осъждан и за друго тежко
умишлено престъпление от общ характер по чл.198, ал.1 от НК, както и че
деянието е извършено двайсет дни след влизане в сила на присъдата по НОХД №
802/2019г. на ЯРС, с която е бил осъден условно на лишаване от свобода за друго
такова престъпление, съдът намери, че случаят не е маловажен, тъй като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от този вид. При това положение, тъй като по изложените
по-горе съображения, подс. С. е действал в условията на повторност по смисъла
на чл.28, ал.1 от НК и деянието не представлява маловажен случай, обективно същият
е осъществил и квалифицирания състав на чл.195, ал.1 т.7 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещта нейния собственик, предвиждал е
преминаването й в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с намерение за своене, тъй като след установяване
на фактическата си власт върху вещта се е разпоредил с нея като
със своя, продавайки я на св. И.. Разбирал е
противоправния характер на извършеното, но е целял
противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият
е разбирал и противозаконността на
обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи, тъй като е знаел, че върши
деянието след като е бил осъждан с
влязла в сила присъда за
друго такова
престъпление.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА
ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание от една до десет години лишаване от
свобода. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2
от НПК, и на основание чл.58а, ал.4 НК, наказанието му беше определено в
хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 НК, под най-ниския предел на предвиденото в
закона наказание от една година ришаване от свобода, а именно – ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За да определи размера на
наказанието при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, от една страна съдът отчете многобройните смекчаващи
отговорността на подс. С. обстоятелства – младата му възраст, признанието на вината и дадените в досъдебна фаза обяснения, с които
е допринесъл за разкриване обективната истина по делото, невисоката стойност на
отнетата вещ и своевременното й връщане на нейния собственик, изразеното
съжаление за стореното, както и причините за извършване на деянието – тежкото
имотно състояние и липсата на средства за задоволяване на потребностите, при което намери, че спрямо него и
най-лекото предвидено в закона наказание от една година лишаване от свобода би
се оказало несъразмерно тежко. От друга страна, съдът отчече завишената степен на
обществена опасност на деянието, обуславяща се от високата динамика и
относително големия дял на
този вид престъпления понастоящем в страната и в региона, както и завишената степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от
обстоятелствата, че отделно от
присъдата, водеща до квалифициране на извършеното като такова в условията на
повторност, към момента на извършване на деянието същият е бил осъждан и за друго тежко умишлено престъпление
от общ характер по чл.198, ал.1 от НК, както и че деянието, предмет на настоящото
производство, е извършено
двайсет дни след влизане в сила на присъдата по НОХД № 802/2019г. на ЯРС, с
която е бил осъден условно на лишаване от свобода за друго такова престъпление. По тези съображения съдът
намери, че спрямо подс. С. не е оправдано определяне на по-леко наказание, както и че така определено по вид и размер,
наложеното наказание е необходимо и достатъчно да окаже поправително и
възпиращо въздействие и върху личността му, и върху останалите членове на обществото.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
С оглед предходните осъждания на подсъдимия С. на лишаване от свобода за престъпления от общ характер – с присъдите по НОХД № 1204/2018г.
и по НОХД № 802/2019г., двете на ЯРС, спрямо него са налице законови пречки за прилагане института на
условното осъждане. Затова, и тъй като сборът на наложеното му с настоящата присъда наказание и
отложеното от изтърпяване такова не надвишава две години, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНСЗ, постанови ефективно изтърпяване на наказанието при първоначален общ режим.
ОТНОСНО
ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.68, АЛ.1 ОТ НК
Съдът намери, че по
отношение на подс. С. са налице законовите предпоставки на
чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на наложеното му по ЧНД № 1198/2019г. на ЯРС общо наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, тъй като деянието, предмет на настоящото производство
е извършено в рамките на определения му с включените в съвкупността
присъди изпитателен срок. Както вече се посочи, присъдите по НОХД № 1204/2018г. на ЯРС и по
НОХД № 802/2019г. на ЯРС са влезли в сила съответно 19.12.2018г. и на
22.10.2019г., а деянието, предмет на делото е извършено двейсет
дни след влизане в сила на последната от изброените присъди – на 13.11.2019г. При това положение, след като
престъплението, предмет на настоящото дело е умишлено и е от общ характер, и за
него също му е наложено наказание лишаване от свобода, то има за последица
привеждане в изпълнение на отложеното от изтърпяване общо наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. Поради това и с оглед
гореобсъдените обстоятелства, че сборът на отложеното от изтърпяване общо наказание
лишаване от свобода и наложеното му с настоящата присъда такова не надвишава
две години, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, съдът постанови приведеното в изпълнение наказание също да
бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
ПО ВЪПРОСА ЗА
РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, тъй
като подсъдимият беше
признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 НПК в негова тежест бяха присъдени и направените в досъдебната
фаза на делото разноски за изготвяне на експертиза в
размер на 109,80 лева, вносими в приход на Републиканския
бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол.
По въпроса за
разноските за изплащане възнаграждение на участвалия в производството служебен
защитник съдът ще се произнесе след определяне размера на възнаграждението от
НБПП - София.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: