Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 164 23.06.2020 г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Минка Петкова
и с участието на прокурора Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело № 134 по описа за 2020
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Т.Б.Д. против
Решение № 92 от 11.02.2020г., постановено по АНД № 3199/ 2019 г. по описа на Районен
съд - Стара Загора, с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 2518708,
издаден от ОД на МВР Стара Загора. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението като постановено в нарушение на материалния
закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63,
ал.1, изр. второ от ЗАНН. Основното оплакване на касатора е за допуснато
съществено процесуално нарушение на правилата за ангажиране на административно
наказателната му отговорност, тъй като не е следвало за нарушение, установено
посредством мобилна радарна система в присъствието на контролен орган да му
бъде налагана глоба с електронен фиш. Счита, че в тази хипотеза е задължително
провеждане на производството по ЗАНН, а електронния фиш да има съдържанието на
наказателно постановление, според изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Иска
се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество,
с което да се отмени издадения електронен фиш.
Ответникът
по касационната жалба - ОД на МВР Стара Загора,
не изпраща представител в открито съдебно заседание и не представя
писмен отговор против касационната жалба.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара
Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Електронния
фиш отговаря на изискванията на ЗДвП, при издаването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което правилно и законосъобразно е
потвърден от РС Стара Загора.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред Районен съд –
Стара Загора е Електронен фиш, серия К, № 2518708, издаден от ОД на МВР Стара
Загора, с който на касатора е наложена глоба в размер на 300лв, на основание
чл. 182 ал.2 т.4 вр. с чл.189 ал.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2 връзка с чл.21
ал.1 от ЗДвП, за това, че на 31.01.2019г. в 11.28ч на АМ Тракия, км.205
управлява лек автомобил **** с рег. №****, негова собственост, със скорост от
123км/ч при ограничение на скоростта от 90км/ч, въведено с пътен знак В26,
съгласно Заповед №РД-11-1330/19.12.2018г на АПИ, заснето с мобилна радарна
система TFR1-M 657 и
отчетен километров толеранс -3км.
Това е второ разглеждане на делото от въззивния
съд, след като с Решение № 384/20.11.2019г, постановено по КАНД №349/19г по
описа на Административен съд – Стара Загора е отменено Решение № 407/
05.07.2019г, постановено по АНД 1310/19г по описа на Районен съд - Стара Загора
поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Касационната инстанция е счела за
неправилни доводите на РС Стара Загора за несъответствие между фактическо и
правно обвинение като е приела, че неспазването на ограничение на скоростта,
въведено с пътен знак, съставлява нарушение на правната норма на чл. 21, ал.2
от ЗДвП.
С обжалваното Решение № 92/ 11.02.2020г.,
постановено по АНД № 3199/ 2019г. по описа на Старозагорския районен фиш е
потвърден ЕФ серия К, № 2518708, издаден от ОД на МВР Стара Загора, с решаващи
доводи за представени от АНО доказателства за вмененото виновно извършено нарушение
на скоростта от собственика на управляваното МПС, за спазена процедурата по
ЗДвП, като подробно са изложени съображения по всички изисквания за ангажиране
на отговорността на водачите на МПС в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Съдът
е отговорил и на задължителните въпроси има ли извършено съставомерно деяние от
санкционираното лице и правилно ли е квалифицирано по посочената
административнонаказателна и нарушена разпоредби.
Така постановеното решение е правилно.
В процесния случай спорът е правен и се свежда
до това дали при използване на мобилна радарна система е допустимо да се
ангажира административнонаказателната отговорност посредством издаване на
електронен фиш без провеждане на производството по ЗАНН и представлява ли
съществено процесуално нарушение не прилагането на вещественото доказателствено
средство към преписа от ЕФ, връчен на санкционираното лице от ОД на МВР Стара
Загора. На тези въпроси РС Стара Загора е дал изчерпателен отговор, но в
изпълнение на задължението за отговор на наведените касационни оплаквания е необходимо
да се посочи следното:
Настоящият касационен
състав изцяло споделя изложените от въззивния съд съображения за наличие на
нормативна възможност към настоящия момент, а така също и към момента на извършване
на процесното нарушение /31.01.2019г./, нарушенията на
правилата за движение по пътищата да се установяват и санкционират чрез
издаване на електронен фиш не само при използване на стационарни АТСС, а и
посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Предложеното от касатора тълкуване на разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП противоречи на правилата за разкриване съдържанието на
правните норми, посредством съобразяване целта и логиката на закона. По въпроса
за допустимостта да се налагат административни наказания по реда на чл.189,
ал.4 и сл. от ЗДвП за нарушения установени и заснети от мобилни АТСС следва да
се каже, че прочита на разпоредбата не оставя съмнение относно нейното
съдържание. Законодателят изисква при налагане на административното наказание
да не се провежда производството по ЗАНН. Издаването на електронен фиш е
ограничено от вида на предвиденото административно наказание и от отнемането на
контролни точки, а не от обстоятелството дали АТСС е закрепено стационарно или
не. Мобилното АТСС има същите функционални и технически характеристики като
стационарно закрепеното, а ролята на контролния орган се свежда до въвеждане на
данните за скоростта и насочване на към мястото за контрол. Контролният орган
няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и
записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от
системата радар-камера-компютър. Регламентираното в чл.189, ал.4 от ЗДвП
"в отсъствието на контролен орган и на нарушител", следва да се
тълкува граматически, като поясняващо действието по издаване на електронен фиш,
а не установяването и заснемането на нарушението с автоматизирано техническо
средство. Този извод следва и от обстоятелството, че обективно невъзможно е
нарушението да се извършва и заснема в отсъствието на нарушителя. Следователно
електронен фиш се издава винаги, когато е извършено нарушение на ЗДвП,
установено и заснето посредством АТСС, освен ако е предвидено наказание
лишаване от право или отнемане на контролни точки.
Относно следващото наведено оплакване следва да
се посочи, че в чл.189, ал. 5 от ЗДвП е предвидено задължение за връчване на
Електронния фиш, но не и на вещественото доказателствено средство, чрез което
се установява нарушението. В наказателния процес и в
административно-наказателния такъв, събраните доказателства за фактите,
установяващи нарушението, са закрепени в изготвени веществени доказателствени
средства, в гласни и писмени доказателствени средства, в заключения на вещи
лица, които не се връчват на нарушителя. Той може да се запознае с тях, какъвто
е и настоящият случай, при представяне на вещественото доказателствено средство
към преписката по издаване на електронния фиш.
В заключение е необходимо да се посочи, че
необосноваността не е касационно основание. Правилното приложение на материалния закон се
състои в проверка дали към установените от въззивния съд факти е съобразено
правилото на онази правна норма, която ги урежда. Грешките при формиране на
вътрешното убеждение сочат на съществено процесуално нарушение, когато са
приети като установени факти, извлечени от негодни доказателствени средства, но
това касационно основание е въведено, когато страната изрично посочи конкретни
фактически оплаквания. В настоящия случай приетото по фактите от страна на РС
Стара Загора не е предмет на касационната жалба, а се твърди единствено, че въз
основа на установеното използване на мобилно АТСС съдът е следвало да провери
за изпълнение изискванията на ЗАНН, а не на специалния ред по ЗДвП, което
оплакване, както се посочи по-горе, е неоснователно.
Ето защо настоящият касационен състав намира,
че не е налице наведеното в касационната жалба основание за отмяна на решението
на районния съд, поради което то следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2
предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 92/ 11.02.2020г., постановено по АНД
№ 3199/ 2019 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.