№ 2989
гр. София, 11.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20211000503297 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК във вр с чл.
435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от Я. П. С. и Й. П. С. чрез
процесуалния им представител адв.Б.З. против определение №1284/22.07.21г.
по ч.гр.д.№8490/21г. на СГС,с което са оставени без разглеждане частните
им жалби против разпореждане на ЧСИ Н. М. по изп.дело
№20128410412272,с което се отказва прекратяване на принудителното
изпълнение по извършване на въввод във владение.Подържа се,че в
обжалваното определение съдът неправилно приел,че предмета на жалбите е
обжалване на насрочения въввод във владение,а всъщност се атакувал отказа
на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение по насрочения
въвод.Поради това се иска обжалваното определение да бъде отменено и
делото бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С молба с вх.№19 400/02.11.21г. жалбоподателите,поради
епидемиологичната обстановка, са поискали да бъде спрян въввода във
владение на купувача на имота,насрочен за 10.11.21г. до окончателното
решаване на делото.
От страна на взискателя по делото и купувача на имота не е
постъпило становище по жалбата.
1
За да се произнесе по правния спор Сафийският апелативен съд взе
предвид следното:
Частната жалба срещу определението е подадена в срок от активно
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е допустима. Разгледана по същество САС намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по ч.гр.д.№8490/21г. на СГС е образувано по
жалби с индентично съдържание на настоящите жалбоподатели против
действия на ЧСИ по изп.дело №20128410412272, а именно: разпореждане от
23.06.2021г., с което е отказано „прекратяване на принудителното изпълнение
по въвеждане във владение в недвижим имот“.Подържа се в жалбите, че ЧСИ
е следвало да прекрати „принудителното изпълнение по въвеждане във
владение на купувача на имота“, за който е проведена публична продан по
изпълнителното дело и е налице влязло в сила постановление за възлагане.
Твърдят, че изпълнителното производство е било спряно по силата на
обезпечителна заповед.Иска се отмяна на обжалваното определение.
От страна на купувача на имота на проведената публична продан е
постъпило становище, че постановлението за възлагане е влязло в сила на
01.10.2015г. и жалбите са недопустими.В представените от ЧСИ мотиви се
подържа,че жалбите за недопустими, евентуално- неоснователни.
Софийски градски съд в обжалваното определение е приел,че подадените
жалби са недопустими и като такива следва да се оставят без разглеждане.По
изпълнителното дело е проведена публична продан на посочения в жалбите
недвижим имот, след което с постановление за възлагане на недвижим имот
от 23.07.2014г., влязло в законна сила на 01.10.2015г., същият е възложен на
лицето обявено за купувач.ЧСИ е насрочил въвод във владение на купувача
на недвижимия имот съгласно влязлото в сила постановление за възлагане, за
21.07.2021г.Съдът е приел,че въпреки изричното позоваване в жалбите на
разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от ГПК, същите са
недопустими.Жалбоподателите изрично посочили конкретното действие на
ЧСИ, което обжалват- насрочения за 21.07.2021г. въвод във владение,
респективно- отказът на ЧСИ да го „прекрати“. Следователно не се касае за
отказ на ЧСИ да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение
като производство. Право на обжалване на определено действие или акт на
2
органа по принудително изпълнение може да възникне само в онези случаи,
когато законът изрично е предвидил такава възможност. Ако подобна
възможност не е предвидена, действието е от категорията на необжалваемите
и не подлежи на контрол по реда на чл.435- 438 ГПК.Съгласно чл.435, ал.4 и 5
от ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само
когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора,
възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във
владение на това лице, а въвод във владение на недвижим имот може да се
обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди
предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Жалба по този ред е
допустима обаче само в хипотези, при които въводът във владение се
осъществява при принудителното изпълнение на влязъл в сила съдебен акт,
удостоверяващ правото на взискателя да бъде въведен във владение на имота.
В този случай издаденият изпълнителен лист не само удостоверява
посоченото право, но и разрешава то да бъде упражнено от кредитора по реда
на принудителното изпълнение и наред с това овластява изпълнителя да
предприеме такова, след като бъде сезиран за това по надлежния ред.В
случая се касае за въвод във владение по реда на чл.498 ГПК,който не попада
сред подлежащите на обжалване от длъжника и трети за изпълнението лица
действия на съдебния изпълнител по реда на чл.435-438 ГПК. Въводът във
владение по чл.498 ГПК е част от публичната продан и съгласно чл.498, ал.2
ГПК срещу него лицето, което се намира в имота може да се брани само с иск
за собственост, което изключва възможността за обжалване по реда на чл.435
и следващи от ГПК.Поради това съдът е приел,че жалбите срещу въвода на
купувача по проведената публична продан във владение на имота, предмет на
проданта, въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане на
недвижим имот, са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без
разглеждане.
Така постановеното обжалвано определение е законосъобразно.
Подържа се,че в обжалваното определение съдът неправилно приел,че
предмета на жалбите е обжалване на насрочения въввод във владение,а
всъщност се атакувал отказа на ЧСИ да прекрати принудителното изпълнение
по насрочения въвод.
САС счита,че законосъобразно СГС е приел,че в случая се касае за
3
обжалване на отказа на ЧСИ в разпореждането от 23.06.21г. да прекрати
принудителното изпълнение по въввеждането във владение,така както е
формулирано искането на жалбоподателите в молба-уточнение с вх.
№041519/25.06.21г. Макар и да е формулирано като искане за прекратяване
на принудителното изпълнение е очевидно,че се касае до искане за
непровеждане на въввода във владение. Съгласно чл.435,ал.2,т.6 от ГПК
длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение.В случая обаче на
става въпрос за обжалване на отказ на ЧСИ да прекрати изцяло
производството по делото ,а за отказ на същия да прекрати принудителното
изпълнение по въввеждането във владение,което е процесуално
действие,което не подлежи на самостоятелно ибжалване.Законосъобразно е
прието от СГС и че жалбоподателката Я.П.,макар и да се явява като трето
лице по делото,същата не разполага с процесулната възможност да обжалва
по реда на чл.435,ал.4 от ГПК.Съгласно цитирания текст трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е
насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването,
ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице.
Законосъобразно СГС е приел,че такова обжалване би било допустимо само в
хипотези, при които въводът във владение се осъществява при
принудителното изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, удостоверяващ
правото на взискателя да бъде въведен във владение на имота. В този случай
издаденият изпълнителен лист не само удостоверява посоченото право, но и
разрешава то да бъде упражнено от кредитора по реда на принудителното
изпълнение и наред с това овластява изпълнителя да предприеме такова, след
като бъде сезиран за това по надлежния ред.В настоящия случай се касае за
въвод във владение по реда на чл.498 ГПК,който не попада сред подлежащите
на обжалване от длъжника и трети за изпълнението лица действия на
съдебния изпълнител по реда на чл.435-438 ГПК. Въводът във владение по
чл.498 ГПК е част от публичната продан и съгласно чл.498, ал.2 ГПК срещу
него лицето, което се намира в имота може да се брани само с иск за
собственост.Разпоредбата на чл.498,ал.2 от ГПК се явява специална по
отношение на разпоредбата на чл.435,ал.4 от ГПК,поради което последната не
може да намери приложение при обжалване на въввода въ владение.Всякакви
собственически права,които жалбоподателката С. има като трето лице,би
4
следвало да релевира същите по исков ред.
С оглед на горното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По отношение на молбата на жалбоподателите,с която се иска , поради
епидемиологичната обстановка да бъде спрян въввода във владение на
купувача на имота,насрочен за 10.11.21г. до окончателното решаване на
делото съдът счита,че същата е неоснователна. Спирането на действията по
изпълнението по реда на чл.438 ГПК цели да обезпечи изпълнението на
съдебния акт, постановен във връзка с обжалване действията на съдебния
изпълнител.С оглед неоснователността на настоящата виззивна жалба и с
оглед недопустимостта на частните жалби против действията на ЧСИ
молбата за спиране се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение №1284/22.07.21г. по ч.гр.д.№8490/21г. на
СГС.
Оставя без уважение молба с вх.№19 400/02.11.21г. от Я. П. С. и Й. П.
С. за спиране на изпълнението по изп.дело №20128410412272 на ЧСИ Н. М..
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5