Решение по дело №8787/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 956
Дата: 21 март 2023 г.
Съдия: Весела Гълъбова
Дело: 20223110108787
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 956
гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Теодора Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20223110108787 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба Д. А. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., жк Вл.В.** ет.*, ап.* срещу „Финансцентър“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„Красно село“, бул. „Гоце Делчев“ № 103, ет.2, оф.3, с която е предявен иск
по чл.26, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП за прогласяване на
нищожност на клаузата по чл.11.4 от договор за паричен заем №******.
В исковата молбата са изложени твърдения, че между страните е
сключен договор за паричен заем №****** от 03.04.2022г. /макар и в
договора да е посочено 23.06.2022г/, съгласно който ответникът отпуснал на
ищеца заем в размер на 500 лева. В чл.11 от договора било уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с банкова
гаранция или застраховка в полза на кредитора. Ищецът счита, че процесният
договор е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. с чл.22 от ЗПК, поради
неспазване на предвидената от закона форма, както и на основание чл.11, ал.1,
т.10 вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като липсва съществен елемент от неговото
съдържание, а именно ГПР, тъй като е посочен единствено процент, без да са
описани данните, които са послужили за неговото изчисляване. В чл.11.4 от
договора било уговорено, че ако заемателят не представи посоченото в
договора обезпечение в едноседмичен срок, дължи неустойка в размер, почти
1
равен на главницата, която ще бъде заплащана на части съгласно
погасителния план. Ищецът счита, че клаузата е нищожна на основание чл.26,
ал.2, предл.1 от ЗЗД, тъй като е налице изначална невъзможност потребителят
да осигури в толкова кратък срок гаранция, която да отговаря на всички
посочени в договора изисквания. Счита, че клаузата е нищожна и във връзка
със задължението на кредитора да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя преди сключване на договора. Отделно от това, счита, че
неустойката накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Ищецът се позовава и
на нищожност по чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД и чл.21, ал.1 от ЗПК поради
заобикаляне на разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК. На следващо място,
ищецът счита, че клаузата е неравноправна и нищожна на основание чл.143,
ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати необосновано
висока неустойка, като клаузата не е индивидуално договорена.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с
който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Ответникът
счита иска за недопустим поради липса на интерес да се оспорва като
нищожна клаузата за неустойка, която вече е заплатена. Не се оспорва
сключването на процесния договор за кредит между страните. Твърди, че
договорът изцяло отговаря на изискванията на чл.10,11, 12, 19, 22 и 33 от
ЗПК. Твърди, че в договора е посочен размерът на годишната договорна
лихва и е посочен общият размер на задължението към крайния срок на
издължаване. Счита за действителна и ясна и клаузата на чл.11.4 от договора.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният
представител на ищеца поддържа исковата молба.
Ответникът не се представлява в съдебно заседание и неизразява
становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се установява от представения договор, че
между страните е сключен договор за потребителски кредит №******. В
договора е посочено, че датата на сключване е 23.06.2022г., но според
неоспорените от ответника твърдения на ищеца датата на сключване на
2
договора е 03.04.2022г. По силата на договора ответникът е предоставил на
ищеца в заем сумата от 500 лева, а ищецът се е задължил да върне заетата
сума и да заплати възнаградителна лихва в срок до 19.09.2022г. на
погасителни вноски съгласно погасителен план Приложение № 1 към
договора. Съгласно чл.11 от договора в 7-дневен срок от подписването
мукредитополучателя се задължава даосигури обезпечение на задълженията
си чрез сключване на договор за поръчителство/встъпване в дълг между
финансовата институция и трето лице, с който третото лице се задължав да
отговаря солидарно при конкретни посочении в договора изисквания, ня
които следва даотговаря поръчителя/всъпилият в дълг. В чл.11.4 от договора
е уговорено, че вслучай, че кредитополучателят не изпълни задължението си
по чл.11 от договора, същият дължи на ФИ неустойка в размер на 373,20 лева,
която се заплаща на части заедно с всяка от погасителните вноски по
приложение 1 с инкорпориран в рапзоредбата погасителен план за заплащане
на неустойката.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 и 3 от ЗЗД
във вр. с чл.22 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и е процесуално допустим.
Разгледан по същество искът е основателен.
Безспорно между страните е сключването на процесния договор за заем,
както и неговото съдържание, включително по отношение на клаузата на
чл.11, т.4 от договора за неустойка.
След извършен анализът на съдържанието на сочената клауза съдът
намира, че клаузата е нищожна поради следните съображения:
Клаузата на чл.11 от договора, с която на кредитополучателя се вменява
задължение да представи обезпечение, което да отговоря на описаните в
същата изисквания, де факто прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника, вменени с нормата на чл. 16 от ЗПК,
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на
задълженията. Сочената клауза цели да заобиколи цитираната норма,
респективно по силата на чл. 21, ал.1 от ЗПК същата е нищожна. Поради това
нищожна се явява и уговорената в чл.11, т.4 от договора неустойка за
3
неизпълнение на това договорно задължение. Отделно от това, по настоящия
договор естеството на уговореното задължение по чл.11 е непарично, същото
не е главно, а акцесорно и спомагателно такова, целящо да обезпечи
изпълнението на главното задължение, което пък се изразява в това да се
върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна лихва.
Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато
неизпълнението задължението по чл.11 не може да се определи като такова, с
оглед интереса на заемодателя. Ако за заемодателят беше важно и
съществено в негова полза да бъде учредено поръчителство, той би го
поставил като условие за сключването на договора.
На следващо място, следва да се отбележи, че неизпълнението на
задължението за непредставяне на обезпечение не влече някакви
предполагаеми вреди, с оглед неговия характер на спомагателно такова. Тези
доводи обуславят извода, че неустоечната клауза не съответства на своята
обезщетителна функция. След като целта на посочената неустойка е само да
санкционира неизправната страна, то чрез нея заемодателят цели при
неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се
следва. С това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цели
неоснователно да обогати заемодателя, и с е явява нищожна.
По гореизложените съображения се налага изводът, че предявеният иск
е основателен, поради което следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 50 лева за платена държавна такса. Предвид че ЕАД „Д. М.“ е
предоставило на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2
от Закона за адвокатурата (ЗА), то ответникът следва да бъде осъден да
заплати на същия сумата от 480 лева за адвокатско възнаграждение с ДДС, на
основание 38, ал.2 от ЗА, определено съобразно минималния размер, предвид
в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл.11.4 от сключения
между Д. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., жк Вл.В.** ет.*, ап.* и
„Финансцентър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н „Красно село“, бул. „Гоце Делчев“ № 103, ет.2, оф.3, договор
за паричен заем №******, предвиждаща заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение на кредитополучателя за предоставяне на
обезпечение, предвидено в чл.11 от договора, като противоречаща на добрите
нрави и заобикаляща изискванията на ЗПК, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Финансцентър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Красно село“, бул. „Гоце Делчев“ № 103,
ет.2, оф.3 да заплати на Д. А. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., жк Вл.В.**
ет.*, ап.* сумата от 50 лева, представляваща направени в настоящото
производство разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА „Финансцентър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н „Красно село“, бул. „Гоце Делчев“ № 103,
ет.2, оф.3 да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ *********, сумата от 480
лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение с ДДС, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за Адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5