РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Варна, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110107796 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно
основание чл.422 ГПК вр.чл.79,ал.1 и чл.86 ЗЗД от „Енерго Про Продажби“
АД срещу „Х.п.“ЕООД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи заплащането на присъдените със Заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. №4815/2022г. по описа на ВРС суми : 568.22
лева, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги по клиентски
№***, абонатен №*** с адрес на потребление гр.Варна, бул.***, дължима за
периода 01.07.2021г. до 28.02.2022г., начислена по фактури
№№**********/16.08.2021г. с падеж 26.08.2021г.; **********/15.09.2021г. с
падеж 30.09.2021г., **********/ 14.10.2021г. с падеж 22.10.2021г.;
**********/ 14.11.2021г. с падеж 22.11.2021г.; **********/ ж13.12.2021г. с
падеж 21.12.2021г.; **********/ 14.01.2022г. с падеж 24.01.2022г.;
**********/ 14.02.2022г. с падеж 22.02.2022г.; **********/ 14.03.2022г. с
падеж 22.03.2022г.; сумата от 18.08 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от падежа на всяка фактура до 01.04.2022г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда -13.04.2022г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника съществува
валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е
потребител на доставяна от ищеца електрическа енергия в качеството му на
доставчик от поседна инстанция, като правоотношенията между страните се
регулирали от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на 1 ЗЕ (ДВ, бр. 57 от
1
2020 г., в сила от 26.06.2020 г. Сочи се, че считано от 01.10.2020 г. с
последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител
отпаднали всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на
което са присъединени. Това правело невъзможно оставането на процесният
стопански обект на регулирания пазар - той не можел да бъде снабдяван от
крайния снабдител по неговите общи условия, което ех lege водело до
прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи
условия от крайния снабдител. Съгласно чл. 95а на Закон за енергетиката
доставчикът от последна инстанция осигурявал снабдяването с електрическа
енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния
снабдител по чл. 94а, ал. 1 до избора на друг доставчик или избраният
доставчик не извършвал доставка по независещи от крайния клиент причини.
За клиентите, които след 01.10.2020г. не можели да бъдат снабдявани от
крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от
2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, ал.2, било предвидено в случай, че до
30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1, който не е сключи договор
с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката
на електрическа енергия да се извършва от досегашния му доставчик, но в
качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия
за търговия с електрическа енергия). Доставчикът по ал. 2 (крайният
снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено
снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско
напрежение) сключвал типов договор с клиентите, които до 30 септември
2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа
енергия. Този типов договор обаче е бил с нормативно определен срок от 1
октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. (§ 15, ал. 3, ПЗР на ЗИД на ЗЕ) . Съгласно
§ 15, ал. 5 считано от 01.07.2021 г. небитовите клиенти на енергийните
дружества в България следвало да преминат на свободния пазар на
електроенергия, като изберат доставчик. Смяната на доставчика се
извършвала при условията на чл. 95 от ЗЕ, като клиентът не дължал
неустойка и смяната не била съпроводена с допълнителни задължения за него.
В последното изречение на ал. 5 изрично било регламентирано, че клиентите,
които не са избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021 г. преминават
служебно на доставчик от последна инстанция (ДПИ). На основание чл. 28,
ал. 2 от ПТЕЕ Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция
събирал и заплащал на оператора на електроразпределителна мрежа суми за
пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция
количество електрическа енергия. Цената, по която продава доставчикът от
последна инстанция (ДПИ), се определя по Методика за определяне на цените
на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция, приета от
КЕВР. Към цената за електрическа енергия клиентите на „Енерго Про
Продажби АД, в качеството му на ДПИ, заплащат и нормативно определени
цени от КЕВР съгласно Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на КЕВР.
2
(https://www.dker.bg/ uploads/reshenia/2021/res-c27-2021.pdf). Това били: Цена
за задължения към обществото - 0,00718 лв./кВтч; Цена за пренос през
електропреносната мрежа - 0,01148 лв./кВтч; Цена за достъп до
електропреносната мрежа - 0,00049 лв./кВтч; Цена за достъп до разпр. мрежа
за небито в и клиенти - 0,02073 лв./кВт/ден; Цена за пренос през разпр. мрежа
за обекти, присъединени на НН0,03583 лв./кВтч; т Цена за достъп до разпр.
мрежа за небитови клиенти - 0,02073 лв./кВт/ден; Всички небитови клиенти
заплащали и акциз в размер на 0,00200 лв./кВтч. Твърди се, че ответникът
дължи заплащане на главници начислени с процесиите фактури, както и
мораторната лихва определен като сбор от лихви по попосочените в
настоящата искова молба фактури, изчислени за периода от датата следваща
падежа на задължението по съответната фактура до 01.04.2022г. Дължимостта
на лихви в случай на забавено плащане била уговорена между страните, както
в чл. 38 от ОУДПЕЕ, така и намирало законова опора в чл. 86 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който е изразил становище за неоснователност на предявения иск и
оспорва същите по основание и размер.
Оспорва се да е налице валидно облигационно правоотношение между
страните, по силата на което ответникът да е потребител на доставяна
ел.енергия. Твърди се, че имотът закупен от дружеството не е
електрозахранен, нито е присъединен към ел.мрежата на „ЕРП Север“АД.
Нямало подходящ трафопост в района, от който да се черпи мощност, нямало
изградена и довършена сграда в имота. Представителите на
„Електроразпределение Север“ АД заявявали, че няма как да присъединят
към ел. мрежата процесния обект, а в същото време „Енерго Про Продажби“
АД претендирало суми за мрежови услуги, представляващи достъп до същата
тази ел. мрежата. Възразява се да е налице облигационно правоотношение и с
„ЕРП Север“АД. Оспорва се да е налице потребление. Сочи се, че небитовите
клиенти /стопанските обекти/ следва изрично и писмено да заявят какво
количество мощност желаят да потребяват, за да им се начислява именно това
количество като цена за достъп до мрежата. Такова искане от страна на
ответното дружество липсвало. Сочи се, че ищецът не е представил е исковата
молба доказателства за наличие на обстоятелствата, за които по-горе изрично
сме направили възражения. Излага се, че съгласно чл. 14, ал. 2 ПТЕЕ договор
за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителните мрежи се
сключват между оператора на електроразпределителна мрежа, от една страна,
и крайните клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа при
общи условия. Преди сключването му, следва да бъде инициирана процедура
по присъединяване към преносната или към разпределителните електрически
мрежи, започваща с искане за проучване на условията за присъединяване,
предвидени в НАРЕДБА№ 6 ОТ 24 февруари 2014 г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи. Ответното дружество след
закупуването на недвижимия имот, представляващ Поземлен имот е
3
идентификатор 10135.4509.27, съгласно Кадастралната карта и кадастралните
регистри на град Варна, одобрена със Заповед № РД-18-30/19.06.2007 г. на
Изпълнителния директор на АКК, е адрес: гр. Варна, район Владислав
Варненчик, п.к. 9000, ж.к. "Владислав Варненчик", м. Радиостанцията, с
площ 4630 кв. м, квартал 1, парцел VI-14,172, подало заявление за достъп и
пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север” на дата 29.03.2021г. Няколко месеца по- късно
от енергоразпределителното дружество постъпил отговор, в който се
посочвало, че в имота съществува сграда в строеж и СТИ /средството за
търговско измерване, електромер/ не захранва обекта. За този факт бил
изготвен и представен на ответника Констативен протокол от ЕРП Север с №
6118948/30.03.2021 г. В него се посочвало, че след извършена проверка от
служителите на ЕРП Север, е констатирано: „СТИ не захранва обекта ...
кабела към имота не е захранен Съгласно Решение №75 от 25.03.2013г. по
гр.д. №864/2012г. I г.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ТПК,
„границата на собственост върху електрическите съоръжения “ по смисъла на
чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.0б.2004г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата
между електрическите съоръжения, собственост на разпределителното
предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
Сочи се, че след като не е захранен процесния обект на потребление няма как
да бъде доставяна електрическа енергия към него, оттам няма как да е налице
потребление на ел. енергия в обекта от дружеството ответник, независимо
дали става дума за битов или небитов, стопански клиент. Изводът бил и че не
била изпълнена услугата, за която се претендира цена, а именно такса достъп,
тъй като реално достъп до ел. мрежата няма. Поради горното следвал извод,
че „Х.п.” ЕООД не само не е потребило някакви количества електрическа
енергия, но и същото е в обективна невъзможност да потребява. Дружеството
- ищец издавало фактури и е начислявало суми съгласно представените с
исковата молба фактури за месеци август, септември, октомври, ноември,
декември 2021 г, съответно за януари и февруари 2022г., след като
електроразпределителното дружество, което подава данни до ищеца,
констатира с горецитирания протокол, че обектът на потребление не е
захранен. Нещо повече докато дружеството ответник е стартирало процедура
чрез подаване на заявление за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север” АД,
ищцовото дружество фактурирало и начислявало суми за услугата достъп до
разпределителната мрежа, а най - абсурдното е, че това е продължавало, дори
и след като на „Х.п.” ЕООД било разяснено обстоятелството съгласно
отговор от ЕРП Север и КП, че обектът - имотът не е захранен. На следващо
място съгласно горепосочения отговор с изх. № 5708502/12.05.2021г. на ЕРП
Север било посочено, че липсва обект на клиент, който да отговаря на
дефиницията на Наредба № 6 от 24 февруари 2014 г. за присъединяване на
4
производители и клиенти на електрическа енергия към разпределителните
електрически мрежи /НППКЕПРЕМ/. Определението е посочено в параграф
1, т. 8 от същата, гласяло: „обект на клиент е съвкупност от терен, сгради,
технологично оборудване, електрически съоръжения и приемници на
електрическа енергия. В цитирания по-горе отговор - писмо, адресирано до
управителя на ответното дружество било посочено освен горното и
обстоятелството, че няма инициирана процедура за присъединяване на обект
съгласно НППКЕПРЕМ. Въз основа на горното следвало да се приеме, че
след като липса обект на потребление, захранване и инициирана процедура по
присъединяване, то не са налице предпоставките за валидно сключен договор
за продажба на ел. енергия. Претендира се неоснователност на претенцията, с
твърденията за липсва на валидно облигационно правоотношение, въз основа
на което да се претендират вземанията, обективирани в исковата молба и
заповедта за изпълнение. Оспорва се верността на съдържанието на всички
документи, приложени като писмени доказателства към исковата молба -
фактури, извлечение за фактури и плащания. Начислените суми се
основавали единствено на базата на неподписани частни документи,
представени от ищцовото дружество, а именно „Извлечения за фактури и
плащания за период”, които се оспорват изцяло (по същество относно
верността на съдържанието ). Оспорва се авторството на тези документи,
същите били неподписани и не следвало изобщо да бъде приети като
доказателство по делото. Възразява се тези документи да бъде приемани като
доказателства по делото. От представените извлечения не ставало ясно по
какъв начин са отчитани подаваните количества ел. енергия и по какъв начин
е формирана крайната сума. Извлеченията за фактури и плащания за период,
следвало да бъдат подписани от представляващия ищцовото дружество и
тогава щели да представляват само и единствено едностранно изготвени
частни документи, удостоверяващи изгодни за представилата го страна
обстоятелства, като същите нямат обвързваща доказателствена сила за съда
относно отразените във тях данни.
Отправя се искане за отхвърляне на иска
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представен е КП №*********/07.10.2019г., съгласно който при
посещение на служители на ЕРП Север АД в обект с абонатен №*** е
констатирано, че е налице изгорял електромер, кабелът към обекта е
изключен и няма товар. Подменено е СТИ.
Представен е КП от 30.03.2021г., съгласно който служители на ЕРП
Север АД са констатирали, че в обект с абонатен №*** СТИ не захранва
обекта, сградата е в строеж, кабелът към имота не е захранен.
С писмо до „Х.п.“ ЕООД от 12.05.2021г. ЕРП Север АД, касаещо обект
с абонатен №*** е посочено в имота липсва присъединен обект към
5
електроразпределителната мрежа на ЕРП Север и следва да се подаде искане
за проучване на условията за присъединяване.
Представени се фактури №№**********/16.08.2021г. с падеж
26.08.2021г.; **********/15.09.2021г. с падеж 30.09.2021г.,
**********/14.10.2021г. с падеж 22.10.2021г.; **********/ 14.11.2021г. с
падеж 22.11.2021г.; **********/ ж13.12.2021г. с падеж 21.12.2021г.;
**********/ 14.01.2022г. с падеж 24.01.2022г.; **********/14.02.2022г. с
падеж 22.02.2022г.; **********/ 14.03.2022г. с падеж 22.03.2022г. с получател
„Оркид Център Варна“ЕООД , в които са начислявани мрежови услуги за
обект в гр.Варна, бул.Вл Варненчик 258, Варна Тауърс Г.
Съгласно проведената по делото СТЕ монтираният електромер в
процесния обект не е захранен. Няма изградени ел.съоръжения, чрез които
обектът да се захранва. Обектът е изграден на кота 0. В измервателна група на
електромера няма прикачени токови трансформатори. Електромерът е
прикачен към трафопост, но не измерва консумирана ел.енергия, тъй като
трансформаторът няма достатъчно мощност. Има прекаран кабел от
трафопоста до електромера, но той не е свързан с електроразпределителната
мрежа.
С оглед гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
В производството по установяване съществуването на вземането си
ищецът следва при условията на главно и пълно доказване да установи
дължимостта и размера на вземането, признато му с издадената заповед за
изпълнение. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи
или правопогасяващи вземането обстоятелства.
Съгласно разпоредбата на чл.95а, ал.2 ЗЕ снабдяването с ел.енергия е
услуга в обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи
условия и в условия на равнопоставеност. Според §1, т.41б ДР ЗЕ потребител
на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия от доставчик,
предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Същият §1, т.27г
визира определение за понятието „краен клиент” и това е клиент, който
купува ел.енергия за собствено ползване.
Претенцията е за заплащане на цена за представени мрежови услуги
за обект с абонатен №*** с адрес на потребление гр.Варна, бул.*** . Няма
спор, че собствеността на процесния обект принадлежи на ответното
дружество.
Съобразно чл.104,ал.2 от ЗЕ такси се дължат от крайните клиенти,
6
присъединени към електроенергийната система и служат за покриване на
технологични разходи по преноса. Съгласно чл.17 чл. 17, ал. 1 от Правилата
за условията и реда за предоставяне на достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи, в срок до 5 работни дни, мрежовият
оператор известява крайния снабдител и доставчика от последната инстанция
за приетите документи и изготвя и предоставя на заявителя или на неговия
пълномощник Договор за достъп и пренос за заявените от него обекти,
отговарящи на изискванията за сключване на сделки по свободно договорени
цени, а съгласно чл. 17, ал. 3 от същите правила в срок до 5 работни дни от
известието по ал. 1 доставчикът от последна инстанция предоставя на
заявителя договор при общи условия.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че обектът, за който е начислена цена за достъп до
разпределителната мрежа не е присъединен към последната. Съобразно
заключението на СТЕ процесният обект не е електрозахранен. Електромерът е
прикачен към трафопост, но не измерва консумирана ел.енергия, тъй като
трансформаторът няма достатъчно мощност. Има прекаран кабел от
трафопоста до електромера, но той не е свързан с електроразпределителната
мрежа. Такива констатации и изялвения се съдържат писма и протоколи на
собственика на електроразпределителната мрежа ЕРП Север АД.
С оглед на всичко изложено се обосновава извод, че в обекта на
ответника за процесния период не са предоставяни мрежови услуги, които да
обосноват начисляването на суми за такива респ. дължимост от ответника,
поради и което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
Предвид изхода по главния иск неоснователен се явява и акцесорния
такъв за заплащане на обезщетение за забавено плащане.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ответното дружество следва да се
присъдят реализираните в хода производството разноски в размер на 720 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго Про Продажби“ АД,ЕИК: *** със
7
седалище и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс- Г, бул.Владислав
Варненчик №258 срещу „Х.п.“ ЕООД,ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление гр.Варна, *** с правно основание чл.422 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи заплащането
на сумата от 568.22 лева, представляваща главница за незаплатени мрежови
услуги по клиентски №***, абонатен №*** с адрес на потребление гр.Варна,
бул.***, дължима за периода 01.07.2021г. до 28.02.2022г., начислена по
фактури №№**********/16.08.2021г. с падеж 26.08.2021г.;
**********/15.09.2021г. с падеж 30.09.2021г., **********/14.10.2021г. с
падеж 22.10.2021г.; **********/ 14.11.2021г. с падеж 22.11.2021г.;
**********/13.12.2021г. с падеж 21.12.2021г.; **********/ 14.01.2022г. с
падеж 24.01.2022г.; **********/ 14.02.2022г. с падеж 22.02.2022г.;
**********/ 14.03.2022г. с падеж 22.03.2022г.; сумата от 18.08 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до
01.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда -13.04.2022г. до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№4815/2022г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Енерго Про Продажби“ АД,ЕИК: *** със седалище и
адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс- Г, бул.Владислав Варненчик
№258 да заплати на „Х.п.“ЕООД,ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.*** сумата от 720/седемстотин и двадесет/ лева,
представляваща реализирани разноски в производството по делото, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването
му пред Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8