№ 2667
гр. София , 03.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно гражданско
дело № 20201000502994 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от ищци в производството
против определение от 28. 11. 2019 г., постановено от Софийски градски
съд, Гражданско отделение, I-13 състав по гр.д. № 7562 по описа на съда
за 2019 г., с което е спряно производството по делото на основание чл.
229, ал. 1, т. 4 от ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
НОХД № 3209 по описа на Софийски градски съд, НО, 24 състав за 2018
г.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност
на постановеното определение, иска се отмяната му и връщане на делото
на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия по същото.
Софийски апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и след съвкупна преценка на материалите по делото, намира
следното:
Частната жалба, като подадена от страни в производството, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, се
1
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е
и основателна, поради следното:
Обжалваното първоинстанционно определение, макар и валидно, и
допустимо, но е неправилно.
Налице е основание за спиране на гражданско дело до приключване
на наказателно такова, когато фактическият състав, обуславящ
гражданскоправната, имуществена отговорност за вреди, включва като
елемент това, вредата да е настъпила непременно в резултат на
престъпление, установено по надлежния ред. В случаите, когато за
престъплението, в резултат на което е настъпила вредата е образувано
наказателно дело, съдът спира производството на основание чл. 229, ал.1,
т.4 ГПК, тъй като присъдата по наказателното дело обуславя изхода по
гражданския спор. Съдът винаги спира производството на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК и без наличие на образувано наказателно дело, и
независимо дали е образувано досъдебно наказателно производство,
когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства, но само в
случаите, в които изходът на гражданският спор зависи от
установяването им по надлежния ред - когато фактическият състав на
отговорността за вреди, включва извършено от деликвента престъпление,
и с оглед забраната по чл. 17, ал. 1 от ГПК за гражданския съд да взема
становище по въпроса дали е извършено престъпление, дори и когато
отговорът на същия въпрос е от значение за гражданския спор (такъв би
бил например случаят с ангажиране на имуществената отговорност по
реда на Кодекса на труда – граждански спор, но когато се твърди вредите
да са резултат от извършено престъпление, което в случая следва да бъде
установено по надлежния ред – с присъда на наказателния съд – срв. чл.
203, ал. 2 от КТ).
В заключение, гражданският съд е овластен и длъжен да спре
гражданското производство с предмет обезщетяване на вреди от деликт
само в случаите, в които от значение за гражданския спор
(основателността на предявения иск), е и въпросът дали процесният
деликт, в зависимост от конкретният му, фактически състав, освен
граждански такъв, но съставлява и престъпление, но не и тогава, когато
2
гражданският иск е основан на фактически твърдения, които е
достатъчно да бъдат квалифицирани като деликт, без при това на
основателността на иска да се отразява обстоятелството дали същият
деликт съставлява и престъпление, или не, установяването на което
следва да се извърши със средствата на наказателния процес, и в рамките
на наказателно съдопроизводство. Недопустимо е гражданското дело да
се спира само по съображения, продиктувани от целесоъбразност (да се
изчака решението на наказателния съд, за да бъде съобразена присъдата
при условията и в границите на чл. 300 от ГПК, при което процесът на
доказване в гражданското производство би бил действително значително
редуциран и улеснен), но в случаите, като процесния и когато
наказателното дело не е приключило, гражданският съд е този, който в
рамките на гражданското съдопроизводство следва сам да изясни всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, още
повече с оглед дефинитивно различните, законоустановени форми на
вина в материалните гражданско, и наказателно право.
С оглед изложените съображения настоящият въззивен състав
намира, че не е налице основание за спиране на производството по
делото, поради което частната жалба, с която въззивният съд е сезиран се
явява основателна и следва да бъде уважена, съответно - обжалваното с
нея първоинстанционно определение, като валидно и допустимо, но
неправилно по същество, следва да бъде отменено, със законните
последици, а именно - връщането на делото на първоинстанционния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.
Мотивиран по гореизложения начин, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 28. 11. 2019 г., постановено от
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-13 състав по гр.д. №
7562 по описа на съда за 2019 г.
3
ВРЪЩА ДЕЛОТО на същия съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4