Р Е Ш Е Н И Е № 574
30.07.2019г., гр.Хасково
Административен съд –
Хасково, V-ти състав, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Съдия:
Кремена Костова-Грозева
разгледа докладваното
от съдия Костова-Грозева адм. дело №175 по
описа за 2019 година.
Производството е по реда на глава
Деветнадесета от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от „ЕКО
ГРУП“ ООД, със седалище с. С., обл. Хасково, ЕИК ……, представлява от Управителя
Т.Т. против Решение №28/21.01.2019г. на Директора на ТД НАП Пловдив, с което се
потвърждава АУЗ №П-16002618068145 от 14.11.2018г. на Д. Я.- гл. инспектор по
приходите към ТДНАП Пловдив.
В жалбата се твърди, че административният
акт бил неправилен, незаконосъобразен и необоснован, тъй като неправилно
органът кредитирал незаконосъобразни правни квалификации, в разрез с материално
правните разпоредби на ДОПК. В чл.108 от ДОПК и сл. било посочено изчерпателно
как се формирали и установявали публичните задължения, подлежащи на
принудително изпълнение. Подаването на декларация от данъчното задълженото
лице, можело да се приеме за установяване на задължение по размер и основание,
но това не бил изпълнителен титул, подлежащ на принудително изпълнение от
публичен изпълнител към ТД на НАП.
В потвърдения с решението АУЗ нямало
правна квалификация, въз основа на която да се установял по размер и основание
задължението за лихва и това да било подлежащо на принудително изпълнение
административен акт. Неправилно били кредитирани отрицателни предпоставки за
възстановяване на задължение за внасяне по сметка на фиска на „преостъпен корпоративен
данък“.
Допълнително в с.з. пълномощникът на
дружеството завява, че доверителят му за 2014г. нямал подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения, вкл. и по така цитираните в оспорвания акт две
декларации – за авансов корпоративен данък и за невнесен данък доход на
физически лица.
В хода по същество се излагат правни
доводи в насока , че по делото
било безспорно установено, че липсвали фактически и правни основания за
издаване на обжалваните административни актове, поради което те се явявали
неправилни и незаконосъобразни, издадени извън приложното поле на чл.167 от ЗКПО, където били посочени отрицателните предпоставки за преотстъпване на
корпоративен данък, а такива не се потвърдили по делото. Т.е. към 31.12.2014г.
не се доказвало дружеството да имало подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения. Точното тълкуване на волята на законодателя била според
чл.108 и чл.109 от ДОПК принудителното изпълнени на публичните задължения да
касаят тези задължения, които били установени с ревизионен акт /РА/ и издадени
въз основа на декларирани данни. До датата на подаване на ГДД и към датата на
законово фиксирани период – 31.12.2014г. нямало данни за издаден
административен акт за принудително изпълнение на публични задължения срещу
дружеството, всички задължения били плащани в срок и редовно, за малките
задължения се начислявали лихви, което обаче не означавало, че били дължими за
принудително изпълнение.
Ответникът, редовно призован в с.з. се
представлява от процесуален представител
юрк. Б., която изразява становище за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на обжалваното решение на Директора на ОД на НАП Пловдив.
Сочи, че в хода на извършена пълна проверка на лицето били установени публични
задължения, подлежащи на принудително изпълнение, налични към 31.12.2014г. На
задълженото лице били връчени съобщения на осн. чл.103 от ДОПК да отстрани
установените несъответствия, но тъй като същото не изпълнило задължението си
бил издаден АУЗ и служебно била
извършена корекция.
Съдът, като съобрази данните по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
Под вх. №2600К0041148 от
30.03.2014г. /л.254-259/ жалбоподателят като нефинансово предприятие с ЕИК …….
подало ГДД по чл.92 от ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък за 2013г. Видно от част VIII
от декларацията – „Деклариране на авансови вноски за 2014г.“, справка 3, т.1-2,
деклараторът посочил размер на прогнозната данъчна печалба за 2014г. –
40000,00лв. и размер на тримесечната авансова вноска – 1000,00лв.
На 17.04.2018г. Началник сектор при ТД
на НАП Пловдив-Ж. Ж. издала резолюция за извършване на проверка № П-16002618068145-0РП-001
за установяване на факти и обстоятелства относно осъществяване на контролни
действия спрямо задължени лица, декларирали преотстъпен корпоративен данък на
осн. чл.186 от ЗКПО по отношение на „ЕКО ГРУП“ООД, ЕИК …….
С искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задълженото лице № П-16002618068145-040-001/28.05.2018г.,
адресирано до управителя на дружеството – жалбоподател и във връзка с
извършването на проверка било изискано удостоверяване на редица факти и
обстоятелства в 14 дневен срок от получаването на искането. Последното се
удостоверява да е връчено на 30.05.2018г. /вж. разписката/.
От л. 99 до л.105 по делото се
представят издадени от жалбоподателя фактури за заплащане на вноски и лихви по
договор за финансов лизингов №112084 от 03.02.2014г., сключен между У.. К.
лизинг ЕАД, клон С. З. и „ЕКО ГРУП“ООД
относно изкупуване на трактор модел NEW HOLLAND,
към който били приложен и погасителен план. На л.47 от делото е налична справка
за формирана счетоводна печалба през 2014г. от дейност производство на
непреработена растителна продукция от дружеството, като съгласно нея общо
приходите били в размер на 1400 141,00лв. и общо разходи в размер на 1032
854,72лв.
На 11.06.2018г. управителят на
дружеството в писмени обяснения декларирало определени обстоятелства, вкл. и
актив трактор модел NEW HOLLAND, Т6.175, в
който бил инвестиран преотстъпен данък не замествал съществуващ актив /л.72/. В
отделна декларация /л.70/ управителят на дружеството декларирал, че балансовата
стойност /към този момент/ на актива била 41 246,87лв. Към декларацията
бил приложен и инвентаризационен опис за периода 01.05.- 31.05.2018г. Също в
декларация /л.69/ било декларирано, че дейността, за която било ползвано
преотстъпването на корпоративния данък продължавала да се извършва през 2015г.,
2016г. и 2017г., като това се удостоверило чрез приложени анкетни карти, за
регистрацията на дружеството като земеделски производител в Обл.дир.
„земеделие“ Хасково. С декларация на л.68
задълженото лице, чрез своя управител, декларирало, че преотстъпеният
корпоративен данък в размер на 22 036,66 лв. бил инвестиран в актива
Трактор модел NEW HOLLAND,
Т6.175 и същият бил придобит по договор за финансов лизинг от 03.02.2014г.
Декларирано било и също, че дружеството за финансовата 2014г. ползвало
единствено и само преотстъпване на корпоративен данък по ГГД в размер на
22 036,66лв. на осн. чл.189б- данъчно облекчение, представляващо държавна
помощ за земеделски производител.
До управителя на „ЕКО ГРУП“ООД била
отправена покана по чл.103 от ДОПК с № П-16002618068145-177-001/24.10.2018г.
Поканата била връчена на адресата си на 24.10.2018г. В същата се сочело, че към
31.12.2014г. „ЕКО ГРУП“ООД имало следните подлежащи на принудително изпълнение
публични задължения – ДДФЛ по дел. Обр. 6 № 260021410742684/22.12.2014г. в
размер на 445,08лв., със срок за плащане на задължението, изтекъл на
29.12.2014г. и корпоративен данък от НФП – авансови вноски за периода 01.07 –
30.09.2014г. и лихви по ГДД по чл.92 от ЗКПО в размер на 585,34лв., със срок за
плащане на задълженията изтекъл на 15.12.2014г. На проверяваното лице било
указано, че на осн. чл.103, ал.41 от ДОПК в 14 дневен срок от получаване на
поканата следвало да отстрани несъответствията, като подаде коригираща
декларация и внесе дължимите задължения.
Дружеството било предупредено, че в противен случай задълженията за данъци
и/или осигурителни вноски щели да бъдат установени с РА или АУЗ. Поканата била
връчена електронно на 24.10.2018г.
На 14.11.2018г. Д. Я., Гл.инспектор по
приходите в ТД на НАП Пловдив издала АУЗ № П-16002618068145-135-001, на осн.
чл.106, ал.1 от ДОПК, във връзка с покана по чл.103 от ДОПК по отношение на
„ЕКО ГРУП“ООД. В констативната част на акта било посочено, че дружеството имало
преотстъпен корпоративен данък за данъчната 2014г.- в размер на
22 036,66лв., но към 31.12.2014г. имал подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения /посочени конкретно в две точки/ - за ДДФЛ в размер на 445,08лв. и корпоративен данък –
авансова вноска за периода 01.07- 30.09.2014 и лихви в общ размер на 585,34лв.
При тези факти органът по приходите установил, че към 14.11.2018г. дружеството
имало следните по вид и размер задължения – корпоративен данък, дължима сума за
довнасяне в размер на 22 036,66лв. и лихви върху ДДС за периода
01.04.2015г. – 14.11.2018г. в размер на 8109,07 или общо дължими
30 145,73лв. АУЗ бил връчен на дружеството по електронен път на
14.11.2018г.
До Директора на ТД на НАП Пловдив от
„ЕКО ГРУП“ООД подали жалба /л.42/ с вх. рег. № 70-00-13447 от 21.11.2018г., с
която обжалвали АУЗ от 14.11.2018г. На 26.11.2018г. Д. Я., Гл. инспектор по
приходите издала Протокол № П- 16002618068145-073-001 за проверка
законосъобразността на преотстъпен данък за 2014г., който бил връчен на
жалбоподателя чрез неговия управител на 27.11.2018г. /л.50/. С Решение №
28/21.01.2019г. Директорът на ТД на НАП Пловдив потвърдил изцяло обжалвания
пред него АУЗ. По преписката не се прилагат данни за връчване на решението, но жалбата до съда е подадена по пощата на
24.01.2019г.
При така установеното от фактическа страна,
от правна Съдът намира следното:
По допустимостта : решението на
директора на ТД на НАП Пловдив е съобщено по електронен път на 22.01.2019г. /л.
9/, а жалбата е депозирана пред съда, чрез органа на 25.01.2019г., т.е. при
спазен 14-дневен срок.
Не се спори между страните относно
валидността на АУЗ, като издаден от орган по приходите към ТД на НАП Пловдив
/вж. чл.106, ал.1от ДОПК/, нито се оспорва компетентността на ответника, да
постанови решение по жалба против акт на орган по приходите по реда на чл.106 от ДОПК.
Спорният момент по това дело, така както
се повдига от оспорващата страна е относно това дали към 31.12.2014г.
дружеството-жалбоподател има подлежащи на принудително изпълнение публични
задължения за ДДФЛ, съгласно Декларация обр.6 от 22.12.2014г. в размер на
445,08лв. и корпоративен данък – авансова вноска за трето тримесечие /периода м.07-м.09/2014г./ в
размер на 585,34лв. с включени лихви.
Оспорващият, чрез пълномощника си
поддържа становището, че подаването на декларация от данъчно задълженото лице
можело да се приеме за установяване на задължението по размер и основание, но
тя не била изпълнителен титул, подлежащ на принудително изпълнение от публичния
изпълнител.
Съдът, като съобрази конкретното правно
основание за издаване на АУЗ против дружеството – жалбоподател /чл.106, ал.1 от ДОПК/ намира потвърждаващото го решение на ответника за неправилно, поради нарушение на приложения
материален закон.
Съдът намира за безспорно, че през
2013г. дружеството е имало регистрация
като земеделски производител с основна дейност производство на растителна
продукция и има подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО, в която сочи очаквана годишна
печалба от своята дейност през 2014г. в размер на 40 000лв., като в същата
декларация определя и размер на тримесечната авансова вноска от 1000лв. /л.258,
гръб/. Също няма спор, че авансовата вноска за корпоративен данък за трето
тримесечие на 2014г. е дължима в срок до 15.12.2014г. на
осн. чл.90, ал.2 от ЗКПО. Също за безспорно се възприема и обстоятелството, че
дружеството на 22.12.2014г. подава и декларация обр. 6 /л.253/, чрез която
декларира пред приходните органи осигурителни задължения и ДДФЛ за м.11/2014г. в
определен размер с падеж 29.12.2014г.
Видно от неоспорената от страните ССЕ
към 31.12.2014г. „ЕКО ГРУП“ООД след извършени плащания към бюджета през
м.12/2014г. и при съобразяване на
представените по делото АПВ от 24.09 и от 05.12.2014г. /л.202-213/, към
31.12.2014г. има непогасени задължения за данъци, както следва: по подадената
от него декларация обр.6 задължение за ДДФЛ в размер на 445,08лв., тъй като
дължимият данък не е бил внесен в установения краен срок за това –
29.12.2014г., както и задължение за невнесена изцяло в срок до 15.12.2014г.
авансова вноска за корпоративен данък за трето тримесечие в размер на 582,74лв.
/остатък от общо дължимата се вноска от 1000лв./ и начислена лихва в размера на
2,60лв. Т.е. няма абсолютно никакво съмнение, че към 31.12.2014г. дружеството има
незаплатени в сроковете, указани в отделните закони, публични задължения за
данък /ДДФЛ и корпоративен/ и лихви.
Настоящият съдебен състав не споделя за
правилни доводите на оспорващия, че дружеството няма към 31.12.2014г. подлежащи
на принудително изпълнение публични задължения, поради което не се потвърждавал
извода на органа, че били налице отрицателните предпоставки по чл.167 от ЗКПО
за преотстъпване на корпоративен данък. Следва да се посочи, че в своята практиката
ВАС възприема становището, че ГДД по
чл.92 от ЗКПО и декларация обр.6 от наредба Н-8 от 29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
самоосигуряващите се лица, представляват изпълнително основание по чл.209, ал.2,
т.2 от ДОПК. Т.е., както декларираните от "ЕКО ГРУП" ООД данни за
дължим ДДФЛ чрез декларацията обр.6, така и декларираните чрез ГДД по чл.92 от ЗКПО авансови вноски за корпоративен данък на общо основание, представляват
годно изпълнително основание по смисъла на чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК и задължението,
произтичащо от частично платената авансова вноска за третото тримесечие за
2015г. е изискуемо и ликвидно към 31.12.2014г., като неплатено в срока по
чл.90, ал.2 от ЗКПО., съотв. в срок до 29.12.2014г. за ДДФЛ. Този съдебен
състав възприема това становище. В практиката също така се възприема довода, че
с подаването на декларация задълженото лице само изчислява основата и дължимия
данък, в случая размера на авансовата вноска за корпоративния данък за внасяне
през 2014г. и ДДФЛ за м.11/2014г. При формирана за предходните години и
декларирана от лицето данъчна печалба на основание чл. 83 и чл. 84 ЗКПО
дружеството е длъжно да прави месечни или тримесечни авансови вноски за
корпоративен данък, срокът за чието плащане се определя от чл.90, ал.2 от ЗКПО,
като при неспазването му за невнесените авансови вноски се дължи и лихва.
Следва да се посочи, че прихващанията,
които се удостоверяват за извършени с представения АПВ от 05.12.2014г., не
променят извода на органа, че към 31.12.2014г. „ЕКО ГРУП“ООД има подлежащи на
принудително изпълнение публични задължения в посочения размер и основание.
Това е така, защото АПВ от 05.12.2014г.
не третира /обхваща/ процесните две задължения - за ДДФЛ за м.
11/2014г. и авансовата вноска за корпоративен данък за трето тримесечие, тъй
като ги предхожда като момент на издаването си. АПВ представлява ИАА и поради
това подлежи на обжалване по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, като няма наведени
твърдения от данъчно задълженото лице, нито има представени по делото
доказателства, че актът от 05.12.2014г. е бил оспорен пред съда в частта му
относно извършените прихващания на определената за възстановяване сумата с дължими
се от дружеството публични задължения. С оглед на това следва да се приеме, че АПВ е влязъл
в законна сила и с него няма извършено прихващане на задълженията за авансова
вноска за трето тримесечие за корпоративен данък от 1 000 лв. /или на
остатъка от 585,34лв./ и задължението за ДДФЛ, дължим към 29.12.2014г. в размер
на 445,08лв. Дори и след отчитане на посочените в ССЕ плащания от 11.12.,
13.12. и 22.12.2014г. по бюджетните сметки на определени суми от страна на
оспорващия, то несъмнено към 31.12.2014г. се удостоверява, че дружеството
продължава да има задължения към бюджета за данъци в така посочените от органа
в неговия АУЗ размери – 445,08лв. ДДФЛ и 585,34лв. остатък от дължимата се
авансова вноска за корпоративен данък за трето тримесечие на 2014г., ведно с
лихва, определена в декларация.
Тези факти сочат принципно на приложимост
на фактически състав на нормата на чл.167,
ал.1, т.1 и т.3
от ДОПК, тъй като /също принципно/ обуславят извод за наличие на
отрицателните материално-правни предпоставки за упражняване на правото на
преотстъпване на корпоративен данък, поради неизпълнение на общите условия на
закона. Това е така, защото изискването задължението да подлежи на
принудително изпълнение в случая е налице, тъй като ГДД по чл. 92
от ЗДДФЛ и декларации обр.6 от Наредба № Н-8 от 29 декември 2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица /Наредба № Н-8/ са
изпълнително основание по смисъла на чл.
209, ал.2, т.2
от ДОПК, въз основа на което се допуска и принудително изпълнение. В чл.
209, ал.2, т.1 - 8
от ДОПК изрично се изброяват всички изпълнителни основания, въз основа на
които може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания,
като сред тях е и именно декларация,
подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски /т.2/. Т.е., това, че едно вземане подлежи на
принудително изпълнение се извлича именно от чл.
209, ал.2, т.2 от ДОПК според акта, с който това изискуемо и ликвидно /установено
по размер/ вземане се установява. Практиката на съдилищата еднопосочно приема,
че разпоредбата на чл.167
от ЗКПО не изисква спрямо
публичните задължения да има започната и процедура по принудително изпълнение.
Независимо от тези доводи и изводи, настоящият съдебен състав намира, че органът по приходите неправилно прилага закона и това обуславя извод за пълна отмяна на процесния акт, като се съобрази следното:
Не е спорно, че установяването на допълнително дължим се корпоративен данък за 2014г. в размер на 22 036,66лв. и лихви в размер на 8109,07лв. е извършено чрез издаване на АУЗ на основание на разпоредба на чл.106, ал.1 от ДОПК, а не в едно ревизионно производство. Нормата се намира в глава 14 – Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски, раздел първи „Служебни корекции“. Според чл.106, ал.3 от ДОПК „независимо от издаването на акта по ал.1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.
В случая безспорните данните по преписката сочат, че
при установените чрез назначената проверка от органа по приходите задължения за
данъци към 31.12.2014г., задълженото лице не подава нова /коригираща/ ГДД по
реда за 2014г. в определения 14-дн. срок от връчване на съобщението по чл.103 ДОПК. Следва обаче да се съобрази обстоятелството, че регламентираната в чл.103 ДОПК процедура изисква при
установяване на несъответствие между съдържанието на подадената декларация /в
частност по чл.92 от ЗКПО/ и изискванията за попълването й или несъответствие в
данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети
лица или администрации - да се коригира
данъчната основа или размер на данъчните задължения, но в рамките на подадената
декларация, без въвеждане на нов
предмет на облагане. Не е спорно, че органите по
приходите предприемат служебно търсене на допълнителна информация по отношение
на декларираните от задълженото лице релевантни факти по ЗКПО по указание на ЦУ
на НАП и следствие на тази проверка установяват такива, които до водят до
вменяване на допълнително данъчно задължение в размера на преотстъпения за
2014г. корпоративен данък в размер на 22036,66лв.
Този съдебен състав приема, че установяването на нови обстоятелства
и факти, свързани с данъчни задължения на едно лице, може да стане единствено в рамките на надлежно образувано и
проведено ревизионно производство, с ревизионен акт по реда на чл. 106, ал. 3 ДОПК във връзка с чл.108 ДОПК, а не с акт по чл. 106, ал.1 ДОПК. В производство по чл.106, ал.1 ДОПК органът по
приходите не разполага с компетентност по издаване на ревизионни актове и по
установяване на допълнителни задължения за данъци и задължителни осигуровки,
извън отстраняването на несъответствията, които се визират в тази норма.
Аргумент в тази насока е именно разпоредбата на чл.106, ал.3 ДОПК, според която
независимо от издаването на акт по ал.1,
задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на
установяване с ревизионен акт. В случая е налице обратната хипотеза - по реда
за извършване на служебни корекции в подадена декларация, от орган по приходите
с компетентност по издаване на АУЗД, се определят допълнителни задължения за корпоративен
данък за 2014г., които подлежат на установяване с ревизионен акт от орган по
приходите с правомощия по чл.118, ал.2 във връзка с чл.119, ал.2 ДОПК.
Така в Решение № 11002/2016г., по а.д. № 12556/2015,
състав на първо отделение приема, че „Установяването на нови обстоятелства и
факти, свързани с данъчни задължения на едно лице, може да стане единствено и
само в рамките на надлежно образувано и проведено ревизионно производство с
ревизионен акт по реда на чл. 106, ал. 3 ДОПК във връзка с чл. 108 ДОПК, а не с
акт по чл. 106, ал.1 ДОПК. Административните производства за издаване на акт за
установяване на задължения и за издаване на ревизионен акт не са идентични, а
различни производства, както и редът за тяхното провеждане е различен.“ Отделно в Решение № 11282/16г. на
ВАС по а.д. № 12556/15 друг състав на първо отделение на ВАС приема също, че „Актът по чл.
106, ал. 1 от ДОПК е средство за изправяне на грешки в декларирането на
задълженото лице при самоизчисляване на основана и дължимия данък или ЗОВ по
чл. 105 от ДОПК. Съдържанието на корекцията по хипотеза засяга или основата за
определяне на задължението или размера му /вж. чл. 106, ал. 1 от ДОПК/. Затова
и допустимостта на разпорежданата правна промяна е обусловена от бездействието
на задълженото лице само да поправи несъответствието в декларацията си по реда
на чл. 103 от ДОПК. Това е и причината поправката с нова декларация извън срока
за деклариране да поражда правни последици /чл. 103, ал. 2 във вр. с чл. 104,
ал. 3 от ДОПК/…….С акта по чл. 106, ал. 1 от ДОПК не се установяват
предпоставките за съществуването на публичните задължения, а основата и
размерът им. С арг. от чл. 106, ал. 3 от ДОПК установяването на публичните
задължения се осъществява в ревизионно производство. Само част от ревизия
следва да бъдат процесуалните действия на органите по приходите, насочени към
установяване на задължения за данъци и за ЗОВ /вж. чл. 110, ал. 2 от ДОПК/…..Щом
се установяват данъчни задължения, актът за установяването им е ревизионният
/чл. 108, ал. 1 от ДОПК/, който е заключителен в производство по гл. XV от
ДОПК. Освен спецификите на динамичния фактически състав на ревизионното
производство в съпоставката му с това за поправка на грешки в декларирането,
различно е съдържанието на заключителния акт /вж. чл. 120 от ДОПК/, както и
компетентните органи по приходите. След 01.01.2013 г. РА се издава от органа
възложил ревизията и ръководителя на ревизията, докато актът по чл. 106, ал. 1
от ДОПК се издава еднолично от орган по приходите.“
Т.е. актът по чл.106, ал.1 ДОПК е само средство за
изправяне на грешки в декларирането на задълженото лице при самоизчисляване на
основата и дължимия данък или ЗОВ по чл.105 ДОПК. Съдържанието на корекцията трябва
да засяга или основата за определяне на задължението или размера му /арг. от
чл. 106 ал. 1 ДОПК/, но за да е допустима такава правна промяна, то тя трябва
да е резултат от бездействието на задълженото лице само да поправи въпросното
несъответствие в подадената от него декларация по реда на чл. 103 от ДОПК. Според
цитираната съдебна практика, която се възприема от този състав, с акта по чл.106,
ал.1 от ДОПК не се установяват предпоставките за съществуването на публичните
задължения, а основата и размерът им. Ето защо и по арг. от чл.106, ал.3 от ДОПК
се следва, че установяването на публичните задължения се осъществява само в
ревизионно производство, докато в рамките на производството по отстраняване на
несъответствия в подадена декларация не могат да се разрешават спорове за
съществуването на основанието за възникване на данъчното задължение, както в
случая подходжда приходния орган с издаване на процесния АУЗД, във вр. с
неизпълнение изискванията на чл.167, ал.1, т.1 и т.3 ЗКПО. Тълкуването на
целия нормативен текст на чл.106 ДОПК налага извод, че извършването на ревизия
е допустимо, независимо от издаване на АУЗ, докато издаването на последния е само
при наличие на несъответствия в самата декларация относно данъчната основа или
размера на установения данък. След като се установяват данъчни задължения по видове, периоди и лихви за
просрочие към тях, актът за установяването им е ревизионният /по арг. на чл.108,
ал.1 ДОПК/.
В случая не се касае за несъответствие в
данните на самата декларация относно данъчната основа и размера на установения
данък, а са извършвани допълнителни процесуални действия по събиране на
доказателства за установяване на размера на данъчните задължения по ЗКПО и по
специално за наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични
задължения на декларатора към 31.12.2014г. като основание за преотстъпване на
корпоративен данък за периода. Това следва да бъде извършено чрез възлагане на
ревизия, като в ревизионното производство, при гарантиране на правото на защита
на данъчно-задълженото лице, се извършва събиране на доказателствата, обосноват
се фактически констатации, въз основа на тях и се установят публичните
задължения за периода.
Също така следва да се отчете и че нормата на чл. 103,
ал. 1 ДОПК установява, че подателят на декларацията се поканва в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението да коригира декларацията си и когато е установено
несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по
приходите от трети лица и администрации, съгласно изискванията на данъчното и
осигурителното законодателство за подаване на декларации и информация, извън
случаите на чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 ДОПК. Следователно законът изрично
ограничава данните, въз основа на които в производството по извършване на
служебни корекции в подадените декларации органите по приходите могат да
установяват несъответствия в декларацията. Това са данни, получени от трети
лица и администрации, които те декларират или подават, въз основа на предвидено
в закона задължение за подаване на декларации и информация /напр. декларации по
чл. 73 ЗДДФЛ, декларации обр. 6 или обр. 1 за задължителни осигурителни вноски
и др./. В случая обаче органите по приходите обосновават несъответствие между
подадената от адресата на акта декларация и основанията за ползване на данъчно
облекчение, като в резултат на това определят ново /допълнително/ задължение по
ЗКПО. Т.е. органът при извършване на преценката за наличието на общите изисквания
на закона за преотстъпване на данък по чл. 167 от ЗКПО засяга основанието на
данъчното задължение, което обаче подлежи на установяване в ревизионно
производство.
Според
преобладаващото становище на ВАС, тъй като административните производства за
издаване на АУЗД и за издаване на ревизионен акт са различни и в случая не е
спазена формата и вида на административното производство, това обосновава извод
за материална незаконосъобразност на процесния акт, вж. решение №1349/09.02.2016г.,
по адм.д.№14207/2014г.; решение №12021/09.11.2016г., по адм.д.№7508/2014г. на
VІІІ отделение; в решение №11282/25.10.2016г., по адм.д.№12556/2015г. на І отделение;
решение №7975/30.06.2016г. по адм.д.№6434/2015 г. на ІІ отделение и др.
По така изложеното, съдът намира оспорването за
основателно. В жалбата се прави и искане за присъждане на разноски, което се
явява основателно. Разноските, които се доказват са - 980лв. възнаграждение за
един адвокат /л.242/ и 252,00лв. възнаграждение за ВЛ /л. 249 и 267/ или общо
1232,00лв.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ЕКО ГРУП“ ООД, със седалище в с.С.,
общ. Х., представлявано от Управителя Т.Д.Т. Акт за установяване на задължение
№П-16002618068145-135-001 от 14.11.2018г., издаден на основание чл.106 ал.1 ДОПК, потвърден с Решение № 28/21.01.2019г. на Директора на ТД на НАП Пловдив.
ОСЪЖДА ТД на
НАП Пловдив да заплати на „ЕКО
ГРУП“ ООД, със седалище в с. С., общ. Х., представлявано от Управителя Т.Д.Т.,
ЕИК ….. разноски по делото в размер на 1232,00
лв. /хиляда двеста тридесет и два лева/.
Решението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :