Р Е Ш Е Н И Е
……………., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
АНИТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Рени Атанасова и в присъствието на прокурора Бешков, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 1199 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда от 30.10.2014г. по НОХД №3355/2014г. Софийски Районен съд –НО, 102 състав е признал подсъдимия С.Л.Л. за виновен в извършване на престъпления по чл.308, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.309, ал.1, предл.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за които е наложил на подсъдимия наказания „пробация“, като на осн. чл.23, ал.1 от НК е определил последният да изтърпи най-тежкото измежду тези наказания - „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки:
- „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 7 (седем) месеца, с явяване и подписване пред пробационния служители или определено от него длъжностно лице - два пъти седмично
-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 (седем) месеца.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитника на подсъдимия С.Л.Л. -адв.Н.. В жалбата се излагат доводи, че неправилно първостепенният съд е признал подс. Л. за виновен в извършване на престъплението по чл.309, ал.1, предл.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като по делото се съдържало пълномощно, с което свидетелката В.И.упълномощавала подсъдимия да я представлява пред НОИ. Релевират се твърдения, че инкриминираните две заявления имали характер на молби до компетентен орган. С жалбата се моли въззивният съд да отмени първоинстанционния акт и да признае подс. С.Л.Л. за невиновен в извършване на престъпленията, за които е осъден от първата инстанция или да приложи чл.78а от НК.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, представителят на СГП пледира, че от доказателствена маса се установявало по несъмнен начин съпричастността на подсъдимия към инкриминираните деятелности, за които е предаден на съд. Излага съображения, че извършеното от подс. Л. престъпление по чл.309, ал.1 от НК не е обществено опасно, като моли по отношение на същото подсъдимия да бъде оправдан.
Защитникът на подсъдимия С.Л.Л. -адв.Н. пледира за оправдаването на подсъдимия за престъплението по чл.309, ал.1 от НК, поради наличното по делото пълномощно, с което свидетелката В.И.упълномощавала подсъдимия да я представлява пред НОИ.
Подсъдимият С.Л.Л. в последната си дума моли да бъде оправдан по обвинението по чл.309,ал.1 от НК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозираната жалба, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
За да постанови обжалваната присъда районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
В началото на 2012г. свид. В.И.в разговор с дъщеря си свид. К.В., я попитала дали може нейният счетоводител по това време - поде. Л., да провери в НОИ какъв бил начина за закупуване на осигурителен стаж и за увеличение на личната й пенсия. След известно време дъщеря й - свид. В.й съобщила, че била разговаряла със счетоводителя си - подс. Л., който обяснил, че за да извърши тази проверка му било необходимо нотариално заверено пълномощно от свид. И., което и същата изготвила.
На неустановена по делото дата подс. Л. съставил неистински официални документи — осигурителна книжка - дубликат на името на В.И.от 05.06.1996г., издадена от СУСО по образец без внесени вписвания, на която бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление от осигурителя ЕТ „И. КАР - И.К.”, като подписите в графа „осигурител” на страници 5, 9, 13 и 17 били положени от едноличния собственик на ЕТ „И. КАР - И.К.” - гр. София И.М.К.. Същата съдържала осигурителен стаж от 01.03.1991г. до 31.12.1996г. в размер на 5 /пет/ години и 10 /десет/ месеца, заверена от финансовия ревизор на СУСО - свид. З.С.и подпечатана е печат № 64 на същото длъжностно лице; и удостоверение обр. УП-3, на което бил придаден вид, че е издадено от „В.” ООД е изх. № 015/01.11.2011г., като положил подпис в графа „гл. счетоводител” на фирмата без да е заемал тази длъжност във „В.” ООД.
На неустановена по делото дата поде. Л. съставил неистински частни документи е цел да бъде доказано съществуването на някои права на свид. И. - заявление до Директора на СУСО от 18.07.2012г. от името на свид. В.И.е вх. № МП-61-118/19.07.2012г„ на което придал вид, че е подписано за „заявител” от В.И.и заявление до Директора на СУСО от 18.07.2012г. от името на свид. В.И.е вх. № МП-61-120/19.07.2012г., на което придал вид, че е подписано за „заявител” от В.И..
Подсъдимият С.Л. използвал инкриминираните документи на 19.07.2012г. пред длъжностното лице - специалист в НОИ - СУСО, свид. Б.в сградата на НОИ в гр. София, бул. „*****, гише № 3, за да докаже, че съществува правото на свид. В.И.да поиска да бъде променен базовия период за изчисляване на пенсията й, като и правото й да удостовери относимите обстоятелства с прилагане на осигурителна книжка - дубликат на името на свид. И., както и за да докаже, че съществува правото на свид. В.И.да поиска да бъде преизчислена пенсията й за придобит осигурителен стаж преди пенсионирането за периода от 24.11.1992г. - 26.02.1993г. и за периода 01.11.1994г. - 31.12.1996г„ като приложил и 2бр. УП-3 за посочените периоди.
От заключението на в.л. Л.Г.и в.л. П.Т.по изготвената и приета при усл. на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от технико - графическа експертиза /КТГЕ/ се установява, че: подписите в графи „подпис и печат на финансовия ревизор” и „финансов ревизор” в осигурителната книжка - дубликат на името на В.И.не са положени от З.Б.С.; подписите в графи „осигурен/самоосигуряващ се” в осигурителната книжка - дубликат на името на В.И., графи „работник” и „подпис на работника” в копие на трудов договор № 17/29.12.1993г., графа „подпис” в саморъчно написано заявление до Директора на СУСО от 18.07.2012г. на името на В.П.И., графа „подпис” в заявление до Директора на РУСО на В.И.от 18.07.2012г. са положени от С.Л.; подписите в графи „ръководител” и „завеждащ личен състав” в копие на трудов договор № 17/29.12.1993г„ графи „подпис и печат на осигурителя /самоосигуряващия се” и „осигурител” в дубликат на осигурителна книжка на името на В.И.са положени от С.Л.; подписът в графа „гл. счетоводител” в удостоверение обр. УП-3 с изх. № 015/01.11.2011г. на името на В.П.И. е положен от С.Л.; ръкописните текстове в страници трета, четвърта, пета, девета, тринадесета и седемнадесета в дубликат на осигурителна книжка на името на В.И., копие на трудов договор № 17/29.12.1993г., са написани от С.Л.; ръкописните текстове в саморъчно написано заявление до Директора на СУСО на името на В.И.от 18.07.2012г„ заявление до Директора на РУСО на В.И.от 18.07.2012г„ са написани от С.Л.; ръкописният текст в удостоверение УП-3 с изх. № 015/01.11.2011г. на името на В.П.И. е написан от С.Л.; отпечатъците от правоъгълен печат в графа „подпис на финансов ревизор” на страница пета и в графи „финансов ревизор” на страници девета, тринадесета и седемнадесета в дубликат на осигурителна книжка на името на В.И., не са положени от правоъгълен печат № 64 на СУСО, от който са представени образци за сравнително изследване .
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно отново да бъде преповторена в настоящите мотиви. Същата се установява по категоричен начин от събраните по реда и условията на НПК доказателствени средства, както и от способите за доказване, а именно: показанията на М.Ц.Б., К.С.В., В.П.И., З.Б.С., А.Н.К.и Р.Т.М.-Н., дадени от свидетелите в хода на досъдебното производство и приобщени от първата съдебна инстанция към доказателствената маса по реда на чл.373,ал.1 от НПК, вр с чл.372,ал.3 от НПК, вр. с чл.283 от НПК, както и от комплексна технико - графическа експертиза, приобщена към доказателствената маса отново на осн. чл.373,ал.1 от НПК, вр с чл.372,ал.3 от НПК, вр. с чл.283 от НПК.
Фактическата обстановка се установява и от писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност, чрез прочитането им от първоинстанционният съд по реда на чл.283 от НПК.
Тази доказателствената маса е еднопосочна, непротиворечива и взаимнодопълваща се, съдържаща доказателствени факти, от които по несъмнен начин се установява възприетата, както от първата инстанция, така и от настоящият съдебен състав фактическа обстановка.
Страните не спорят по фактите, поради което въззивният съд не намира за необходимо, отново да анализира подробно събраната и проверена от първостепенния съд доказателствена съвкупност, установяваща приетата от съда фактическа обстановка.
Все пак, в насока доказателствена обоснованост, настоящият съдебен състав е длъжен да посочи, че така приетата фактическа обстановка не се опровергава и от обясненията на подс. С.Л., дадени от същият в хода на въззивното съдебно следствие, а напротив-подкрепя се.
Въззивният съдебен състав за пълнота е необходимо да посочи също, че първоинстанционният съд от фактическа страна е приел за доказано обстоятелството, че свид. В.И.е упълномощила подс. Л. с пълномощно, с нотариална заверка на подписите, последният да я представлява пред НОИ. Но от показанията на св. В.И.не се установява, същата да е знаела за инкриминираните документи, нито да е давала съгласие на подсъдимия, да ги представя пред НОИ.
От текста на пълномощното, въззивният съдебен състав констатира, че представителната власт на подсъдимия да представлява В.И.пред НОИ, се изразява в това да подава от името на последната необходимите документи, свързани с правото й на пенсия, но не да изготвя от нейно име документи, на които да придава вид, че автор на същите е В.И., т.е. неистински документи.
С оглед така изяснената фактическа обстановка, първата инстанция напълно обосновано е приела, че от обективна и субективна страна подсъдимия С.Л.Л. е осъществил съставите на престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност.
По отношение на обвинението за престъпление по чл.308, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, въззивният съдебен състав от правна страна намира следното:
Документните престъпления накърняват обществените отношения, гарантиращи реда и правната сигурност на документирането.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 308, ал.1 от НК се изразява в действие, а именно в съставяне на неистински официален документ.
От обективна страна се изисква наличието на неистински документ, чието легално определение е дадено в чл.93 т.6 от НК – такъв, на който е придаден вид, че представява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило. Същевременно се изисква на инкриминираният документ да бъде придаден вид, че е съставен от длъжностно лице в кръга на службата им или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, по предвиден за това ред и форма, което обуславя същностната му характеристика на официален документ.
От доказателствената маса по несъмнен начин се установява от обективна страна, че от неустановена дата до 19.07.2012г., в гр. София, подс. С.Л.Л. сам съставил неистински официален документ - осигурителна книжка - дубликат на името на В.П.И., на която е придал вид, че е издадена от ЕТ „И. КАР - И.К.” - гр. София, и подписите в графа „осигурител” на страници 5, 9, 13 и 17 са положени от едноличния собственик на ЕТ „И. КАР - И.К.” - гр. София И.М.К., с цел да бъде използван пред НОИ.
По несъмнен начин от доказателствената съвкупност се установява от обективна страна също, че на неустановена дата до 19.07.2012г., в гр. София, подс. С.Л.Л. сам съставил неистински официален документ - удостоверение обр. УП-3, на което е придал вид, че е издадено от „В.” ООД с изх. № 015/01.11.2011г. и положил подпис в графа „гл. счетоводител” на фирмата, без да е заемал тази длъжност във фирма „В.” ООД, с цел да бъде използван в НОИ.
Осигурителната книжка и обр. УП-3 са официални удостоверителни документи, установяващи осигурителния стаж на осигуреното лице, които се съставят в нормативно установените форма и ред.
Престъплението по чл.308,ал.1 от НК е завършено със съставянето на неистинските официални документи, които съдържа реквизитите по чл.93 т.5 от НК, като от приета по делото от първата инстанция комплексна технико - графическа експертиза, по категоричен начин се изяснява по делото обстоятелството, че двата документа не са съставени от лицата, посочени в документите за техни автори, а от подсъдимият С.Л.Л..
В случая е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият Л. е извършил две деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл. 308, ал.1 от НК- деянията са извършени през непродължителни периоди от време, извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
От субективна страна, както правилно е приел първостепенният съд, инкриминираната деятелност е извършена от подсъдимият С.Л.Л. виновно, при форма на вината пряк умисъл. Установява се от субективна страна и специалната цел, а именно че инкриминираните документи са съставени от подс. Л., за да бъдат използвани, във връзка с отразените в тях обстоятелства.
По отношение на обвинението за престъпление по чл.309. ал 1, пр. 1 вр. чл.26, ал.1 от НК, въззивният съдебен състав от правна страна намира следното:
Съставът на престъплението по чл. 309, ал. 1 НК предпоставя наличието на няколко обективни признака: частен документ, който да е неистински и неговото ползване (чрез предявяване на определен доказателствен дестинатер) с цел удостоверяване на определени обстоятелства.
Инкриминираните по делото документи-заявление до Директора на СУСО от 18.07.2012г. от името на В.П.И. с вх. № МП-61-118/19.07.2012г. и заявление до Директора на СУСО от 18.07.2012г. от името на В.П.И. с вх. № МП-61-120/19.07.2012г., по своята правна природа представляват частни документи.
Заявление до Директора на СУСО от 18.07.2012г. от името на В.П.И. с вх. № МП-61-118/19.07.2012г. е съставен за да докаже, че съществува правото на В.П.И. да поиска да бъде променен базовия период за изчисляване на пенсията й, както и правото й да удостовери относимите обстоятелства с прилагане на осигурителна книжка - дубликат на името на В.П.И..
Заявление до Директора на СУСО от 18.07.2012г. от името на В.П.И. с вх. № МП-61-120/19.07.2012г. е съставен за да докаже, че съществува правото на В.П.И. да поиска да бъде преизчислена пенсията й за придобит осигурителен стаж преди пенсионирането за периода от 24.11.1992г. - 26.02.1993г. и за периода 01.01.1994г. -31.12.1996г. и да приложи 2 броя УП-3 за посочените периоди.
За съставомерността на деянието, законът предвижда от обективна страна инкриминираният частен документ да е неистински. Легална дефиниция на това понятие е дадена в чл. 93, т. 6 НК – „неистински документ” е този, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е съставило.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета от първостепенния съд по реда на чл.373,ал.1, вр. с чл.372,ал.3 от НПК комплексна технико - графическа експертиза се установява, че подс. С.Л.Л. е изпълнил текста и подписите в двата инкриминирани документа.
Първостепенният съд напълно обосновано е приел, че подс. С.Л.Л. е участвал и във вторият акт на двуактното престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, като е използвал съставените от него неистински частни документи.
В тази връзка, въззивният съдебен състав намира за несъстоятелни доводите на защитника на подсъдимия, че така извършеното от подсъдимия деяние не консумира състава на престъплението по чл.309,ал.1 от НК, тъй като св. В.И.е упълномощила неговия подзащитен, да подава до НОИ от името на последната необходимите документи, свързани с правото й на пенсия.
Конкретната казуистика позволява да се направи категоричния извод, че автор на двата документа: Заявление до Директора на СУСО от 18.07.2012г. от името на В.П.И. с вх. № МП-61-118/19.07.2012г. и Заявление до Директора на СУСО от 18.07.2012г. от името на В.П.И. с вх. № МП-61-120/19.07.2012г., не е В.П.И., а подс. Л..
По несъмнен начин е изяснено по делото и обстоятелството, че последният не само е съставил инкриминираните неистински документи, но и лично ги е използвал пред М.Ц.Б.- специалист в НОИ - СУСО, за да докаже съществуването на право, с което е осъществил състав на престъплението по чл.309,ал.1 от НК, като правно неиздържано е да се претендира, че подс. Л., на базата на пълномощно, оправомощаващо го да подава документи от името В.П.И. пред НОИ, може да извършва престъпление, което да остане ненаказуемо.
Въззивният съдебен състав намира, че в случая е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият Л. е извършил две деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл. 309, ал.1 от НК- деянията са извършени през непродължителни периоди от време, извършени са при една и съща обстановка и при еднородност на вината.
От субективна страна инкриминираната деятелност правилно е преценена от първоинстанционният съд, че е извършена виновно от подс. С.Л.Л., при форма на вината – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Л. е съзнавал, че съставя неистински частни документи, които да бъдат употребени пред НОИ. От субективна страна е налице и противоправната цел, излизаща извън умисъла- с инкриминираните документи се цели да се докаже пред НОИ, че съществува право на В.П.И. за преизчисляване на пенсията й.
Въззивният съдебен състав, преценявайки казуистиката на делото и най-вече това, че целта на използване на неистинските документите е била да се подведат служителите на НОИ, за да отпуснат на В.П.И. пенсия в по-висок размер, намира, че степента на засегнатите обществени отношения, гарантиращи реда и правната сигурност на документирането, не позволява да се определи извършеното от подс. Л. деяние за малозначително или явно незначително, поради което да се приеме, че не е обществено опасно по смисъла на чл.9,ал.2 от НК, нито че се явява „маловажен случай“ по смисъла на чл.93,т.9 от НК.
По отношение на индивидуализация на наказанията на подсъдимият С.Л.Л., въззивният съдебен състав намира следното:
При определяне на наказанията за извършените от подс. С.Л.Л. престъпления, първостепенният съд е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Въззивният съдебен състав отчитайки изискванията за индивидуализация на наказанието приема, че наложените от първоинстанционният съд при условията на чл.55,ал.1,т.2,б.“б“ от НК на подс. С.Л.Л. наказания „пробация”, с пробационни мерки както следва:
1. за престъплението чл. 308,ал.1,вр. с чл.26 от НК-„пробация” със следните прабационни мерки: „ задължителна регистрация по настоящ адрес”, със задължение за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от седем месеца-два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от седем месеца;
2. за престъплението чл. 309,ал.1,вр. с чл.26 от НК-„пробация” със следните прабационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 /шест/ месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или опоределено от него длъжностно лице - два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”за срок от 6/шест/месеца, изцяло покриват целите, предвидени в чл. 36 от НК.
Правилно първостепенният съд е приложил чл.23,ал.1 от НК, като на подс. С.Л.Л. му е определил едно общо най- тежко наказание измежду наказанията, наложени му за престъпленията по чл. 308,ал.1,вр. с чл.26 от НК и чл. 309,ал.1,вр. с чл.26 от НК, а именно наказание пробация” със следните прабационни мерки: „ задължителна регистрация по настоящ адрес”, със задължение за явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от седем месеца-два пъти седмично; „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от седем месеца.
Направените по делото пред първата инстанция разноски в съответствие с чл.189, ал.3 НПК, правилно са възложени на осъдения подсъдим.
При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на някакви основания, които да налагат нейното изменяне или отмяна, поради което и предвид на посочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено и на основание чл.338 от НПК,вр. с чл.334‚ т.6 от НПК ‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъдата от 30.10.2014г.‚ постановена по НОХД № 3355/2014г. по описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 102 състав.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.