Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № 559/10.06.2013 г., постановено по гр. дело № 4270/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е осъден „М. – М. С.”, ЕИК ............. и седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. Х. Д., 12, . 3, А. 8 да заплати на О. П. Т., ЕИК ............. с административен адрес гр. П. Т., ул. Ч. М., 4 сумата 944.66 (деветстотин четиридесет и четири лева и 66 ст.) лева, представляваща неплатен наем за ползване на язовир, находящ се в землището на с. П., по договор за наем от 09.05.2011 г., остатък за м. 03.2012 г., за м. 04.2012 г., за м. 05.2012 г. и за м. 06.2012 г. – до 12.06.2012 г., за сумата 55.71 (петдесет и пет лева и 71 ст.) лева – представляваща мораторна лихва върху всяка забавена вноска, считано от забавата до 21.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 25.10.2012 г. до окончателното изплащане. Със същото решение е осъдена О. П. Т., ЕИК ............... с административен адрес гр. П. Т., ул. Ч. М., 4 да заплати на „М. – М. С.”, ЕИК .............. и седалище и адрес на управление гр. В. Т., ул. Х. Д., 12, . 3, А. 8 сумата 2 500 (две хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение, изразяващо се в претърпяна загуба от наемателя в резултат на неточното изпълнение на задължението за предаване на имота Ô състояние, което отговаря на ползването, за което е наето – заплатени труд и материали за привеждане на наетия имот в експлоатационно състояние, което обезщетение е предявено като частичен искот общия размер от 7 400 лв., ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от датата на насрещната искова молба – 03.12.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата 390 (триста и деветдесет) лева – направени разноски по делото, като е отхвърлена частично предявената претенция за разликата до 3 000 лв., като неоснователна. В законния срок е постъпила въззивна жалба от адв. И. И. от АК – В. Т., като пълномощник на О. П. Т., ЕИК ................. с административен адрес гр. П. Т., ул. Ч. М., 4 против Решение № 559/10.06.2013 г., постановено по гр. дело № 4270/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно, в частта, с която е уважен насрещния иск. Излага се, че по силата чл. 230, ал. 1 от ЗЗД, едно от основните задължения на наемодателя било да предаде вещта, предмет на наемното правоотношение, в състояние, което отговаря на ползването, за което същата е наета. Твърди се, че при подписването на договора за наем на общински имот от 09.05.2011 г. наемателят бил запознат със състоянието на имота. Предмет на правоотношението бил Я. кадастрален номер № ........... по плана за земеразделяне на село П. с площ 69 023 дка, публична общинска собственост, за рибовъдство и спортен риболов. Излага се, че преди участието си в търга, ответникът имал възможност да огледа имота и да се запознае с неговото състояние, като в тази връзка в заявлението от 15.04.2011 г. той заявил, че „при подаване на заявлението съм запознат със състоянието на имота и условията за провеждане на търга". Твърдението на съда, че липсвали доказателства в тази насока били неоснователни, тъй като заявлението било приложено като доказателство към делото. Твърди се, че язовирът се пълнел по естествен начин от водосбор на води в резултат на валежи. Излага се, че към момента на огледа от комисията изготвила протокола от 10.05.2011 г., същият бил завирен на 40 %. Начинът му на ползване „за рибовъдство и спортен риболов" било достатъчно язовира да е завирен, за да се ползва по предназначение. Излага се, че всичко останало като предписания на комисията било задължение на наемателя, който той се бил съгласил да изпълни, ето защо твърдението за наличие на скрити недостатъци и неизпълнение на задължение от страна на наемодателя било неоснователно. Излага се още, че липсвали каквито и да било платежни документи, които да сочат направени разходи от страна на наемателя за твърдените от него ремонти. Неправилно първоинстнационния съд бил уважил насрещния иск като се бил съобразил единствено и само на гласни доказателства, досежно видовете извършени ремонти и стойностите за направени разходи. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения насрещен иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Окръжен съд – В. Т., след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № 4270/2012 година по описа на Районен съд – В. Т. е образувано въз основа на предявени от О. П. Т. против „М. – М. С.”, гр. В. Т. искове за следните суми: 787.21 лв. – дължим наем за периода м. март до м. юни 2012 г.; 157.45 лв. – ДДС върху главницата; 55.71 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от присъждане на сумите до окончателното им изплащане. В исковата молба се излага следното: Ищецът твърди, че с ответника са имали сключен договор за наем от 09.05.2011 г., по силата на който е предоставил собствения си недвижим имот, публична общинска собственост - язовир, кад. № .............., по плана за земеразделяне на с. П., с площ от 69 023 дка за рибовъдство Þ спортен риболов. Срокът на договорът бил 5 години считано от 09.05.2012 г., като ответникът се задължил да заплаща наемна цена в размер на 374.40 лв., с ДДС, дължима до 15-то число на текущия месец. Наемната цена била индексирана за 2012 г. в размер на 384.88 лв. с ДДС с 2.8 % инфлационен индекс, съгласно чл. 6 от Договора. Ответникът преустановил плащането на наемната цена през м. 02.2012 г. Твърди се, че ответникът в качеството си на наемател не бил изпълнил задължението си да заплати 4 на брой месечни наемни вноски и затова наемният договор бил прекратен, като ответникът с писмена покана бил уведомен за размера на задължението си, като ми бил определен срок да доброволно изпълнение, но дължимата сума не била заплатена. След прекратяване на договора, наемодателят приспаднал внесения депозит в размер на 2 месечни наемни вноски, като ответникът не бил изпълнил задължението си да заплати останалите 4 месечни наемни вноски – частично за м. март, за м. април, за м. май 2012 г. и до 12.06.2012 г. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати следните суми: 787.21 лв. – дължим наем за периода м. март до м. юни 2012 г. (частично за м. март, за м. април, за м. май 2012 г. и до 12.06.2012 г.); 157.45 лв. – ДДС върху главницата; 55.71 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва от присъждане на сумите до окончателното им изплащане. Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че е преустановил плащане от м. 02.2012 г., като излага съображения, че договорът бил прекратен на 16.03.2012 г., автоматично с неплащането на две последователни месечни наемни вноски, съгласно чл. 7 от Договора. В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът „М. – М. С.”, гр. В. Т. е предявил насрещен иск против О. П. Т. за сумата от 7 400 лв. – направени разходи от наемателя по привеждане на наетия обект в състояние годно за експлоатация, предявен като частичен за сумата от 3 000 лв. В насрещната искова молба се твърди следното: Твърди, че между страните по делото бил сключен договор за наем от 09.05.2011 г., по силата на който е ищецът предоставил собствения си недвижим имот, публична общинска собственост - язовир, кад. № ............., по плана за земеразделяне на с. П., с площ от 69 023 дка за рибовъдство и спортен риболов. На следващия ден нарочна комисия извършила обстоен преглед на язовира, видно от протокол от 10.05.2011 г., като същата констатирала, че язовира е в лошо техническо състояние и се предлага за брак, ако не бъдат изпълнени дадените технически предписания в определения за това срок. Прави се изводът, че към дата на сключване на договора за наем наетия имот не бил в надлежно състояние, годно за осъществяване на целта, за която бил предоставен, а именно развиване на рибовъдство и спортен риболов, като в договора страните не били уговаряли нещо различно от законово регламентираното в чл. 230, ал. 1 от ЗЗД. Въпреки това ищецът по насрещния иск желаел да развива стопанска дейност с наетия имот, като по тази причина предприел действия по изпълнение на дадените от комисията предписания по привеждането му в състояние, годно за ползване. За целта извършил следните действия: 1. купил 200 м. PVC тръби Ф110, необходими за източването на язовира, което траело месец и половина и струвало общо 1 500 лв.; 2. закупил и монтирал спирателен кран с диаметър Ф300, общата стойност на което била 1 700 лв.; 3. използвал специализирана техника за отпушване на канали и шахти, за което били платени 400 лв.; 4. направил на нов преливник посредством багер – 1 000 лв.; 5. изчистил на вътрешната шахта в продължение на два дни – 200 лв.; 6. почистил стената и чашката на язовира, сухия и мокър откос в продължение на две седмици, което струвало – 600 лв.; 7. подготвил на необходимата документация за експлоатация – 2 000 лв. Излага се, че въпреки изпълнението на дадените предписания язовирът така и не се напълнил и не могъл да бъде използван по предназначение. Излага се, че общата стойност на направените разходи възлизала на 7 400 лв., която сума счита, че следвало да бъде възстановена на него като наемател, тъй като била направена вследствие виновно неизпълнение от страна на наемодателя на задължението му по чл. 230, ал. 1 от ЗЗД. Предявява иска като частичен за сумата от 3 000 лв.: 500 лв. по пункт І, 800 лв. по пункт ІІ; 200 лв. по пункт ІІІ; 500 лв. по пункт ІV; 100 лв. по пункт V; 400 лв. по пункт VІ и 500 лв. по пункт VІІ. Направено е искане съдът да осъди О. П. Т. да заплати на „М. – М. С.”, гр. В. Т. сумата от 3 000 лв., представляваща част от общия размер на направените от наемателя разходи по привеждане на наетия обект в състояние годно за експлоатация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.12.2012 г. до окончателното й заплащане, както и направените разноски по делото. Ответникът по насрещния иск оспорва изцяло предявения насрещен иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че е ищецът по насрещния иск е бил запознат със състоянието на язовира преди подписването на договора, а извършените ремонтни дейност били визирани в договора и се дължали след предварително съгласуване с наемодателя, поради което следвало да са за негова сметка. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: На 09.05.2011 год. между О. П. Т., в качеството й на наемодател и ответникът по първоначалния иск „М. – М. С.”, гр. В. Т., като наемател, бил сключен договор за наем, по силата на който наемодателят предоставил под наем на наемателя следния свой собствен недвижим имот (публична общинска собственост) – язовир, кад. № ........., по плана за земеразделяне на с. Павел, с площ от 69 023 дка за рибовъдство и спортен риболов, срещу месечна наемна цена в размер на 374.40 лева, която била индексирана за 2012 г. в размер на 384.88 лв. с ДДС с 2.8 % инфлационен индекс, съгласно чл. 6 от Договора. Договорът бил сключен за срок от пет години, считано от датата на сключването му. Наемна цена, съгласно чл. 5 от договора била дължима не по-късно от 15-то число на текущия месец. Съгласно чл. 3 от договора, наемодателят се задължил да предаде имота с приемо – предавателен протокол, като обезпечи свободното и спокойно ползване на наетия имот. В чл. 7 от договора страните уговорили, че за да се гарантира редовното и своевременно плащане на разходите, възникнали във връзка с ползването на имота, наемателят депозирал при наемодателя парична гаранция за изпълнение на договора за наем в размер на два месечни наема, които се прихващат при неплащане на две последователни наемни вноски, а договорът се счита за прекратен. В чл. 19 от договора, страните по договора предвидили начините на прекратяване му, като било уточнено, че прекратяването на договора може да бъде извършено по четири начина - с изтичане на уговорения срок, по взаимно писмено съгласие на страните изразено в писмена форма, с едномесечно предизвестие от всяка една от страните, като до изтичане на срока на предизвестието страните са длъжни да изпълнят задълженията си по договора и едностранно, без предизвестие от наемодателя при неплащане на две последователни наемни вноски в срока по чл. 5, като сумата по чл. 7 се прихваща. По делото е безспорно, че на 10.05.2011 г., деня следващ подписването на договора, нарочна комисия назначена от Областен управител – В. Т. извършила проверка на отдадения под наем обект, като констатирала, язовирът е в лошо техническо състояние и се предлага за брак, ако не се изпълнят следните предписания: да се изготви и съгласува авариен план; да се почисти сухия откос, да се ремонтира крана на основния изпускател и да се оформи профила на преливника. Ответникът в изпълнение на предписанията на комисията започнал да извършва действия, които да приведат обекта в състояние годно за експлоатация - купил 200 м. PVC тръби Ф110, с които направил три линии необходими за източването на язовира; закупил и монтирал спирателен кран с диаметър Ф300; с помощта на специализирана техника за отпушване на канали и шахти, изчистил външната шахта; с помощта на багер бил направен нов преливник; изчистил на вътрешната шахта; почистил стената и чашката на язовира, сухия и мокър откос; подготвил необходимата документация за експлоатация на съоръжението – показанията на св. В. Х., св. Г. Г. и св. С. С. Въпреки изпълнените предписания язовирът не се напълнил. Не е спорно между страните, че през м. февруари 2012 г. ответникът по първоначалния иск спрял да заплаща наемната цена. С писмо изх. № СП-02-05-2982/14.06.2012 г. от О. П. Т. уведомили наемателя, че прекратява договора за наем на основание раздел V, чл. 19, ал. 4 от същия, което видно от известието за доставяне е връчено на 18.06.2012 г. Тази дата следва да се счита и за дата на прекратяване на договора. От представеното по делото извлечение от счетоводните книги на О. П. Т. е видно, че по договора за наем ответника дължи наемни вноски и лихви в общ размер на 1 000.36 лева, към 30.08.2012 год. От заключението на допусната съдебно – икономическа експертиза неоспорена от страните и приета, като доказателство по делото се установява, че всички констатирани недостатъци са били налични към момента на сключване на договора за наем. Вещото лице дава заключение, че да се поправят посочените в протокола от 10.05.2011 г. недостатъци относно процесния имот е необходим сравнително голям дългогодишен период, който зависи от начина на експлоатация на язовирното съоръжение. Дава заключение, че посочените от наемателя дейности са извършени след сключване на договора за наем от 09.05.2011 г., като стойността им по средни пазарни цени към момента на извършването им е както следва: източване на язовира – 1 500 лв.; смяна на спирателния шибърен кран и фланец – 2 170 лв.; отпушване на основния изпускател на язовира и двете шахти към него – 500 лв.; оформяне на профила на преливника на язовирната стена – 900 лв.; почистване на откосите и чашката на язовирната стена от треви и храсти – 480 лв.; разходи за направа на план за действие на експлоатационния персонал на я. „П.”, техническа експертиза на язовира – 1 500 лв. Вещото лице дава заключение, че с извършването на посочените дейности от наемателя експлоатационното състояние на имота се привеждало така, че да отговаря на минималните технически изисквания, като предписанията дадени от комисията и обективирани в протокола от 10.05.2011 г. били изпълнени по този начин. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № 559/10.06.2013 г., постановено по гр. дело № 4270/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че са предявени искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Между страните е възникнало наемно правоотношение, по силата на договор за наем от 09.05.2011 г., като ищецът е изпълнил задължението си да предостави за временно ползване - язовир, кад. № 000087, по плана за земеразделяне на с. П., с площ от 69 023 дка за рибовъдство и спортен риболов. Ответникът е поел задължение да заплаща месечна наемна цена в размер на 374.40 лева, която била индексирана за 2012 г. в размер на 384.88 лв. с ДДС с 2.8 % инфлационен индекс, съгласно чл. 6 от Договора. Не се събраха доказателства ответникът по първоначалния иск да е заплатил дължими от него суми за ползването на имота (наемна цена) на О. П. Т. за периода м. февруари – юни 2012 г. Депозираните от ответника суми по чл. 7 от Договора били прихванати и останали дължими следните наемни вноски - частично за м. март, за м. април, за м. май 2012 г. и до 12.06.2012 г. Неоснователен е доводът на ответника, че договорът е прекратен автоматично на 16.03.2012 г. съгласно клаузите му (чл. 7) - поради не плащане на две последователни наемни вноски и не дължи наемни вноски след тази дата, тъй като прекратяването поради не плащане на две последователни наемни вносÛи, е уредено в полза на наемодателя – че има право да прекрати договора в такъв случай едностранно без предизвестие (чл. 19, ал. 4 от Договора). В договора не е уредено автоматично прекратяване. С оглед на гореизложеното съдът приема, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника и така предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен, като бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите в размер на 787.21 лв. – дължим наем за периода м. март до м. юни 2012 г. по договор за наем от 09.05.2011 г. (частично за м. март, за м. април, за м. май 2012 г. и до 12.06.2012 г.); 157.45 лв. – ДДС върху главницата, ведно със законната лихва от присъждане на сумите до окончателното им изплащане. Основателен е и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва за забава в размер от 55.71 лв. Предвид определения срок за изпълнение в договора, на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, след всяко петнадесето число на месеците, за които не са изплатени дължимите наемни вноски, ответникът е изпаднал в забава. От забавата за изпълнение на задължението на наемателя е възникнало и правото на кредитора да търси обезщетение за забава. По изложените съображения, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите са изцяло основателни и доказани. В тази си част обаче решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. По насрещния иск Безспорно е установено, че наемателят – ищец по насрещния иск е извършил следните дейности за привеждане на язовира в състояние годно за експлоатация: купил 200 м. PVC тръби Ф110, с които направили три линии необходими за източването на язовира; закупил и монтирал спирателен кран с диаметър Ф300; с помощта на специализирана техника за отпушване на канали и шахти, изчистил външната шахта; с помощта на багер бил направен нов преливник; изчистил на вътрешната шахта; почистил стената и чашката на язовира, сухия и мокър откос; подготвил на необходимата документация за експлоатация на съоръжението. От съвкупната преценка на клаузите на сключения договор за наем и конкретно чл. 11 от същия, настоящият състав не намира, че изрично е регламентирано между страните, т.е. е налице между същите договор за безвъзмездно поемане от наемателя на разходите за подобрения и ремонти, каквото възражение е направил ответникът по насрещния иск. Тази клауза преповтаря разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от ЗЗД и касае такъв вид ремонти, които касаят текущото потребление на вещта. Установи се, че преди наемането му обектът язовир е бил на практика неизползваем с предназначението си на „язовир за рибовъдство и спортен риболов”, т.е. безспорно за ползването му е бил необходим "основен ремонт". Понятието "основен ремонт" е регламентирано в § 5, т. 42 от ДР на ЗУТ, като то се свързва с "частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажни работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната годност, подобрява се или се удължава срока за тяхната експлоатация". Видно е от така даденото определение, че основният ремонт предпоставя обект с предназначение изискващ влагане на средства с оглед възстановяването му и подобряване или удължаване експлоатационната му годност с предходното му предназначение. Понятието предпоставя привеждането на вещта в състоянието и стойността на изначалното й ползване. Безспорно се установява, че извършения „основен ремонт” е довел до увеличена стойност на имота, чийто размер следва да бъде присъден, като по-нисък спрямо установения размер на направените разходи (Тълкувателно решение № 85/02.12.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК на ВС). В качеството на държател и при липса на изрична договореност, с оглед предходно изложените съображения, отношенията между страните по повод извършените подобрения следва да се уредят при условията на института за водене на чужда работа без пълномощие, в хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а именно - предприета, в интерес както на наемодателя, така и на наемателя работа, в който случай наемодателят отговаря до размера на обогатяването си, а това е увеличението на стойността на собствената му вещ. Липсата на съгласие на заинтересувания, при условията на чл. 61, ал. 3 от ЗЗД, с оглед препращането към чл. 59, ал. 2 от ЗЗД, обуславя същия резултат - присъждане на по-малката стойност измежду обедняването и обогатяването, поради което този факт в конкретния случай не повлиява изхода на спора. За прецизност на изложението, обаче, следва да се приеме, че с оглед изрично предвидената в чл. 11 от договора форма на изискване предварително съгласие за такива дейности – след съгласуване с наемодателя, такова съгласие не е предварително (преди извършване на преустройството) получено, а последващото му - вкл. с оглед издадено разрешение за ползване на обекта такова е ирелевантно към момента на осъществяване фактическия състав на чл. 61 от ЗЗД. Поведението на ответника по насрещния иск обаче, не съставлява и активно противопоставяне, въпреки което ищецът да е извършил преустройството. Съгласието обаче, дори да би било налице, не би довело до друг резултат, с оглед приложението на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и извършването на преустройството и в интерес на самия наемател. За интереса на наемодателя, за който е достатъчно да е демонстриран и след самото преустройство, ответникът не спори, а и се потвърждава от издаденото разрешение за ползване на обекта, именно с характеристиката на обекта като "язовир за рибовъдство и спортен риболов". След като запазва движимостите, обслужващи предназначението на вещта, то собственикът - наемодател очевидно има интерес от ползуването й по предназначение. Не са наведени доводи за премахване на подобренията, видно от представеното разрешение за ползване. С оглед на гореизложеното съдът приема, че е разходите на ищеца по насрещния иск по пункт І – VІ в общ размер от 2 500 лв. следва да бъдат възмездени от ответника О. П. Т.. По отношение на разходите по пункт VІІ – за изготвяне на необходимата документация за ползването на обекта по предназначение, съдът намира, че доколкото същите са уговорени в чл. 15 от договора, същите са задължение на наемателя и следва да са за негова сметка. С оглед гореизложеното, първоинстанционното решение, с което е уважен насрещния иск за сумата от 2 500 лв. следва да бъде потвърдено. Без значение е, че ищецът по насрещния иск е претендирал стойността на разходите, а не увеличената стойност на имота. Законът урежда начина на съизмеряване на дължимото обезщетение за извършената чужда работа, с оглед условията, при които е извършена и релевантните според чл. 60 – 62 от ЗЗД факти. В този смисъл, конкретизацията - разходи или увеличена стойност в резултат на подобренията се претендира - не е била поначало дължима от ищеца. Крайните изводи на въззивната инстанция, макар и по други съображения, съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Решение № 559/10.06.2013 г., постановено по гр. дело № 4270/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т., в обжалваната му част, с което е уважен частично предявения насрещен иск е правилно, поради което на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК следва да се потвърди. В останалата си част решението на първостепенния съд като необжалвано е влязло в сила. Пред въззивната инстанция не са направени разноски от ответника по въззивната жалба, поради което такива не следва да се присъждат. С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК, съгласно който не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 5 000 лв. – за граждански дела, респ. до 10 000 лв. – за търговски дела, решението и окончателно и не подлежи на обжалване. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – В. Т. Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 559/10.06.2013 г., постановено по гр. дело № 4270/2012 г. по описа на Районен съд – В. Т.. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |