№ 1738
гр. Варна, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502374 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №296077/11.08.2021г. по описа на
ВРС на ОБЩИНА ВАРНА, подадена чрез юрисконсулт Б.Б., срещу решение
№262415/03.08.2021г. на Варненски районен съд, 19-ти състав, постановено
по гр.д. №14808/2020г. на ВРС.
С обжалваното решение общината е осъдена да заплати на ищеца „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, гр. София, сумата 1 242,62 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета
№18020030100130 за МПС „Мерцедес”, модел „CLS 350”, с рег. № ********,
впоследствие променен съгласно добавък 2 от 28.06.2019г. на рег.
№********, за настъпило на 09.03.2020г. ПТП вследствие на попадане на
застрахования автомобил в необезопасена дупка на пътното платно, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
18.05.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл.410, ал.1, т.2 КЗ, като са присъдени и разноските на ищеца, сторени за
1
производството по делото, в размер на 150 лева.
Поддържаните във въззивната жалба оплаквания са за неправилност на
решението. Твърди се, че въз основа на неправилната оценка на събраните по
делото доказателства първоинстанционният съд е направил погрешни изводи
за доказаност на твърденията на ищеца, съответно за наличието на причинно-
следствена връзка между механизма на увреждането и настъпилите щети по
автомобила, обезщетени от застрахователя, предвид неустановеността със
съответни допустими доказателства (извън протокола за ПТП), че
допълнително обезщетените от застрахователя щети са настъпили именно в
резултат на соченото ПТП. Иска се от въззивния съд да отмени обжалвания
съдебен акт и да постанови решение, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В отговора си на въззивната жалба насрещната страна – ищецът „ЗАД
АРМЕЕЦ” АД, гр. София, излага подробни съображения за неоснователност
на направените оплаквания, с оглед на което се иска обжалваното решение да
бъде потвърдено.
Страните не са взели участие в съдебното заседание пред въззивния
съд. С молба, подадена преди заседанието, пълномощникът на въззиваемата
страна юрисконсулт М.Я., е заявил, че поддържа подадения отговор на
въззивната жалба, акцентирайки на основните изложени в него аргументи.
Моли да му се присъди юрисконсулско възнаграждение.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
„ЗАД АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, гр. София, с която ищецът е поискал
ответникът ОБЩИНА ВАРНА да бъде осъден да му репарира платеното
застрахователно обезщетение за поправяне на щетите по л.а. „Мерцедес CLS
350”, ДК № ********, причинени при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 09.03.2020г. в гр. Варна, на ******** до вх.В, вследствие на
попадане в необезопасена дупка на пътното платно, определено по размер с
влязло в сила решение №260594 от 08.10.2020г. по гр.д.№4291/2020г. на
Варненски районен съд, ведно с присъдените с това съдебно решение
обезщетение за забава и разноски по делото. Сумата от 1 242,62 лева се
претендира със законната лихва от датата на предявяване на иска до
2
окончателното й плащане.
Суброгационното си право спрямо ответната община ищецът
обосновава с твърденията, че като стопанин на пътя, задължен да го
поддържа в изправно състояние, съответно да сигнализира своевременно и
отстранява препятствията по него, Община Варна не е изпълнила
задълженията си именно в резултат на което на застрахованата при ищеца
вещ са били причинени увреждания.
Така предявените искове намират своето правно основание в нормата
на чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховането (КЗ) и чл.86, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД).
Първоначално в подадения отговор на исковата молба ответникът е
заявил бланкетно оспорване на механизма на настъпване на твърдените щети
по вещта (без конкретни възражения по твърденията на ищеца и/или
противопоставени насрещни твърдения), съответно на съдържанието на
представения протокол за ПТП с твърдения, че същият е съставен без
присъствието на свидетели и е негоден да установи причинно-следствената
връзка между настъпилите вреди и конкретното пътно пътно-транспортно
произшествие. Противопоставил е и твърдения, че водачът е нарушил
установените в чл.20, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
императивни правила, задължаващи го да намали скоростта и да спре при
налична опасност на пътя, което е довело до настъпването на ПТП и
нанасянето на вреди по автомобила. Заявил е изрично, че не оспорва размера
на претендираните щети.
Не е спорно между страните, надлежно е установено от събраните по
делото писмени доказателства, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие (09.03.2020г.) между ищцовото дружество и
собственика на процесния л.а. „Мерцедес CLS 350”, рег. № ********, е
налице валидно застрахователно правоотношение по имуществена
застраховка „Каско на МПС”, сключена по полица №0306Х0465110 от
04.04.2019г., изменена с добавък 2 от 28.06.2019г. досежно собственика на
застрахованата вещ (нов Х.Х.К.) и регистрационния номер на автомобила
(нов рег. № ********).
Не е спорно, че за настъпилото на 09.03.2020г. в гр. Варна, при
движение на ул. „Мир” №35 до вх.В, пътно произшествие, при което на
3
застрахования автомобил са били причинени увреждания, застрахованият
собственик Х.К. уведомил своевременно застрахователя като отправил
заявление за изплащане на обезщетение. Към заявлението от 10.03.2020г. бил
приложен и протокол за ПТП №1721139/09.03.2020 г., издаден след
посещение на място от служител на Пътна полиция към ОДМВР-Варна, в
който е отразено наличието на необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно (с посочени конкретни размери) и уврежданията по
автомобила (спукана и деформирана гума Кумно с размери 285/30/19,
джанта). По образуваната преписка по щета №18020030100130 било
определено застрахователно обезщетение в размер на 592,87 лева, което било
изплатено на застрахования с платежно нареждане от 23.03.2020г.
Позовавайки се на разпоредбите на чл.410, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.49 от ЗЗД,
с писмо изх. №Л-3033 от 08.05.2020г. застрахователят отправил регресна
покана към Община Варна за възстановяване на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне (общо 602,87
лв.). Тази сума била изплатена от общината на 29.05.2020г. чрез банков
превод по сметката на ищцовото дружество.
Не е спорно също така, че впоследствие недоволният от определеното
му и изплатено доброволно от застрахователя застрахован собственик
предявил по исков път претенция за остатъка от полагащото му се
обезщетение. С решение №260594/08.10.2020г. по гр.д. №4291 от 2020г. на
ВРС, влязло в законна сила на 29.10.2020г., застрахователят (настоящ
ищец) „ЗАД АРМЕЕЦ” АД е бил осъден да заплати на собственика на
застрахования л.а. „Мерцедес CLS 350”, ДК № ********, сумата 650,28 лева,
представляваща част от дължимото му застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Каско на МПС”, №0306Х0465110 от 04.04.2019г. за
причинените на застрахованата вещ в резултат на настъпило застрахователно
събитие от 09.03.2020г. вреди, изразяващи се в увреждане на гума задна лява
Kumho Ecsta PS 91 285/30ZR1998Y и въздушна възглавница задна лява, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2020г. до
окончателното й плащане и разноските по делото. С платежно нареждане от
12.11.2020г. застрахователят изплатил на застрахования собственик по
банков път присъдените с влязлото в сила съдебно решение суми в общ
размер на 1 242,62 лева.
При така установените и безспорни между страните факти и
4
фактически положения оспорването на ответника на предявения иск на
посочените в отговора на исковата молба и поддържани във въззивното
производство основания съставът на въззивния съд намира за неоснователно.
Оспорването на механизма на ПТП и наведените твърдения за виновно
противоправно (в нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП) поведение на самия
водач на лекия автомобил по същество съставлява отричане на отговорността
на общината като собственик на пътя за обезвреда на настъпилите щети,
което е несвоевременно. Тези възражения е могло и е следвало да бъдат
предявени още при първата покана за възстановяване на първоначално
определеното и платено от застрахователя обезщетение. В този смисъл
извършеното плащане от 29.05.2020г. на потърсената от застрахователя сума
от 602,87 лева безспорно съставлява извънсъдебно признание на неизгодни за
ответната община факти, свързани с причините за настъпване на ПТП,
причинените от него щети и отговорното за тяхната обезвреда лице.
Като неоснователно в този смисъл се цени и оспорването, поддържано
и във въззивната жалба, за неустановеност на причинно - следствена връзка
между настъпилите вреди и конкретното твърдяно произшествие.
Настъпилите при ПТП от 09.03.2020г. вреди по застрахования автомобил,
преминал през несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно по
ул. „Мир” в гр. Варна, в близост до №35, вх.В, са установени от
застрахователя в хода на образуваната преписка по претенцията на
застрахования №18020030100130, като са посочени и описани в съставения
от него опис на щетите от 13.03.2020г. Именно тези вреди са били
обезщетени (макар и частично) с определеното и изплатено доброволно на
23.03.2020г. застрахователно обезщетение (репарирано впоследствие от
общината с плащането от 29.05.2020г.). Фактът, че същото не е достатъчно по
размер, за да обезщети вредите в цялост, е установен с влязло в сила съдебно
решение, именно в изпълнение на което застрахователят е извършил плащане
на търсената с настоящия иск сума.
По тези съображения и като съобразява липсата на спор по отношение
размера на претендираните щети, съставът на въззивния съд намира, че
предявеният главен иск е доказан в своето основание и размер и следва да
бъде уважен.
По отношение на акцесорната претенция, с оглед и естеството на
5
задължението е безспорно, че приложение в случая намира нормата на чл.84,
ал.2 от ЗЗД. Съгласно посочената законова разпоредба, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от
кредитора. В настоящия случай ищецът не е навел твърдения за отправена
регресна покана към ответника за доброволно плащане на процесната сума
преди предявяването на иска, не е посочил и представил и доказателства за
установяването на такъв факт. Ролята на такава покана има самата искова
молба, поради което и при безспорна установеност по делото, че и
понастоящем ответникът не е погасил задължението си, главната претенция
следва да се присъди със следващото се обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното й плащане.
Именно в този смисъл е и отправената от ищеца акцесорна претенция.
Видно от петитума на исковата молба, иска се от съда да присъди законната
лихва върху търсената с главния иск сума от 1242,62 лева „от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането”. Исковата
молба е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 16.11.2020г., като е
постъпила в съда на 18.11.2020г., заведена съответно с вх. №282548 от
18.11.2020 година. Съгласно разпоредбата на чл.125 ГПК, искът е предявен с
постъпването на исковата молба в съда. Следователно, началният момент на
предявената от ищеца акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за
забава е датата 18.11.2020 година. Като е присъдил обезщетение за различен
(предходен) спрямо заявения с иска период (считано от 18.05.2020г.)
първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявен иск. В тази му част
(за присъдената законна лихва върху главницата за периода от 18.05.2020г. до
17.11.2020г., включително) решението е недопустимо и следва да бъде
обезсилено. В останалата му обжалвана част решението е постановено в
съответствие с поисканото от ищеца, при правилно приложение на закона и в
съответствие със събраните по делото доказателства, и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и предвид разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.8 от
ГПК искането на въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното
производство за присъждане на разноски, изразяващи се в дължимо
възнаграждение за юрисконсулт, осъществил защитата й във въззивното
производство, се преценява като основателно. Същото се определя от
6
въззивния съд в хипотезата на чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 70 лева и се възлага в тежест на въззивника.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №262415/03.08.2021г. на Варненски районен
съд, 19-ти състав, постановено по гр.д. №14808/2020г. на ВРС, в частта му, с
която ОБЩИНА ВАРНА е осъдена да заплати на ищеца „ЗАД АРМЕЕЦ” АД,
ЕИК *********, гр. София, следващата се законна лихва върху главницата 1
242,62 лева за период от 18.05.2020г. до 17.11.2020г., включително.
ПОТВЪРЖДАВА решение №262415/03.08.2021г. на Варненски
районен съд, 19-ти състав, постановено по гр.д. №14808/2020г. на ВРС, в
останалата му част.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, представлявана от кмета И.П., с
административен адрес гр. Варна, бул. „Осми Приморски полк” №43, да
заплати на ЗАД „Армеец”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” №2, сумата 70 лева (седемдесет
лева), дължимо юрисконсулско възнаграждение за въззивното производство,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7