Р Е Ш
Е Н И Е № 379
Гр. Пловдив, 12.12.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, трети граждански състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Величка Белева
Христо Симитчиев
с участието на секретаря Антоанета Калайджиева разгледа докладваното от
съдията Вера Иванова в.т.д. № 661 по описа за 2019 година
и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 375,
постановено на 2.07.2019 г. по т.д. 876/2018 г. на Окръжен
съд – П., в
частите му, с които е осъдено З.“Б.и.“АД-гр.С. в качеството му на застраховател за риска задължителна застраховка „ГО на а.“ за лек автомобил „Х.п.“
с рег.№ **********, по силата на застрахователна полица ******************,
валидна от 01.08.15г.-31.07.16г., да заплати на И.В.М., сумата 42 000 лв., ведно със законна
лихва от 19.07.18 г. до окончателното й плащане, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
повод смъртта на брат му Т.Т.Т., загинал при ПТП, състояло се на 31.10.2015г. в гр.П., на кръстовището
между бул.“Б.“ и ул.“О.“, причинено от Г.Д.Г.при управление на описания лек
автомобил, за което водачът на автомобила е признат за виновен с влязла в сила
присъда по нохд №2699/2016г. на ПОС, както и е осъдено З. „Б.и.“ АД-гр.С. на основание
чл.78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на П. окръжен съд,
сумата 1 680 лв., съставляваща следващата се държавна такса за производството по предявения иск, разгледан
по т.д. №876/2018г.
на ПОС, ХХІІ гр.с., от внос на която ищецът е бил освободен в хода на
процеса, на основание чл.84,ал.1,т.4 от ГПК.
Жалбоподателят З.„Б.и.“АД-гр. *** моли решението
да бъде отменено в обжалваните негови части като неправилно по съображения,
изложени в жалбата от 29.07.2019 г., и да бъдат отхвърлени исковете изцяло или
да бъде намалено присъденото обезщетение, съответно, ведно с лихви и разноски. Като ответник в производството пред окръжния
съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за събиране на
доказателства в производството пред въззивната инстанция. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата И.В.М. моли тя да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговор от 8.10.2019
г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от
9.10.2018 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226,
ал.1 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника З.„Б.и.“АД-гр. *** да му заплати сумата 120 000 лв., като частичен
иск от сумата 220 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания и свързаните
с това неудобства вследствие на смъртта на неговия брат Т.Т.Т., настъпила при и
в резултат на ПТП на **********г. по вина на водача Г.Д.Г.при управлението от
него на лек автомобил марка „Х.п.“ с
рег. № **********, застрахован по застраховка „Г.О.“ при ответното
застрахователно дружество съгласно полица № ******************,
валидна от 01.08.15г. до 31.07.16г., което
обезщетение се претендира от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият
е отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата от
датата, на която застрахователят е отказал плащане, 19.07.2018 г. Не ангажира
нови доказателства в производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира
за присъждане на разноски за въззивното производство.
П. апелативен съд провери
законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на **********г. в гр. П. е
настъпило ПТП, при което е загинал брата на ищеца Т.Т.Т.. Видно от приложеното
НОХД № 2699/2016 г. на ОС-П., с влязла в сила на 8.04.2017 г. присъда № 23/23.03.2017
г. по същото НОХД, представена и в копие по делото от ищеца с молба от
7.03.2019 г., е признат подсъдимият Г.Д.Г.за виновен в това, че на **********г.
в гр. П. при управление на МПС лек автомобил „Х.п.“ с рег. № ********** е
нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Т.Т.Т.,
като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“, изпълнението на което е
отложено за изпитателен срок от 4 години. Признава се изрично от ответното
застрахователно дружество в отговора на исковата молба наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ за виновния водач при
ответното дружество. Твърдението на ищеца е, че в резултат на смъртта на своя брат
е търпял душевни болки и страдания, поради което претендира от ответника като
застраховател за риска „Г.О.“ на застрахования водач да му заплати обезщетение
на претърпените неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. като частичен
иск, частично от 220 000 лв.
Ответникът
с отговора на исковата молба, подаден на 12.12.2018 г., оспорва исковете.
Твърди, на първо място, че ищецът не е от кръга на лицата, които имат право на
обезщетение. Заявява, че до 21.06.2018 г., когато е постановено ТР №1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС, е действало ППВС № 2/81 г., както също и към датата на ПТП, и
че ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се прилага за ПТП, настъпили преди датата
на постановяването му и отмяна на действащото до тогава ТР №2/81 г. Заявява, че
тълкуването на правни норми по начало има обратно действие, но в случая има и
отмяна на тълкувателно решение, което тълкува в друг смисъл същата правна
норма, поради което една и съща правна норма следва да се тълкува в различен смисъл
в зависимост на действието на съответното тълкувателно решение, което определя
смисъла й. Оспорва, на второ място, да е налице особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди по смисъла на ТР №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва да е налице изключение, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия. Посочва, че
покойният и ищецът са живеели на различни места с отделни семейства. Моли да
бъдат взети предвид разпоредбите на §95, §96 и чл. 493а от КЗ. Оспорва иска и
по размер като завишен, несъответен на чл. 52 от ЗЗД. Заявява възражение за
съпричиняване на вредата от страна на пострадалия с принос над 90%.
С
обжалваното решение окръжният съд е присъдил в полза на ищеца и в тежест на
ответника обезщетение в размер на 42 000 лв. ведно със законната лихва от
датата, посочена от ищеца в исковата молба, на която дружеството е отказало
плащане на обезщетение 19.07.2018 г. Преценил е като основателно възражението
на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Т.Т. при негов принос
от 30%. Съдът приема, че надлежната процесуална легитимация на ищеца се
преценява към датата на предявяване на иска, поради което ищецът е в кръга на
лицата, които могат да водят иск за присъждане на обезщетение, защото искът е
предявен след приемането на ТР №1/21.06.2018 г. и с него е признато, че по
изключение и други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969
г., които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени, могат да провеждат такива искове. Съдът
приема, че в случая за ищеца е налице такава връзка и той е претърпял от
смъртта на своя брат скръб и мъка, които е справедливо да бъдат обезщетени. Съдът
преценява, че ограничението за определяне на ищеца на обезщетение до 5000 лв.
не следва да се прилага. Съдът се позовава на решението на СЕС по дело С-277/12,
с което на поставените преюдициални въпроси са дадени посочени от съда
отговори, вторият от които е, че чл.3,§1 от Директива 72/166 и чл.1, пар.1 и 2 от
Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална
правна уредба, съгласно която задължителната отговорност „Г.О.“ при използването
на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки
членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална сума,
която е по-малка от посочените в чл.1,§2 от Втора директива 84/5.
С
въззивната жалба застрахователното дружество-застраховател твърди, че ищецът
няма право на обезщетение. Твърди, че към датата на ПТП и до 21.06.2018 г.,
когато е постановено ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е действало ППВС №2/81 г.,
поради което ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се прилага за ПТП, настъпило
преди датата на постановяването му и отмяна на действащото до преди това ТР
№2/81 г. Заявява, че тълкуването на правни норми по начало има обратно
действие, но в случая има и отмяна на тълкувателно решение, което тълкува в
друг смисъл същата правна норма. Заявява, че една и съща правна норма следва да
се тълкува в различен смисъл в зависимост от действието на съответното
тълкувателно решение, което определя смисъла й. Заявява, че към датата на ПТП и
настъпване на вредата правната норма се тълкува в смисъл, че ищецът не е от
кръга на лицата, които имат право на обезщетение, предвид изричните указания в
ППВС №2/81 г. Твърди още, че според тълкувателната практика на ВКС е въведено
по изключение да се присъжда обезщетение на лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, а в случая не е налице нищо изключително.
Твърди и че не е установено да е налице особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди по смисъла на ТР №1/2018 г. на
ОСНГТК на ВКС. Заявява, че събраните доказателства описват нормални отношения
на привързаност между двама братя. Възразява и за неправилност на извода на
окръжния съд за приложимо право на ЕС, на което КЗ противоречи и затова не се
прилагат лимитите, установени в КЗ. Заявява, че лимитът на отговорност
(застрахователната сума) по задължителна застраховка „ГО на а.“ е определен в
чл. 492 от КЗ и той напълно отговаря на цитираното решение на СЕС и Директива
2009/103/ЕО. Заявява, че разпоредбата на чл. 493а от КЗ въвежда не „лимит на
отговорност“ (застрахователна сума), който да е различен от Директива
2009/103/ЕО, изискванията на която са въведени пряко и с §7,т.2 от ДП на КЗ, а
се въвежда методика за определяне размера на обезщетенията, което е различно от
„лимит на отговорност“. Заявява, че до въвеждане на методиката е посочена
фиксирана сума за определен кръг от лица, а не за всички правоимащи, т.е.
лимитите, установени в чл. 492 от КЗ, не са променени или установени в стойност
по-ниска, тъй като методиката не засяга лимита на отговорност. Заявява, че в
повечето държави членки на ЕС има методика за определяне размерите на
обезщетения и че няма противоречие между българското и европейското
законодателство.
С
отговора на въззивната жалба ответникът по нея възразява, че е неоснователно
твърдението на жалбоподателя ищецът да няма право на обезщетение. Заявява, че
споделя съображенията на окръжния съд за неприложимост на ограничението за
размера на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (2005 г.,
отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (в сила
от 1.01.2016 г.), при застраховка „Г.О.“ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Съгласно нормата на чл. 223, ал.1, изр.1 от КЗ (2005 г., отм.)
във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от
1.01.2016 г.), с договора за застраховка „Г.О.“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
неимуществени вреди. Съгласно нормата на чл. 223, ал.2, изр.1 от КЗ (2005 г.,
отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ (в сила
от 1.01.2016 г.), застрахователят заплаща обезщетение и за лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Ищецът И.М.,
видно от представеното от него с исковата молба в копие удостоверение за
наследници, е единият от наследниците по закон, брат, на починалия при ПТП Т.Т..
Няма спор, признава се изрично от страна на ответното застрахователно
дружество, че е имало към момента на ПТП застраховка „Г.О.“ на а. за
отговорността на виновния за ПТП водач на лекия автомобил „Х.п.“ с рег. № **********
Г.Д.Г.за причинени вреди при управлението на това МПС, като е бил надлежно
сключен застрахователен договор именно с ответното дружество. Безспорно е, видно
е и от влязлата в сила присъда № 23/23.03.2017 г. по НОХД № 2699/2016 г. на ОС-П.,
че водачът, управлявал лекия автомобил, за чиято отговорност е сключен договорът
за застраховка „ГО“, Г.Г. е осъден за причиняването при ПТП на **********г. на
смъртта на Т.Т.. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК тази влязла в сила
присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Ищецът е предявил претенцията си пред
застрахователното дружество и с писмо от 18.07.2018 г., приложено в копие към
исковата молба, то отказва да я удовлетвори, защото не са установени особено
близки взаимоотношения с починалия и действително претърпени от смъртта вреди. Окръжният
съд с обжалваното съдебно решение е приел наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия Т.Т. в размер на 30%. С оглед
разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК спори се понастоящем по въпроса дали
ищецът като брат на починалия има право на обезщетение, дали ищецът е имал с
починалия негов брат трайна и дълбока емоционална връзка и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени, и дали обезщетение, евентуално, ако се дължи, следва да бъде
определено при съобразяване с разпоредбите на чл. 493а от КЗ и на §96,ал.3 от
ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр.101/2018 г., в сила от 7.12.2018 г.).
Безспорно е, че ПТП, при което е загинал братът на
ищеца, е настъпило на **********г., към който момент съгласно ППВС №
4/25.05.1961 г., ППВС №5/24.11.1969 г. и ППВС № 2/30.11.1984 г. ищецът като брат
на починалия при ПТП Т.Т. не е в кръга на лицата, на които се дължи обезщетение
за неимуществени вреди. Безспорно е, че към момента на предявяване на иска с
подаването на исковата молба на 9.10.2018 г. вече е било постановено ТР №
1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г., ОСНГТК, съгласно което ищецът
като брат на починалия при ПТП Т.Т. е материално легитимиран да получи
обезщетение за неимуществени вреди, ако се установи, че е създал трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетение, като обезщетение следва да се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Тъй като
тълкувателните решения по логическо съдържание са сходни с правните норми,
определят се като тълкувателни правни норми, разкриват точното съдържание на
тълкуваната норма от момента на приемането й, могат да бъдат изменени или
отменени и да се възприеме ново тълкуване и винаги имат обратно действие, то
приложимо за фактите, настъпили и преди 21.06.2018 г., след тази дата е именно
тълкуването, прието с ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК. Неоснователно е затова оплакването на жалбоподателя, заявено във
въззивната жалба, че решението на окръжния съд е неправилно, защото ищецът няма
право на обезщетение с оглед на обстоятелството, че за случая следва да се
прилага това тълкуване относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение,
което е било направено към **********г.
В исковата си молба ищецът твърди, че в случая е налице
изключение по смисъла на ТР № 1/21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК, тъй като той е създал трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да
бъдат обезщетени. За установяване основателността на това свое твърдение ищецът
е представил пред окръжния съд гласни доказателства. Видно от показанията на
свидетеля Б.Д.Л., разпитан в съдебното заседание на окръжния съд на 30.04.2019
г., той познава починалия Т.от 1963 г., живели са в съседни тавански стаи на
една къща, братът И.М. е идвал там, отношенията между братята били великолепни,
Т. ходел на гости на брат си, бил „техничар“ и му поправял разни неща, Т. останал
ерген, ходел на гости на семейството на брат си, след смъртта на брат си М. бил
сринат, не му се говорело за смъртта на брат му, той поел погребението на брат
си, той и семейството му го взели от
моргата, Т. бил здрав и жизнен човек. Видно от показанията на свидетеля А.Д.Д.,
разпитан също в съдебното заседание на окръжния съд на 30.04.2019 г., той
познава Т. от 20-30 години, а И. от преди 20 години, след смъртта на Т. в
семейството на М. настанала неописуема мъка, тъга, И. плачел, не изглеждал
добре здравословно, и до момента е унил, когато стане дума за брат му, двамата
братя имали много дълбоки отношения във всяка една сфера, разбирали се,
помагали си във всичко, И. като по-малък брат слушал Т., който му давал съвети,
финансово си помагали, Т.не създал семейство, приел семейството на брат си като
свое, братята били много близки, ходели си редовно на гости, след смъртта на Т.
И. не изглеждал добре здравословно, плачел, бил унил, скърбял, Т. бил много
добър човек, помагал на всички, и на семейството на И., бил активен човек. Видно
е с оглед на тези свидетелски показания, че ищецът и неговият починал брат не
са живеели заедно, но са поддържали близки лични отношения, били са привързани
един към друг и по-големият брат е подкрепял ищеца, като ищецът е преживял
тежко внезапната смърт на своя брат. Следва да се съобрази и обстоятелството,
че ищецът към момента на смъртта на своя брат е бил на 67 години (а починалият Т.Т.–
на 78 години), на която възраст внезапната загуба на толкова близък човек причинява
голяма болка и празнота. При тези обстоятелства и настоящата съдебна инстанция
намира, че е справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД определяне на обезщетение
за ищеца. Неоснователно е следователно и оплакването на жалбоподателя, че окръжният
съд неправилно е приел наличие на основание за обезщетяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. Конкретно относно направената от окръжния съд преценка
за размера на обезщетението няма заявени оплаквания от жалбоподателя.
Установява се, че окръжният съд правилно е определил обезщетение, дължимо на
ищеца, като с оглед нормата на чл. 223, ал.2, изр. 1 от КЗ (отм.) правилно е приел,
съответно, и че сумата се дължи ведно със законната лихва от датата, посочена
от ищеца в исковата молба - 19.07.2018 г., от датата на произнасянето от страна
на застрахователя с отказ за доброволно плащане на обезщетение, - поради което
е постановил такова присъждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 493а,ал.4 от КЗ, когато по
изключение друго лице, извън лицата по ал.3 (които са съпруг или лице, с което
починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително
осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ),
претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй
като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му
продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетение,
обезщетението се определя съгласно методиката, утвърдена с наредба по алинея 2.
Съгласно §96, ал.1 и ал.3 от ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр.101/2018 г., в сила от
7.12.2018 г.), до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката
по чл. 493а,ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата
по чл. 493а, ал.4 се определя в размер до 5 000 лв., като размерът на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди от лицата по чл. 493а,ал.4 за
предявените от тях съдебни претенции в периода от 21.06.2018 г. до влизането в
сила на този закон се определя по ал.1, като тези лица могат да оттеглят своите
искове без съгласието на ответника и не носят отговорност за разноски за прекратената
част от иска. В случая искът е предявен в така посочения от законодателя
период, но не е оттеглен от ищеца за размера над 5 000 лв. Следва, на
първо място, да се посочи, че в случая искът е с правно основание чл. 226, ал.1
от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР на КЗ. Независимо, че той е предявен на
9.10.2018 г., при действието на новия КЗ (в сила от 1.01.2016 г.), нормата на
§96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е затова неприложима към разглеждания случай, защото
тя урежда отношения, попадащи в приложното поле на новия КЗ. В случая
застрахователното събитие е настъпило на **********г., като за правоотношението
във връзка със застрахователния договор са приложими разпоредбите на отменения,
считано от 1.01.2016 г., КЗ, както изрично е разпоредено в §22 от ПЗР на КЗ (в
сила от 1.01.2016 г.). Затова при определяне на обезщетението в случая са
приложими нормите на част Четвърта от отменения КЗ. Неоснователно е
следователно оплакването на жалбоподателя, че в случая следва да се прилага
лимит за присъждане на обезщетението от 5 000 лв. Следва при тези обстоятелства
само да се посочи, че е неоснователно и оплакването, заявено във въззивната
жалба, че окръжният съд неправилно е приел, че КЗ противоречи на изисквания на
норми на правото на ЕС и затова не се прилагат лимитите, установени в КЗ.
Окръжният съд се е позовал на решението на СЕС по дело С-277/12, постановено по
преюдициално запитване относно тълкуването на чл.3,§1 от Директива 72/166, а
именно на частта, с която е прието, че чл.3,§1 от Директива 72/166 и чл.1,
пар.1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната отговорност „Г.О.“
при използването на МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо
съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в чл.1,§2 от Втора директива 84/5. Видно
е, че приетото разрешение касае именно недопустимост на лимитиране на размера
на конкретно обезщетение, което се дължи за причинени на близките неимуществени
вреди, а не се отнася до лимитът на отговорност (застрахователната сума) по чл.
492 от КЗ.
Установява се следователно, че въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, съответно обжалваното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваните негови части. При този изход от спора
ответникът дължи на ищеца заплащането на разноските за въззивното производство.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от 7.10.2019 г., те
са за платено адвокатско възнаграждение в размер на 760 лв.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 375, постановено на 2.07.2019 г. по т.д. 876/2018 г. на Окръжен съд – П., В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдено З.“Б.и.“АД-гр.С. в качеството му на застраховател за риска задължителна застраховка „ГО на а.“ за лек автомобил „Х.п.“ с рег.№ **********, по силата на застрахователна полица ******************, валидна от 01.08.15г.-31.07.16г., да заплати на И.В.М., сумата 42 000 лв., ведно със законна лихва от 19.07.18 г. до окончателното й плащане, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на брат му Т.Т.Т., загинал при ПТП, състояло се на 31.10.2015г. в гр.П., на кръстовището между бул.“Б.“ и ул.“О.“, причинено от Г.Д.Г. при управление на описания лек автомобил, за което водачът на автомобила е признат за виновен с влязла в сила присъда по нохд №2699/2016г. на ПОС, както и е осъдено З. „Б.и.“ АД-гр.С. на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на П. окръжен съд, сумата 1 680 лв., съставляваща следващата се държавна такса за производството по предявения иск, разгледан по т.д. №876/2018г. на ПОС, ХХІІ гр.с., от внос на която ищецът е бил освободен в хода на процеса, на основание чл.84,ал.1,т.4 от ГПК.
ОСЪДЖА
З.„Б.и.“АД-гр. ***, ЕИК *********да заплати на И.В.М., ЕГН ********** ***
сумата 760 лв.– направени разноски за въззивното производство по спора за
платено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва при
условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1) (2)