№ 590
гр. Горна Оряховица, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20224120100459 по описа за 2022 година
Искови претенции с правна квалификация чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
Депозирана е искова молба по реда на чл.415 във вр. с чл. 422 ГПК от
„Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез
пълномощника юк. Р.И.И. срещу Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул.
*** срещу Д. И. Б. да се признае за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество сума в общ размер на 2 556,65 лв., представляваща
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит /ДПК/ №
******** от дата 12.06.2019г., включваща главница в размер на 956,97 лв.,
договорно възнаграждение в размер на 306,31 лв., възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 1077,70 лв., лихви за забава в
размер на 215,67 лв., ведно със законна лихва от подаване на заявлението в
съда до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между "Профи Кредит България" ЕООД
и Д. И. Б. бил сключен ДПК № ******** от дата 12.06.2019 г. при Общи
условия, по силата на който на последната бил предоставен кредит в размер
на 2 500 лв., със срок на кредита 24 месеца, с размер на месечната вноска
148,83 лв., годишен процент на разходите 44,97%, годишен лихвен процент
38,30%, лихвен процент на ден 0,11%, с общо задължение по кредита 3 571,55
1
лв.. Посочва се, че между страните било сключено и Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги в общ размер на 3 093,84 лв., с
размер на вноска по закупения пакет от 128,91 лв. Двете услуги формирали
общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги в размер на
6 665,39 лв., с общ размер на погасителната вноска 277,74 лв., вносима до 5-
то число на месеца, за срок от 24 месеца.
Посочва се, ответницата е пожелала с част от отпусната сума по ДПК да
рефинансира старо задължение в размер на 433,45 лв. към „Креди Йес" ООД.
Ищцовото дружество изпълнило точно и в срок задължението си по
процесния договор и превело остатъчната сума в размер на 2066,55 лв. по
банкова сметка на ответницата, като от своя страна същата е поела
задължението по изплащане на предоставения й кредит.
На 25.01.2019 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към ДПК №
********, с който размерът на две погасителни вноски - № 3,4 бил намален на
70,74 лв., като ответницата била задължена да заплати на падежа намаления
размер на вноските, а остатъка на същите до пълния им размер да заплати в
края на погасителния план. Погасителният план бил променен от 24 на 26
погасителни вноски.
На 27.12.2019 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към ДПК №
******** за отлагане на две погасителни вноски - № 6,7 като същите трябвало
да бъдат заплатени в края на погасителния план, който бил променен от 26 на
28 погасителни вноски и е неразделна част от сключения Анекс.
Дружеството претендира и вземане, което определя като договорно
възнаграждение, съгласно чл. 4 от ОУ към договора в размер на 3 571,55 лв.,
от които намира, че незаплатения остатък е в размер на 306,31 лв., дължимо
за периода от датата на първата непогасена вноска 05.02.2021 г. до падежа на
последната погасителна вноска 05.10.2021 г.
Дружеството претендира и вземане, което определя като
възнаграждение, което длъжникът дължи по сключеното Споразумение за
предоставяне на пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от ОУ към договора в
размер на 3 093,84 лв.. Посочва, че ответницата е заплатила сума в размер на
2 016,14 лв. и остават да бъдат заплатени още 1 077,70 лв.
Ответницата не изпълнила поетите договорни задължения. Същата е
направила 17 пълни погасителни вноски и една непълна, последната от които
с дата 23.03.2021 г., поради което е изпаднала в забава, като падежът на
2
последната погасителна вноска е изтекъл на 05.10.2021 г.
Ищцовото дружество признава, че общият размер на погасеното от Д. И.
Б. задължение по процесния договор е в размер на 4 550,65 лв. С плащанията
си същата е погасила част от номинала по заема в размер на 4 324,41 лв..
Сумата от 156,24 лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита,
на осн. т.12.1 от ОУ. Съгласно уговореното в чл.17.4 от ОУ ответницата е
заплатила 70,00 лв. от начислените такси по тарифа, като по тях няма
дължими суми. За периода от изпадане в забава 06.08.2019 г. до 05.10.2021 г.
се претендират лихви за забава в размер на 215,67 лв..
Поради неизпълнение на договорното задължение „Профи Кредит
България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Образувано е ч.гр.д. №
2161/2021 г. по описа на Районен съд - Горна Оряховица. В
законоустановения срок е постъпило възражение от страна на длъжника
срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение, поради
което ищцовото дружество депозира настоящия установителен иск.
Претендират се разноски.
С допълнителна молба от 07.06.2022 г. ищцовото дружество уточнява
периодът, за който е начислена лихва за забава по процесния договор в размер
на 215,67 лв., а именно от 06.08.2019 г. до 05.10.2021г. - падежа на последната
погасителна вноска.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата
молба от адв. Д. М., в качеството на пълномощник на Д. И. Б., в който
заявява, че исковата молба е допустима, но изцяло неоснователна и
недоказана.
Ответникът прави възражения за недействителност на сключения между
„Профи Кредит България" ЕООД и Д. И. Б. Договор за потребителски кредит
№ ******** и за нищожност на договорни клаузи от същия, поради
противоречие със Закона за потребителския кредит. Излага подробно
становище в тази връзка, позовавайки се на съдебна практика.
Ако съдът счете, че процесният договор е действителен, прави изрично
искане да бъде извършено прихващане със сумата заплатена от страна на
ответницата по една недействителна клауза, а именно сумата заплатена по
„пакет от допълнителни услуги" в размер на 2016,14 лв. /за която сума
3
свидетелстват както предоставените и признати в исковата молба факти, така
й предоставеното по делото извлечение/, да бъде прихваната за дължимата
главница и лихва. Счита, че по този начин ответницата отново ще е заплатила
всичко дължимо по договора, което отново ще доведе до неоснователност на
предявените насрещни искове.
Прави възражение за прекомерност на претендиралите съдебни
разноски по заповедното и настоящето производство по описа на Районен съд
Горна Оряховица.
С оглед изложеното счита, че предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и
исковото производство, за които предоставя списък с разноски по чл.80 от
ГПК.
От ангажираните по делото писмени доказателства, неоспорени от
ответника се установява следното:
На 12.06.2019 г. между страните е сключен договор за потребителски
кредит № ******** с размер на отпуснатата сума – 2500 лева, при ГПР от 44,
97 % и ГЛП от 38, 39%. Общо дължимата сума по кредита, ведно с
договорното възнаграждение възлиза в размер на 3571, 55 лева. Уговорено е,
че връщането на сумата следва да стане на равни месечни вноски от 148, 83
лева платима до 5-о число на месеца. Заедно със сключването на договора
между страните е сключено и допълнително споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, за което изрично е посочено в договора и в
него, че сключването му не е условие за отпускане на кредита или
получаването му при предлаганите условия. Размерът на възнаграждение по
това допълнително споразумение е сумата от 3093, 84 лева, плащането на
което е разсрочено на вноски от по 128, 91 лева месечно и включено в
месечната погасителна вноска по погасителния план. С подписване на
договора и изрична декларация към него, ответникът е удостоверил
съгласието си със ОУ към договора и получаване екземпляр от тях.
Удостоверено е получаването на стандартен европейски формуляр към
договора и допълнителна преддоговорна информация към него. Усвояването
на отпуснатата сума по договора е извършено чрез банков превод по посочена
от кредитополучателя банкова сметка и чрез рефинансиране на предходен
4
кредит на ответника, в доказателство за което е представено преводно
нареждане.
Следователно, между страните е възникнало валидно заемно
правоотношение с посочените параметри, по което ответникът е получил заем
в размер на 2500 лева. В съответствие с уредбата на чл. 11 ЗПК договорът
съдържа ясна информация за броя и размера на погасителните вноски, за
годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие,
предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие,
информация за правото на отказ от договора. Датата на сключване на
договора е фиксирана, както в съпътстващата договора декларация, така и в
подписания от кредитополучателя погасителен план.
В настоящия случай ищецът твърди, че вземането е изскуемо предвид
настъпил падеж на последната погасителна вноска.Не се спори от ответника.
Длъжникът не твърди и не доказва да е погасил изцяло дълга.
По отношение на претенцията за договорно възнаграждение, съдът
съобразява следното:
Дължимостта му е уговорена в чл. 4 от ОУ, като размерът на това
възнаграждение е предварително определен на база лихвения процент по
договора и плащането му е разсрочено на вноски съобразно погасителен план.
То се дължи за срока на действие на договора. В размер VI "Параметри" от
договора е предвидено, че ГЛП е 38, 30% или лихвен процент на ден 0, 11%.
Възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползваните пари,
уговаряването й е допустимо в ЗПК и е включено в общия разход по кредита
на потребителя. Факт е, че липсват императивни норми регламентиращи
максималния размер на възнаградителната лихва към момента на сключване
на договора. Доколкото обаче се касае за потребителски договор, то
прокламираната в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне търпи ограничение
ползвайки се от защитата на специалните закони - ЗЗП и ЗПК и това са
"добрите нрави". Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД е налице именно тогава, когато се нарушава правен принцип,
какъвто е добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения.
Целта на спазването му, както и на принципа на справедливостта, е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. Затова и максималният размер на лихвата, било възнаградителна,
5
било за забава, е ограничен. Обратното би означавало икономически по-
слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като
недостигът на материални средства за един субект да се използва за
облагодетелстване на друг. В този смисъл, по договорите за заем обичайната
минимална цена за ползване на заетите средства е законната лихва, т. е 10%
годишно. Съдебната практика приема, че е възможно уговаряне и на по-
висок лихвен процент с цел генериране и на печалба, като допустимият праг
за това е 20% годишно при обезпечени заеми и 30% годишно за необезпечени
вземания. В случая е видно, че при ГПР от 44,97%, е на границата на приетия
като допустим от закона чл. 19, ал. 4 ЗПК. В нормата на чл. 19
ЗПК предвижда, че ГПР изразява общите разходи по кредита, настоящи или
бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. тези дължими на посредниците за
сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Т. е размерът на възнаградителна лихва представлява
елемент от формулата при образуване на годишния процент на разходите по
кредита, за който ГПР в чл. 19, ал. 4 от ЗПК е фиксиран лимит, който не може
да бъде надхвърлян, а именно пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС №
100/29.05.2012 г. В ал. 5 на чл. 19 ЗПК изрично се обявяват за нищожни
клаузи в договора, в които са уговорени задължения в размери надвишаващи
лимита по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Видно от съдържанието на договора уговореното възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги не е включено като формиращ ГПР елемент.
Самият пакет от допълнителни услуги включва опции за длъжника по
промяна на падежа и/или размер на вноска по кредита; премия за кредитора за
приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредита. Т. е
уговорените опции за кредитополучателя касаят пряко размера и падежа на
дълга. Срещу закупения пакет кредиторът получава възнаграждение,
компенсиращо заплащането на пълния размер на вноска или неполучаване на
същата на падежа. Ето защо, настоящият състав приема, че възнаграждението
по пакета следва да се включи като образуващ ГПР елемент. Още повече
възнаграждението се дължи периодично. Без значение е обстоятелството, че
изрично е упоменато, че сключването му не е предпоставка за отпускане на
кредита или условията, при които това става. Оформянето му като
6
допълнително споразумение към сключения договор всъщност говори, че се
заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК, по арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК. Така,
при добавяне на коментираното възнаграждение към ГПР, последното би
надхвърлило нивата по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на осн. чл. 19, ал. 5 ЗПК, всички
клаузи относно вземания образуващи ГПР, в това число и за
възнаградителната лихва, се явяват нищожни. По тези съображения следва да
се отхвърли осъдителната претенция за договорна лихва изцяло.
По отношение на претенцията за заплащане на възнаграждение за
допълнителен пакет услуги, съдът съобразява следното:
Предметът на претенцията касае възнаграждение по споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. С това споразумение
заемодателят е поел задължение да предостави на клиента по негово искане и
при изпълнение на посочените в ОУ изисквания една или всички от следните
услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, за
намаляване на определен брой погасителни вноски, за смяна на дата на падеж
и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. За
така поетото задължение, заемателят дължи възнаграждение от 3001, 20 лева.
Съдът преценява, че тази договорна клауза е нищожна, като
противоречаща на закона. Нормата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда
възможност за кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни
услуги свързани с договора за потребителски кредит. Съдът преценява обаче,
че процесното споразумение отговаря само формално на тази законова
разпоредба, предвид естеството на уговорените с него услуги стоящи на
разположение за потребителя. Съдържанието на споразумението очевидно
касае уговорка за предоставена възможност, а не реално предоставени
допълнителни възможности или преференциални условия, защото ползването
им е предпоставено от наличие на воля на кредитора за тяхното предоставяне,
от което пък следва извод, че реални ползи или преференции за
кредитополучателят няма. Не без значение е и фактът, че уговореното
възнаграждение за наличните възможности е в размер надвишаващ размера
на отпуснатата в заем сума и създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на ищеца. Освен това, по същността си тези възможности реално
касаят и усвояване и управление на кредита. С чл. 10а, ал. 2 ЗПК е въведена
7
забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видно от
съдържанието на споразумението 15 % от общия размер на
възнаграждението, но не повече от 300 лева, е за компенсиране разходи на
кредитора. С уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на
процесното такова на практика се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4
ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР, защото тези услуги на първо
място няма сигурност, че ще бъдат потребени изобщо, а и възнаграждението
за тях е начислено и дължимо още при сключване на договора. Видно е от чл.
5. 2 от ОУ, че всъщност в ГПР не се включват разходите за допълнителни
услуги свързани с договора за кредит. Така, ако и тази величина се прибави
като компонента на ГПР, то безспорно би се превишил лимита на чл. 19, ал. 4
ЗПК. На основание чл. 21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна. Отделно, редно е да се посочи и че не са ангажирани доказателства
от страна на ищеца за това въпросните услуги предмет на споразумението,
реално да са предоставяни на кредитополучателя, което допълнително
обосновава тяхната недължимост. В заключение и тази претенция следва да
се отхвърли.
Като недоказана следва да се отхвърли и претенцията за сумата
от215,67 лв. лихви за забава за периода от изпадане в забава 06.08.2019 г. до
05.10.2021 г., не са посочени доказателства за начина на начисляване.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016 г.
по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи
служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.
д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния
договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда
без от страните да е наведен такъв довод. Разпоредбата на чл. 24 от
ЗПК предвижда, че за договора за потребителски кредит се прилагат и
разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда,
която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
8
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По
аргумент от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО неравноправните
клаузи не обвързват потребителя. Неравноправният характер на клаузи в
потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е
длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП,
индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени
предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за установяване на
обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално уговорена, е върху
кредитора. В процесния случай ответникът не е ангажирал никакви
доказателства в тази насока, поради което съдът е ограничен в преценката си
от представените такива. При този извод следва да се откаже зачитане на
последици на клаузите за възнаградителна лихва и възнаграждение за
допълнителни услуги в процесния договор за кредит.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече
нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните
правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била
сключена и без недействителните й части. В случая не е налице нито една от
тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния договор относно
определянето на процента ГПР да бъдат заместени по право от повелителни
норми на закона или че договорът за паричен заем би бил сключен без
споразумението за допълнителни услуги и ако в него не е включена клаузата
за ГПР, като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден и
включването на клауза за договаряне ГПР по него е въведено като изрично
изискване в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Предвид на това, в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал. 4
ЗЗД и нищожността на коментираните клаузи по договора обуславя
недействителността на целия договор. Последиците от тази недействителност
са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК и същите следва да бъдат
съобразени от страните по заемното правоотношение, а именно че
потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита.
9
При това положение като се съобрази ответникът да е заплатил
сумата от 2016.14, то следва да се приеме , че исковите претенции са
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски не се дължат на ищеца нито по
настоящото исково производство, нито по ч.гр.дело № 2161/2021г. по описа
на ГОРС.
Съдът присъжда разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Представен е
договор за правна защита и съдействие, по силата на които ищцата е
възложила на адв.М. осъществяването на процесуално представителство и
страните са се съгласили възнаграждението да не се заплаща, тъй като
ищцата е близка на адвоката - хипотезата на чл.38 ал.1, т.3, предл.2 ЗАдв.
Договорът удостоверяват безвъзмездното възлагане на процесуално
представителство, а в тази хипотеза правоотношението между адвоката и
клиента не включва заплащане на възнаграждение. По тази причина размерът
му не подлежи на договаряне от страните, а на определяне от съда (арг. от
чл.38 ал.2 ЗАдв) и възражението за прекомерност е неоснователно. В случая
минималният размер на адвокатското възнаграждение по иска на ищцата,
определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е
претендирания такъв пи настоящото исково производство в размер на 409
лева и по ч.гр.дело № 2161/2021г по описа на ГОРС в размер на 409 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„България" № 49, бл. 53Е, вх.В, тел.: 0895 502 576, представлявано от
управителите С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч. – управители против Д. И. Б., ЕГН
**********, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД да се признае съществуване на вземане на ищеца от ответника за
СУМАТА от 2340,98 лева (две хиляди триста и четиридесет лева и деветдесет
и осем стотинки) по договор за потребителски кредит № ********/12.06.2019
г., остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 956,97 лева;
неплатено договорно възнаграждение в размер на 306,31 лева, дължимо за
периода от 05.02.2021 г. до 05.10.2021 г.; неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1077,70 лева, дължимо до
05.10.2021 г.;, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
10
подаване на заявлението - 26.11.2021 год., до окончателното плащане;за
сумата от 215,67 лева (двеста и петнадесет лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща лихва за забава от 06.08.2019 г. /дата на изпадане в
забава/ до 05.10.2021 г. /дата на изтичане на погасителния план/, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1080/26.11.2021 г.
по ч. гр. д. № 2161/2021 г. по описа на ГОРС, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „"ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България" № 49, бл.
53Е, вх.В, тел.: 0895 502 576, представлявано от управителите С.Н.Н., Ц.Г.С.
и Я.К.Ч. – управители да заплати на адв.Д. В. М. - АК-П., ЕГН **********,
със служебен адрес: гр.П., бул. ***, етаж 3, апартамент „Б", сумата от 409 лв.
/ четиристотин и девет лева /, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на Д. И. Б., в първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА „"ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, с ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България" № 49, бл.
53Е, вх.В, тел.: 0895 502 576, представлявано от управителите С.Н.Н., Ц.Г.С.
и Я.К.Ч. – управители да заплати на адв.Д. В. М. - АК-П., ЕГН **********,
със служебен адрес: гр.П., бул. ***, етаж 3, апартамент „Б", сумата от 409 лв.
/ четиристотин и девет лева /, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на Д. И. Б., ЕГН ********** по ч.гр.дело 3
2161/2021г. по описа на ГОРС
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на
страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11