№ 659
гр. София, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно гражданско дело №
20211100506695 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20046427/18.02.2021 г., постановено по гр. дело № 29216
по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, е признато за незаконно и
отменено уволнението, извършено със заповед № 72/08.05.2020 г. на
Изпълнителния директор и Председателя на Съвета на директорите на „Н.“
АД, с ЕИК *******, с която е прекратено трудовото правоотношение с Б. П.
Г., ЕГН: **********, а „Н.“ АД е осъден да й заплати направените по делото
разноски.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от адв. А.А. и адв.
С.С., като пълномощници на „Н.“ АД, в която се правят оплаквания, че
съдебният акт е недопустим, а по същество и неправилен. Твърди се, че СРС е
направил преценка по целесъобразност на извършената процедура по подбор,
което е извън правомощията му. Поддържа се, че съдът няма право да
извършва паралелен подбор и да прави оценка на персонала. Изложени са
съображения, че процесното уволнение е било извършено при спазване на
всички законови изисквания, в т.ч. въз основа на мотивирана заповед,
издадена от лице, притежаващо работодателска власт и при осъществена
процедура по чл. 329, ал. 1 от КТ. Иска се отмяна на решението и за
отхвърляне на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от насрещната страна не е постъпил
отговор.
Съдът, след като прецени оплакванията в жалбата и събраните
доказателства, направи следните фактически и правни изводи:
1
Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява
обстоятелството, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността пазач,
невъоръжена охрана в ответното дружество, в което нейният трудов договор е
бил прекратен с обжалваната заповед № 72/08.05.2020г. на Изпълнителния
директор и председател съвета на директорите, в която като основание за
уволнението е посочено намаляване обема на работа по смисъла на чл. 328,
ал. 1, т. 3 от КТ и извършен подбор. При това положение, в тежест на
работодателя е да докаже предпоставките за осъществяване на процесното
правно и фактическо основание на уволнението, а именно- по несъмнен начин
да установи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е
налице реално намаляване обема на работа на предприятието, което се е
отразило на дейността, в която е била заета до уволнението ищцата, както и,
че е извършил реален подбор измежду всички лица, заемащи същата и сходни
длъжности с тази на ищеца, като съпоставката е извършена въз основа на
установените в закона критерии.
Намаляване обема на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
предполага относително пропорционално намаляване на персонала в
структурните звена на предприятието, без обаче те да се закриват, тъй като
дейността на работодателя продължава, но при намален реално обем на
работата. Последното води до намаляване на необходимостта от съответната
част от трудовите функции, имащи за задача осъществяването на съответните
стопански дейности с намален обем на работа, тъй като по-малкият обем на
работа ще се изпълнява с по-малко на брой работници или служители. Или
част от длъжностите с техните трудови функции стават излишни, което има
за последица прекратяване на трудовите договори за тези длъжности в
различните структурни образувания на работодателя.
Следователно по естеството си намаляването обема на работата
представлява намаляване на производствената програма, на количеството на
продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите. Това състояние
трябва обективно, фактически да съществува. То обаче не следва да се отнася
към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност,
реализирана чрез дадена трудова функция. Поради това фактическият състав
на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ изисква при изследване на
елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се
отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната
дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде
установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е
отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответният
работник или служител. Т. е. следва да съществува обективна връзка между
намалението и необходимостта работодателят да реорганизира работния
2
процес – било като преустанови дейността, за която е намаляла работата като
съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата е
намаляла, между други работници в предприятието /така всяко трайно
намаление на обема на работата – без да е пренебрежимо малко спрямо общия
обем, е основание за уволнение, когато тази работа се изпълнява от
неколцина/ – виж например Решение № 125 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр.
дело № 832/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 143 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр.
дело № 4338/2016 г., IV г. о., ГК.
В разглеждания случай работодателят е провел пълно доказване на
факта на намаляване обема на работата и как това намаляване е свързано с
изпълняваните от ищцата трудови функции. От показанията на свидетелите
Д.П. – главен счетоводител в ответното дружество и Й.Г. - пряк ръководител
на ищцата се установява, че поради обявеното извънредно положение в
страната, работата по строителните обекти била преустановена, която е
основаната дейност на ответника, като и че служителите, работещи в
централния офис започнали работа дистанционно и посещаемостта в офиса
значително спаднала. Установява се още, че поради липса на работа, ищцата
замествала и един от секретарите. В подкрепа на това са и заповед №
40/16.03.2020г., видно от която се ограничава свободния достъп на външни
лица, работници и служители в офиса на „Н.“ АД в гр. София, ул. „*******
******* и се намалява дневната смята на пазач на входа на офиса на
дружеството от двама на един служител, както и заповеди № 40а и 40б, от
същата дата, с които се урежда дистанционна форма на работа.
По отношение на спорния по делото въпрос за законността на подбора,
са налице данни, че работодателят със своя заповед № 40а/17.03.2020г. е
назначил комисия по провеждане на подбора, като е посочил лицата, които
следва да участват в него и е определил критериите, по които той да бъде
извършен. Комисията по подбора е изготвила протокол, в който е отразила
резултатите от преценката си, като след проведено обсъждане по отделните
показатели е предложила да бъде съкратена именно длъжността, заемана от
ищцата. Критериите, които са били заложени от работодателя, са в
съответствие с въведените два основни от законодателя - квалификация и
резултати от работата, като допълнително включените – начин на изпълнение
на трудовите задължения и справяне с работата, са добавени именно с цел
постигане на по-обективна преценка за качествата на конкретния служител в
тяхната съвкупност.
За законността на подбора трябва да са налице едновременно двата
основни показателя, визирани в нормата на чл. 329 от КТ, което в случая е
така. В КТ не е регламентиран формален начин, по който непременно следва
да бъде изразена или обективирана преценката за знанията и уменията на
служителите. Съгласно ТР №3/16.01.2021г. на ОСГК на ВКС предмет на
съдебна проверка е въпросът за законосъобразното упражняване на правото
на подбор, а не по целесъобразност. Всеки работодател сам определя подхода,
който използва при подбора и начина, по който прави съответната преценка,
като съдът не може да замества волята му, защото това е проблем по
целесъобразност, която е част от работодателската власт, а въпросът кой да се
остави на работа в интерес на дружеството принадлежи само на директора и
не подлежи на съдебен контрол. От значение в случая е в съответната
3
процедура да е имало конкретни критерии, които да са били приложени
спрямо всички участници в подбора с цел получаване на максимално
обективна съпоставка на лицата.
Съпоставяйки качествата на участващите в подбора служители заемащи
длъжността пазач, невъоръжена охрана, всеки от членовете на комисията е
попълнил в табличен вид обща оценка по критерии, преценявайки работата
им. Прилагайки точковата система на оценяване, всеки член на комисията е
изхождал от личните си впечатления, от информацията съдържаща се в
личните трудови досиета, като няма данни по делото да е оказвано каквото и
да било влияние върху оценяващите, което да е довело до порок на общата им
воля или до необективност. В тази връзка СРС е следвало да се произнесе
само дали законосъобразно са били включени съответните критерии и
подкритерии за оценка, а не да проверява качеството на работата и
изпълнението на поставяните задачи.
Отразеното в протокола за оценка на комисията извършила подбора,
което се подкрепя и от гласни доказателства и не се опровергава от други
събрани по делото доказателства законосъобразно е послужило за изводите на
работодателя, че на длъжността не следва да остава лицето, което е получило
най – нисък брой точки, а именно ищцата. При преценката си за
законосъобразност на атакуваната заповед, съдът не може и не следва да
преповтаря работата на комисията по подбора, като сам повторно да извърши
подбор измежду посочените в заповедта лица, събирайки доказателства за
тяхната професионална квалификация и нивото на извършваната от тях
работа. Затова, не могат да бъдат споделени мотивите на районния съд, че не
ставало ясно какви били реалните съображения на комисията, обусловили
извода за уволнението. Не е необходимо да се представят доказателства за
това как е била формирана тази оценка за резултатите от изпълнение на
дейността на ищцата или на някоя от другите лица, защото показателите
професионална компетентност и умение за работа са преценка на
работодателя, която същият прави в интерес на съответната структура, която
ръководи, без решението му в тази връзка да се контролира от съда, защото
това би ограничило работодателската му власт, която той притежава. Както
вече се отбеляза, съдът осъществява проверка само на начина на провеждане
на процедурата, като обсъжда въз основа на какви показатели е бил извършен
подбора и приложени ли са те спрямо всички, но съпоставката на
професионалните качества на работниците не може да е предмет на
разглеждане в трудовия спор за уволнението. За законността на уволнението е
достатъчно подборът да е извършен въз основа на критериите в КТ, които да
са разгледани спрямо работниците така, че да се постигне равнопоставеност
при оценяването им, т. е. да се преценяват едни и същи умения и качества на
лицата. Важна е направената преценка за работата на база еднаквите
показатели. При това положение, не може да се приеме, че критериите били
неясни, а при подбора бил направен необоснован извод. В заключение, не се
установяват пропуски в процедурата по подбора, които да водят до нейната
незаконосъобразност, поради което следва да се приеме, че по отношение на
този елемент от уволнението работодателят не е допуснал нарушения,
обуславящи неправомерност на действията му.
От гореизложеното се налага изводът, че при прекратяването на
4
процесния трудов договор са били спазени нормативните изисквания за
законност на уволнението, както във връзка с доказване на фактическото и
правното основание на заповедта на работодателя, така и досежно
процедурата по подбор, а оттук-предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за
отмяна на уволнението се явява неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Предвид изхода на делото, разноски в полза на ищцата не могат да
бъдат присъдени. Във връзка с искането на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на техните разноски в процеса, следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 359 от КТ предвижда, че работниците не
заплащат такси и разноски в производството по трудови дела, в това число и
държавни такси по делото, свързани с направени от другата страна разходи по
жалбата й, дори и при отхвърляне на иска, като в този случай направените
разходи остават за нейна сметка. Безплатността не се разпростира единствено
върху платените разноски за адвокатско възнаграждение на противната
страна, когато решението е постановено в нейна полза. Видно от
представените по делото пълномощно, списък с разноски и фактури към тях,
адвокатската услуга е била действително заплатена и възлиза в размер общо
на 2400 (две хиляди и четиристотин) лева, която сума следва да се присъди в
полза на въззивника.
От изложеното се налага изводът, че районният съд е постановил
неправилно решение, което налага настоящата инстанция да отмени изцяло
първоинстанционния съдебен акт и вместо него да постанови нов, но в
обратния смисъл, като отхвърли предявените искови претенции.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20046427 от 18.02.2021 г., постановено по гр.
дело № 29216 по описа за 2020 г. на СРС, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. П. Г., ЕГН ********** против „Н.“ АД,
ЕИК *******, представлявано от М.М.Б. и Н.Д.К., чрез адв. А.А. и адв. С.С.,
иск за признаване за незаконно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнение на Б. П. Г., ЕГН **********, извършено със Заповед №
72/08.05.2020г. на Изпълнителния директор и Председателя на Съвета на
директорите на „Н.“ АД.
ОСЪЖДА Б. П. Г., ЕГН **********, да заплати на „Н.“ АД, ЕИК
*******, представлявано от М.М.Б. и Н.Д.К., сумата в размер на 1200 (хиляда
и двеста) лева - разноски по делото пред СРС.
ОСЪЖДА Б. П. Г., ЕГН **********, да заплати на „Н.“ АД, ЕИК
*******, представлявано от М.М.Б. и Н.Д.К., сумата в размер на 1200 (хиляда
и двеста) лева - разноски по делото пред СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6