Р Е Ш Е Н И Е
№ 1379
гр. Пловдив, 27 юли 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на седемнадесети юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА
ДИЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
ГЕОРГИ ПАСКОВ,
при секретаря
Диана Караиванова и с участието на прокурора Даниела Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1301 по описа
на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.175,
ал.1, т.4 и чл.185 от Закона за движението по пътищата ЗДвП).
К.Н.Й., с адрес: ***, обжалва
Решение №431 от 09.03.2020г. по Н.А.Х.дело №7729 по описа на Районен съд- Пловдив
за 2019г., XVIIІ-ти наказателен състав, с което е изменено наказателно постановление
(НП) с №19-1030-009618 от 15.11.2019г., издадено от началник на група в Сектор
“Пътна полиция“ (С“ПП“) при Областна дирекция на “МВР” (ОД на “МВР”), гр.
Пловдив, с което на Й. са наложени два броя глоби в общ размер от 220,00 лева и
е лишен от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 3
месеца, като процесното НП е потвърдено в частта му, с
която на Й. е наложена глоба в размер от 200,00 лева и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца заради извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Претендира се отмяна на частта от
решението, с която е потвърдено процесното НП, в частта
му, с която на Й. е наложена глоба в размер от 200,00 лева и е лишен от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца заради извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, и постановяване на решение по същество, с което да бъде отменена посочената
част от процесното НП.
Ответникът- Сектор “Пътна
полиция“ при ОД на “МВР”- Пловдив, не се представлява и не изразява становище
по жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив,
чрез прокурор Даниела Стоянова, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Касационният съд, като извърши
преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по
чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът приема за установено по
делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 02.11.2019г., около 14:50ч., е
извършена проверка от служители в Група “Сигма“, към
Сектор “Специализирани полицейски сили“ (С“СПС“) при ОД на “МВР“- Пловдив на място,
в гр. Пловдив, на ул. “Вратцата“, пред №17. В рамките
на проверката е прието за установено, че касаторът Й.
управлява лек автомобил “Порше Панамера
турбо“, с рег.№****, собственост на “Промосейл“ ЕООД, клон София, ЕИК 20176646680016. Прието е
за установено, че при подаден сигнал от контролен орган със стоп палка (тип
МВР), Й. не спира плавно в дясната част на пътното платно. Управляваният от Й.
автомобил е спрян в близост до мост “Адата“ на река
Марица. Установено е, че Й. управлява автомобила без да е заплатил наложена му
глоба от 10,00 лв. с фиш №Н/808471 от 08.10.2019г. За установеното в рамките на
проверката К.К.К.- мл. инспектор “Сигма“
при С“СПС“ при ОД на “МВР“- Пловдив, съставя акт за установяване на
административно нарушение (АУАН, Серия АА, бл.№216052 от 02.11.2019г., с който
деянията на Й., изразяващи се в неспиране на подаден стоп сигнал от контролен
орган, както и незаплащането на глобата от 10,00 лв., наложена му с фиш
№Н/808471 от 08.10.2019г., се квалифицират като административни нарушения по
смисъла на чл.103 и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
В съставения АУАН касаторът лично вписва “нямам
възражения“.
По делото не са ангажирани доказателства
за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.
Районният съд правилно възприема
фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации
постановява правилно решение, като потвърждава оспореното пред него НП, в частта
му, с която на касатора Й. е наложена глоба в размер
от 200,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца заради
извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл.103 от ЗДвП,
заради чието нарушаване е наложена глоба в размер от 200,00 лева на касатора и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,
при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
А според
разпоредбата на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, посочена като правно основание за
издаване на разглежданата част от процесното НП, с
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до
200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и
регулиране на движението.
В случая, както правилно приема
районният съд, обстоятелствата, че Й. има качеството на “водач“ по смисъла на
§6, т.25 от ДР на ЗДвП, както и че не е изпълнил задължението да спре при
подаден сигнал за спиране от контролен орган, се явяват установени по делото и
не са спорни между страните. несъмнено установени. Съответно, налице е
вмененото на Й. нарушение от обективна страна. Също така, административнонаказателното
производство е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Следователно, разглежданата част
от оспореното пред районния съд НП е правилна и законосъобразна и като я
потвърждава, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на
материалния закон. Респективно, решението на районния съд е правилно, а освен
това е валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила.
Що се отнася до възраженията в
касационната жалба, че в производството по издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразността на НП и съответно на
оспорената част от решението на районния съд, то същите са неоснователни.
Вярно е, че в процесния
АУАН като актосъставител е посочен “К.К.К. на длъжност мл. инсп. гр. Сигма при с-р СПС ОД МВР Пловдив“, докато в НП е посочено,
че процесният АУАН е съставен от “К.К.К. на длъжност СТАРШИ ПОЛИЦАЙ към ОДМВР ПЛОВДИВ, С-Р
ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЛОВДИВ.
От своя страна, разпоредбите на
чл.142, ал.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) установяват,
че служители на МВР са: 1. държавни служители – полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението; 2. държавни служители; 3. лица,
работещи по трудово правоотношение.
Според чл.143, ал.1 от ЗМВР,
държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал. 3 съобразно изпълняваните
функции и притежаваната квалификация изпълняват служебните си задължения на
следните видове длъжности: 1. висши ръководни; 3. ръководни; 6. изпълнителски;
7. младши изпълнителски.
А според нормата на чл.143, ал.2
от ЗМВР, Министърът на вътрешните работи утвърждава класификатор
на длъжностите в МВР за служителите по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и издава заповед
за неговото прилагане.
Със Заповед №8121з-140 от 24.01.2017г. относно
утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.142, ал.1,
т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР, издадена от министъра
на вътрешните работи, обн., ДВ, бр.13 от 7.02.2017г., в сила от
1.02.2017г., доп., бр.30 от 11.04.2017г., в сила от 14.03.2017г., изм. и доп., бр.97 от 5.12.2017г., в сила от
10.11.2017г., доп., бр.14 от 13.02.2018г., в сила от 26.01.2018г., бр.48 от 8.06.2018г., в сила от
21.05.2018г., изм. и доп., бр.20 от 10.03.2020г., в сила от 19.02.2020г., доп., бр.23 от
14.03.2020г., в сила от 6.03.2020г., е утвърден Класификатор на длъжностите в
МВР за служители по чл.142, ал.1, т.1 и 3 и ал.3 от ЗМВР, съгласно приложение
№1, приложение №2 и приложение №3.
Според Раздел IХ (Областни дирекции на МВР (ОДМВР))
т.т.19, 20, 21 от приложение №1 на Класификатора на
длъжностите в МВР (в приложима редакция към 02.11.2019г.), актосъставителят
К.К.К. е служител, чиято длъжност е с наименование
“Полицейски инспектор IV степен“, “Полицейски инспектор V степен“ или “Полицейски инспектор VI степен“ и със специфично
наименование “Инспектор“.
Съответно, нито в АУАН, нито в процесното НП за актосъставителя К.К.К. е посочена с правилно наименование длъжността, която той
заема, нито пък правилно е посочено специфичното наименование на длъжността му.
Независимо от последно посоченото
обаче, настоящият състав на съда намира, че изискванията за форма на АУАН и НП относно
длъжността (чл.42, т.1 от ЗАНН), съответно длъжността и местослуженето
на актосъставителя (чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН), не
следва да бъдат абсолютизирани, стига по несъмнен
начин от съдържанието на тези актове да се направи категоричен извод за притежаваната
от актосъставителя компетентност да състави АУАН,
какъвто несъмнено е настоящият случай, предвид наличното по преписката заверено
копие на Заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи.
В тази връзка е нужно да се посочи, че нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН
установява, че НП се издава и когато е допусната нередовност на акта (АУАН),
стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав на съда не констатира наличието на касационно основание, поради което намира
касационната жалба за неоснователна.
По делото няма направени искания
за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на
страните.
Така мотивиран на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №431 от
09.03.2020г. по Н.А.Х.дело №7729 по описа на Районен съд- Пловдив за 2019г.,
XVIIІ-ти наказателен състав, с което е изменено наказателно постановление с
№19-1030-009618 от 15.11.2019г., издадено от началник на група в Сектор “Пътна
полиция“ при Областна дирекция на “МВР”- Пловдив, с което на К.Н.Й. са наложени
два броя глоби в общ размер от 220,00 лева и е лишен от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца, като процесното НП е потвърдено
в частта му, с която на Й. е наложена глоба в размер от 200,00 лева и е лишен
от право да управлява МПС за срок от 3 месеца заради извършено нарушение по
чл.103 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1…/П/……………
2…/П/……………