Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.
Павликени, 12.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Павликенският районен съд,
наказателна колегия в публично заседание на 12.09.2018 година в състав:
Председател: Цветомил
Горчев
при секретаря Боряна Николова, като
разгледа докладваното от съдията НАХД № 137 по описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Б.А. с ЕГН ********** *** против
Наказателно постановление (НП) № 18-0311-000082 от *******2018 г., издадено от
ВПД Началник РУ-П. към ОДМВР, ВТ, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 2000 лв. и
кумулативно с това “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца,
във връзка с вменено му административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и е
разпоредено отнемането на 12 бр. контролни точки по Наредба № Із-2539 на МВР. В
жалбата и в с.з., чрез адв. Д., ВТАК излага подробни съображения за незаконосъобразност
на атакуваното НП и търси отмяна на обжалваният акт.
Административно-наказващият орган -
редовно призован, не ангажира свой представител по делото и становище по
жалбата.
ПРС, след като съобрази доводите на
страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи
следното:
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е депозирана от активно легитимирано за това
лице и в срока по ЗАНН.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
На 23.02.2018 г. жалбоподателят
управлявал лек автомобил „Алфа Ромео
Жалбоподателят поел в посока гр. П.
и на входа на града спрял на паркинг на бензиностанция „Т. Ойл”. Свидетелите
спрели със служебния автомобил зад автомобила на жалбоподателя. Поискали му
документите за проверка и поискали да му извършат проверка за употреба на наркотични
вещества и техни аналози с техническо средство „DRUG CHECK
Поводът за това били както особеното движение,
така и обстоятелството, че отнапред знаели преди време да употребявал такива.
Жалбоподателят отказал, като заявил
и преди да е бил спиран за употреба на наркотици и да бил скоро употребявал
такива – показанията на св. Й. и Н..
Поради това, свидетелите му
предложили да даде кръв за лабораторно изследване и за целта св. Й. издал и
връчил срещу подпис на А. талон за медицинско изследване № ******* (л. 5), в
който талон посочил, че е връчен на жалбоподателя в 00:00 часа на 24.02.2018 г.
и че същия следва да се яви в ФСМП П. до 45 след връчването за даване на кръвна
проба.
На място жалбоподателят отказал да
дава кръв, няма данни по делото и не бяха ангажирани доказателства в тази
насока в дадения в талона срок да е дал кръв за изследване.
Поради горните обстоятелства св. Й. съставил
на А. АУАН бланков № ***** от *****2018 г., като в него посочил, че като
отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества
или техни аналози, жалбоподателя нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2
от ЗДвП. Като свидетел очевидец по акта се подписал св. Н..
По така съставеният му акт
жалбоподателят заявил, че има възражения, без да ги конкретизира и го подписал.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани пред наказващия орган писмени
възражения.
Въз основа на акта за нарушение било
издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта
фактическа обстановка изцяло била възпроизведена. Наказващият орган преценил,
че с действията си жалбоподателят виновно нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3,
пр. 2 от ЗДвП и му наложил предвидените в нея санкции глоба и лишаване от
правото да управлява МПС, подробно описани по-горе.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з - 746/01.06.2017 г. на Министъра
на вътрешните работи (л. 9-10).
На жалбоподателя е вменено нарушение
на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, която предвижда санкция за
нарушител – водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на наркотични вещества или техни аналози.
Алинея 4 на същия текст сочи, че
редът по който се установява употребата на алкохол или друго упойващо вещество,
се определя с наредба, каквато в случая е Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози на министъра на здравеопазването,
министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието (обн., ДВ, бр. 61 от
28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г., изм. и доп., бр. 81 от 2.10.2018 г.).
Съгласно разпоредбата на чл. 3а от Наредбата, когато водачът откаже тест,
физическото му състояние не позволява извършване на такъв или не е съгласен с
показанията, то употребата на наркотични вещества или техни аналози – с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.
Въпреки, че няма наведени възражения
или доводи по тълкуването на посочената като нарушена норма от закона, то в
този смисъл следва да се отбележи, че е налице противоречива съдебна практика,
като някои съдилища приемат, че посочения в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
състав на нарушение е с две форми на изпълнително деяние, като използването в
редакцията на съюза „или” навежда на извод, че същите са в съотношение на
алтернативност, както и че е достатъчно да е установено и доказано извършването
само на едно от изпълнителните деяния, за да е налице осъществено нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав обаче не
споделя това виждане по ред съображения.
Анализът на така цитираните
разпоредби и систематичното им място в закона, съотнесени и с разпоредбите от
Наредба № 30/2001 г. недвусмислено сочи,
че субект на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП може да бъде само водач на
МПС, който е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества и по двата
посочени в наредбата начина, т.е. отказал е да бъде изпробван с техническо
средство и не е изпълнил предписанието за медицинско изследване. Нарушението по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е от т. нар. двуактни нарушения, които предполагат две
прояви на дееца, всяка от която поотделно не е нарушение, но при съвкупното им
проявление ще е налице обществена опасност, предвид определената им характерна
обективна и субективна връзка. Съюзът „или” в нормата сочи единствено на
алтернативност на способите, по които може да се установява употребата на наркотични
вещества и едва когато водачът е отказал да изпълни това вменено му от закона
задължение и по двата способа, то тогава ще е налице осъществен състав на
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Точно затова и предвидената за това
нарушение санкция е значително по-висока, в сравнение с другите предвидени в
ЗДвП, доколкото отказа за изпробване е обвързан с предположението за употреба,
което няма как да бъде установено по друг начин, освен по предвидения в закона
и наредбата ред, тъй като и в двата случая се изисква съдействие на дееца. Не
на последно място, по този начин се цели да бъдат санкционирани и водачи, които
отказвайки и двата начина за установяване употребата на наркотични вещества,
търсят да осуетят реализирането спрямо тях на административнонаказателна или
наказателна отговорност, предвидени за управление на автомобил след употребата
на алкохол или друго упойващо вещество. Така че водача следва да е отказал
проверката и по двата начина, какъвто е и описания в обжалваното наказателно
постановление случай, иначе не би се стигнало до ангажиране на
административнонаказателната му отговорност. Разбирането, че е достатъчно да е
налице само отказ да бъде изпробван с техническо средство или пък само
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване концентрацията в кръвта,
би довело на практика до абсурдни ситуации. Например, разпоредбите на Наредбата
- чл. 3, ал. 2 - визират задължителните случаи, когато длъжностното лице от
съответната служба за контрол следва да издаде талон за медицинско изследване,
като общото при тях е дадена проба с техническо средство и отчетена съответна употреба.
Водачът обаче няма задължение да се яви и да даде кръвна проба, може също така
да откаже да получи талон за медицинско изследване, поради което разпоредбата
на чл. 6, ал. 9 от Наредбата предвижда, че в такъв случай установяването на
употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество се установява въз основа
показанията само на техническото средство. В такъв случай, при показания на
техническото средство в съответните стойности би се стигнало до реализиране на
административнонаказателната, съответно на наказателната му отговорност (чл. 174,
ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП или чл. 343б от НК). Изхождайки от горепосоченото
тълкуване на нормата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, такъв водач би следвало да се
санкционира и за нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 2-ро от ЗДвП, тъй като не
е дал кръвна проба.
Обратното също е възможно според
коментираното разбиране за характера на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Водачът може да откаже да даде проба с техническо средство, но да даде кръв за
лабораторно изследване разчитайки, че този способ е по-прецизен и обективен. В
такъв случай, според това разбиране, ще трябва да бъде санкциониран за
нарушение на чл. 174, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП, при все, че е възможно
кръвната проба да е показала отрицателен резултат, което би било несправедливо
и неотговарящо на целта на закона, тъй като систематичното място на обсъжданата
разпоредба на ал. 3 от чл. 174 от ЗДвП е при нормите предвиждащи санкции за
водачи, които управляват МПС след употребата на алкохол и/или друго упойващо
вещество, а не е при тези санкциониращи неизпълнение на полицейско разпореждане
или осуетяване на проверка. Защото причините водача да откаже проба с
техническо средство или пък да даде кръвна такава, могат да бъдат от различно
естество - например здравословни, морални, религиозни и др. подобни. Затова и
законодателят е предвидил, че едва когато откаже и двата алтернативно
предвидени способа за установяване употребата на наркотични вещества, следва да
се приеме, че всъщност той цели осуетяване установяването на този факт и тъй
като няма как без негово съдействие да стане това, е предвидена значително
завишена административнонаказателна санкция, в сравнение с другите предвидени в
ЗДвП такива.
В настоящия случай съдът приема за
безспорно установено от фактическа страна, че на посочените в НП място, дата и
час, жалбоподателят е управлявал посочения лек автомобил, т.е. притежавал е
качеството водач по смисъла на § 6, т.26 от ДР на ЗДвП и е годен субект на
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В тази връзка съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите Й. и Н., които цени като обективни и непротиворечиви
и които единодушно сочат, че жалбоподателя управлявал процесното МПС преди да
спре и е отказал да бъде изпробван с техническото средство. Няма данни
свидетелите да са пристрастни към случая или да желаят уличаването на
жалбоподателя в извършването на нарушение.
Твърденията на жалбоподателя, че не
той всъщност е управлявал МПС, остана недоказано и е заявено изцяло с оглед правото
му на защита. Такова възражение не е направено при съставяне на АУАН.
Ето защо, въз основа на горните
обстоятелства, съдът приема, че жалбоподателя от обективна и субективна страна е
осъществил двете проявни форми на изпълнителното деяние по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както е квалифицирано от административно-наказващия орган. От събраните
по делото доказателства и техния детайлен анализ не оставят съмнение, че всички
елементи от обективна страна на извършеното нарушение са безпротиворечиво и
категорично установени.
По отношение вида и размера на
наложеното наказание, законодателят, не е предвидил възможност за преценка от наказващия
орган, с оглед начина на формулиране на санкцията в цитираната норма, като
същата в случая е правилно приложена.
С оглед тези съображения, настоящият
съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което следва да
бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление, като
правилно и законосъобразно - потвърдено.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно
постановление № 18-0311-000082 от ******2018 г., издадено от ВПД Началник РУ-П.
към ОДМВР, ВТ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд, гр. ВТ в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:
Вярно
с оригинала!
Б.Н.