РЕШЕНИЕ № 461
гр. Сливен, 23.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на петнадесети април през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 5998 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, от Й.Н.Т., ЕГН: ********** *** чрез адв. П.Н. срещу „МАРВЕЛ
Ищецът твърди, че в качеството си на земеделски производител надлежно регистриран в Областна дирекция „Земеделие”, гр. Сливен бил собственик на товарен автомобил марка „МАН”, модел „10.224 Л” с регистрационен номер СН 0043СА. С цел да бъде извършен годишен технически преглед на този товарен автомобил на 04.10.2018 г. посетил КТП, находящо се в КТП, гр. Сливен, „Промишлена зона”, кв. 22А, които бил експлоатиран и бил собственост на ответното дружество. Твърди, че при провеждане на проверката и в частност при изпробване на спирачната уредба на автомобила двете предни гуми били поставени между въртящи се метални валяци. В хода на този процес гумите били разкъсани на определени места като по този начин били станали негодни за употреба. Поради настъпилото увреждане на гумите ищецът бил позвънил на управителя на ответното дружество и го помолил на пристигне на място за да констатира разкъсванията на гумите и да установи причината поради която металните валяци били причинили тези разкъсвания на гумите, но управителят не се появил. Твърди, че бил заключил автомобила на място и на следващия ден отново бил отишъл в КТП с цел да се срещне с управителя, като последният го помолил да премести товарния автомобил на друго място и отказал да го възмезди за настъпилите вреди по гумите, но въпреки тази повреда било издадено удостоверение за техническа изправност на ППС. Настъпилите увреждания по гумите били възприети и от трети лица и били фотографирани. Вредите били пряка и непосредствена последица от разкъсвания причинени от металните валяци собственост на ответното дружество. Гумите все още не били демонтирани от ищеца независимо, че поради тяхната негодност автомобилът не се бил използвал по предназначение.
От съда се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 400 лв., съставляваща обезщетение за причинени му имуществени вреди по двете автомобили гуми всяка една от които със средна пазарна стойност 200 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил чрез адв. Е.Х. ***. С него се оспорва допустимостта и основателността на иска. Признава, че ищецът бил действително закарал автомобила си на технически преглед на 04.10.2018 г., като били огледани грайферите на гумите и тяхната дълбочина, като не били настъпили никакви увреждания по гумите в резултат на този преглед. След това била извършена проверка на спирачната система на автомобила, като автомобила бил управляван от самия ищец. Излага, че стендът, на който се била проверявала спирачна система бил използван от ответника за извършване на над 1000 бр. технически прегледи и до този момент нямало оплаквания. Местата, където били позиционирани гумите по време на техническия преглед не позволявали допир с остри или режещи елементи. Изправността на стенда се проверявала на всеки две години и последното свидетелство било от 04.05.2018 г. със срок на валидност до 04.05.2020 г., като в него било отразено, че стендът бил отговарял на техническите изисквания.На същия автомобил и при същите условия били правени два предходни технически прегледи, но при тях не е имало увреждане на гумите. Уврежданията на гумите били получени преди товарния автомобил да влезе за преглед в сервиза. Посочва, че липсвала пряка причинна връзка между настъпилите вреди по двете предни гуми на автомобила и вредоносните свойства на стенда, които бил напълно обезопасен. Липсвали данни за виновно поведение и на служителите на ответното дружество, които да са в причинно следствена връзка с настъпилото увреждане на гумите на автомобила на ищеца.
В хода на процеса ищецът на основание чл. 214 ГПК изменя размера на предявения иск, като го увеличава от 400 лв. на 428 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е собственик на процесния автомобил, като същият е преминал технически преглед на 04.10.2018 г., като резултатите от извършения преглед са били обективирани в протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на ППС и на ищеца му е било издадено удостоверение за техническа изправност на ППС. Страните не спорят, че спирачният стенд, през който са преминали на преглед гумите на процесното ППС е собственост на ответното дружество. Същият е преминал през последваща техническа проверка на 04.05.2018 г., която е установила, че съответства на изискванията, като следващата проверка следва да бъде извършена на 04.05.2020 г. Управителя на техническата лаборатория е заявил писмено в свое становище, че повреда на гумите не може да бъде причинена от спирачния стенд по време на проверка и отговаря на всички технически изисквания. Представена е цялата техническа документация относно процесния стенд, техническото му описание и ръководство за експлоатация и удостоверение, че съставлява одобрен тип за измерване.
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Йорданов, който е придружавал ищеца, когато е закарал процесния автомобил на технически преглед, гумите на автомобила били накъсани и ищецът пожелал да остави автомобила на място в пункта, тъй като мислил, че ще твърдят, че гумите били повредени след прегледа и въпреки, че работниците не му разрешили, той оставил колата си в канала вътре в пункта и я заключил, като желаел да разговаря с управителя, който обаче не бил дошъл. Ищецът бил земеделски производител и развивал дейността в с. Глушник. Видно от показанията на свидетелката Тодорова, съпруга на ищеца, същият бил твърдял, че по време на контролният преглед валяците на стенда му били разкъсали гумите и поради това той бил оставил процесния автомобил в пункта, за да не го обвинят че бил скъсал гумите си след това. Двете предни гуми били повредени, като били липсвали парчета от гумите и била нарушена тяхната цялост. Свидетелката посочва, че съпругът й управлява процесния автомобил, като преминава с него през асфалтирани пътища от първокласната и третокласната пътна мрежа. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като взаимно допълващи се и безпротиворечиви и съответстващи с останалия доказателствен материал по делото.
Видно от показанията на разпитания свидетел Асадурян, който е служител на ответното дружество и е бил техническия специалист, който е присъствал на проверката на техническия преглед на процесния автомобил. Автомобилът бил закаран в канала, в пункта за техническия преглед, проверена била кормилната му уредба, бил извършен визуален оглед на целия автомобил и били направени всички необходими измервания. Стендът имал четири валяка, два по два успоредни за всяка гума, на които се измерват спирачните усилия, като гумите влизат в тази ос и се пуска стендът, като валяците се завъртат, а водачът на автомобила натиска спирачката. Били изпробвани и предните и задните гуми на автомобила и след преминаването през валяците на стенда се проверяват фаровете, габаритните светлините на автомобила, стоп сигналите и пътепоказателите . След прегледа клиентът бил заявил, че гумите на автомобила му били увредени от валяците на стенда и му показал на няколко места нацепвания по предните две гуми. Клиентът искал да разговаря с управителя, но му било отказано, тъй като същият не бил в града. Ищецът бил оставил автомобила си в пункта и на следващия ден показал уврежданията на гумите на управителя и след това преместил автомобила си от пункта. Гумите се били оглеждали, когато автомобилът бил на канала преди да се качи на стенда и в случая не били забелязани сериозни външни увреждания, само леки разкъсвания, които не били фатални за автомобила и затова не били уведомили за тях клиента. Валяците следвало да наподобяват асфалт с леки грапавини, като усилието на валяците спрямо гумата било изчислявано от стенда. Въз основа на получения резултат за спирачното усилие измерено от стенда се определя дали работят или не спирачките на автомобила. Предните и задните гуми на автомобила били минали през стенда. Свидетелят посочва, че в състоянието на гумите на процесния автомобил при предварителния оглед преди да се качи на стенда и след като е преминал през валяците имало малка разлика на 2-3 места по гумите и било възможно да не я е забелязал. От показанията на свидетеля Димитров, който също е служител на ответното дружество и е участвал в извършването на процесния технически преглед на автомобила се установява, че преди да се качи автомобила на стенда се проверява кормилната му уредба и грайфера на гумите, износването им и дълбочината на шарките. Заявява, че той бил извършвал огледа на гумите и не бил забелязал нещо фрапиращо по тях извън нормата.След това се измервали газовете на автомобила и спирачките, които се проверявали на валяците на стенда. Ищецът бил натиснал спирачките два пъти, като вторият път било по-рязко и валяците преди да спрат били пребуксували и се било получило черно петно на мястото на допира на валяка с гумата. След това били тествани и задните гуми на автомобила. След преминаването през стенда клиентът го бил извикал за да му покаже повредите по гумите, като заявява, че бил видял черно петно върху тях, но не и разкъсвания. Покритието на стенда било идентично с асфалт, нямал режещи шипове и издатини. На същата дата били минавали и други автомобили, но нямало подобни оплаквания, нито стендът бил ремонтиран. Съдът кредитира показанията на свидетелите Димитров и Асадурян, тъй като кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.
Видно от назначената по делото съдебно-техническа и оценителна експертиза предните две гуми на автомобила били увредени непоправимо и не могли да бъдат ползвани по предназначение, като причината за нанесените увреждания по гумите била досег на гумите с твърд, остър, режещ, ръбест или грапав предмет с достатъчна якост и изпъкналост на грапавините в момент на въртене на гумите. Върху валяците на стенда имало издатини с известна заостреност, но недостатъчно остри за да направят дупка. Справедливата пазарна стойност на процесните две автомобилни гуми била 428 лв. Съдът кредитира тази експертиза единствено в нейната оценителна част относно стойността на двете гуми, но не и в техническата й част, тъй като вещото лице няма техническо образование, което му е необходимо за да отговори на поставените му първи два въпроса.
Видно от назначената съдебно-автотехническа експертиза протекторът на предните две гуми на автомобила е с характерни надлъжни разкъсвания на повърхността, като установеното увреждане на повърхността на гумите съответства да е оставено при триене на барабанните повърхности върху повърхността на протектора. При натиск на спирачния педал възниква спирачен момент в колелото, при което ъгловата му скорост намалява, а тази в ролките остава същата. Това предизвиква изместване на автомобила назад. При минимално изместване на гумата назад по повърхността на задната ролка следва ролките да преустановят движението си. Забавеното изключване на ролките води до протриване на гумата или настъпва триене породено от буксуване на ролката върху повърхността на гумата. Така породената сила на триене разкъсва целостта на гумата. Усилието съответства да е по направление на показаното срязване, а големината на срязващата сила. Натискът върху спирачния педал следва да е с плавен преход в спирачен режим. При разпита на вещото лице в съдебно заседание същият заявява, че протриването на повърхността на протектора при тестване на спирачната уредба може да се получи само, ако е налице забавено изключване на стенда. Отчетените резултати от спирачното усилие в протокола не били показвали как са се били получили при рязък натиск или при плавен натиск. Отчетеното спирачно усилие било в границите на нормалното и за лявото и за дясното колело. Изключването на барабаните се било получавало автоматично след отчитане на спирачното усилие, като при забавено изключване винаги настъпва протриване на повърхността. Подобно протриване могло да бъде получено при всеки стенд ако не изключи. Подобно срязване на гумата могло да се получи и на платното за движение при натиск върху спирачния педал с блокиране на гумата. Отчетената дълбочина на протектора говорила за нормална експлоатация на гумата.
Съдът кредитира напълно изготвената съдебно-автотехническа експертиза, като обоснована и изчерпателна изготвена от вещо лице с необходимата компетентност.
На основание чл. 204 ГПК е бил изгледан в открито съдебно заседание видеозапис на извършения технически преглед на автомобила на 04.10.2018 г. и на записа се вижда как процесния автомобил преминава през канал, на който има валяци, като преминава през валяците с предните и задните си гуми.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Отговорността
по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна деликтна
отговорност за разлика от отговорността по фактическите състави по чл. 45 и чл.
49 от ЗЗД. Когато при използването на една вещ е допуснато нарушение
на определени правила и норми или на обичайни правила за безопасност, е налице
основание за отговорност по чл. 45 или чл. 49 от ЗЗД. В случая за да бъде
ангажирана отговорността за вреда причинена от вещ е необходимо вещта да се
вмества в самото деликтно действие като негов
необходим елемент, при който без нея нито би настъпил деликтът,
нито би имало увреждане от самата вещ, ако не е в общия причинен процес на
самото увреждане.
В този
смисъл е и константната практика на ВКС, която приема че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за
чужди противоправни действия. Тази отговорност
възниква когато има вреди, тези вреди са причинени от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите са причинени при
или по повод изпълнение на работата. Тоест отговорността по чл. 49 ЗЗД е налице
винаги когато вредите са резултат на виновно поведение на лицето, на което е
възложено извършването на определена работа. Когато вредата е в резултат на
свойства на самата вещ, а не на действия свързани с нейната правилна
експлоатация, отговорността е по чл. 50 ЗЗД. Тази отговорност се основава
главно на обстоятелството, че техниката на производството изпреварва в някои
случаи техниката на безопасност, в резултат на което е налице производство на
вещи, които крият потенциална опасност от причиняване на вреди при тяхната
експлоатация без обективно да има възможност настъпването им да бъде
предотвратено. В тази връзка обезщетение по чл. 50 ЗЗД се дължи когато вредите
са произлезли от машини, машинни съоръжения, инструменти и други вещи, когато
те са предадени от производителя като обезопасени и не съществува техническа
възможност за пълно отстраняване на опасността от вреди. /Решение № 77 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 968/2012 г., III г.
о., ГК/.
Характерно за
увреждането по чл. 50 ЗЗД е, че то настъпва от проява на вещта, от нейните
особености, свойства и качества, без да се въздейства върху самата вещ по
начин, че да се използват особеностите й, водещи до увреждането. Обективната
отговорност на собственика на вещта за произлезли от нея вреди настъпва и
тогава, когато при използването на вещта не е допуснато нарушение на предписани
или други общоприети правила. Когато е допуснато такова нарушение, деликтната отговорност е по чл. 45, съответно по чл. 49 ЗЗД. / Решение № 99 от 10.03.2009
г. на ВКС по гр. д. № 4659/2007 г., III г. о., ГК/.
В конкретния случай доколкото от категоричното становище на изслушаната специализирана съдебно- автотехническа експертиза се налага извод, че повредата на двете гуми на процесния автомобил се дължи в най- голяма степен на особеностите на самия изпитващ стенд и с оглед характера на същата, тя не би могла да произтича от действия, свързани с поведението на водача на процесния автомобил по време на осъществяваната проверка, то при липсата на категорични доказателства, съгласно разпределената доказателствена тежест, вкл. разпитаните свидетели, че вредите са произтекли от неправилна манипулация, респ. неспазване на предписаната методология за използване на същата, се налага правен извод, че фактическият състав на чл. 50 ЗЗД е осъществен, поради което за непозволено причиненото на ищеца увреждане следва да бъде ангажирана безвиновна и обективна отговорността на ответното дружество, като собственик на контролния пункт и на вещта. Не може да бъде направен и категоричния извод, че увреждането на гумите на автомобила е настъпило по изключителна вина на ищеца, който е натиснал по-рязко спирачния педал на автомобила, тъй като вещото лице У. посочи, че отчетените резултати от спирачното усилие в протокола не били показвали как са се били получили при рязък натиск или при плавен натиск. Отчетеното спирачно усилие било в границите на нормалното и за лявото и за дясното колело. Изключването на барабаните се било получавало автоматично след отчитане на спирачното усилие, като при забавено изключване винаги настъпва протриване на повърхността. Подобно протриване могло да бъде получено при всеки стенд ако не изключи. Не може да бъде конкретизирана техническата причина поради, която било налице забавено изключване на стенда, но именно тази особеност на стенда се намира в причинна връзка с получените увреждания на предните две гуми на процесния автомобил. Не може да се приеме възражението на ответника, че тези вреди са били получени при пътуването на автомобила през недостатъчно добре поддържани пътища, тъй като видно от показанията на разпитаните по делото свидетели Асадурян и Димитров, които са служителите на ответното дружество извършили техническия преглед е имало разлика в състоянието на гумите на автомобила, преди да бъде изпитан на стенда и след като е слязъл от него, независимо че тази разлика двамата са определили като незначителна с оглед на обстоятелството, че според тях автомобилът бил технически изправен и с тези разкъсвания по гумите.
Съдът счита, че се доказа фактическия състав на чл. 50 ЗЗД, а именно вреди настъпили от особеностите и характеристиките на вещ собственост на ответника. Справедливото обезщетение за претърпените имуществени вреди от ищеца следва да бъде средната пазарна цена на увредените гуми в размер на 428 лв., като бъде взето предвид тяхното изхабяване която е определена в кредитираната й в тази част от съда съдебно-техническа и оценителна експертиза.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че предявеният иск е напълно доказан и основателен в претендираният след извършеното изменение по чл. 214 ГПК размер от 428 лв.
С оглед изхода на правният спор ответното дружество дължи на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените по делото разноски в общ размер на 873,10 лв. съгласно представения по делото списък с разноски по чл. 80 ГПК. Ръководен от изложеното, Сливенският районен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 50 ЗЗД
„МАРВЕЛ
ОСЪЖДА „МАРВЕЛ
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред СлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: