Р Е Ш Е Н И Е № 230
гр.Кюстендил, 30.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА
АЛЕКСОВА - СТОИЛОВА
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
секретар Светла Кърлова и с
участието на прокурор Йордан Георгиев от ОП Кюстендил, като разгледа
докладваното от съдия Карамфилова КАНД №226/2020г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
Дирекция „Инспекция по труда“ -
Кюстендил, ул.“Гладстон“ №35 обжалва решение №231/15.07.2020г. на КРС,
постановено по АНД №479/2020г., с което е отменено НП №10-0000964/10.12.2019г.
на директора на Д“ИТ“ - Кюстендил. Развиват се съображения за незаконосъобразност
на съдебния акт, представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2
от НПК. Иска се обезсилване на
въззивното решение и да се прекрати делото, поради недопустимост на въззивната
жалба, алтернативно - да се отмени решението на районния съд и да потвърди НП.
Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът чрез пълномощника
изразява в писмен отговор становище за неоснователност на жалбата. Не се
претендират разноски.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба и правилност на
първоинстанционното решение.
Предмет
на касационно оспорване е решение на КРС №231/15.07.2020г., постановено по АНД
№479/2020г., с което е отменено НП
№10-0000964/10.12.2019г. на директора на Д“ИТ“ – Кюстендил. „Е.т.“ ЕООД ***, на основание
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ е санкционирано като му е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лв.
КРС е отменил НП като
незаконосъобразно, като е формирал мотиви за допустимост на въззивната жалба и
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с издаване и
връчване на АУАН.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната
проверка по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност на
оспореното решение на КРС. Същото обаче е недопустимо по следните съображения:
Производството пред въззивния съд е започнало по жалба на „Е.т.“ ЕООД ***0-0000964/10.12.2019г. на директора на Д“ИТ“
– Кюстендил. Дружеството е привлечено към административнонаказателна
отговорност, за това че в периода от 14.09.2018г. до 05.08.2019г. в качеството
на местен работодател по см. на §1, т.11 от ДР ЗТМТМ, е ползвал работна сила,
предоставена от Е.А.– гражданин на Република Северна Македония, без издадено
разрешение за работа от Агенция по заетостта. За нарушение на чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ е съставен АУАН №10-0000964/02.09.2019г., а въз основа на него е издадено
оспореното НП №10-0000964/10.12.2019г. Върху НП е отбелязано, че съгласно
чл.58, ал.2 от ЗАНН и тъй като
нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а нов неизвестен, същото
да се счита връчено на 28.01.2020г. Като доказателство за търсене на нарушителя
на адреса на управление е представен Констативен протокол от 28.01.2020г., от
съдържанието на който се установява, че служители на Д“ИТ“ – Кюстендил при
посещение на адреса на управление *** са констатирали, че на този адрес няма
обект, седалище или адрес на управление на „Е.т.“ ЕООД, както и че не е отрит
управителя или друго лице, което да го представлява.
Настоящият
касационен състав констатира недопустимост на обжалваното решение. Налице е
произнасяне по недопустима въззивна жалба, тъй като същата е подадена след
преклузивния срок за съдебно оспорване по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Неправилни са
изводите на КРС за неприложимост на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, досежно
датата на връчване на НП. Предприетият от наказващият орган начин на връчване
на НП покрива изискването по чл.58, ал.2 от ЗАНН за надлежно търсене на
нарушителя на адреса по седалище и управление. Това търсене следва да се
осъществи от наказващият орган и да се обективира в писмена форма с посочване
на дата на действието, осъществилото го длъжностно лице/лица от структурата на
наказващия орган/ и резултатът от ненамирането на лицето с причините за това,
за да може да се осигури правото на нарушителя да възрази и се защити срещу
тези факти. За приложението на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е необходимо
наличие на две предпоставки – 1.нарушителят да не е намерен на посочения от
него адрес и 2.новият адрес да е неизвестен. По делото е налице надлежно
установяване на предпоставките с оглед представения КП от 28.01.2020г., поради
което НП е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Законът не изисква
продължително търсене на адреса на управление, нито посочване на час. И след като НП се
смята за връчено на 28.01.2020г., а жалбата е депозирана на 18.03.2020г. /вж.
печат на КРС за получаване по пощата/, то тя се явява просрочена, поради
изтичане на седемдневния срок за оспорване по чл.59, ал.2 от ЗАНН. На това
основание тя се явява процесуално недопустима. Налице е отрицателна процесуална
предпоставка за упражняване право на жалба, определяща недопустимостта на постановения
въззивен съдебен акт.
Изводът
на касационната инстанция за недопустимост на решението на КРС прави
безпредметно обсъждането на доводите на касатора за неговата неправилност.
С
оглед гореизложеното КАС ще обезсили въззивното решение и ще прекрати
производството по АНД №479/2020г. по описа на РС - Кюстендил.
Съдът на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН /редакцията на правната
норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ във вр.с чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ съдът присъжда в полза на Д„ИТ“ – Кюстендил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., платимо от касатора.
Воден от горното и на основание
чл.221, ал.3 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение №231/15.07.2020г. на Кюстендилския районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по АНД
№479/2020г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: