МОТИВИ по НЧХ дело №
126/2018г. по описа на РС Етрополе
Повдигнато е обвинение от К.Д.К.
*** срещу подс.М.Д.К. ***, за това, че в писмо от
25.04.2017г. до К.Д.К. *** е казала нещо унизително за честта и достойнството
на К.Д.К. *** – „живеете като клошари“, „фалшиво
семейство“, „мърляч“, „мързел“, „сега ще си ядете лайната, които изсрахте,
защото сте безмозъчни същества“ - престъпление по чл.146 ал.1 от НК.
Повдигнато е обвинение и
от Е.В.К. *** срещу подс. М.Д.К. ***, за това, че в
писмо от 25.04.2017г. до К.Д.К. *** е казала нещо унизително за честта и
достойнството на Е.В.К. *** – „дебелогъзо русо
джудже“, „с крака на петниста хиена“, „завистлив нрав“, „бедно и лакомо“ и
„сега ще си ядете лайната, които изсрахте, защото сте безмозъчни същества“ - престъпление
по чл.146 ал.1 от НК.
Съдът прие за съвместно
разглеждане в наказателното производство предявените от тъжителите К.К. и Е.К. граждански искове срещу подс.К.
за заплащане на всеки един от тях на сумата от 7000.00 лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 25.04.2017г. до окончателното изплащане.
В съдебно заседание
тъжителите К.К. и Е.К., лично и чрез пълномощника си адв.К. Н. поддържат повдигнатите обвинения срещу
подсъдимата, като доказани, както от обективна, така и от субективна страна.
Твърди, че изложеното в писмото от подсъдимата не представлява упражняване на
едно право на лично мнение и неговото разпространение на свобода на изразяване,
защото те надхвърлят общоприетия морал, влизат в конфликт с тях и от тази
гледна точка не са допустими при нормално човешко общуване. Обективно те водят
до засягане на честта, доброто име и достойнството на тъжителите. Твърдят, че
деянията са извършени при пряк умисъл на вината, тъй като подсъдимата е добре
образован човек, несъмнено разбира значението на тези думи и изрази и очевидно
е целяла засягането на честа и достойнството на своите роднини. Предоставят на
съда да определи размера на следващото се наказание. Молят да се уважат
предявените срещу подсъдимата граждански искове, в справедлив според съда
размер.
Подс.М.К.,
лично и чрез защитника си адв.Г.Д., моли да се постанови
присъда, с която да бъде призната за невиновна в извършване на деянията, за
които й е повдигнато обвинение с тъжбата. Твърди, че престъплението по чл.146
ал.1 от НК е специфично и доста сложно от правна и фактическа страна. При
установяването на такова престъпление следва да се отчете тънката граница между
това изпълнително деяние и защитеното от законите и Конституцията право на
мнение, право на негативна критика, било спрямо институции, било спрямо отделни
лица.Твърди, че от обективна страна не може
да бъде предмет на престъплението „обида“, твърдения и изрази, в които се
съдържа информация за конкретни факти, обективни данни, които подлежат на
проверка. Необходимо е инкриминираните изрази да изхождат лично от дееца, т.е.
той да дава своя личностна оценка, а не да възпроизвежда нещо, което той е чул
от другиго и което е унизително за честа и достойнството на пострадалите.
Твърди, че в подкрепа на становището им е и заключението на вещото лице д-р С.С. по назначената съдебно-психиатрична експертиза, в което
се установява, че подсъдимата има проблем, който е свързан с една фиксация към отношенията й с нейния брат и неговото
семейство.
Съдът след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е безспорно
установено, че отношенията между подсъдимата и частните тъжители са били
изключително влошени от 2016г., като подсъдимата е сезирала различни органи и
институции и е писала множество жалби срещу частния тъжител, заради притежавани
от тях кучета, а така също и с оглед имотни спорове. Това е довело до изостряне
на конфликта и до вербална и дори физическа агресия между страните.
Съдът намира, че в писмо
с клеймо от 20.04.2017 година, автора на същото е изразил своята лична негативна
оценка за поведението на частните тъжители, досежно данните да наличие на
имот в режим на съсобственост между страните и поети от страна
на подсъдимото лице активни действия по управление на
същия. По своята същност
мнението не съставлява конкретна информация за фактите,
а изводи и оценки за тяхното евентуално
съществуване, притежаващи субективен характер с практическа недоказуемост, досежно неговата истинност. Основната функция на правото
на изразяване на мнение и неговото
разпространение – писмено или устно, чрез
звук, изображение или по друг
начин, регламентирано в Конституцията на Р България,
е да служи като средство за
изява на човешката личност, за нейното развитие
и за защита на достойнството й, доколкото същото е основополагаща ценност във всяко демократично
общество /в този смисъл решение № 7 от 04.04.1996г. по
к.д. № 1/1996г. на Конституционния съд на Република България/.
Частен случай на правото
на мнение е и упражняването на правото на негативна
критика, което също е фундаментално и се ползва със
закрила. В случая не са използвани
неправомерни и генерално неприемливи от гледна точка на
господстващия в обществото морал изразни средства,
които да засягат честта и достойнството на тъжителите, поради което тази деятелност
не разкрива признаци на извършено
престъпление "обида"
по смисъла на чл.146 ал.1 от НК.
Необходимо е да се отбележи, че
поначало прагът на накърнимост на личното достойнство
и чест представлява сложна психологична величина,
като нейните параметри се определят
от темперамента, степента на личностната
самооценка в позитивен или негативен план,
взаимоотношенията между автора и адресата на обидата и средата
на общуване, в която се намират.
От тази гледна точка
изразите, за които се твърди,
че субективно са унизили частните
тъжители, подлежат на съпоставка и обективна преценка, доколко са допустими от
господстващия в обществото морал и установените нравствени норми за нормално човешко
общуване. При стриктното
спазване на визирания обективен критерий съдът намира, че употребените от подсъдимата М.К. изрази не изпълват признаците
на конкретен престъпен състав. Налице е упражняване на персонална критика на определени субективни
недостатъци на нейния адресат, за което не
съществува законова забрана. Упражнената негативна критика
се основава на общовъзприети изразни средства и езикови форми, които сами по
себе си не
накърняват чувството за чест и достойнство
на нейния адресат.
Установява се, че в конкретния случай са използвани изразни
средства, които обективно не могат
да доведат до засягане на
честта, достойнството и доброто име на
тъжителите в обществото. Европейското законодателство гарантира свободата да се отстоява
мнение, да се получават и разпространяват информация и идеи като същите
заемат специално място сред правата,
предвидени в Конвенцията. В
тази връзка Съдът в Страсбург последователно е поддържал, че свободата
на изразяване представлява един от най-важните фундаменти на демократичното
общество и едно от основните условия
за неговия прогрес и изявата на всеки. Налице е и практика
на ВКС, че позорността на определени обстоятелства не може да
се извежда от субективния прочит, от оценъчни
съждения, от изводи и определен начин на мислене
на други лица, тъй като
това е психически процес, който не
може да се
инкриминира, имайки предвид, че резултатите
от него са
нееднозначни и неподлежащи на доказване /в този смисъл решение
№ 80 от 09.03.1998 г. по н.
д. № 766/1997 г., II н. o. на ВКС/.
От
друга страна по безспорен начин се установи, че процесното
писмо е адресирано само до тъжителя К., брат на подсъдимата, но не и до
неговата съпруга – тъжителката Е.К.. Следователно към тъжителката изобщо няма
изрази и думи отправени лично до нея в писмото.
Не
се установи от събраните по делото доказателства от изложеното в писмото
тъжителите да са претърпели неимуществени вреди.
Описаната
фактическа обстановка съдът възприе от показанията на разпитаните свидетели Й.Ю.,
Е.К., заключението на вещото лице д-р С. по назначената съдебно-психиатрична
експертиза, както и от приложените писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че не е доказано от
обективна и от субективна страна подсъдимата да е извършила повдигнатите й две
обвинения за извършени престъпления по чл.146 ал.1 от НК.
С оглед на горното съдът постанови присъда, с
която призна подсъдимата за невиновна в извършване на посочените в тъжбата
престъпления.
С
оглед изхода на делото в наказателната част, съдът намира, че предявените
граждански искове са неоснователни, поради което ги отхвърли.
Съдът
осъди тъжителите да заплатят на подсъдимата направените по делото разноски, всеки един от тях в размер на по 550.00
/петстотин и петдесет/ лева.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: