Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 23.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 25 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** против Н.Д.Н. с ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за установяване съществуването на следните вземания на ищеца спрямо
ответницата : сумата от 2 971,84лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със
законната лихва от 22.02.2019г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в
размер на 402,61лв. за периода от 14.09.2016г. до 12.02.2019г.; сумата от
44,40лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от
22.02.2019г. до изплащане на вземането; мораторна лихва в размер на 7,50лв. за
периода от 01.03.2016г. до 12.02.2019г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.03.2019г. по ч.гр.д.№***.
Твърди се, че ответницата, като собственик на топлоснабден
имот в ***, е клиент на топлинна енергия
за битови нужди по смисъла на §1, т.2а от Закона за енергетиката и че за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. не е погасила своите задължения към
ищцовото дружество за процесния топлоснабден имот, като начислената за този
период сума за ползвана топлинна енергия възлизала в размер на
2 971,84лв., както и 44,40лв. за услуга за дялово разпределение. Сочи се,
че сградата – етажна собственост, в която се намира топлоснабдения имот е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „Т.с.” ЕООД. Навеждат се доводи, че въз основа на чл.139 от ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.139 а ЗЕ. Съгласно чл.155,
ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлоснабдения имот били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски и след края на отоплителния сезон били изготвяни
изравнитерни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата - „Т.с.” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.71 от Наредба №2/28.05.2004г.
за топлоснабдяването и Наредба №16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от ОУ, дължимите месечни суми
за ТЕ следвало да се заплащат в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасяли и поради неплащане на датите на падеж, ответниците дължали
лихва за забава, изчислявана върху неплатената стойност на топлинната енергия в
размер на 402,61 лв. за периода от 14.09.2016г. до 12.02.2019г. и върху цената
на услугата за дялово разпределение в размер на 7,50лв. за периода от
01.03.2016г. до 12.02.2019г.
Излага се, че процесните суми били претендирани по реда
на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №***, в което била издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, но при наличие на основанията по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на заявителя за предявяване на
иск за установяване на вземанията му.
Като следствие от изложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на
ищеца срещу ответницата, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д. №***.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответницата Н.Д.Н. с ЕГН ********** са редовно връчени преписи от исковата молба и
доказателствата, но не е постъпил в срок писмен отговор на исковата молба.
Ответницата не се явява и не се представлява от упълномощен процесуален представител в о.с.з., за което е
редовно призована. Не е направила и искане делото да се разглежда в нейно
отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира,
че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът
констатира, че на страните са указани последиците от неспазване сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както и че предявените
искове, предмет на делото са вероятно основателни с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства. Поради
това, съдът намира, че са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид
горното следва да бъде постановено неприсъствено
решение, с което се уважат исковите претенции.
По въпроса за разноските. С
оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се
произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при
съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по
т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 68,53лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с
чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 118,53лв. В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 200,34лв.,
за вещо лице в размер на 250лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено
по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП в размер на 100лв., или общо за исковото
производство 550,34лв. Сторените от ищеца разноски са изцяло дължими, с оглед
изхода на спора и следва да бъдат заплатени от ответницата.
Воден от горното и на основание
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Н.Д.Н.
с ЕГН ********** ДЪЛЖИ
на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** следните
суми: сумата
от 2 971,84лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от
22.02.2019г. до изплащане на вземането; сумата от 402,61лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2016г. до 12.02.2019г.; сумата от
44,40лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.01.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законната
лихва от 22.02.2019г. до изплащане на вземането; сумата от 7,50лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.03.2016г. до 12.02.2019г., за
които е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 05.03.2019г. по
ч.гр.д.№***.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, Н.Д.Н. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 118,53лв., представляваща
деловодни разноски в заповедното производство и сумата от 550,34лв., представляваща
разноски в исковото производство.
Решението е постановено
при участието на „Т.С.”
ЕООД-***, като трето лице – помагач на ищеца „Т.С.”
ЕАД.
Решението
се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на
обжалване.
Да се връчи
неприсъственото решение на страната, срещу която е постановено, като й се укаже
наличието на възможност за отмяна на постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: