ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1776
гр. Бургас, 21.03.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20232120100782 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба (уточнена) на „АПС Б.Б.“
ЕООД, ЕИК: ******, седалище и адрес: гр. *******, против К. И. И., ЕГН **********, за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца
срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания за следните суми, дължими по силата на
Договор за потребителски кредит № 1070640 от 30.04.2018 г.: 2658, 07 лева – главница;
1215,70 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.05.2018 г. до 31.3.2017 г.;
575, 44 лева – обезщетение за забава за периода от 20.08.2018 г. до 20.03.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 3534 от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 6894/2022 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
При извършване на служебната проверка за допустимост на исковата молба съгласно
чл. 130 ГПК съдът констатира, че по заявление на „АПС Б.Б.“ ЕООД против К. И. И. е било
образувано ч. гр. д. № 6894/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, по което в полза на
заявителя против длъжника е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 3534 от 18.11.2022 г. за следните суми: сумата от 2658, 07 лева,
представляваща дължима главница по договор за кредит № 1070640/13.02.2018 г. между
„К.“ ЕАД и длъжника, обезпечен чрез сключен на 13.02.2018 г. договор за поръчителство
между „А.Т.“ ЕООД (поръчител) и „К.“ ЕАД, сумата от 1215,70 лева, представляваща
дължима договорна лихва по договора за кредит за периода от 20.06.2018 г. до 20.04.2020 г.,
сумата от 575,44 лева, представляваща законна лихва за забава за периода от 20.06.2018 г. до
12.03.2020 г. и за периода от 14.07.2020 г. до 23.02.2021 г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 26.10.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и сумата от 117,94 лева съдебно-деловодни разноски – заплатена държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от вземанията.
Налице е разминаване в обстоятелствата, от които се твърди, че произтича вземането,
посочени от заявителя в подаденото заявление по чл. 410 от ГПК и впоследствие отразени в
издадената заповедта за изпълнение, от една страна, и тези, наведени в исковата молба
(уточнена), от друга страна. В първите се сочи, че вземанията произтичат от неизпълнение
на задълженията по договор за кредит № 1070640/13.02.2018 г. С исковата молба се
претендират еднакви по размер вземания, за които се твърди, че произтичат от договор за
1
потребителски кредит със същия номер, но сключен на различна дата – 30.04.2018г. Касае
се за противоречиви и несъвпадащи твърдения досежно момента на сключване на договора
за потребителски кредит, който е неизменна част от фактическия състав на претенцията и
определящ за възникване на конкретното правоотношение. Съществуващото съвпадане в
номера на договора не е достатъчно основание да се приеме, че е налице идентичност на
основанието, тъй като е възможно между страните да са били налице и други облигационни
правоотношения под този номер, но по сключени договори от различни дати. Длъжникът
следва да бъде наясно по кой договор се претендира изпълнение, за да може да реализира
правото си на защита. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
основанието на вземането, чието установяване се иска по настоящото дело, не съвпада с
основанието на вземането, за което е било поискано издаването на заповед за изпълнение.
Предявяването на установителен иск по чл.422 от ГПК на различно основание от
заявеното в заповедното производство е недопустимо. В Тълкувателно решение
№4/18.04.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че правото на иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при
наличието освен на общите, но и на специални процесуални предпоставки за надлежното му
упражняване. Предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането по
заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на
вещ – чл. 410, ал. 1 от ГПК. Вземането на кредитора съответства на задължението, което
длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл. 412, т.6 от ГПК. В
производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 от ГПК, не намират
приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за изменение на
основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането
по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз
основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. В този смисъл са още Решение №108 от
5.06.2017г. на ВКС по т.д.№1270/2015г., II т.о., по реда на чл.290 от ГПК; Решение №281 от
6.01.2016г. на ВКС по гр.д.№1589/2015г., III г.о., ГК, което е допуснато до касация по
следния въпрос: на кои обстоятелства се основа исковата молба по чл.422 от ГПК, следва ли
да е налице идентичност на основанието, заявено в заповедното производство, допустимо ли
е уточняването му от ищеца, допустимо ли е ищецът да го измени в исковия процес.
Гореизложеното дава основание да се приеме, че установителният иск по чл.422 във
вр. с чл.415 от ГПК е пряко обвързан със заповедното производство по чл.410 и сл. от ГПК и
има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявеното в заповедното
производство. Преценката за идентичност между страните и предмета на заповедта за
изпълнение и установителния иск следва да бъде извършена от съда, сезиран с иска по чл.
422 от ГПК, съобразно обстоятелствата, въведени от страна на заявителя – ищец. Заявените
основание и петитум в исковата молба следва да се припокриват с тези в заявлението, като
безспорно е необходимо да е налице идентичност освен между субектите на
правоотношението, така и между фактите, от които произтича претендираното субективно
право.
Дори да се приеме, че в подаденото заявление е била допусната техническа
грешка при посочване на датата, на която е сключен договорът, то последиците от тази
грешка следва да се понесат от заявителя, който не е навел в заявлението твърдения,
съобразени с действителното фактическо положение, но въз основа на които съдът е
издал заповед за изпълнение срещу ответника. Недостатъкът може да бъде отстранен чрез
предявяване на осъдителен иск за процесната сума, който няма да е обвързан от заповедта за
изпълнение.
Съгласно т. 13 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС,
издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, респ. чл.415,
ал.1 от ГПК, с изключение на случая на прекратяване на производството по делото при
2
сключена съдебна спогодба или ако исковият съд приеме, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила. Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.410,
съответно по чл.417 от ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 от ГПК при
прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 от
ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
Ето защо следва да бъде обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3534 от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 6894/2022 г. по описа на
Районен съд – Бургас.
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 5369/08.02.2023 г. на „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК:
******, седалище и адрес: гр. ********, против К. И. И., ЕГН **********, и
ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея производство по гр. д. № 782/2023 г. по
описа на Районен съд – Бургас.
ОБЕЗСИЛВА издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК № 3534 от 18.11.2022 г. по ч. гр. д. № 6894/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3