№ 3376
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20213110117989 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ..., срещу Д. Т. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ..., бл. ..., ет. ..., ап. ..., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 709,11 лева, представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК
услуги за периода от 21.02.2018 г. до 23.05.2019 г. по партида с абонатен № *******, за
обект на потребление, находящ се на адрес: гр. В., ул. ..., бл. ..., ет. ..., ап. ..., за която сума в
общ размер са издадени фактури в периода 28.02.2019 г. - 27.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 164,00 лева, представляваща
сбор от обезщетения за забава върху отделните главници в общ размер от 709,11 лева,
начислено за периода от 30.03.2019 г. до 10.09.2021 г., в който не е включен периодът от
13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 4970/15.09.2021 г. по ч. гр. д. № 13318/2021 г. по описа на
Районен съд - Варна, 52-ри състав.
По твърдения в исковата молба ищцовото дружество, в качеството си на ВиК
оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, предоставя ВиК услуги на ответника Д. С. за имот, находящ се на
1
адрес: гр. В., ул. ..., бл. ..., ет. ..., ап. ..., отчитани по партида с клиентски № *******
(включващ задълженията на партида с абонатен № ******* и задълженията на партида с
абонатен № *******). Излага се, че за периода от 21.02.2018 г. до 23.05.2019 г. ответникът
дължи главница в общ размер от 709,11 лева, представляваща стойността на служебно
начислени кубици вода съгласно Общите условия на ВиК оператора и Наредба №
4/11.09.2004 г. на МРРБ. Сочи се, че ответникът не е оспорил чрез писмено възражение
вземанията на ищеца в срока по чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4/11.09.2004 г. на МРРБ. Излага
се, че съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите Общи условия, потребителят изпада в забава с
изтичане на 30-дневен срок от фактуриране на задължението, с оглед на което за периода от
30.03.2019 г. до 10.09.2021 г., в който не е включен периодът от 13.03.2020 г. до 09.04.2020
г., ответникът дължи и мораторна лихва в общ размер на 164,00 лева. Поради неплащане на
задълженията, ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което по ч.
гр. д. № 13318/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, в негова полза е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 41 ГПК, като на основание
чл. 415, ал.1 ГПК същият е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си по заповедта, предвид оспорването й от длъжника с възражение по чл. 414
ГПК.
Настоява се за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Т. С. е депозирал отговор на исковата молба, в
който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва
обстоятелството, че е собственик на процесния имот - обект на потребление, но оспорва
дължимостта на претендираните суми с аргумента, че имотът е необитаем повече от 5
години. Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност с оглед изтекъл 3-
годишен срок преди датата на депозиране на заявлението за издаване на процесната заповед
за изпълнение в съда.
Настоява за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание ищецът „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД се
представлява от юрисконсулт С. С.. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът Д. Т. С. не се явява, не се представлява.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Разпореждане № 16862/15.09.2021 г. по ч. гр.д. № 13318/2021 по описа на РС –
Варна, 52-ри състав, съдът е постановил да се издаде Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в полза на „Водоснабдяване и канализация – Варна“ ООД срещу
длъжника Д. Т. С., ЕГН **********, за следните суми: сумата от 726,30 лева,
представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от 28.07.2009 г. до
23.05.2019 г. по партида с абонатен № *******, за обект на потребление, находящ се на
адрес: гр. В., ул. ..., бл. ..., ап. ..., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 14.09.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 11,18 лева, представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК
услуги за периода от 24.10.2007 г. до 21.09.2016 г. по партида с абонатен № *******, за
обект на потребление, находящ се на адрес: гр. В., ул. ..., бл. ..., ап. ..., ведно със законната
2
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 184,07 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 726,30 лева, начислено за периода от 26.09.2009
г. до 10.09.2021 г., в който не е включен периодът от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.; сумата от
8,75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 11,18 лева, начислено
за периода от 26.02.2012 г. до 10.09.2021 г., в който не е включен периодът от 13.03.2020 г.
до 09.04.2020 г.; както и сумата от 75 лева, представляваща сторени в производството
разноски за заплатена държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева.
Срещу издадената Заповед № 4970/15.09.2021 г., длъжникът е депозирал възражение
с вх. № 44192/15.11.2021 г., в рамките на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.
В законоустановения едномесечен срок ищцовото дружество депозира настоящата
претенция само по отношение на сумите по фактури за периода от 28.02.2019 г. до
27.05.2019 г. за абонатен № *******.
Безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че ответникът Д. Т. С. е
собственик на процесния обект на потребление, находящ се на адрес: гр. В., ул. ..., бл. ..., ет.
..., ап. ....
Представени по делото са Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД.
Утвърдените, считано от 01.01.2019 г., цени на водоснабдителните и
канализационните услуги, предоставяни от ищцовото дружество, се установяват от извадка
от Решение № Ц-20 от 28.12.2018 г. на КЕВР. Представени са и фотокопия от два
ежедневника с публикувани обяви за същите.
Видно от Справка за недобора от 28.02.2019 г. до 27.05.2019 г. на частен абонат №
******* с титуляр Д. Т. С., клиентски № *******, за обект с адрес: гр. В., ул. ..., бл. ..., ет. ...,
ап. ..., служебно начислени са сумата от 706,00 лева с вкл. ДДС - главница за периода
21.02.2018 г.- 21.02.2019 г. по фактура **********; сумата от 3,11 лева - главница за
периода 21.02.2019 г. - 23.05.2019 г. по фактура **********; сумата от 163,36 лева - лихва
върху главницата от 706,00 лева; сумата от 0,64 лева - лихва върху главницата от 3,11 лева.
Посочено е, че лихвите са изчислени към дата 10.09.2021 г.
В протокол № 35/21.02.2021 г. за проверка по заявление за висока консумация по общ
водомер в жилищна сграда на ул. ...№ ..., е отразено, че до водомер с аб. № ******* - Д. С. -
ап. ..., не е осигурен достъп за извършване на визуален отчет и оглед на водомерното
положение.
Видно от Констативен протокол № 33/21.02.2019 г., в същия е отразено, че е изготвен
от длъжностните лица на ВиК оператора на основание ОУ на „ВиК - Варна“ ООД, както и
на чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г., поради отказ на потребител аб. № ******* да осигури
достъп за извършване на отчет за периода от 23.07.2018 г. до 21.02.2019 г. Протоколът е
подписан от един свидетел, посочен с две имена И. Ж..
В неподписано от потребителя извлечение от партидата по аб. № ******* с
потребител Д. С. са отразени показания на водомер № 20069 на адрес: ул. .... № ..., ап. ..., от
дати 20.04.2010 г., 21.02.2018 г. и 21.02.2019 г.
От уведомително писмо № ********** за изтекла валидност на метрологична
проверка на индивидуален водомер, е видно, че същото е изпратено от „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД до Д. С., аб. № *******, на 21.02.2019 г.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че за процесния период от 21.02.2018 г. до 23.05.2019 г. за абонатен № *******
от ищцовото дружество са издадени само две фактури: фактура № ********** от 28.02.2019
г. - за периода от 21.02.2018 г. до 21.02.2019 г., на стойност 706,00 лева, и фактура №
3
********** от 27.05.2019 г. - за периода от 21.02.2019 г. до 23.05.2019 г., на стойност 3,11
лева, като сборът от начислените суми е 709,11 лева. Вещото лице изчислява лихвите за
забава върху горните суми към дата 10.09.2021 г. съответно на 175,51 лева - върху
главницата от 706,00 лева, и 0,70 лева - върху главницата от 3,11 лева, като сборът на
лихвите възлиза на 176,21 лева. Съгласно заключението, общата сума от главници и лихви
възлиза на 885,30 лева. Посочено е, че според справката за недобора на частен абонат №
******* към 10.09.2021 г. и справката за облога и плащанията на частен абонат № ******* ,
по процесните фактури не е налице плащане. При справка на сайта на „Водоснабдяване и
канализация - Варна“ ООД за абонатен № *******, експертизата констатира, че не е налице
отразяване на плащане по процесните фактури към датата на заключението - 25.09.2022 г.
Горната фактическа установеност, отнесена към приложимите правни норми, налага
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м за
период, който се определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца. С
ал. 2 на същия член е уредено, че когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг от
един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана вода,
определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените съответни периоди
на предходната година. В чл. 23, ал. 1 от ОУ на ищеца „Водоснабдяване и канализация -
Варна“ ООД е конкретизирано, че показанията на водомерите на битовите потребители се
отчитат с точност до 1 куб. м за период не по-дълъг от 3 месеца, като в ал. 3 е посочено, че в
междинните периоди между два отчета ВиК операторът ежемесечно начислява количество
изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от предходните два
отчета.
Чл. 35, ал. 4 от Наредбата и чл. 24, ал. 3 от ОУ предвиждат, че при невъзможност за
отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия представител,
потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време извършването
на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. Санкцията за
неизпълнение на горното е уредена в чл. 35, ал. 6 от Наредбата - при отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора за отчитане на показанията на водомера,
разходът на вода се изчислява служебно по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при непрекъснато изтичане на водата със
скорост 1 м/с за периода до предишен реален отчет. Чл. 49 от ОУ възпроизвежда горната
норма с уточнение, че начисляването се извършва въз основа на 6-часово потребление и за
период не по-дълъг от 6 месеца. В чл. 24, ал. 4 от същите е посочено, че санкцията се налага
както при отказ на потребителя за осигуряване на достъп до водомера, така и при
неосигуряване на достъп повече от една година, след съставяне на протокол от
длъжностното лице на оператора, подписан от него и от поне един свидетел. Съгласно чл.35,
ал.5 от Наредбата, длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните
граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни лица на
оператора.
Видно от материалите по делото, Констативен протокол № 33/21.02.2019 г. за отказа
на потребител с аб. № 726754 да осигури достъп за извършване на отчет за периода от
23.07.2018 г. до 21.02.2019 г. е съставен и подписан на последната дата, като въз основа на
него ищцовото дружество е начислило процесната сума по фактура №
**********/28.02.2019 г.
В случая горецитирания протокол не съдържа изискуемите реквизити – посочени са
само две имена на свидетеля, вместо изискуемите такива, предвидени в чл. 24, ал. 4 от ОУ и
най-вече в чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4 от 2004 г., а именно трите имена, единен граждански
4
номер и адрес.
Отделно настоящият съдебен състав счита, че от представените по делото
доказателства не може да бъде формиран извод за наличие на предпоставки за съставяне на
цитирания Констативен протокол, съответно за законосъобразно начисляване на сумата по
фактура № **********/28.02.2019 г.
Видно от протокол № 35/21.02.2021 г. за проверка по заявление за висока консумация
по общ водомер в жилищна сграда на ул. ...№ ..., в същия е отразено, че до водомер с аб. №
******* - Д. С. - ап. ..., не е осигурен достъп за извършване на визуален отчет и оглед на
водомерното положение, а не че потребителят е отказал достъп. С цитираните по-горе
норми на Наредба № 4/14.09.2004 г. и Общите условия на ищеца еднократното
неосигуряване на достъп за отчет на водомера от страна на потребителя не се приравнява на
отказ на същия да осигури такъв достъп – в тях изрично е посочено, че на потребителя в
такъв случай се предоставя едногодишен срок за организиране на реален отчет. От датата на
процесната фактура – 28.02.2019 г. е видно, че такъв срок в случая не е предоставен;
фактурата е издадена една седмица след неосигуряването на достъп.
Не се установява и хипотезата на чл. 24, ал. 4 от ОУ - служебното начисляване да е
извършено поради неосигуряване от страна на ответника на достъп за отчет за времето от
една година преди 21.02.2019 г. Видно от представената от ищцовото дружество справка за
недобора, за времето от 21.02.2018 г. до 19.02.2019 г. същото е издало една фактура за
количество потребена вода по абонатен № *******. Последното се установява и от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза – по
партидата на ответника не са начислявани ежемесечни суми за потребление, въпреки
императивните разпоредби на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. и чл. 24, ал. 1
от ОУ на ищеца. Дати на междинни отчети или служебно начисляване на суми между
21.02.2018 г. и 19.02.2019 г. не са отразени и в неподписаното от потребителя извлечение от
партидата по аб. № *******. От изложеното може да бъде формиран обоснован извод, че
операторът през посочения едногодишен период не е изпълнявал задължението си да
организира извършването на такива отчети; не са представени доказателства, които да
установяват изпълнението.
Въз основа на горното, съдът приема, че на ответника не може да бъде вменена
отговорност за неосигуряване на достъп за отчет през посочения едногодишен период,
доколкото не са налице данни за организиране на такива отчети от ищцовото дружество.
С оглед на това, сумата от 706 лева по фактура № **********/28.02.2019 г. е
начислена незаконосъобразно и не се дължи от ответника.
Относно сумата от 3,11 лева по фактура № **********/27.05.2019 г., в исковата
молба е посочено единствено, че същата е начислена служебно, без да е посочено основание
за служебно начисляване. Видно от справката за недобора, в графата и за старо, и за ново
показание е отразено 0. Поради това, съдът формира извод за недължимост на сумата по
горепосочената фактура.
При така установената недължимост на претендираните суми по главниците,
недължими са и начислените като лихва за забава суми. Предявените искове са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Само за допълнение, дори ако исковете бяха доказани по основание, на отхвърляне
би подлежала сумата, начислена за периода от 21.02.2018 г. до 14.09.2018 г., предвид
настъпила погасителна давност. Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
5
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В мотивите на решението е посочено, че вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества също съдържат изброените признаци на
понятието, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях
се прилага тригодишна давност.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ответника, но същият не е
претендирал такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. ..., срещу Д. Т. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. В., ул. ..., бл. ..., ет. ..., ап. ..., обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 709,11 лева, представляваща незаплатена стойност на ползвани ВиК
услуги за периода от 21.02.2018 г. до 23.05.2019 г. по партида с абонатен № *******, за
обект на потребление, находящ се на адрес: гр. В., ул. ..., бл. ..., ет. ..., ап. ..., за която сума в
общ размер са издадени фактури в периода 28.02.2019 г. - 27.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 14.09.2021 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 164,00 лева, представляваща
сбор от обезщетения за забава върху отделните главници в общ размер от 709,11 лева,
начислено за периода от 30.03.2019 г. до 10.09.2021 г., в който не е включен периодът от
13.03.2020 г. до 09.04.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 4970/15.09.2021 г. по ч. гр. д. № 13318/2021 г. по описа на
Районен съд - Варна, 52-ри състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6