Р Е
Ш Е Н
И Е № 260014
гр.Враца, 14.02.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
Търговско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на 18.01.2022г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА П.ПЕТРОВА
при участието на
секретаря Виолета Вълкова
като разгледа
докладваното от съдията Пенка П.Петрова
търговско дело № 20 по описа за 2021година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Б.М.Ц., чрез пълномощника му адвокат И.Ж. от САК, е депозирал
искова молба с искане да се осъди ЗД "БУЛ
ИНС" АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, да му заплати сумата от 30 000.00 лв., представляващи
застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
настъпили в следствие на ПТП от 07.04.2020 г. , ведно със законната лихва върху
присъдената сума от 14.07.2020 г. - датата на постановения отказ от страна на
ответника до окончателното изплащане на обезщетението; както и направените
разноски по делото.
Ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер.
На основание чл.220 ГПК, като трето
лице-помагач на страната на ответника ЗД "БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *** е
конституран П.Е.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***. Същият
не е заявил становище по иска.
Предявените
обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432, ал.1
от КЗ във връзка с чл. 45 и чл.
52 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и изслушани две
експертизи - съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
В исковата молба се твърди, че на 07.04.2020г., около
02:35, в с. Бутан, обл. Враца, по ул. "Петър Костов" П.Е.К.
управлявал л.а. "Опел Астра" с peг. № М *** ВР, с посока на движение от с. Гложене към
с.Бутан, като заедно с него в автомобила пътували Б.М.Ц. и Р. Д. М.. Движейки се по път III-101,
км. 84+376 водачът на лекия автомобил, при опит
за десен завой, към центъра на с.
Бутан, поради управление с несъобразена с
пътните условия скорост, загубил
контрол над управлението на автомобила, вследствие на което същият напуснал
пътното платно вляво по посоката си на движение, преобърнал се няколко пъти и
се установил извън платното за движение. Посочва се, че за настъпилото ПТП
били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на
РУП - Козлодуй и екип на Спешна Медицинска Помощ. Полицейските служители
съставили констативен протокол за ПТП с пострадали лица №288р-4331/07.04.2020г.
и било образувано ДП №110/2020г. по описа на РУП –Козлодуй, пр.пр. №274/2020г.
по описа на РП-Козлодуй.
Твърди се, че
вследствие претърпяното произшествие ищецът получил средна телесна повреда, представляваща изкълчване на дясна раменна става - разстройство на здравето, причинило
физически болки, страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30
дни; средна телесна повреда, представляваща фрактура на V ребро вдясно - разстройство на здравето, причинило физически
болки, страдания и ограничение на движенията за период по-дълъг от 30 дни; контузия на дясно коляно - разстройство на здравето,
причинило страдания и ограничение на
движенията за период по-дълъг от 30 дни.
Според изложеното в исковата молба след настъпване на
ПТП, ищецът Б.Ц. е откаран в МБАЛ "Св. Иван Рилски" ЕООД в
гр.Козлодуй в безпомощно състояние, с оплаквания от непоносими болки в травмираните
зони по тялото си. Твърди се, че с цел диагностициране на състоянието му са
били извършени редица прегледи и изследвания, в това число рентгенографии на
дясна раменна става и гръден кош, при което медиците констатирали гореописаните
травматични увреждания.
Поддържа се, че на ищеца е предписано лечение в
амбулаторни условия - прием на медикаменти и наблюдение от специалист. Също
така, с оглед наличните травматични увреждания, са му дадени препоръки за
избягване на всякакви физически натоварвания, с цел ускоряване на оздравителния
процес и постепенното му завръщане към
нормалния ритъм на живот.
Ищецът сочи още, че в следствие ПТП и получените травми е
изпитал силни по интензитет физически болки и страдания както в областта на
гръдния кош, дясното си коляно и рамо, така и предвижванията му са били почти
невъзможни.Твърди, че е започнал да изпитва една постоянна тревожност,
отпадналост, както и чувство, че е безполезен. Наведени са доводи в исковата
молба, че се е нуждаел от почти постоянната подкрепа и съдействие на своите
близки за осъществяването на обичайните си, ежедневн нужди от битов и хигиенен
характер. В допълнение сочи, че е чувствал липса на енергия, като не може да се
концентрира и задържи вниманието си при извършването на каквито и да било
дейности, тъй като в съзнанието му постоянно връхлитало станалото ПТП. Всичко
това го е карало да се чувства непълноценен човек. Поддържа, че и към настоящия
момент, с цел овладяване на болковия синдром приема обезболяващи и
противовъзпалителни медикаменти.
Наведени са и доводи, че получените физически и
емоционални травми, съпътстващите ги болки, страдания, неудобства и затруднения
в ежедневието, се явяват неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от ПТП на 07.04.2020 г. и с оглед справедливостта, те следва да бъдат
репарирани.
Сочи, че към
датата на ПТП л.а. "Опел Астра" с peг. № М *** ВР е
притежавал валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, полица № ***, със срок на действие
от 22.02.2020г. до 21.02.2021г., сключена при ЗД "Бул Инс" АД, поради
което ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по така предявената
претенция.
С оглед разпоредбите на Кодекса за застраховането, с
искане от 30.06.2020г. е била предявена доброволна претенция пред
застрахователното дружество за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществените вреди, търпени от ищеца и е била образувана щета № **********.
С писмо Изх. № НЩ-3938/14.07.2020г., ЗД "Бул Инс" АД са поискали представяне
на допълнителни документи, с които ищеца поддържа, че не е разполагал, поради
което е бил уведомен от застрахователя, че не е налице правно основание за
заплащане на застрахователно обезщетение. В тази насока ищецът обосновава
правния си интерес от предявяване на настоящата претенция да бъде осъден
ответника да му заплати сумата в размер на 30 000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП от 07.04.2020г., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от 14.07.2020 г. - датата на постановения отказ от
страна на ответника до окончателното заплащане на обезщетението; ведно с
направените в производството разноски.
В указания от закона срок от ответната страна ЗД
"Бул Инс"АД с ЕИК ***, чрез пълномощника си адв.А.И.,
преупълномощен от адв.М. Г., е депозиран писмен
отговор, с който предявените искови претенции са оспорени по основание
и размер. Оспорва да е причинен деликт от страна на водача на
л.а."Опел" с рег. №М***ВР-П.К., както и оспорва механизма на ПТП,
като се поддържа, че представените по делото доказателства нямат установителен
характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено доказателство за
механизма, което ангажира ищецът е съставения по случая Констативен протокол за
ПТП, който не се ползва с материална доказателствена сила в частта
"Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото няма данни длъжностното
лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Сочи се, че без да е
установен механизма на ПТП не може да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение
не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Оспорва се иска и по размер. Твърди се, че претенцията
не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата. Наведени са
доводи, че ищеца Б.Ц. на 07.04.2020г. е бил участник в ПТП, като пътник в
самокатастрофирал лек автомобил, но от представената медицинска документация не
се удостоверява твърдените телесни увреждания в исковата молба:
-разчитане на рентгеново изследване с дата
13.04.2020г., от МБАЛ "Св.Иван Рилски"ЕООД гр.
Козлодуй-рентгенография на дясна раменна става - няма убедителни данни за
фрактура на костите в областта на дясната раменна става: за фрактура на 5-то
ребро в дясно; по изображенията не може да се определи дали има счупване на
5-то дясно ребро, а за дясната колянна става не личат травматични увреждания.
Ответникът сочи още, че в представения констативен
протокол за ПТП с пострадали лица (Peг. №288р - 4331/07.04.2020г.), Б.Ц. е
записан като пострадало лице с "охлузване на дясна ръка- контузия на дясно
коляно и дясна част на гръден кош".
В тази насока в отговора се твърди, че от представените медицински
данни, твърдението, че вследствие на процесния инцидент Б.Ц. е получил
"Изкълчване на дясна раменна става..." е недоказано, налице е
представено рентгеново изследване от 13.04.20г., без данни за такава травма.
Няма представени данни от извършени прегледи и становища от медицински
специалисти от 07.04.2020г.
Данните от разчитане на рентгеново изследване от
13.04.20г. за счупване на 5-то ребро в дясно, в исковата молба неоснователно е
квалифицирано като средна телесна повреда. В специализираната литература за оценка
тежестта на телесни увреждания, счупването на едно ребро не се определя като
средна телесна повреда (трайно затруднение на движението на снагата - над 30
дни). Счупването на едно ребро има период на възстановяване под 30 дни (около
15-20 дни).
Поддържа се, че вероятно е имало контузия в областта
на дясното коляно, но в никакъв случай възстановителния период не е над 30 дни
(както е представено в исковата молба).
В заключение поддържа, че от представената медицинска
документация изобщо не може да бъде направена преценка какви телесни увреждания
е получил ищеца (освен описаните в констативния протокол повърхностни контузии,
които трябва да бъдат доказани с медицински документи, разбира се). Предвид
изложеното искът се явява неоснователно завишен.
С отговора се прави евентуално възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищеца, той е бил без поставен предпазен
колан и при водач употребил алкохол. Според изложеното в отговора ищецът е могъл
да избегне или ограничи травмите, ако е бил с поставен предпазен колан при
същия механизъм на ПТП, а като се е качил в автомобил управляван от водача
употребил алкохол сам се е поставил в превишен спрямо нормалния риск, който е
бил реализиран. В тази връзка сочи, че на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване.
Оспорва се и
претенцията за лихва. Твърди се, че в случая не е бил постановен отказ от
застрахователя, а са изискани допълнително документи, които ищеца не е бил
представил. Видно от разпоредбите на чл. 498. ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ
предявяването на писмената застрахователна претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите става по реда
на чл. 380 КЗ пред застрахователя. Съгласно нормата на чл. 380, ал. 1 КЗ.
заедно със застрахователната претенция лицето е задължено да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. В чл. 380. ал.
3 КЗ е предвидено, че непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
увреденото лице има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ след изтичането на
срока, в който е следвало да се извърши плащането на застрахователното
обезщетение. С оглед систематичното място на чл. 380 КЗ в Глава тридесет и
шеста "Обща част" от Дял първи "Общи изисквания към всички
договори" на КЗ и препращането на чл. 498, ал. 1 и чл. 496. ал. 1 КЗ към
реда по чл. 380 КЗ. Спрямо увреденото лице, предявило претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, приложение
намира, както правилото на ал. 1 на чл. 380 КЗ установяващо задължение на
увредения за представяне на данни за банковата му сметка, ведно с претенцията
му, така и нормата на ал. 3 на чл. 380 КЗ, уреждаща последиците от неизпълнение
на това задължение - забава на кредитора по отношение на плащането и
произтичащата от това недължимост на мораторната лихва, въпреки забавата на
длъжника, която при този вид застраховка настъпва с изтичането на срока по чл.
497. ал. 1 КЗ.
В срока по чл. 372,
ал.1 ГПК от ищеца Б.Ц. е депозирана допълнителна искова молба, в която е
заявено, че оспорванията на ответника са бланкетни. Твърди се, че воденото по
случая досъдебно производство е приключило, като делинквента П.К. е бил
привлечен като обвиняем от Районна Прокуратура Козлодуй и е внесено в съда
Споразумение между РП-Козлодуй и обвиняемия. Твърди се, че въз основа на
Споразумението е било образувано НОХД № 356/2020 г. по описа на Районен Съд
Козлодуй, като с протоколно Определение от 21.12.2020г., съдът е одобрил
постигнатото споразумение, като е признал подсъдимия за виновен в извършването
на престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и лр. 6, вр. ал. 1, буква
"б", алт. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, като му е наложено
наказание "лишаване от свобода" за срок от 10 месеца, изтърпяването
на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.
Определението на съда е окончателно и е влязло в законна сила веднага.
Според изложеното в
допълнителната искова молба неоснователно е оспорването на размера на исковата
претенция, като се поддържа, че заявения размер се явява справедлив, кореспондира
напълно с получените от ищеца телесни увреждания, периода му на лечение и
възстановяване, както и с изживения стрес.
Оспорва като
неоснователно възражението на ответника за наличие съпричиняване вредоносния
резултат от страна на ищеца, изразяващо се в пътуване без поставен
обезопасителен колан и знание за употреба на алкохол от страна на водача.
За неоснователно
счита и възражението на ответника за претендираната лихва за забава.
Ответникът ЗД "Бул Инс" АД с ЕИК ***, чрез пълномощника си адв.А.И., с депозирания
отговор на допълнителната искова молба поддържа отговора на исковата молба и
всички направени възражения и оспорвания с него.
Твърди се, че ищецът Б.М.Ц. не фигурира в споразумението
по НОХД № 356/2020 г.по описа на PC гр. Козлодуй, като пострадвало лице и не
може да се ползва от разпоредбите на чл. 413 НПК и предпоставките в чл. 300 ГПК.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От
представения препис от констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №288р-4331/07.04.2020г. се установява, че
дежурният при РУ на МВР Козлодуй е посетил настъпилото на 07.04.2020г към 2.38ч
ПТП на път в с. Бутан, обл. Враца, по ул. "Петър Костов" път III-101. В същия за участник едно е
вписано ППС с peг. № М *** ВР марка
Опел модел Астра с
посочени номер на рама и свидетелство за регистрация, собственост и управляван от П.Е.К.
се движи с несъобразена скорост на пътя,
губи контрол и напуска пътното платно. В
протокола е отразено, че при инцидента са пострадали Б.М.Ц. и Р. Д. М.. За Б.М.Ц.
са отразени следните нарянавяния: охлузване на дясна ръка, контузия на дясно
коляно и дясна част на гръден кош.
В
приложеното образно изследване от 13.04.2020г е отразено, че при извършената рентенорафия на
скапула/лопатка/ няма убедителни данни
за фрактура на костите в областта на раменната става, ро данни за фрактура
косте декс.
Представено
е искане, с което ищецът е заявил претенциите
си за заплащане на неимуществени вреди пред ответника "БУЛ ИНС" АД,
която е получена от последния на 30.06.2020г, видно от приложеното Известие за
доставяне.
На
лист 12 от делото е приложено писмо изх.№НЩ-3938/14.07.2020г, с което ответникът е уведомил
ищеца, че към момента на изотвянето на
отовора, "БУЛ ИНС" АД
няма основания да удовлетвори
претенцията му, тъй като не са представени безспорни доказателства относно
виновността на застрахования в
дружеството водач за настъпване на ПТП. Със същото е дал
указания на ищеца да представи определени доказателства.
С допълнителната
искова молба ищецът е представил Протокол за оглед на пътнотраспортно местопроизшествие и албум. Представен е и Протокол №260015 от 21.12.2020г на РС
Козлодуй, в който е одобрено споразумение
между РП Козлодуй и обвиняемия П.Е.К.
и неговия защитник адв. А. А. от АК
Монтана. В същия е отразено, че П.Е.К. се признава за виновен в умишлено
извършване на престъпление по чл.343,
ал.3, пр.1 и пр. 6, вр. с ал.1 буква „б”, ал. 2 вр. чл.342, ал.1, пр. 3 НК вр.
с чл. 21 ал.1 от ЗДвП, а именно, че на 07.04.2020г около 2,35ч в село Бутан, движейки се от с. Гложене към с. Бутан, общ. Козлодуй, на
ул. „Петър Костов”/ път III-101 км.
81376,8/, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Опел Астра" с peг. № М *** ВР, негова
собственост, нарушил чл. 21 , ал.1 от
Закона за движение по пътищата, който гласи „При избиране на скоростта
на движение на водача на пътното
превозно средство е забранено да превиава 50 км. в час за населено място, когато пътното превозно средство е категория
В”. Движейки се скорост 124 км. в час,
поради което е изубил напречна
устойчивост и се преобърнал в левия банкет на платното за двжение, като по
непредпазливост причинил на Р. Д. М. от с. Бутан средна телесна повреда,
изразяваща се травматично разкъсване на черния дроб с кръвоизлив в
коремната кухина и разкъсване на връзки
в коремната кухина, които са му причинили
разстройство на здравето, временно опасно за живота, като деянието е
извършено в пияно състояние и деецът е избягал от местопроизшествието.
По
делото са допуснати и изслушани две експертизи: съдебно медицинска и комплексна
съдебно автотехническа и медицинска. Заключенията на експертите не са оспорени
от страните и се приемат от съда като обективни и компетентни.
Вещото
лице д-р Г.К. е изготвил медицинската експертиза след запознаване с
медицинските документи и личен преглед на ищеца. Според вещото лице от прегледа на медицинската документация е установил, че ищеца е получил счупване на пето дясно ребро. Налице е
причинно следствена връзка между
механизма на увреждането и причиненото увреждане. По механизъм увреждането отговаря да бъде получено от удар с или върху твърд предмет. Към момента на
прегледа вещото лице не е костатирало наличие на остатъчни явления следствие от получените при инцидента травми. Според
експерта от приложените документи няма данни
за приложено лечение - оперативно или медикаментозно лечение.
Ищецът е напълно възстановен от
получените телесни увреждания и прогнозата е благоприятна за развитие на
здравословното му състояние.
Според
заключението на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно-техническа и
медицинска експертиза, ищецът Б.М.Ц.,
возещ се на задната седалка е бил с
поставен колан, тъй като няма данни при
движението на лекия автомобил тялото на същия да е влизал в
съприкосновение с другите возещи в лекия автомобил пътници. Действащите инерционни
сили върху пътника, седящ на задната седалка,
в направление почти
перпендикуряно на надлъжната
ос на лекия автомобил, почти
изключват предназначението на
обезопасителния колан. При този
механизъм на ПТП при съпоставяне на инерционните сили и предназначението на
триточковия обезопасителен колан вещите лица посочват, че получените от ищеца травми са максимално
възможни при поставен колан.
Според авто експерта л.а е снабден с четири триточкови
обезопасителни колани, два за предните две седалки и два за двете задни крайни седалки.
Според
вещото лице д-р А. концентрацията на алкохол в кръвта на водача
на лекия автомобил е била 1,57промила, която отговаря на средна степен на алкохолно опияняване , която
се характеризира със значителни нарушения
в мисловната дейност речта, съобразителността, вниманиято, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост
и др. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че поносимостта към алкохол е строго индивидуална, поради
което не може със сигурност да посочи какви са били видимите прояви на водача
на лекия автомобил.
За изясняване на
обстоятелства относно извършеното ПТП е разпитан св. Р. М., който твърди, че
вечерта преди катастрофата се били събрали в неговия дом той, П. и Б.. Според
свидетеля П. не е пил. После отишли до
сестрата на Б., където си допивали. П. отново отказал да пие . Решили да отидат
до Гложене с колата на П., която той
шофирал. След като напазарували цигари и 2 бири от бензиностанцията в с.Гложене
тръгнали към с. Бутан. П. дал силна газ и той го помолил да намали, но в този
момент автомобила се обърнал и не си спомня нищо, тъй като изубил съзнание и се събудил след няколко
дни. След като го изписали от болницата видял, че Б. имал драскотини по лицето
и имал болки в рамото.
За доказване на претърпените от ищеца болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят И. Г. - майка
на ищеца, твърди, че след пътния инцидент Б. бил
много уплашен и нервен. Имал наряняване на дясната ръка , счупено ребро и 20 дни имал затруднено дишане. Тя му
помагала да да се облича и да се обслужва , докато се възстанови,
което продължило около месец. Според нея при появата на ищеца след катастрофата
имал имал охлузвания на китката на
дясната ръка и на коляното, лицето му било обляно в кръв.
При
така изяснената фактическа обстановка по делото съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените
обективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във
връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД . За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 КЗ,
доколкото същата е в обема на тази на деликвента и има вторичен характер, трябва да е налице валиден
застрахователен договор по задължителна застраховка "ГО", както и
предпоставките на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия причинител на
вредите, спрямо увредения -
авторство; противоправност; вина; причинна връзка между вредите и това
поведението на водача на МПС. Отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
В случая между страните не е
спорно, а и от застрахователна полица № ***,
със срок на действие от 22.02.2020г. до 21.02.2021г. се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение
към датата на процесното ПТП – 07.04.2020г., по силата на което ответникът по делото е поел задължение да
обезщети увредените трети лица при използването на застрахования л.а. "Опел Астра" с peг.
№ М *** ВР.
Съдът намира, че следва да
приложи законовата разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ, която обвързва допустимостта
на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок
от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия
КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите. Съгласно изискванията на
чл. 432, вр. с чл. 380 КЗ ищецът е отправил до ответното дружество писмена молба
за изплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, които е
получил в следствие на ПТП от 07.04.2020г. е получена от ответника на 30.06.2020г.,
по която с писмо изх.№НЩ-3938/14.07.2020г/л.12/ ответникът е уведомил ищеца,
че към момента на изотвянето на отговора, "БУЛ ИНС" АД
няма основания да удовлетвори
претенцията му, тъй като не са представени безспорни доказателства относно
виновността на застрахования в
дружеството водач за настъпване на ПТП. Предвид гореизложеното съдът
намира, че предявения иск е допустим.
На следващо място следва
да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
С депозирания
отговор ответникът оспорва механизма на ПТП и твърденията, че ПТП е възникнало
вследствие противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Счита, че не
е доказана по безспорен начин вината на водача на лекия автомобил за настъпване
на ПТП.
Съдът след
анализ на събраните доказателства счита, че същите в достатъчна степен обуславят извод за настъпване на пътно-транспортно
произшествие при описания от ищеца механизъм. Безспорно се установи от Протокол №260015 от
21.12.2020г на РС Козлодуй П.Е.К. се е признал за виновен в умишлено
извършване на престъпление по чл.343,
ал.3, пр.1 и пр. 6, вр. с ал.1 буква „б”, ал. 2 вр. чл.342, ал.1, пр. 3 НК вр.
с чл. 21 ал.1 от ЗДвП, а именно, че на 07.04.2020г около 2,35ч в село Бутан, движейки се от с. Гложене към с. Бутан, общ. Козлодуй, на
ул. „Петър Костов”/ път III-101 км.
81376,8/, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил "Опел Астра" с peг. № М *** ВР, негова
собственост, нарушил чл. 21 , ал.1 от
Закона за движение по пътищата, като се
е движил със скорост 124 км. в час, поради което е изгубил напречна устойчивост и се преобърнал в левия
банкет на платното за движение. Налице е виновно противоправно деяние
от страна на деликвента П.Е.К., който се е движил в нарушение на
правилото визирано в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - При избиране скоростта на движение
водача на ППС е забранено да превишава посочените в таблица стойностти на
скоростта в км/ч. В случая деликвентът, управлявайки МПС категория В, не е спазил
ограничението на скоростта от 50 км/ч. за населено място. Поведението на водача е противоправно, тъй като освен, че се е движил в населено място със скорост над
разрешената е шофирал
след употреба на алкохол, с което е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която забранява на
водачите да управляват пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда.
На
основание чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Съдът
намира, че са налице и другите кумулативното дадени елементите на фактическия
състав на деликта. От представения констативен протокол
за ПТП с пострадали лица (Peг. №288р - 4331/07.04.2020г.) се установява, че при
настъпилото пътнотранспортно произшествие на 07.04.2020гг.,
е пострадал и ищеца, който е бил пътник
на задната садалка на преобърналия се автомобил. Този
констативен
протокол в частите, в които се съдържа изложение на
обстоятелствата, възприети от посетилия мястото на ПТП полицейски служител – за
мястото на произшествието, местоположението на автомобилите след настъпването
му и намерените на място пострадали лица, имат характер на официални
свидетелстващи документи с обвързваща съда материална
доказателствена сила. В подкрепа на този извод на съда са и показанията на св. М..
От
изслушаните две експертизи се установи, че травматичните увреждания на ищеца се
намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил. Всичко това пораждаща основание
за ангажиране отговорността на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", на основание чл. 432 КЗ следва да бъде ангажирана, като
предявения иск за неимуществени вреди се явяват доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от
своето вътрешно убеждение. Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Справедливостта изисква
претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
В случая при
определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди
на ищеца, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата,
интензитета и продължителността на търпените от него болки и страдания от
получените травматични увреждания. От
събрани по делото доказателства - СМЕ и разпит на св. И. Г. се установява, че
от инцидента ищецът е получил счупване
на едно ребро, контузия в дясното коляно и контузия на дясното рамото. Според
вещото лице няма данни за фрактури в дясното коляно и дясното рамо. Всички получени
травми са квалифицирани от ищеца като средни телесни повреди, но в случая нито една от тях не може да се
квалифицира като средна телесна повреда, предвид законовото определение на средна телена повреда,
което е дадено в чл. 129. (2) НК - Телесната повреда е средна, ако е причинено:
трайно отслабване на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на
движението на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи
без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или избиване на
зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето; обезобразяване на
лицето или на други части от тялото; постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота;
наранявания, които проникват в черепната, гръдната и коремната кухина. В
проведеното съдебно заседание вещото лице по СМЕ е посочило, че в приложената
медицинска документация се съдържа информация за травми в дясното рамо и
дясното коляно, които отзвучават в рамките на 7-10 дни, а възстановяването на счупеното ребро е в
рамките на 20 дни. Това се потвърждава и от показанията на св. И. Г., която твърди, че ищецът е имал
затруднено дишане около 20 дни. Изводът, че получените от ищеца травми не
представляват средни телесни увреди, следва и от представения Протокол №260015 от
21.12.2020г на РС Козлодуй, в който е одобрено споразумение между РП Козлодуй и обвиняемия П.Е.К. и
неговия защитник, и в който не е отразено причиняване на средна телесна повреда
на ищеца. Деецът се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал.
3, пр. 1 и лр. 6, вр. ал. 1, буква "б", алт. 2, вр. чл. 342, ал.1,
пр. 3 от НК, като чл. 343 буква "б",
алт. 2 НК предвижда причиняване по непрадпазливост на средна телесна повреда,
т.е. в наказателното производство не е установено причиняване на средна телесна
повреда на ищеца.
Вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза при
извършения 18 месеца след инцидента преглед на ищеца, е установило, че ищецът
е напълно възстановен от получените телесни увреждания и прогнозата е
благоприятна за развитие на здравословното му състояние. Това предполага съдът да съобрази вида и
характера на уврежданията, обстоятелството, че възстановителният период е
продължил под 1 месеца, през което време движението му било ограничено и е
изпитвал интензивни болки. Следва да бъде отчетен и фактът, че ищецът е имал
нужда от помощ при обслужването и грижи от близки хора по време
възстановителния период. В тази насока съдът цени показанията на разпитания
свидетел И. Г., тъй като същата като
близък роднина е запозната със състоянието на сина си и лично е полагала грижи
за него.
При съобразяване на горните
обстоятелства, както и социално-икономическата конюнктура към датата на
деликта и обществените представи за справедливост, съдът приема, че
размера на обезщетението за репариране на причинените на пострадалия
неимуществени вреди в случая следва да се определи на 8 000
лв., като съдът счита, че с този размер в най-пълна степен може да се постигне
обезвреда на ищеца.
От страна на
ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на
пострадалия Б.Ц., тъй като същия е бил без
поставен предпазен колан и се е возил в автомобил, управляван от водач,
употребил алкохол.
Съобразно с
въведеното с т. 7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл.51,
ал.2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият
обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за
увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно
е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на
пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна
практика - т. 7 на ППВС №7/63 г.
В
случая вещото лице по изслушаната КСАМЕ е категорично, че ищецът е бил с предпазен колан и получените
от него травми са максимални при
поставен колан. При това положение неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване от страна на ищеца, поради непоставяне на предпазен колан.
По отношение на второто възражение за
съпричиняване, тъй като се е и се е возил в
автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.
Съобразно приетото Тълкувателно решение №
1/2014 от 23.12.2015 г. на ВКС, ОСТК, пътуването в моторно превозно средство с
водач, употребил алкохол е рисково, когато то е проява на съзнателен и свободно
формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този
факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. В
настоящия случай няма данни ищецът да е
знаел за употребата на алкохол от страна на водача. Разпитаният свидетел М. твърди, че П. е
отказвал да пие с тях. Според вещото
лице д-р А. поносимостта към алкохол е строго индивидуална, поради което не
може със сигурност да посочи какви са били видимите прояви на водача на
лекия автомобил при 1,57 промила концентрация
на алкохол в кръвта. При това положение не може да се направи извод за знание
от страна на пострадалия, че пътува в автомобил , управляван от водач употребил
алкохол, поради което възражението на ответника за съпричиняване е
неоснователно.
С исковата молба са претендирана и законната
лихва върху присъдената сума от 14.07.2020 г. - датата на
постановения отказ от страна на ответника до окончателното изплащане на
обезщетението.
Ответникът оспорва дължимостта на претендираните
лихви с аргумент, че в случая не е бил постановен отказ от застрахователя, а
са изискани допълнително документи, които ищеца не е бил представил, както и
поради факта, че ищецът не е представил с молбата си до застрахователя банкова
си сметка, съгласно изискванията на чл. 380 ал.1 КЗ и съгласно нормата на ал. 3
на чл. 380 КЗ, уреждаща последиците от неизпълнение на това задължение е налице
забава на кредитора по отношение на плащането и произтичащата от това
недължимост на мораторната лихва, въпреки забавата на длъжника, която при този
вид застраховка настъпва с изтичането на срока по чл. 497. ал. 1 КЗ.
При сега действащия КЗ отговорността на
застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е
ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователя
е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от
застрахования, било от увреденото лице. При това разпоредбата на чл. 498
от действащия КЗ, предвижда задължение на увреденото лице при настъпване
на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск
по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай по делото
е представено писмо получено от ответника на 30.06.2020г., с което ищецът е
уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. С писмо Изх. № НЩ-3938/14.07.2020г ответникът е уведомил
ищеца, че към момента на издаването му няма основания за плащане на обезщетение
и със същото е поискал ищецът да представи допълнителни доказателства.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ върху така определеното обезщетение,
следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва от
14.07.2020г до окончателното му
погасяване.
Неоснователно е
възражението на ответника, че не дължи лихви поради забава на кредитора, който
не е представил с молбата по чл.380 ал.1 КЗ данни за банкова сметка. ***-конкретно
в решение № 167 от 30.01.2020г, постановено по т.д. №2273/2018г по описа на ВКС,
непосочването на банкова сметка ***ятства единствено
изплащането на застрахователното обезщетение и то в хипотезата, когато то е
определено по размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно решение. Забава
на кредитора по чл.380, ал.3 КЗ е налице само, ако неплащането на обезщетението
се дължи единствено и само на непосочване от увредения на банкова сметка, ***.380,
ал.1 вр. ал.3 КЗ съдействие от страна на кредитора за изпълнение на
задължението на застрахователя за плащане на обезщетението. Когато длъжникът
отказва изпълнение, защото счита същото за недължимо, не може да се приеме, че
причина за неизпълнението е неоказано от кредитора съдействие, като в този
случай е неоправдано за длъжника да отпадат негативните последици на
собствената му забава. ВКС приема, че когато застрахователят е в забава по
чл.497, ал.1 КЗ, но не е определил дължим размер на застрахователно обезщетение
и оспорва изцяло претенцията на увреденото лице, включително в съдебното
производство по чл.432, ал.1 КЗ, в хода на което е посочена от увредения
банкова сметка ***етение, не е налице забава на кредитора по см. на чл.380,
ал.3 КЗ за периода от изпадане на длъжника в забава по чл.497, ал.1 КЗ до
посочване от увреденото лице на пълните и точни данни за банковата сметка, по
която да се извърши плащането на обезщетението.
При този изход на делото на основание чл.
78 ал.1 ПК на ищеца следва да бъдат присъдени и направените от него деловодни
разноски съразмерно с уважената част от исковата претенция. Направените разноски
възлизат на сумата от 400лева заплатени за допуснатата СМЕ. Искът е уважен
на 26,67%, поради което на ищеца следва
да бъдат присъдени 106,68лева.
Видно
от представеният по делото договор за правна защита и
съдействие/л.25/,представляващият ищеца адвокат П. П. от САК е предоставил на
ищеца безплатна адвокатска помощ и съдействие по чл.38 ал.1,т.2 от ЗА,в който
случай и на основание чл.38,ал.2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на адв. П. П., адвокат при АК София, претендираното
минимално възнаграждение, определено по
реда чл. 7 ал.2 т. 3 от Наредба №1/09.01.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, а именно в размер на 570,00лв.
Предвид отхвърлянето на иска в една част ищецът следва да заплати на ответника разноски съразмерно
на отхвърлената част от иска. Ответникът е направил 2500,00 лева разноски по делото
/1800лева адвокатско възнаграждение и 700лева депозити за вещи лица/. При отхвърлени 73.33% части от иска, ищецът дължи да заплати на ответника сумата
от 1833,25лв
При
този изход на спора и обстоятелството, че ищеца е освободен от заплащане на
държавна такса и разноски,на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения
размер на претенцията следва да се заплати от осъдения ответник.Така, съгласно
чл.1 от Тарифа за държавните такси,които съдилищата събират по ГПК,дължимата държавна
такса е в размер на 320,00лв.,която ответникът следва да заплати по сметка на
ВрОС.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество "БУЛ ИНС" АД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Б.М.Ц.
с ЕГН **********, по сметка с IBAN: ***: STSABGSF, сумата
от 8 000лв./ осем хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки и страдания/, настъпили в следствие на ПТП от 07.04.2020 г., причинено
от П.Е.К., като водач на л.а. "Опел Астра" с peг. № М *** ВР,
който към този момент е имал действаща
застраховка гражданска отговорност съгласно полица № ***, със срок на действие
от 22.02.2020г. до 21.02.2021г., сключена при ЗД "Бул Инс" АД, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
14.07.2020 г. - датата на постановения отказ от страна на ответника до окончателното
изплащане на обезщетението; както и
сумата от 106,68лева, направените
разноски пред настоящата инстанция съразмерно с уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в
останалата част до пълния размер от 30 000лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ЗД "БУЛ ИНС" АД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ
на адв. П. З. П., адвокат при АК София, адвокатско възнаграждение от 570,00лв../ петстотин и седемдесет лева / .
ОСЪЖДА ЗД "БУЛ ИНС" АД , с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, да
заплати по сметка на ВрОС държавна такса от 320,00лв./ триста и двадесет лева.
ОСЪЖДА Б.М.Ц.
с ЕГН **********,***"
АД
, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, сумата от 1833,25лв
/ сто тридесет и един лева и двадесет и пет ст./, представляваща направени
разноски за отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието П.Е.К., ЕГН **********, с адрес: ***, като трето лице
помагач на ответника ЗД "БУЛ
ИНС" АД , с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: