Решение по дело №141/2020 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен 22.06.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при секретаря А.Д. като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 141 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение №2165 от 24.10.2019 г. по гр.д. №732/2019 г. Плевенски Районен съд е:

ОСЪДИЛ на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от М.М.С.-Г. и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.А., с ЕГН: **********,***, сумата 400 лв. месечно, част от общо дължимите 400.71 лв. месечно, представляващи обезщетение за имуществени вреди – загуба на трудоспособност, причинени вследствие на ПТП на 18.06.2015 г., пожизнено за периода от 04.02.2019 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението, заедно със законната лихва върху размера на всяко плащане, считано от първо число на съответния месец, за който се дължи , до окончателното плащане.

ОСЪДИЛ на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от М.М.С.-Г. и П.В.Д., ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.А., с ЕГН: **********,***, сумата 400 лв. месечно, част от общо дължимите 637.50 лв. месечно, представляващи обезщетение за имуществени вреди, представляващи необходими разноски за болногледач, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 18.06.2015 г., дължимо за период от 04.02.2019 г. до настъпването на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение, платимо на първо число на месеца, за който се отнася, заедно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от първо число на месеца, за който се дължи, до окончателното плащане.

ОСЪДИЛ на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от М.М.С.-Г. и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.А., с ЕГН: **********,***, сумата от 6 064 лв., представляваща деловодни разноски.

Недоволен от решението е останал ответникът „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени ищцовите претенции.

Въззивникът намира за необоснован извода на Плевенски Районен съд, че преди ПТП Р.А. е реализирал трудови доходи като общ работник по около 450 лв. месечно, както и доходи от животновъдство по около 100 лв. месечно, общо 550 лв. месечно. За необоснован се счита и извода, че след ПТП Р.А. не реализира други доходи, освен пенсия. Моли се да бъде отчетено, че на въззиваемия е присъдено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 110 000 лв., като при определянето на размера на това обезщетение решаващият съд е съобразил загубата на работоспособност като критерий за обезвреда.

„Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД намира, че няма доказателства по делото, че ако не беше настъпило процесното ПТП, за вбъдеще Р.А. би работил и/или развивал дейност, от които да реализира доход в размер поне на МРЗ. Счита също, че няма законова норма, която да определя докога се дължи месечното обезщетение за загуба на работоспособност и доход. Сочи, че и в съдебното решение няма разписан ред за установяване настъпването на факт – основание за изменение в размера на обезщетението или за отпадане на задължението за плащането му.

Според въззивника, обжалваното решение не почива на експертното заключение, според което Р.А. се е нуждаел от „неотменна“ чужда помощ само през първите 3 месеца след ПТП и че след това тази помощ е станала „препоръчителна“ и поради това необходима само за 4 часа в денонощието. Счита за неправилно определен размера на съответните обезщетения. Акцентира върху факта, че от системата на държавното обществено осигуряване в полза на Р.А. е изплащана и се изплаща месечна добавка за чужда помощ в размер, посочен от ВЛ. За неправилно се счита неприспадането на размера на тази месечна добавка от размера на обезщетенията за ползване на болногледач.

Препис от въззивната жалба е връчен на Р.А. на 27.01.2020 г. и на с.д. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

Възииваемият сочи, че застрахователят нито е изложил твърдения, нито е представил доказателства, опровергаващи фактите, че той /въззиваемият/ е „работил на частно“ – без трудов договор и без осигуровки и че е извършвал стопанска дейност, без да се регистрира като самоосигуряващо се лице. Счита, че живеещата с него на съпружески начала Елка Асенова има непосредствени впечатления за неговите трудови дейности и доходи, поради което свидетелските ѝ показания за релевантни. Намира, че фактът, че не се е регистрирал като самоосигуряващо се лице, не влече след себе си неоснователност на претенциите му за обезщетения за загуба на работоспособност и доходи. Моли да бъде отчетено, че загубата на работоспособност има две измерения, защото причинява както неимуществени, така и имуществени вреди.

Въззиваемият се позовава на съдебна практика, според която при липса на сключен към момента на ПТП трудов договор, обезщетението за имуществени вреди се определя на база средната или минималната работна заплата.

Р.А. заявява, че ако е имал и има нужда от чужда помощ 24 часа в денононищието 7 дни в седмицата, е щял да претендира обезщетение, съизмеримо с възнаграждението на 3 или 4 болногледачи, а не за 1 болногледач. Акцентира, че определената от ВЛ сума от 27 030.06 лв. е осреднена между възнаграждението на болногледача по пазарни цени и МРЗ. Твърди, че не му е отпусната от АСП сума за чужда помощ, защото с Е.А. нямат сключен граждански брак. Твърди също, че последната преди ПТП също е „работела на частно“ и в животновъдството, а след ПТП не е можела вече да го прави, поради необходимостта да се грижи за него.

С определение №176 от 06.02.2020 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането и.

В о.с.з. на 11.06.2020 г. процесуалният представител на въззивника – юриск. К.И. е пледирал за уважаване на въззивната жалба и за присъждане на разноски за юриск. възнаграждение.

Въззиваемият е депозирал молба делото да се гледа в негово отсъствие. Представил е договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 от ГПК. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за усановено следното:

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица и протокол за оглед на ПТП при условията на чл.212, ал.2 от НПК, на 18.06.2015 г. по главен път I-3 Ботевград – Бяла, в посока към Бяла, се движел лек автомобил марка ОПЕЛ модел Зафира с рег. № ***, управляван от Н.Т.Ч.. В същото време по републикански път III-3402 Пордим – Славяново, в посока към Славяново, се движел лек автомобил марка РЕНО модел Меган Сценик с рег. № ***, управляван от В.Л.Р.. На път III-3402 преди кръстовището му с път I-3 имало знак Б2 „Спри. Пропусни движещите се по пътя с предимство.“, с който знак В.Л.Р. не се съобразил и навлязъл директно в кръстовището, където се сбъскали управляваният от него автомобил и този, управляван от Н.Т.Ч.. В резултат на удара на място починали В.Л.Р.и един от пътниците в РЕНОТО, а друг от тези пътници – ищецът Р.А. получил тежки наранявания.

Видно от постановление от 11.12.2015 г. по досъд. произв. №Д-140/2015 г. на Плевенска Окръжна прокуратура, починалият при ПТП водач на РЕНОТО е нарушил правилата за движение по пътищата и е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП, а водачът на ОПЕЛА нито е нарушил правилата за движение по пътищата, нито е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП. Поради това, е прекратено досъд. произв. №Д-140/2015 г. на Плевенска Окръжна прокуратура.

Видно от справка от 19.10.2015 г. в Информационния център към Гаранционния фонд, към 18.06.2015 г. лек автомобил марка РЕНО модел Меган Сценик с рег. №*** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, съгласно полица №22115001386312.

С оглед обстоятелството, че процесният застрахователен договор е сключен на 19.05.2015 г. /т.е. преди влизането в сила на сега действащия КЗ/ и съгласно §22 от ПЗР на КЗ, приложима е част четвърта от отменения КЗ, доколкото няма данни страните да са договорили друго след 01.01.2016 г. Поради това правната квалификация на исковете е по чл.226, чл.1 във вр. с чл.223, ал.1 от КЗ /отм./

В о.с.з. на 20.06.2019 г. е изрично прието за безспорно между страните, че „на 18.06.2015 г. е настъпило ПТП, което е причинено от В.Р., който е застрахован при ответника“.

Спорни между страните са въпросите относно механизма на ПТП – респ. относно вината на участниците в ПТП; относно механизма на настъпване на уврежданията на ищеца – респ. относно причинната връзка между ПТП и уврежданията и относно възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан.

Видно от заключението на ВЛ В.И., вложено в делото на стр.250-256, непосредствено преди удара лек автомобил марка ОПЕЛ модел Зафира с рег. № *** се е движел със скорост 95.57 км/час, а лек автомобил марка РЕНО модел Меган Сценик с рег. №*** – със скорост 59.46 км/час. При това положение водачът на ОПЕЛА не е имал техническа възможност да предприеме ефективно спиране до мястото на удара. При движение на ОПЕЛА с максимално разрешената за участъка скорост от 90 км/час, пак щеше да настъпи удар с РЕНОТО, но то щеше да се е придвижило с 0.5 м напред от реалното си местонахождение. При изготвяне на това заключение ВЛ е ползвало актуална към 18.06.2015 г. схема на процесния пътен участък, представена от АПИ /на стр.238 от делото/.

Видно от заключението на ВЛ В.И., вложено в делото на стр.205-222, при удара между ОПЕЛА и РЕНОТО върху тялото на Р.А. са действали инерционни сили, които са отклонили горната му част наляво. Главата и лявото рамо са се ударили в дясната част на предната лява седалка, а долната част на лявата ръка е влязла в контакт с рамковата конструкция на предната лява седалка и лоста на ръчната спирачка. Според ВЛ, телесните увреждания на Р.А. е възможно да се получат и при поставен обезопасителен колан, защото при страничен удар /какъвто е бил процесният/ коланът не възпрепятства отклонението на тялото на ищеца наляво спрямо първоначалното му положение.

Видно от Епикриза от 03.07.2015 г. на Клиника по неврохирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД-гр. Плевен и амбулаторен лист от 03.07.2015 г., издаден от д-р П.С., Р.А. е претърпял при процесното ПТП фрактура на черепа в дясната слепоочна област и контузия на мозъка с травматичен хематом. Лекуван е в болница от 18.06.2015 г. до 03.07.2015 г. Ходът на заболяването е остър, но без усложнения. Изписан е в добро общо състояние. Тъй като черепно-мозъчната травма /ЧМТ/ е с тежък остатъчен неврологичен дефицит, довел до зависимост от чужда помощ, след изписването от болницата Р.А. е прегледан и е установено следното обективно състояние: левостранна централна хемипареза от тежка степен; дискоординационен синдром; дизартрия; психоорганичен синдром; когнитивен дефицит. Предписано е отпускане на антидекубитален дюшек, антидекубитална възглавница, рингова инвалидна количка и комбиниран стол за баня и тоалет.

Видно от медиц. протокол на ЛКК от 03.07.2015 г., Р.А. е с принудително залежаване, невъзможно самостоятелно придвижване и невъзможно самообслужване.

Видно от приемо-предавателен протокол №1805/26.10.2015 г., Р.А. е получил антидекубитален дюшек, антидекубитална възглавница, рингова инвалидна количка и комбиниран стол за баня и тоалет.

Видно от експертно решение на ТЕЛК №3311/28.09.2015 г., във вр. с преживяната ЧМТ с тежки двигателни нарушения за леви крайници, на Р.А. е определена 95 % трайно намалена работоспособност и потребност от чужда помощ за срок от 1 година – до 01.09.2016 г.

Видно от експертно решение на ТЕЛК №2235/19.09.2016 г., Р.А. е преосвидетелстван, като отново е определена 95 % трайно намалена работоспособност и потребност от чужда помощ, но за срок от 3 години – до 01.09.2019 г.

Видно от експертно решение на ТЕЛК №2208/04.09.2019 г., Р.А. е преосвидетелстван, като отново е определена 95 % трайно намалена работоспособност и потребност от чужда помощ за срок от 1 година – до 01.09.2020 г. Във вр. с това преосвидетелстване Р.А. е постъпил за прегледи и изследвания на 21.08.2019 г. в Клиника по неврология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ЕАД-гр. Плевен. Представена е история на заболяването №30292/2019 г., която наред с останалата медицинска документация по делото е анализирана от д-р Х.М.. ВЛ е извършило и личен преглед на Р.А. на 02.10.2019 г. Видно от неговото експертно заключение, вложено на стр.305-314 от делото, в последните 3 години няма съществена промяна в състоянието на Р.А.. Налице е постравматична енцефалопатия – средно тежка степен с левостранна спастична хемипареза: по-тежка степен за лявата ръка – до дистална плегия, изразяваща се в липса на всякакви движения на пръстите и на гривнената става и по-лека степен за левия крак – с намалена мускулна сила, което позволява самостоятелна, но затруднена походка. Двигателните нарушения на левите крайници са следствие от претърпяната при инцидента ЧМТ и по-конкретно от вътремозъчния кръвоизлив в дясната слепоочна област. Уврежданията на мозъчните структури, осъществяващи двигателните функции на левите крайници, са тежки и необратими. Уврежданията на лявата ръка са равнозначни на осакатяване и не биха се повлияли от каквото и да било медикаментозно и физиотерапевтично лечение. Р.А. може да се храни самостоятелно с подготвена храна, но не може самостоятелно да поддържа тоалета си и да извършва други битови дейности. Уврежданията на левия крак позволяват на Р.А. да се придвижва самостоятелно, но на кратки разстояния и по равен терен. Р.А. осъществява нормална вербална комуникация – чрез напълно разбираема реч.

Според ВЛ, през първите 3 месеца след ПТП Р.А. е имал „неотменна“ нужда от чужда помощ. След това и към момента на изготвяне на заключението нуждата от чужда помощ е „препоръчителна“ и се изразява в ежедневни грижи относно елементарните битови и хигиенни дейности, както и в помощ при придвижване в трудни условия и в екстремни ситуации. Нуждата от чужда помощ не е 24-часова – когато почива или спи, Р.А. няма нужда от чужда помощ, освен при чреизвичайно събитие.

Крайното заключение на ВЛ е, че работоспособността на Р.А. няма да бъде възстановена в пълен обем никога и че нуждата от чужда помощ няма да отпадне никога.

Видно от у-ние изх. №1021-14-850/03.06.2019 г., от август 2015 г. до юни 2019 г. Р.А. получава социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО, добавка за чужда помощ по чл.103 от КСО и други добавки по чл.70 от ЗХУ в конкретно посочени размери.

Видно от заключението на ВЛ Т.И., вложено на стр.257-264 от делото, разликата между сбора от МРЗ за периода от юли 2015 г. до януари 2019 г. и сбора от получаваната от Р.А. социална пенсия за инвалидност /без добавките/ за същия период възлиза на 13 363.54 лв. Разликата между сбора от МРЗ за периода от февруари 2019 г. до май 2019 г. и сбора от получаваната от Р.А. социална пенсия за инвалидност /без добавките/ за същия период възлиза на 1 637.20 лв., което прави средномесечно по 400.71 лв.

ВЛ е включило при тези си изчисления юли 2015 г., макар че пенсията се получава от 05.08.2015 г. /виж писмо на НОИ на стр.186 от делото/. Ако към 13 363.54 лв. се добави неполучената за юли 2015 г. пенсия в размер на 138.18 лв., ще се получи 13 501.72 лв. В рамките на последната сума е поискано и допуснато изменение на иска: от 5 000 лв. на 13 000 лв. от общо 13 238 лв.

ВЛ Т.И. е предложила три варианта за определяне разхода за възнаграждение на лице, оказващо социални услуги в домашна среда при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, наричано за краткост по-нататък асистент.

Според първия вариант, за периода от 18.06.2015 г. до 03.02.2019 г., за възнаграждението на асистент, нает по програми на МТСП, на общините, на Областните администрации и пр. срещу МРЗ, са необходими 19 702.28 лв.

Според втория вариант, за периода от 18.06.2015 г. до 03.02.2019 г., за възнаграждението на асистент, работещ по договор с търговско дружество, са необходими 34 357.84 лв.

Третият вариант е осреднена ставка между 1-я и 2-я вариант. Според него, за периода от 18.06.2015 г. до 03.02.2019 г., за възнаграждението на асистент по осреднената ставка са необходими 27 030.06 лв. или средномесечно по около 621 лв.

ВЛ е включило при тези си изчисления времето от 18.06.2015 г. до 03.07.2015 г., макар че тогава Р.А. е бил на лечение в болнични условия. Ако от 27 030.06 лв. се извади възнаграждението на посоченото време – 217.90 лв., ще се получи 26 812.16 лв. или средномесечно по около 623 лв. В рамките на 26 812.16 лв. е поискано и допуснато изменение на иска: от 2 700 лв. на 10 000 лв. от общо 42 300 лв.

ВЛ ТИ. е посочило какви суми е получил Р.А. като добавки за чужда помощ през периода от 05.08.2015 г. до 03.02.2019 г. Според изчисленията на съда, се касае за общата сума от 3 746.35 лв. Няма вариант, при който от възнаграждението на асистент по осреднената ставка за периода от 03.07.2015 г. до 03.02.2019 г. – 27 030.06 лв. да е приспадната сумата от 3 746.35 лв. Според изчисленията на съда, тази разлика възлиза на 23 283.71 лв. или средномесечно по около 541 лв.

За периода от февруари 2019 г. до юли 2019 г. вкл. Р.А. е продължил да получава добавки за чужда помощ в размер на общо 570.51 лв. или средномесечно по 95.09 лв.

В о.с.з. на 20.06.2019 г. като свидетел е разпитана съжителстващата на съпружески начала с Р.А. – Е.А.. Тя твърди, че след ПТП Р. не може сам да се облече, не може сам да иде до тоалетната, не може сам да се окъпе, поради „неподвижността“ на лявата ръка и левия крак. Твърди, че тя го обслужва в тези дейности. Твърди, че той може да се придвижва самостоятелно една-две крачки и че продължава да ползва инвалидната количка. Заявява, че домакинската работа – готвене, пране, чистене е вършила и преди ПТП.

Е.А. твърди, че преди ПТП Р. работел „на частно в строителството“ и изкарвал по около 450 лв. месечно. Твърди, че и тя „работела на частно“, но не уточнява като каква и срещу какво възнаграждение. Заявява, че двамата с Р. се редували и се грижели за 7 крави, 15 прасета, коне и че си докарвали пари от мляко. След ПТП свидетелката вече не можела да работи, защото трябвало да се грижи за Р.. Продали животните по същата причина.

Като свидетел е разпитана и Ж.П.. Тя потвърждава, че Е.А. се грижи за Р. след ПТП, защото той не може да се обслужва сам в ежедневието. Твърди, че преди ПТП Р. работел в земеделската фирма на братята на кмета – събирал зърно. Ходел и „на частно да маже“. Е.А. също работела – в „Кирков“ и помагала на Р. – в земеделската фирма. Двамата отглеждали и животни, но ги продали след катастрофата.

При така установената фактическа обстановка, Плевенски Районен съд е приел за безспорно, че поведението на водача на РЕНОТО е противоправно и че само той има вина за настъпване на ПТП. Въззивната инстанция е съгласна с този фактически извод, но той не е бил безспорен между страните, а се налага на база заключението на ВЛ В.И.., вложено в делото на стр.250-256.

В обжалваното решение е прието за безспорно и наличието на причинна връзка между ПТП и уврежданията на Р.А.. Въззивната инстанция е съгласна и с този фактически извод, но той също не е бил безспорен между страните, а се налага на база заключението на ВЛ В.И., вложено в делото на стр. 205-222. Последното обосновава и извода за неоснователност на възражението за съпричиняване, изразяващо се в непоставянето на обезопасителен колан, който извод се споделя от въззивната инстанция.

Правилно Плевенски Районен съд е приел, че на ищеца се дължи обезвреда за всички имуществени вреди, включително и за бъдещите такива, доколкото е сигурно че ще настъпят.

Първоинстанционният съд е ценил свидетелските показания като доказателство, че преди ПТП Р.А. е извършвал трудова дейност и е реализирал доходи от такава дейност, т.е. че е бил работоспособен. Посоченият от св. Е.А. размер на месечните трудови доходи на Р.А. не е ползван от съда като ориентир при определяне на обезщетението за загуба на работоспособност, респ. за загуба на трудови доходи. Това обезщетение е определено в съответствие с Постановление на ПВС №4/23.12.1968 г. като разлика между МРЗ и получаваната пенсия, а не като разлика между действително реализирания преди ПТП доход и получаваната пенсия. По тази причина са ирелевантни възраженията във въззивната жалба, че е необоснован извода на Плевенски Районен съд, че преди ПТП Р.А. е реализирал доходи по около 550 лв. месечно. Следва да се отбележи, че за определяне обезщетението за загуба на работоспособност, респ. за загуба на трудови доходи е без значение какви доходи с друг произход е реализирал пострадалият през процесния период, в частност – че в случая той е получил присъденото му обезщетение за неимуществени вреди в размер на 110 000 лв. Тук е мястото да се каже и това, че загубата на работоспособност причинява както неимуществени, така и имуществени вреди и че обезвредата на едните е различна и независима от обезвредата на другите.

Плевенски Районен съд не е отчел, че изчислявайки разликата между сбора от МРЗ за периода от юли 2015 г. до януари 2019 г. и сбора от получаваната от Р.А. социална пенсия за инвалидност /без добавките/ за същия период, ВЛ Т.И. е включила и получена за юли 2015 г. пенсия, при положение, че такава е отпусната от 05.08.2015 г. Доколкото обаче допуснатото изменение на иска и неговото уважаване са в рамките на 13 501.72 лв. – за 13 000 лв., решението в тази му част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Правилно Плевенски Районен съд е приел, че работоспособността на Р.А. няма никога да бъде възстановена в пълен обем, респ. че е сигурно настъпването на бъдещи вреди, изразяващи се в загуба на доходи от трудова дейност. Този извод е напълно обоснован, с оглед заключението на ВЛ д-р Х.М..

Важно е да се отбележи, че неполучаването на доходи поради загуба на работоспособност не е пропусната полза, а реално търпяна вреда /по арг. например от решение №57 от 10.04.2009 г. по т.д. №824/2008 г. на ВКС, II т.о./. Ето защо е несъстоятелен аргумента във въззивната жалба, че по делото не били събрани доказателства, че ако не бе настъпило ПТП, Р.А. би реализирал доходи от трудова дейност в определен размер.

За база при определяне на платимото в размер на 400 лв. месечно обезщетение за бъдещи вреди от загубата на работоспособност, респ. доходи правилно отново е послужила разликата между МРЗ и получаваната от Р.А. социална пенсия за инвалидност /без добавките/, но за период след завеждане но делото – от февруари 2019 г. до май 2019 г. Според въззивната инстанция, месечното обезщетение за загуба на доходи от трудова дейност се дължи пожизнено – до смъртта на Р.А., доколкото разбира се приживе не се случи медицинско чудо и тежките двигателни увреждания на левите крайници на Р. А. не изчезнат без следа. Що се отнася до изменението в размера на обезщетението, то зависи от трайните промени в размерите на МРЗ и получаваната от Р.А. социална пенсия за инвалидност.

Правилно в обжалваното решение е прието, че е достатъчно да се докаже, че Р.А. има нужда от чужда помощ, без значение от кого е осъществявана тази помощ, за да е основателна претенцията му за обезщетение за разхода за болногледач, асистент или придружител. От заключението на ВЛ д-р Х.М. следва, че необходимостта от чужда помощ никога няма да отпадне, а от свидетелкските показания се установява, че както за процесното минало време, така и понастоящем тази чужда помощ се предоставя от съжителката на Р.А. – Е.А., която по тази именно причина е възпрепятствана да работи.

От формите и времетраенето на необходимата чужда помощ зависи размера на разхода за болногледач, асистент или придружител. Според заключението на ВЛ д-р Х.М., през първите 3 месеца след ПТП Р.А. е имал „неотменна“ нужда от чужда помощ, а след това и към момента на изготвяне на заключението нуждата от чужда помощ е „препоръчителна“. ВЛ не е дало определение за „неотменна“ чужда помощ, а само за „препоръчителна“. По арг. за обратното, може да се направи извода, че неотменната нужда от чужда помощ е 24-часова, като освен ежедневните грижи относно елементарните битови и хигиенни дейности и помощта при придвижване, включва и специфични грижи в острия период на заболяването, респ. началния период на лечението. Казано иначе – за първите 3 месеца след ПТП Р.А. е имал нужда през цялото денонощие от помощта на квалифициран болногледач, която е могла да му бъде предоставена от поне трима болногледача с 8-часов работен ден. След това, когато нуждата от чужда помощ е станала препоръчителна, нейното времетраене се свежда до активната част на денонощието – около 16 часа, а формите и се свеждат до ежедневните грижи относно елементарните битови и хигиенни дейности и помощта при придвижване. Р.А. има нужда от сутрешен и вечерен тоалет, от поне 3 хранения, от неколкократно придружаване до тоалетната и за раздвижване. За предоставянето на тази помощ са били нужни поне двама асистента с 8-часов работен ден, а не един с 4-часов работен ден.

Плевенски Районен съд не е направил изрично тази диференциация между вида и обема на необходимата за минало време чужда помощ, вероятно защото Р.А. е претендирал обезщетението ца целия процесен период в размер, равняващ се на възнаграждението за един болногледач/асистент по осреднена ставка при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица.

В обжалваното решение необходимата за вбъдеще чужда помощ е редуцирана до 4 часа дневно 30 дни в месеца, предвид предоставяна от съжителката на Р.А. – Е.А. помощ. Иначе казано – последната не е отчетена като чужда помощ. Този извод на Плевенски Районен съд противоречи на предходен негов извод, че няма значение от кого се предоставя помощта – от болногледач/асистент или от лице, с което пострадалият съжителства. И в двата случая се касае за чужда помощ. Когато тя е предоставяна от близък или роднина, обема и не се редуцира както в случая от 12 на 4 часа дневно. Този извод почива на т. 4 на Постановление на ПВС № 4/30.10.1975 г. , според която при гледането на болен от близък, който по тази причина е принуден да не работи и да не получава трудово възнаграждение, на пострадалия се дължи обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач.

Във всички случаи обаче от определеното възнаграждение за болногледач/асистент следва да се приспадне общата сума на получените/получаваните добавки за чужда помощ по чл.103 от КСО, за да се получи стойността на чистия разход. Както вече беше коментирано по-горе, през периода на болничното лечение – от 18.06.2015 г. до 03.07.2015 г. Р.А. не е имал нужда от чужда помощ в домашни условия и за този период препенцията му е неоснователна. Възнаграждението за един болногледач/асистент при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица за периода от 03.07.2015 г. до 03.02.2019 г. е 26 812.16 лв. Като от тази сума се приспаднат 3 746.35 лв., на колкото възлизат общо получените от Р.А. добавки за чужда помощ през периода от 05.08.2015 г. до 03.02.2019 г., се получава 23 065.81 лв. /средномесечно по 536 лв./ Доколкото иска е уважен в рамките на 23 065.81 лв. – за 10 000 лв., решението в тази му част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Настъпването на бъдещите вреди, състоящи се в разход за болногледач, асистент или придружител, е сигурно. При определянето на следващото се обезщетение следва да се ползва средномесечния разход за болногледач/асистент за минало време след приспадане на добавката за чужда помощ, а именно сумата от 536 лв., тъй като няма съответни изчисления за по-актуален период след завеждане на делото. При това положение доколкото иска е уважен в рамките на 536 лв. – за 400 лв. месечно, решението в тази му част е правилно и като такова следва да бъде потвърдено Според въззивната инстанция, и това обезщетение се дължи пожизнено – до смъртта на Р.А., като изменението в размера му зависи от трайните промени в размерите на възнаграждението по осреднена ставка за един болногледач при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица и получаваната от Р.А. добавка за чужда помощ.

В заключение – обжалваното решение се явява изцяло правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора по същество, „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД следва да заплати в полза на Р.И.А. сумата от 3 400 лв., явяваща се разноски за адв. възнаграждение, направени във въззивното производство.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №2165 от 24.10.2019 г. по гр.д. №732/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51 Д, представлявано от М.М.С.-Г. и П.В.Д. ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.А., с ЕГН: **********,***, сумата от 3 400 лв. с ДДС, явяваща се разноски за адв. възнаграждение, направени във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	391
Дата:	22 юни 2020 г.
Съдия:	Светла Йорданова Димитрова

Дело:	20204400500141
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	3 февруари 2020 г.

Решение по дело №141/2020 на Окръжен съд - Плевен

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА