Р е ш
е н и е
№
11/12.1.2018г.
гр. Пазарджик
в
името на народа
Административен съд Пазарджик,
ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети декември, две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Д. Г., като
разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 778, по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от АПК.
Делото е образувано по жалба на
К.К.М., понастоящем в Затвора гр. Пазарджик,
подадена против Уведомително писмо рег. № 9194/21.09.2017 г., издадено от
главния директор на ГДИН.
В писмото е уведомен жалбоподателят, че на основание т. 51 от Правилата
на лишените от свобода, които са навършили 16-годишна възраст, може да им бъде
отказано включване в учебна дейност, съгласно действащата нормативна уредба в
Република България, според която те не подлежат на задължително обучение.
В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на
оспореното уведомително писмо. В съдебно заседание същата се поддържа на
посочените основания от жалбоподателя и неговия процесуален представител.
Ответникът по жалбата – главния
директор на ГДИН, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не
заявява становище по оспорването.
Съдът, след като се запозна с
жалбата, със становищата на страните, с преписката и обжалвания административен
акт, намира следното:
Лишеният от свобода К.К.М. е
преведен за изпълнение на наказанието, наложено му с присъда, постановена по
НОХД № 74/2005 г. на Габровския окръжен съд, в Затвора гр. Пазарджик на
30.05.2013 г. На 11.08.2017 г. същият е подал заявление до началника на Затвора
гр. Пазарджик и до директора на СОУ „Димитър Митев“ в Затвора гр. Ловеч, с
което заявление е поискал да бъде записан за ученик в десети клас през учебната
2017 г., декларирал е, че успешно е завършил девети клас през 2009 г.
Декларирал е, че не е завършил по-горен клас или средно образование, както и че
е запознат с правилата за условията и реда за образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, настанени в
местата за лишаване от свобода. Към заявлението е приложено удостоверение за
завършен девети клас. С писмо № 9194/21.09.2017 г. на главния директор на ГДИН,
подписано, съгласно Заповед № Л-4110/05.09.2017 г., от заместник-главния
директор на ГДИН, на жалбоподателя е отказано включване в учебна дейност. В
мотивите е посочено, че след преглед на затворническото досие на лишения от
свобода К.К.М. е видно, че на 21.08.2008 г. той е бил преведен от Затвора гр.
Пазарджик в гр. Ловеч и е включен в учебна дейност през учебната 2008-2009 г. в
СОУ „Димитър Митев“ в Затвора гр. Ловеч. След няколко поредни молби от негова
страна, вкл. и до Министерството на правосъдието, и категоричен отказ да
продължи образованието си, на 28.09.2009 г. е преведен в Затвора гр. Стара
Загора. Предвид изложеното административният орган е наредил да се уведоми
лишеният от свобода, че на основание т. 51 от Правилата на лишените от свобода,
които са навършили 16-годишна възраст може да им бъде отказано включване в
учебна дейност, съгласно действащата нормативна уредба в Република България,
според която те не подлежат на задължително обучение.
Писмото е връчено на
жалбоподателя на 20.09.2017 г., а жалбата е подадена пред Административен съд
Пазарджик на 28.09.2017 г.
От правна страна съдът прави
следните изводи:
Жалбата е подадена в срок от
лице, което има правен интерес от оспорването – адресат на оспорения
административен акт, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Това е така, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 159, ал. 1 от ЗИНЗС, в местата за лишаване от свобода се осъществяват образователни,
обучителни и квалификационни дейности, в които всички лишени от свобода имат
равен достъп. Лишените от свобода до 16-годишна възраст подлежат на
задължително обучение в училищата към местата за лишаване от свобода. Съгласно
чл. 162, ал. 2 от ЗИНЗС, лишените от свобода, навършили 16-годишна възраст, се
обучават в училищата по ал. 1 по тяхно желание. Образованието, обучението и
квалификацията на лишените от свобода е регламентирано и в правилника за
прилагане на закона. В чл. 133, ал. 1 от същия е посочено, че лишените от
свобода имат право да участват в общообразователното, професионално и социално
обучение и ограмотителните курсове. Лишените от свобода, съгласно същия
правилник, се включват в организираните образователни и квалификационни
дейности в съответното място за лишаване от свобода, където са настанени.
Изключение правят случаите, когато учебното заведение не предлага съответната
образователна степен или професионална квалификация. Следва да се има предвид,
че участието на лишените от свобода в образователни дейности и курсове за
ограмотяване, се зачита за намаляване срока на наказанието.
Правната регламентация за
изпълнение на наказанията и задържането под стража не предвижда каквото и да е
ограничение на правото на образование, посочено в чл. 53 от Конституцията на
Република България. Член 53, ал. 1 изрично гласи, че всеки има право на
образование. Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително, но
правото на образование важи за всеки гражданин, независимо от неговата възраст,
както и не може да бъде отменено поради обстоятелството, че лицето е лишен от
свобода гражданин.
В оспореното писмо е посочено,
че тъй като жалбоподателят е навършил 16-годишна възраст, може да му бъде
отказано включване в учебна дейност, тъй като същият не подлежи на задължително
обучение. Видно от цитираните разпоредби, образованието на лишените от свобода,
които не са навършили 16-годишна възраст е задължително, независимо от
обстоятелството, дали те са изразили воля или не за това. От изложеното не
следва, че ако лишеният от свобода е навършил 16-годишна възраст, може да му се
откаже, при изявено от негова страна желание, достъп до образователна дейност
само на основанието, че не подлежи на задължително обучение.
В т. 50 от Правилата е
посочено, че отказалото се от образование лице може да заяви желанието си за
включване в учебна дейност, съгласно посочените условия и ред. За уважаването
му се вземат предвид причините за предходния отказ или отстраняване,
поведението и мотивацията, както и всички факти и обстоятелства, касаещи
вземане на решение, вкл. наличието на системни нарушения на училищната
дисциплина и установените правила и норми в местата за лишаване от свобода,
възникването на психологическа несъвместимост, конфликти с учители/служители
или осъдени, обвиняеми и подсъдими, или наличието на други важни съображения,
свързани с ресоциализацията, безопасността и сигурността в местата за лишаване
от свобода. Този текст е възпроизведен в писмото, като в тази насока е посочено
само, че лишеният от свобода К.К.М. на 21.10.2008 г. е бил преведен от Затвора гр.
Пазарджик в Затвора гр. Ловеч и е включен в учебна дейност през учебната
2008/2009 г. в СОУ „Димитър Митев“ в Затвора гр. Ловеч. След няколко поредни
молби от негова страна, вкл. и до Министерството на правосъдието, и категоричен
отказ да продължи образованието си, на 28.09.2009 г. е преведен в Затвора гр.
Стара Загора. Не са посочени конкретни обстоятелства, кои са били причините за
предходния отказ, както и какво е било поведението и мотивацията, както и
всички факти и обстоятелства, касаещи вземането на решението. Не е посочено
била ли е налице системно нарушаване на училищната дисциплина, както и
конкретно дали са нарушавани установени правила и норми в местата за лишаване
от свобода, налице ли е психологическа несъвместимост и конфликти, и с кого.
В този смисъл оспореното писмо
се явява и немотивирано.
Предвид изложеното следва да се
приеме, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като постановен
при липса на изложени фактически основания за неговото издаване.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Пазарджик, IV-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ, обективиран в Писмо рег. № 9194/21.09.2017 г., издадено от главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ за включване в учебна дейност на лишения
от свобода К.К.М..
ИЗПРАЩА преписката на главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за ново произнасяне по искането, със задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия:/п/
РЕШЕНИЕ
№ 17477 от 19.12.2019 г. по адм. дело № 2441/ 2018 г. на ВАС- Трето отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11
от 12.01.2018 г., постановено по адм. дело № 778/2017 г. по описа на
Административен съд Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.