Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №270  

 

гр. Русе 3.7. 2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание  на 25.6. през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                            Председател:           ИСКРА БЛЪСКОВА

                                                                               ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

                                                                           ЗОРНИЦА ТОДОРОВА       

при секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА  в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от председателя в.г.д. № 322 по описа за 2019 год. за  да се произнесе, съобрази:

                             Производството е по чл.258 и сл ГПК.

                             Р.Ч. *** е обжалвала решението на Русенски районен съд,постановено по гр.д.№ 3154/2018 г.,с което предявеният от нея иск е отхвърлен.Развива оплаквания за неправилност на същото.Иска от съда да го отмени и да постанови друго,с което да уважи предявения иск по изложените в жалбата съображения.

                             Ответникът по жалбата иска от съда да потвърди обжалваното решение.

                             Въззивният съд,след като провери оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,прие за установено следното:

                             Жалбата е неоснователна.

                             По делото няма спор,че на 8.10.2012 г.от личната банкова сметка ***ка е преведена сумата 1000 лв.и в преводното нареждане като основание за плащане е записано,че се касае за заем.Възражението на ответника по жалбата,че исковата сума представлява възнаграждение за поет ангажимент към Ч. да и намери клиенти във връзка с уреждане на застрахователни претенции,който той е изпълнил през м.декември 2012 г.,изцяло се потвърждава от всички събрани по делото доказателства.На жалбоподателката е доказателствената тежест да докаже сключването на заемно правоотношение с ответника по жалбата,което тя не е сторила в процеса по никакъв начин.По делото е установено,че през 2012 г. Ч. е работела в кантората на свидетеля адв.Я.,докато е следвала право,по случаи с лица,пострадали от ПТП и е напуснала през същата година.Установено е,че тя е ангажирала ответника по жалбата да и осигури клиенти,нуждаещи се от защита и съдействие,който е изпълнил поетия ангажимент и на 3.20.2012 г.е придружил намерените от него лица при нотариус и е изпратил на жалбоподателката завереното в нейна полза пълномощно.На 8.10.2012 г.е получил процесната сума.Тази безспорно установена фактическа обстановка доказва тезата на ответника по жалбата.Правилно е посочено в мотивите на обжалваното решение,че Ч. не е доказала по безспорен и категоричен начин наличие на заемно правоотношение с Ш.,поради което искът с основание е отхвърлен като неоснователен.Решението като правилно следва да се потвърди,поради което въззивният съд

                                                Р  Е  Ш  И:

                             ПОТВЪРЖДАВА решение № 283/22.2.2019 г.,постановено по гр.д.№ 3154/2018 г.на Русенски районен съд.

                             ОСЪЖДА Р.Д.Ч. *** да заплати на Б.Ф.Ш. ***,със съдебен адрес адв.Г.М.Г.,РАК сумата 200 лв.,направени по делото разноски за тази инстанция.

                             РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

                                                                   Председател:

 

 

                                                                   Членове: