Р Е Ш Е Н
И Е
№
141
11.07.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на пети юли две хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 98 по описа за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Адв.Ю.Д.
*** като пълномощник на „С.Д.1“ ООД, ЕИК със седалище и адрес на управление *** със
законен представител управителя К.Й. Г. и със съдебен адрес:*** обжалва решение
№94/23.03.2023г. по а.н.д.№1/2023г. на РС - Дупница. Релевира касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане свързва с нарушаване на чл.34 от ЗАНН поради изтекъл
1-годишния срок от извършване на нарушението, неспазване на чл.40-43 от ЗАНН,
липса на посочена хипотеза по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, цитиране на заповед на
кмета от 17.12.2021г., която не е била издадена към датата на деянието и
маловажен случай. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
писмено становище вх.№2370/13.06.2023г. пълномощникът на касатора поддържа
жалбата.
В
писмена молба вх.№2702/27.06.2023г. пълномощникът на ответния директор на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – гр.Благоевград оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора.
Представителят
на КОП дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и
обосновано, съобразено със събраните по делото доказателства и моли да се
остави в сила. Счита касационната жалба за неоснователна. Възражението за
изтекъл срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН намира за неоснователно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №ПО-02-178/05.12.2022г. на директора на Басейнова
дирекция „Западнобеломорски район“ /БД ЗБР/ – гр.Благоевград, с което на „С Д“
ООД за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ на основание чл.200, ал.1, т.2 от
ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 11.07.2022г. е извършена проверка от служители на БД ЗБР на
наличната документация по Разрешително за водовземане от минерална вода
№11/29.03.2017г., изменено със заповед №РД-08-651/17.12.2021г. на кмета на
община Сапарева баня, издадено на името на жалбоподателя. Проверката е обхванала
и данните в деловодна система „А о“. Анализиран е и представения от дружеството
с писмо от 08.07.2023г. Дневник с отчет на показанията на водомерното
устройство за ползвани водни обеми минерална вода от сондаж №1хг на НМВ – ИДС
„Сапарева баня“ за 2021г. за водоснабдяване на хотелски комплекс в ПИ с
идентификатор 65365.601.408 по КК на гр.Сапарева баня. Контролните органи са
установили ползвани 14 000куб.м при разрешен годишен воден обем от
4 415куб.м., респ. налице е превишаване от 9 585куб.м. на разрешеното
за ползване общо годишно водно количество. Отговорността на дружеството е
ангажирана за превишаване на разрешения воден обем на 30.05.2021г., към която
дата са ползвани 5 600куб.м. минерална вода за водоснабдяване на обекта. Деянието
нарушава Раздел „Параметри на разрешеното водовземане“, б.“в“ – „Разрешен
годишен воден обем“ от разрешителното и Раздел 10 от Приложение към
разрешителното, „Условия за контрол“, т.1.2 „Разрешен воден обем“ от условията,
при които е разрешено водовземането. Данните от проверката са обективирани в
Констативен протокол №ДП-01-746/11.07.2021г.
Съдът
е формирал правен извод за доказано противоправно деяние, липса на маловажен
случай и спазена процедура по административно наказване във връзка с
изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Съдът е установил спазване на
3-месечения срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от откриване на нарушителя, който е
започнал да тече от 11.07.2022г. и спазване на 6-месечния срок по чл.34, ал.3
от ЗАНН за издаване на НП. По отношение възражението относно цитираната в НП
заповед на кмета №РД-08-651/17.12.2021г., съдът е приел наличие на техническа
грешка, с оглед представената в съдебно заседание заповед
№РД-08-67/16.02.2021г. на кмета. По посочените правни доводи съдът е потвърдил
оспореното НП и на основание чл.63д, ал.3 и ал.5 от ЗАНН е осъдил дружеството
да заплати на БД ЗБР 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това
са следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона. Изводите е формирал след анализ на събраните по делото относими и
допустими доказателства.
Касационният
съд споделя изводите на районния съд за спазена процедура по ЗАНН.
Правилен
е извода на съда, че АУАН е съставен в предвидения по чл.34, ал.1 от ЗАНН
3-месечен срок от откриване на нарушителя. Нарушителят е открит на
11.07.2022г., на която дата контролните органи са извършили преглед на
наличната в БД ЗБР документация по разрешителното за водовземане от минерална
вода на жалбоподателя, изменено със заповедта на кмета, между която документация
е бил и Дневника с отчет на показанията на водомерното устройство за ползваните
водни обеми минерална вода за 2021г. от сондажа по разрешителното. На тази дата
най-рано органите са разполагали с данните за ползваните от дружеството водни
обеми за 2021г., разрешените такива и превишаването на годишния воден обем,
откъдето според отчета на показанията органите са установили, че на
30.05.2021г. /датата на нарушението/ дружеството е превишило разрешения годишен
воден обем от 4 415куб.м. поради потребените и отчетени от него 5 600куб.м.
С оглед на изложеното, съставения на 08.08.2022г. АУАН е в рамките на законовия
3-месечен срок от откриване на нарушителя. Неоснователно касаторът твърди за
изтекъл 1-годишен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН от извършване на нарушението,
т.к. този срок е неприложим. Двата срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН се намират в
условията на субсидиарност помежду си. Това означава, че при безспорно
установен автор на деянието, както е в настоящия случай, по-дългият давностен
срок не следва да се прилага.
Неоснователно
касаторът твърди за съществени нарушения на правилата по чл.40-43 от ЗАНН. АУАН
е връчен на законен представител на нарушителя, който е получил препис от акта.
АУАН е съставен в присъствие на свидетели, които са положил подписи в неговото
съдържание. Дадена е процесуална възможност на нарушителя за възражения по
АУАН. Липсва нарушаване, респ. ограничаване на правото на защита на дееца срещу
обвинението в АУАН.
Липсва
съществено нарушение и в правната квалификация на деянието досежно нормата по
чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Отсъствието на цитирана в НП приложима хипотеза от уредените
в правната норма две такива, не нарушава правото на защита на дееца, т.к.
словесното обвинение е ясно формулирано и се отнася по безспорен начин към
основанието по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ за ползване на водни обекти в отклонение
от предвидените условия в разрешителното. Правната квалификация има подчинено
значение спрямо словесното обвинение и при пълнота и яснота на обвинението,
липсва засягане или ограничаване на правото на защита на дееца.
Касационният
съд споделя извода на районния съд досежно погрешното цитиране от
актосъставителя и АНО на заповед №РД-08-651/17.12.2021г. на кмета на общината.
Заповедта на кмета, с която се изменя Разрешително за водовземане №11/29.03.2017г.,
е приложената на л.56 от делото на районния съд заповед №РД-08-67/16.02.2021г.
Налице е техническа грешка при изписване на заповедта, която грешка не оказва
влияние върху обвинението, т.к. жалбоподателят има знание за тази заповед.
Правилен
е извода на съда и по съществото на спора за доказано противоправно деяние.
Страните
не спорят и от доказателствата по делото съдът правилно е установил, че
дружеството е титуляр на Разрешително за водовземане от подземни води чрез
съществуващи съоръжения №11/29.03.2017г. с приложението към него, изменено със
заповед №РД-08-67/16.02.2021г. на кмета на общината като разрешително за
водовземане от минерална вода. Не е спорно, че съгласно параметрите на
разрешеното водовземане от Сондаж 1хг, дружеството има разрешен годишен воден
обем от 4 415куб.м., който параметър на водовземане е предмет на контрол
от органите на БД ЗБР. Не се спори и че съгласно представения от дружеството Дневник
с отчет на отнетите количества вода, на датата на нарушението 30.05.2021г. е
превишен разрешения годишен воден обем, т.к. към тази дата са ползвани
5 600куб.м. вода от обекта. Деянието нарушава забраната по чл.48, ал.1,
т.11 от ЗВ, т.к. жалбоподателят като титуляр на разрешителното не е изпълнил
цитираното условие от разрешителното. Ползваният воден обект в отклонение от
предвиденото условие в разрешителното осъществява материалноправната
предпоставка за реализиране на отговорността по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.
Касационният
съд споделя и извода на районния съд за законосъобразен размер на имуществената
санкция, т.к. същият е съобразен с правилата на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83,
ал.2 от ЗАНН. Санкцията е наложена в минималния законов размер.
Неоснователно
касаторът твърди за маловажност на случая, т.к. отсъстват предпоставките в
легалната дефиниция на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Нито нарушението, нито деецът се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид.
Поради
законосъобразността на оспореното НП, правилно съдът е присъдил в полза на БД
ЗБР разноски за юрисконсултско възнаграждение. По делото органът е
представляван от юрисконсулт и разноските са поискани своевременно до
приключване на съдебните прения. Размерът на разноските е съобразен с правилата
на чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.27е от Наредба за заплащането на
правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.
Районният
съд е постановил правилно решение, което ще се остави в сила.
На
основание чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на БД
ЗБР – гр.Благоевград на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. по
чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП.
Мотивиран
от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№94/23.03.2023г. по а.н.д.№1/2023г. на РС - Дупница.
ОСЪЖДА „С.Д.1“ ООД /с посочени данни/ да заплати на БАСЕЙНОВА
ДИРЕКЦИЯ „ЗАПАДНОБЕЛОМОРСКИ РАЙОН“ – ГР.БЛАГОЕВГРАД деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната
инстанция в размер на 80лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.