Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 26.07.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

 

при секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 665 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.

 

Предявени са обективно съединени искове от „В и К” ООД, гр. Монтана, ЕИК № *********, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., срещу А.А.Б., ЕГН **********,***, за установяване задължения за неплатена стойност на консумирана вода, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

ИЩЕЦЪТ „В и К” ООД, гр. Монтана посочва, че ответникът е неизправен длъжник – потребител на дружеството, съгласно Закона за водите.

Иска се от съда да бъде признато за установено, че ответника следва да заплати на ищеца сумата от 375,62 лева, представляваща неизплатената стойност на консумирана вода, от която: главница 334,56 лв., за периода от 03.11.2015 год. до 07.11.2018 год., и лихви 41,06 лв., към 10.12.2018 год., за периода от 04.12.2015 год. до 10.12.2018 год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2482/2018 год. на ЛРС (12.12.2018 год.) до окончателното изплащане, както и направените в производството разноски.

Извършена е размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК и в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от назначеният от съда, при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, особен представител на ответника.

В писмения отговор се оспорва исковата претенция като недоказана и се иска нейното отхвърляне.

Въвежда се и възражение за изтекла давност.

По делото няма признати от ответника фактически твърдения.

В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. Н. В., редовно упълномощена, която поддържа изцяло исковата претенция и развива доводи в насока, че същата е доказана по основание и размер. Представя писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от назначеният при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. Ф. Г., МАК, който оспорва иска, поддържа възраженията, изложени в писмения си отговор и представя писмени бележки.  

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

              От фактическа страна:

По ч.гр.д.№ 2482/2018 г. по описа на Ломския районен съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 1588 от 13.12.2018 г. в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника А.А.Б., за сумата от 375,62 лв. за използвана, но незаплатена вода, от които Главница в размер на 334,56 лв., за периода 03.11.2015 – 07.11.2018 год. и лихва в размер на 41,06 лв., за периода 04.12.2015 год. - 10.12.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата от 12.12.2018 год. /датата на подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 25 лв.  направени по заповедното производство.

Посочено е, че вземането произтича от натрупани задължения за абонатен номер 1129056.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и съдът, с Разпореждане от 25.02.2019 год. е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 06.03.2019 г.

Искът, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок.

В с.з. страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.

От приложените с исковата молба Извлечения от Сметка № 411 „Клиенти”, на ищцовото дружество, за недобора на частен потребител – А.А.Б., с абонатен № 1129056 на адрес: *********се установява, че за периода от 03.11.2015 – 07.11.2018 год., същият има натрупани задължения в размер на 324,56 лв. с ДДС /с лихвите/.

От партидната книга на ищеца, открита на 16.06.2009 год. е видно, че за част от процесния период – от 16.06.2009 год. до 14.11.2011 год. имотът е бил с прекъснато водоподаване, а след последната дата и до момента е без монтиран водомер, като количеството изразходвана вода е начислявано служебно, съобразно правилото на чл. 39, ал. 3 от Наредба № 4/14.09.2009 год. и съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия на договорите за ВиК услуги на ищцовото дружество, публикувани на електронната страница на ищеца и общодостъпни, а именно по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател, в случая – на база един обитател.

От показанията на свид. Е.М.В., служител на ищцовото дружество и инкасатор за адреса на ответника от около три години се установява, че при посещенията си на адреса там имало обитатели, мъж и жена, които понякога излизали и се подписвали, а друг път се укривали, но никой не отговарял на името "А.".

От заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че  в счетоводството на дружеството-ищец е отразено задължението на ответника за абонатен номер 1129056 по описаните фактури общо в размер на 375,58 лв., от които главница 334,56 лв. за периода от м. Ноември, 2015 год. до м. Ноември, 2018 год. и лихва върху тази сума за периода 04.12.2015 год. – 10.12.2018 год. – 41,02 лв.

Не е извършвано плащане от страна на длъжника след предявяване на иска по общия ред.

В първото съдебно заседание ищецът е представил и същият е приет по делото, Договор № 233/05.11.2018 год., за покупко-продажба на недвижим имот, частна общинска собственост, видно от който имотът с административен адрес: *********е продаден на третото лице Н.Б.К.. Със заявление от същата до ищеца, с вх. № 169/25.06.2019 год. старата партида на името на ответника, с абонатен № 1129056 е закрита и е открита нова партида на името на новия собственик.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и против надлежна страна по спора в законоустановеният срок.

Искът  с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Съгласно Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В и К „ ООД-гр. Монтана, които са публикувани на електронната страница на ищцовото дружество и са общодостъпни, редът за откриване, промяна и закриване на партида, регламентиран в Глава осма, Раздел първи, чл. 57 от Общите условия,  В и К операторът открива партида с потребителски номер на потребителите при подаване на заявление по образец и представяне на документи, съдържащи данни за идентификационните белези като, потребителите се идентифицират по следния начин:

1. за юридическите лица - с пълно наименование, седалище и адрес на управление, адрес за кореспонденция и съдебна регистрация, лицето което ги представлява, БУЛСТАТ, банкова сметка, ***, удостоверяващ правото му собственост или вещно право на ползване или писмена декларация-съгласие по чл. 2, ал.3, а едноличните търговци - с предходните данни и ЕГН.

*. за физическите лица - с трите имена, ЕГН и постоянен адрес по документ за самоличност, номер, дата на издаване и орган на издаване на документа за самоличност, адрес на обслужвания имот и адрес за кореспонденция, телефон, и документ, удостоверяващ правото му на собственост или вещно право на ползване или писмена декларация-съгласие по чл. 2, ал. 3 /за наемателите/.

В Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на ищеца,

Чл. 2.(1) Потребители на В и К услуги са:

1. юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят В и К услуги;

2. юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост;

3. предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води;

(2) В случаите, когато правата на потребител се притежават от няколко лица, те се упражняват от всички заедно или чрез пълномощник.

(3) Потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице (наемател) да бъде потребител на В и К услуги за определен срок.

В настоящия казус е неустановено дали, откога и до кога ответникът е имал качеството "наемател" на процесния имот, съответно – качеството "потребител" за ищеца.

Съгласно разпоредбите на чл. 3., ал. 1 от  Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, потребители на услугите В и К са:

1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води;

2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;

3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Не се установяват от доказателствата по делото наличията на някое от горните условия по отношение на ответника – не се представят доказателства за сключен между страните договор за потребление на ВиК услуги, или поне заявление за откриване на партида, към което евентуално да е приложен документ, удостоверяващ правото му на собственост или друго вещно право по отношение на имота, което да му придава качеството на потребител на ВиК услуги. 

Ответникът  не се явява и заварен абонат, тъй като имотът е бил частна общинска собственост през по-голямата част от исковия период, поради което и не могат да се приложат правилата на Наредбата спрямо него.

При лежаща върху ищцовото дружество доказателствена тежест да установи сключването на писмен договор с ответника или поне качеството му на потребител на предоставяните ВиК услуги, същият не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. 

Нещо повече, за процесния имот е проведен и приключил – на 18.09.2018 год. търг с явно наддаване и той е с нов собственик считано от 05.11.2018 год. (видно от представеният от ищеца договор за покупко-продажба).

От този договор се установява също, че в периода на обявяване, провеждане и приключване процедурата по търга попада и част от исковия период за главницата, който е до 10.12.2018 год.

Ето защо, съдът намира, че следва да отхвърли като недоказани предявените установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, тъй като не е доказано наличието на договорна връзка между страните.

За да се претендира установяването дължимостта на съответните суми по договора за периодични доставки ищцовото дружество следваше да докаже по пътя на пряко и пълно доказване, че е изправната страна по договора и е изпълнявало коректно договорните си задължения извършваните доставки на стока-питейна вода и предоставените услуги водоснабдяване и канализация.

В настоящия случай такова доказване липсва, поради което съдът намира, че ще следва да бъде отхвърлен положителния установителен иск за дължимост на вземанията.

Доказателства за наличието на договор между страните не се представиха в хода на производството. Не се доказа по никакъв начин, че ответника да е имал качеството на потребител на ВиК услуги и да е ползвал услугите на ответното дружество през процесния период.

С оглед на горното, съдът намира, че по делото остана недоказано наличието на  облигационна връзка между страните по делото и следователно не са налице предпоставки за уважаване на предявения установителен иск, поради което същият следва да се отхвърли като недоказан.

Поради достигането до този извод съдът не намира за необходимо да коментира установената /от представените от ищеца доказателства/ липса на каквото и да било отчитане на консумацията на вода по процесната партида за исковия период и оттам неяснота как е формирано задължението по размер въпреки наличието на начислени задължения и издадени от ищеца фактури, нито въведените след приключване на делото, едва с писмената защита на ответнинка възражения за неравноправни клаузи в Общите условия на ищеца.

По предявения положителен установителен  иск за мораторна лихва, доколкото той се явява акцесорен на иска за установяването на дължимостта на конкретните вземания по договора за периодични доставки, съдът намира, че така предявения иск ще следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не се доказа в настоящото основателността на основния иск.

При този изход на делото на ищцовото дружество не следва да се присъждат разноски.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявените от „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление – гр. ************, ЕИК № *********, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И. искове  с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Б., ЕГН **********,***, че дължи на ищеца сумата от 375,62 лева (триста седемдесет и пет лева, 62 ст.), представляваща неизплатената стойност на консумирана вода, от която главница 334,56 лв. (триста тридесет и четири лева, 56 ст.), за периода от 03.11.2015 год. до 07.11.2018 год., и лихви 41,06 лв. (четиридесет и един лв., 06 ст.), към 10.12.2018 год., за периода от 04.12.2015 год. до 10.12.2018 год., съгласно извлечение от сметка „Клиенти” на дружеството, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2482/2018 год. на ЛРС (12.12.2018 год.) до окончателното изплащане, като  НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

 

 

 

 

Районен съдия: