№ 12866
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № **********.16 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
сумата 322,94 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна
енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 02.11.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 74,16 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
период от 15.09.2021 г. до 26.10.2023 г., сумата 5,16 лева, представляваща
дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за период от
01.10.2020 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2023
г. до изплащане на вземането и сумата 4,63 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на горната главница за период от 16.12.2020 г. до
26.10.2023 г., които суми касаят топлоснабден имот – ап., находящ се в гр. ..,
абонатен № . и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № ./2023 г. по описа на СРС, 67 състав. Претендират се и направените в
производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В
сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е въведена система за
дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово
разпределение. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и
обезщетение за забавено плащане.
1
Ответницата Й. Б. Ш. не е подала отговор на исковата молба в
законоустановения срок. С подаденото възражение по реда на чл. 414 ГПК
оспорва дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение при
твърдение, че същите са платени. В проведено на 12.02.2025г. открито съдебно
заседания уточнява, че не оспорва възникване на задължения за доставена
топлинна енергия по отношение на процесния период, но твърди, че същите са
заплатени.
Третото лице помагач „Т.” ЕООД изразява становище за основателност
на предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на твърдяното облигационно
отношение, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При доказване на горните факти, в тежест на ответницата е да установи
погасяване на дълга.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобИ.е/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. ОткрИ.ето или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
2
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляря на това право
възниква с придобИ.ето на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. Следва да се посочи, че
изключение от това правило е налице при наличието на сключен договор за
доставка на топлинна енергия по отношение на същия имот от друго лице, за
каквато хипотеза в случая не се излагат конкретни твърдения.
По делото не е налице оспорване относно наличието на облигационни
отношения с ищеца през процесния период, а и същото се установява от
приложените към исковата молба писмени доказателства, въз основа на които
следва да се приеме за установено, че през исковия период именно
ответницата се явява собственик на процесния имот. В тази насока е
представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ., том .,
дело № . от 2007г. на нот. ., район на действие СРС, . на НК, от който се
установява, че Й. Б. Ш., е придобила собственост върху процесния недвижим
имот - ап., находящ се в гр. .. „.“, ж.к. “.”, бул. „. .“, бивш булевард „.“ ...
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според
чл. 145, ал. 1 от закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на „Т.“ ЕООД, съгласно представения протокол от
общо събрание на етажните собственици от 05.08.2002 г.
В допълнение към това съдът счита, че следва да се приеме, че
3
доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през
исковия период е в размер на претендирания, доколкото чрез извършените
плащания от страна на ответницата е направено признание в тази връзка в
хода на процеса, което е видно от платежни документни. С оглед на
изложеното и при липсата на доказателства в различна насока, следва да се
приеме, че по делото се установява, че между ответницата и „.“ ЕАД е
съществувало облигационно отношение в периода 01.05.2020 г. – 30.06.2021 г.
по силата на договор за продажба и доставка на топлинна енергия за
топлоснабден имот а., находящ се в гр. .., абонатен .., както и че е била
потребител на топлинна енергия съгласно чл.153 ЗЕ, съответно на основание
чл. 150, ал. 2 от същия закон е била обвързана от Общите условия на
договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди, с оглед на
което за нея е възникнало задължение за плащане на уговорената цена.
В същото време, от приетото заключение по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза се изяснява, че въз основа на извършената проверка е
констатирано, че дължимите за процесния период суми са изцяло платени,
като на 25.05.2021г. е заплатена сума в общ размер на 469,61 лева, а на
07.07.2021г. – сумата от 200,00 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ответната страна, като не е налице искане за присъждане на
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. . срещу Й. Б. Ш., ЕГН **********, с адрес: в гр. .., а., искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че дължи сумата от 322,94 лева, представляваща
дължима главница за потребена топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до
30.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 02.11.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата 74,16 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на горната главница за период от 15.09.2021 г. до 26.10.2023 г., сумата
5,16 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово
разпределение за период от 01.10.2020 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната
лихва, считано от 02.11.2023 г. до изплащане на вземането и сумата 4,63 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за
период от 16.12.2020 г. до 26.10.2023 г., за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ./2023 г. по
описа на СРС, 67 състав.
4
Решението е постановено при участието на „Т.” ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5